Решение № 377 от 17.07.2025, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 377 гр. Велико Търново, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.

Членове:

Димо Колев

АННА ДИМОВА при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Въззивно гражданско дело № 20254100500440 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 493 от 26.03.2025 година по гражданско дело № 1504/2024г. по описа на Районен съд - Велико Търново е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК, вр. с чл. 128 СК от Д. Ц. Д. против З. Д. Д. за изменение на определения с решение по гр.д. № 741/2022г. на ВТРС режим на лични контакти на ищцата Д. Д. с внука й А. Д., като неоснователен. Със същото съдебно решение е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК, вр. с чл. 128 СК от З.

Д. Д. против Д. Ц. Д. за изменение на определения с решение по гр.д. № 741/2022г. на ВТРС режим на лични контакти на ищцата Д. Д. с внука й А. Д., като неоснователен.

Недоволна от така постановеното решение е ищцата Д. Ц. Д., която го обжалва в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея иск с правно основание чл. 59, ал. 9, във връзка с чл. 128 СК за изменение на определения с решение по гр.д. № 741/2022 година на ВТРС режим на лични контакти на ищцата с внука й А. Д. в предвидения с чл. 259, ал. 1 ГПК срок за това. В жалбата си процесуалния представител на въззивника развива съображения че първоинстанционният съд е постановил неправилен и несъобразен със събрания по делото доказателствен материал съдебен 1 акт. Посочва, че в детето е създаден конфликт на лоялност, тъй като баща му и неговите роднини насаждат негативни чувства и емоции у детето спрямо баба му.

Твърди, че показанията на свидетелите Д. и Т. не са достоверни, тъй като са близки роднини на ответника и са заинтересовани от изхода на делото, докато показанията на свидетелите Р. и Х. изобщо не са обсъдени в съдебния акт. Навежда доводи, че в обжалваното решение не е взет предвид най-добрият интерес на детето. Твърди, че при едно от посещенията на детето при баба си и с негово съгласие, последната е направила запис на разговора им, при който детето заявява, че баща му го е карал да говори определени неща пред социалните работници.

Посочва, че без да има нужда майката на ответника се е снабдила със съдебно решение, с което е уреден режимът на лични отношения между детето и баба му и дядо му по бащина линия, които и без съдебно решение присъстват ежедневно в живота на детето, като по този начин препятстват възможността за по-разширен режим на лични отношения на детето с ищцата. Твърди, че при престоя на детето при нея, тя се стреми да разнообразява уикендите му и са посетили множество места и забележителности. Посочва, че Александър е единствен внук на ищцата и последната винаги се е ръководела от желанията и интересите му и го занимава с дейности, подходящи за неговото развитие. Твърди, че ответникът е забранил да детето да говори с ищцата по телефона, като техните контакти са единствено в определеното от съда време. Направено е искане да бъде отменено обжалваното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният но нея иск с правно основание чл. 59, ал. 9, във връзка с чл. 128 СК и да бъде постановено друго, с което да бъде изменен определеният с Решение по гр.д. № 741/2022 година на ВТРС режим на лични отношения на ищцата с внука й А. Д., като същият бъде разширен.

Въззиваемият З. Д. Д. заема становище, чрез процесуалния си представител, за неоснователност на подадената въззивна жалба, респективно – за правилност и законосъобразност на съдебното решение в обжалваната му част. Навежда доводи в подкрепа на становището си, че не е налице трайно съществено изменение на обстоятелствата във връзка с определения режим на лични отношения между детето и неговата баба. Посочва, че детето се нуждае от сигурна и спокойна семейна среда, а само желанието на ищцата да прекарва повече време с детето не е достатъчно да се приеме, че интересите на детето налагат промяна в определения режим. Твърди, че по делото безспорно е доказано, че години наред детето е подложено на психически тормоз от неговата баба. Направено е искане решението, в обжалваната му част, да бъде потвърдено, както и да му бъдат присъдени разноски за въззивното производство.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не 2 страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем, респективно – не са налице процесуални нарушения, водещи до неговата недопустимост в обжалваната му част.

В частта, с която предявеният от З. Д. Д. против Д. Ц. Д. иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК, вр. с чл. 128 СК е отхвърлен като неоснователен, първоинстанционното решение не е обжалвано, респективно – същото е влязло е законна сила в тази му част.

При проверка за неговата правилност по реда на чл. 269, изр. 2 ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното:

Д. Ц. Д. основава исковите си претенции по делото на чл. 59, ал. 9 СК, във връзка с чл. 128 СК. В исковата молба процесуалният представител на ищцата развива съображения, че с Решение № 862 от 19.07.2022 година по гр.д. № 741/2022г. на ВТРС, потвърдено с Решение № 496 от 13.12.2022 година по В.гр.д. № 692/2022г. на ВТОС между нея и малолетното дете А. Д. /неин внук и син на ответника/ е определен описаният в молбата режим на лични отношения. Посочва, че ответникът отказвал да изпълнява съдебното решение, което довело до действия по сезиране на компетентните органи – АСП – Велико Търново, РУ – Велико Търново и било образувано изпълнително дело № 7/2023г. по описа на ЧСИ Ивелина Цанкова, в хода на което се наложило принудително предаване на детето за осъществяване на режима лични отношения с ищцата. Твърди, че са налице нови обстоятелства, обосноваващи промяна на режима на лични отношения на ищцата с внука й. Посочва, че ответникът има второ дете от съжителката си, като внукът й е споделял, че всеки петък, събота и неделя е оставян на грижите на родителите на ответника. Посочва, че ищцата е пенсионер и живее в село Къпиново, което е на 10 минути път от Велико Търново, като същевременно при краткия престой на детето при ищцата, същата разнообразява времето им, като организира разходки и екскурзии. Твърди, че винаги се е ръководела от конкретните му желания и винаги се е старала да му осигурява дейности, подходящи за неговото физическо и емоционално развитие. Посочва, че ответникът е забранил на ищцата да чува детето по телефона, като е инсталирал приложение, с което контролира разговорите му. Навежда доводи, че тъй като майката на детето е починала, единствената връзка, която детето има с майка си е чрез неговата баба по майчина линия, а определеният към момента режим на лични отношения е недостатъчен, респективно – в интерес на детето е да има по-чести и регулярни контакти с баба си по майчина линия. Направено е искане да бъде изменен определеният режим на лични отношения с внука й по следния начин: всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, с преспиване; 30 3 дни през лятната ваканция на детето - по 15 дни през юли и 15 дни през август; 5 дни през зимната ваканция, в периода 26-30 декември; на последния ден от Великденските празници - Светли понеделник за времето от 10.00 до 18.00 часа; всяка година в деня след Коледа за времето от 10.00 до 18.00 часа; всяка година на 01 януари за времето от 12.00 до 18.00 часа; всяка година на 22-ри март - след рождения ден на детето; един път седмично, на ищцата да й се предоставя възможност от ответника, да говори с детето по телефон, приложения Месинджър или Вайбър, както и по всяко друго време, със съгласието на бащата на детето, включително и да отпадне изискването по досегашния режим „с преспиване в Къпиново“.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Процесуалният представител на ответника оспорва изцяло предявения иск и изложените в исковата молба фактически твърдения. Твърди, че ищцата настройва детето против него и с подаваните от нея всевъзможни жалби го травмира. Посочва, че ищцата иска да обсеби внука си и да го отдели от семейната му среда. Навежда доводи, че неговите родители също са завели дело за лични контакти с внука им, тъй като не са го виждали достатъчно. Направено е искане предявеният иск за разширяване режима на личните отношения на ищцата със сина му да бъде отхвърлен, като предявява и насрещен иск срещу ищцата за стесняване на определения към момента режим на лични отношения.

Не е спорно по делото, а и от приложените писмени доказателства /л. 8-11/ безспорно се установява, че А. Д. е роден на 20.03.2015 година, като негови родители са З. Д. Д. и Албена Д. Д.; че последната е починала на 08.09.2021 година, както и че ищцата е нейна майка и баба на детето А. Д..

С влязло в сила на 31.01.2023 година решение по гр.д. № 741/2022г. на ВТРС, потвърдено с решение по В.гр.д. № 692/2022г. на ВТОС, на основание чл. 128 СК е определен режим на лични отношения между Д. Ц. Д. и малолетния й внук А. Д., както следва: всяка трета седмица от месеца от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя, с преспиване на детето в дома на бабата в с. Къпиново, 10 дни през лятната ваканция, когато бащата не е в платен годишен отпуск, всяка четна година на 26 декември и на последния ден от Великденските празници – Светли понеделник за времето от 10 до 18 часа, всяка нечетна година на 1 януари за времето от 12 до 18 часа, всяка година на 21 март за времето от 10 до 19 часа, както и всеки друг път извън посочения режим по споразумение между страните и пожелание на детето.

От приложите в първоинстанционното производство писмени доказателства /л.

14-37 и 69-72/ се установява, че във връзка с изпълнение на определения режим на лични отношения между ищцата и малолетното дете А. Д. е образувано изпълнително дело № 7/2023 година по описа на ЧСИ Ив. Цанкова.

Видно от приложеното в първоинстанционното производство Решение № 830 от 22.05.2024 година по гр.д. № 264/2024г. на ВТРС /л. 82-83/, е утвърдено споразумение 4 между Таня Д. Д. и Д. И. Д., прародители на малолетното дете А. Д. по бащина линия и З. Д. Д., в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете А. Д., уреждащо личните отношения на бабата и дядото с техния внук по следния начин: всяка първа седмица от месеца от 10 часа в събота до 18 часа в неделя, с преспиване на детето в дома на бабата и дядото в град Велико Търново, 10 дни през лятната ваканция, когато бащата не е в платен годишен отпуск, всяка нечетна година на 26 декември за времето от 10 часа до 18 часа; всяка нечетна година на последния ден от Великденските празници – Светли понеделник за времето от 10 до 18 часа, всяка четна година на 1 януари за времето от 10 до 18 часа, всяка година на 22 март – два дни след рождения ден на детето за времето от 10 до 19 часа, както и по всяко друго време по взаимно съгласие на страните.

В първоинстанционното производство са приложени и други писмени доказателства.

От изготвения в първоинстанционното производство социален доклад /л. 138140/ се установява, че при извършеното социално проучване е установено, че малолетното дете А. Д. се отглежда в семейната среда на единствения си родител З.

Динитров, като не са констатирани рискове за живота, здравето и развитието на детето и за него се полагат адекватни грижи и се задоволяват потребностите му. В интерес на всяко дете е да контактува със своите близки и роднини по майчина и бащина линия, като с решения на ВТРС има определен режим на отношения и от двете страни като контактите не са прекъсвани. От извършените проучвания на постъпилите в ДСП – Велико Търново многобройни сигнали е установено, че малолетното дете се отглежда в сигурна и стабилна семейна среда, потребностите му са адекватно задоволени, предвид възрастта и интересите му, има изградена силна емоционална връзка с членовете на семейството си – баща, съжителка на бащата и сестричка, контактува с роднините си по майчина и бащина линия. Роднините следва да подпомагат и подкрепят родителя при отглеждането и възпитанието на детето, да стимулират връзката родител-дете и да се грижат за изграждането и запазването на родителския авторитет.

Разпечатката съдържа 29 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/74203348-0622-4dbf-9d05-a6839f5da1c1