Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 345 от 01.04.2026, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно частно гражданско дело 227/2026
Вид
Определение № 345
Подписан
01.04.2026
В сила
01.04.2026
Състав
МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ, ВЕЛИСЛАВ ИВАНОВ ИВАНОВ, ВЛАДИМИР РУМЕНОВ РУМЕНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 413, ал.1 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 345 гр. Перник, 01.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ като разгледа докладваното от ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20261700500227 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, вр. чл. 413, ал.1 от ГПК.

Производството е по постъпила частна жалба от „Кредисимо” ЕАД, ЕИК:

175330437 срещу Заповед за изпълнение на парично задължение № 175/12.01.2026 г., издадена по ч. гр. д. № 181/2026 г. на Пернишки районен съд в частта за разноските.

Със Заповедта съдът е осъдил „Кредисимо“ ЕАД, да заплати на А. Й. Й. направените разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 204,52 евро и държавна такса в размер на 10,86 евро.

В частната жалба се излагат подробни оплаквания за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение с оглед правната и фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия. Сочи се, че макар нормата на чл.38, ал.2 от ЗА да препраща към Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при определяне на дължимото такова съдът следва да прецени вида и обема на предоставената защита при определяне на размера му. В заключение се иска изменение на Заповедта за изпълнение на парично задължение в частта за присъдените разноски като същото се намали до размера на 122,71 евро.

В срок е постъпило становище по частната жалба от насрещната страна А. Й., чрез адв. Т.Ц., с което се навеждат твърдения, че същата е неоснователна. Твърди се, че процесуалният представител на заявителя е извършил множество действия, които обуславят претендирания размер на възнаграждението. Сочи се, че заплащането на разноските има и санкционен характер, който цели да мотивира длъжника да преустанови противоправното си поведение. Счита, че намаляването на адвокатското възнаграждение би било неправилно и моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът намира, че частната жалба е допустима, подадена е от активно легитимирано лице и в предвидения законоустановен срок. По същество същата е основателна по следните съображения:

1

Производството по ч.гр.д. № 181/2026 г. на Районен съд – гр. Перник е образувано по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.

410 ГПК от А. Й. Й., чрез адв. Т.Ц., срещу „Kредисимо“ ЕАД. В полза на кредитора е издадена Заповед № 175/12.01.2026 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против длъжника „Kредисимо“ ЕАД за сумата 281,21 EUR, представляваща главница - недължимо платена сума по недействителен Договор за кредит № ***, сключен с „Kредисимо“ ЕАД, ведно със законната лихва за период от 12.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за направените в производството разноски за: адвокатско възнаграждение в размер на: 204,52 EUR, държавна такса в размер на: 10,86 EUR.

Длъжникът е депозирал възражение по чл. 414а срещу нея, както и частна жалба срещу заповедта в частта за разноските, като е направил възражение за прекомерност на претендирания от заявителя адвокатски хонорар.

По същество, съдът намира жалбата за основателна, по следните съображения:

Пернишкият окръжен съд съобрази решение от 25.01.2024 г. по дело С438/22 на СЕС, съгласно което приетата от Висшия адвокатски съвет, като съсловна организация, Наредба № 1/09.07.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на "легитимни цели". Съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на адвокатското възнаграждение, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото /в същия смисъл е определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908 по описа за 2022 г. на ВКС, Търговска колегия, първо отделение и определение № 343 от 15.02.2024 г. по т. д. № 1990 по описа за 2023 г. на ВКС, Търговска колегия, второ отделение, относими по аналогия и в настоящия случай/.

В случая се касае за проведено заповедно производство, по което изначално фактическата и правна сложност не могат да бъдат високи, именно поради характера на производството и целта на същото – единствено да се установи дали вземането е спорно, или не. Освен това материалният интерес по делото е нисък – едва 281,21 EUR, а по делата от този вид е налице трайна и непротиворечива съдебна практика.

Поради това и съобразявайки и размера на присъденото адвокатско възнаграждение спрямо размера на вземанията на всеки един от длъжниците, настоящия съдебен състав намира, че справедливият размер на спорното адвокатското възнаграждение в настоящия случай възлиза на 100 евро.

Поради това, издадената заповед за изпълнение следва да бъде отменена в частта за разликата над 100 евро до присъдените 204,52 евро.

По изложените мотиви, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Заповед № 175/12.01.2026 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 181/2026 г. по описа на Районен съд – Перник, в частта, в която е разпоредено длъжникът „Кредисимо” ЕАД, ЕИК: 175330437 да заплати на А. Й. Й., с ЕГН: ********** адвокатско възнаграждение за разликата над 100 евро до присъдените 204,52 евро.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3