Решение № 151 от 19.12.2023, Административен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е № 151

Гр.

Сливен, 19.12.2023 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и девети ноември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТО

ХРИСТОВ

ДЕТЕЛИНА

БОЗУКОВА-ГАНЕВА при участието на прокурора Красимир Маринов и при секретаря Ваня Фърчанова , като разгледа докладваното от съдия Детелина Бозукова-Ганева КАНД № 138 по описа за 2023 година, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 865/2023 г. по описа на РС-Сливен и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Началник сектор в РУ Сливен към ОД на МВР Сливен, чрез пълномощник, против Решение № 317 от 29.09.2023 г., постановено по АНД № 865/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление (НП) № 23-0804-002632 от 30.05.2023 г. на Началник сектор в ОД на МВР Сливен, РУ Сливен, с което на Й.К.К., с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 140 ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП са наложени административните наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети 10 контролни точки.

Касационният жалбоподател твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Счита за необосновани изводите на съда, че извършеното от водача деяние не е съставомерно от субективна страна, както и че в производството били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че по безспорен начин било установено извършването на административното нарушение, като били налице обективните и субективни признаци на извършеното деяние. Заявява, че АНО е приложил правилно материалния закон. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Сливен и потвърди НП.

В съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява. В писмено становище от пълномощник заявява, че поддържа касационната жалба. Моли да бъде приета представената с жалбата мотивирана резолюция и представеният АУАН серия АД № 355147/20.01.2023 г. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, ако такова се претендира.

Ответникът по касация – Й.К.К., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. С.П., която оспорва жалбата като неоснователна и излага становище по същество. Моли съда да остави в сила на решението на РС Сливен.

Представителят на

Окръжна прокуратура Сливен дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Намира решението на РС Сливен за правилно като краен извод и предлага да бъде оставено в сила.

След като прецени доводите и становищата на страните и събраните по делото доказателства, въз основа разпоредбите на закона, Административен съд – Сливен, касационен състав, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна, по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която съдебният акт бил неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството пред Районен съд - Сливен е образувано по жалба на Й.К.К. *** против Наказателно постановление № 23-0804-002632 от 30.05.2023 г. на Началник сектор в ОД на МВР Сливен, РУ Сливен, с което за нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП на ответника по касацията са наложени административните наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

От фактическа страна РС Сливен установил, че на 20.01.2023 г. Й.К.К. управлявал мотокар в с. Блатец, по ул. „Българка“. Около 11:15 часа до № 15 бил спрян от полицейски служители, които установили, че управляваният от К. мотокар е с неустановена марка, модел, без регистрационни табели, нерегистриран по надлежния ред и с неустановена собственост. От справка с ОДЧ установили, че К. не притежава категория за управление на този вид МПС.

Водачът не носил СУМПС и КТ към него.

Преписката била изпратена на РП-Сливен за преценка с оглед данни за евентуално извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК.

С Постановление от

13.04.2023 г. прокурор от РП-Сливен е отказал да образува наказателно производство, като приел, че извършеното деяние от субективна страна не е съставомерно.

Препис от Постановлението бил изпратен на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Сливен за сведение и преценка за основание за ангажиране на административнонаказателна отговорност на К..

На основание Постановлението от 13.04.2023 г. на РП-Сливен, на 30.05.2023 г. началникът на сектор в ОДМВР - Сливен, РУ - Сливен издал обжалваното НП № 23-0804-002632.

С оспорения съдебен акт на РС Сливен е отменено наказателното постановление, като съдът е приел, че с НП е ангажирана отговорността на К. за умишлено административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, като изводът на прокурора, че извършеното деяние от субективна страна не е съставомерно, касаел и тази отговорност и АНО е следвало да не издава НП. Приел, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила описани в ЗАНН, тъй като не е съставен АУАН, въпреки, че в НП е посочено, че има такъв, без да бъде индивидуализиран. Формирал е извод, че описаното в НП деяние квалифицирано като нарушение по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е несъставомерно по посочения текст. Приел, че в хода на административнонаказателното производство било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице, тъй като вмененото му във вина нарушение не е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава, а и не е подведено под правилната правна норма. При тези мотиви РС Сливен отменил наказателното постановление като незаконосъобразно.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон и констатира, че съдът е постановил правилен съдебен акт, като краен резултат.

Касационната инстанция не споделя мотивите на районния съд, поради следните съображения:

Пред настоящата инстанция са представени АУАН серия АД № 355147 от 20.01.2023 г. и Мотивирана резолюция №23-0804-М000026 от 02.02.2023 г. на началника на РУ в ОД на МВР-Сливен. Видно от представения АУАН, същият е съставен против ответника по касация за установени нарушения на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП; чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. С цитираната резолюция административнонаказателното производство по АУАН серия

АД № 355147 от 20.01.2023 г. за описаното нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е прекратено и материалите са изпратени в РП-Сливен по данни за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, с писмо от същата дата. С Постановление от 13.04.2023 г. прокурор от РП-Сливен е отказал да образува наказателно производство, като приел, че извършеното деяние от субективна страна не е съставомерно.

НП е издадено въз основа на постановление за отказ за образуване на досъдебно производство и прекратяване на преписка вх. № 664/2023 г. на Районна прокуратура - Сливен. Съгласно нормата на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, при констатиране на признак/признаци на извършено престъпление административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор. С оглед разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от с.з. без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган. Анализът на посочените разпоредби налага извод за липса на допуснато съществено нарушение при издаване на НП, поради непосочването на АУАН в текста на НП.

Не се споделят и мотивите за неправилно ангажиране административнонаказателната отговорност на водача на мотокара, т.к. извършеното деяние от субективна страна не е съставомерно. В административнонаказателното производство непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи (чл. 7, ал. 2 от ЗАНН). Наличието на вина и нейната форма се установяват от всички обстоятелства по делото. Съдът не е обвързан от изводите в постановлението на РП, с което е прекратено наказателното производство поради това, че деянието е непредпазливо. Независимо от това, дори и при извод за непредпазливост на деянието, същото съставлява административно нарушение, тъй като не е изрично изключено от кръга на наказуемите, съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗАНН. По смисъла на чл.7, ал.1 от ЗАНН се преследват не само умишлените, а и непредпазливите деяния.

Видно от постановлението на

РП-Сливен, в обстоятелствената му част е констатирано, че на 20.01.2023 г. К. е управлявал МПС – мотокар без поставени регистрационни табели и без посочена марка и модел, а впоследствие е посочено, че К. е управлявал самоходна машина – мотокар, като отново не са посочени марка, модел или идентификационен номер. Предвид дефинициите, дадени в ДР на ЗДвП за понятията ППС, самоходна машина, в Постановлението на РП е прието, че превозното средство е следвало да бъде регистрирано, за да се движи по пътищата на Р България.

Съгласно чл. 140, ал. 1 изр. първо от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Според §6, т. 10 от ДР на

ЗДвП, „пътно превозно средство“ е съоръжение, придвижвано по пътя на колела и използвано за превозване на хора и/или товари. Към пътните превозни средства се приравняват трамваите, тракторите и самоходните машини, когато се придвижват по пътищата. Дефиниция за самоходна машина е дадена в т. 16 на §6 от с.з., според която е съоръжение или машина, предназначена за извършване на специфични дейности и движеща се или придвижвана по пътищата само по изключение. Такива са: електрокарите, мотокарите и самоходната земеделска и горска техника по смисъла на § 1, т. 12 от допълнителните разпоредби на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника (ЗРКЗГТ), строителните машини, верижните специални и верижните бронирани машини от Българската армия и Министерството на вътрешните работи и други подобни. Самоходната машина е малогабаритна, когато е с теглително усилие до 200 kg, максималната й скорост на движение е до 25 km/h, колелата - до 900 mm, и масата без товар - до 900 kg.

Според чл. 11, ал. 1 от ЗРКЗГТ, собствениците регистрират самоходната техника с мощност на двигателя над 10 kW, несамоходните и стационарните машини, съоръженията, инсталациите и апаратите, използвани в земеделието и горите и машините за земни работи, в 30-дневен срок от придобиване на собствеността в съответната областна дирекция „Земеделие“ (ОДЗ) по постоянен адрес - за физическите лица, или по адреса на съдебната, съответно търговската регистрация - за юридическите лица и едноличните търговци. Съгласно нормата на чл. 11, ал. 9 от ЗРКЗГТ, регистрацията на техника се извършва при условия и по ред, определени с наредба на министъра на земеделието и храните. Законът препраща към Наредба № 2 от 3.02.2016 г. за условията и реда за регистрация на техниката по ЗРКЗГТ, според чл. 2, ал. 1, т. 1 от която в областните дирекции ОДЗ се регистрират трактори, самоходни машини, използвани в земеделието, горите и за земни работи, с мощност на двигателя над 10 kW, и тракторни ремаркета. С нормата на чл. 3, ал. 2 от Наредба № 2 от 3.02.2016 г. е предвидено, че техниката по чл. 2, ал. 1, т. 1, с изключение на тракторните ремаркета, на която не може да се установи нанесеният от производителя идентификационен номер, не се регистрира.