Решение № 19 от 09.02.2024, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Харманли, 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка Ив. Китова при участието на секретаря Т.Г.Ч. като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно наказателно дело № 20235630200379 по описа за 2023 година Производството е по глава III раздел V чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания .

Образувано е по жалба от Н. П. М. с ЕГН ********** от гр. Хасково ул. ***, чрез адв. В. Ч. против Наказателно постановление №22-0271-000014 от 18.01.2022г. на Началника група на РУ – Харманли при ОДМВР Хасково, с което на основание основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 638, ал.3, вр. чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането м у е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 400 лв. за нарушение по чл.483, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането.

В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление. Твърди се, че е допуснато нарушение на процесуалните правила, като били нарушени чл.42, ал.1,т.4-8 от ЗАНН, респ. чл. 57, ал.1,т.5 -7 от ЗАНН, досежно съставомерни признаци от състава на нарушението в АУАН и НП. Оспорва се изцяло законосъобразността на АУАН и НП като се твърди, че са издадени при нарушение на процесуалния закон, които били съществени такива.

В съдебно заседание пред Районен съд – Ха рманли жалбоподателят редовно призован, н е се явява.За него се явява адв. В. Ч. от АКХасково,който поддържа въззивната жалба.

Административно – наказващият орган, редовно призовани не 1 изпращат представител и не се представлява.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАРМАНЛИЙСКИЯТ РАЙОНЕН С ЪД, за да се произнесе по основателността на депозираната жалба и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл.314 НПК вр. чл.84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 01.01.2022 г. в 03:30 часа, в община Симеоновград, на път общински № HKV2161 , по път *** на километър и половина от табелата за населено място на с. Тянево по посока към с. Дряново като водач жалбоподателя управлява собствения си лек автомобил „Сузуки Витара” с регистрационен номер **** няма сключен валиден и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, с което е нарушил разпоредбата на чл.483, ал.1, т.3 от Кодекса за застраховането.

АУАН е предявен на жалбоподателят, като същият не е направил възражение по него.

Срещу Акта в законоустановения срок не е постъпило възражение от жалбоподателя.

Въз основа на горният АУАН е издадено и обжалваното НП, в което е възприета същата фактическа обстановка. Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствие на свид.И. Л. Я.. АУАН е предявен на жалбоподателя, който подписал същия, като същият е вписал, в съответната графа, че няма възражения по него. Препис от АУАН е връчен на Н. П. М. на дата, на която е съставен - 01.01.2022г. Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение не са постъпили и допълнително в рамките на законоустановения срок.

НП е издадено на 18.01.2022. и е връчено на жалбоподателя на 20.06.2023г, видно от отбелязването върху НП. Дадената в НП квалификация на нарушенията напълно съвпада с тази в АУАН.

Видно от приетите като доказателство по делото Заповед с рег. № 1253з-260/ 05.12.2018г. на ст. комисар А.Ц., Началника на РУ – Харманли при ОДМВР – Хасково има право да издава НП за нарушения по чл. 638, ал.1, 2, 3, 4, 5, 6 от КЗ.

Като свидетели по делото са допуснати и разпитани актосъставителя Ж.

П.

Ж., на свидетеля

И.

Л.

Я..

Те поддържат изцяло изнесеното в АУАН, относно установеното нарушение и начина на съставяне, предявяване и връчване на АУАН на жалбоподателя.

От писмо с вх.№7521/25.09.2023 г. от Гаранционен фонд София, към 2 което е приложена справка от база данни от Информационен център към Гаранционен фонд относно лек автомобил „Сузуки Витара” с ДКН *** се установява, че посоченото МПС не е намерено в регистъра на КАТ. От справка от база данни от Информационен център към Гаранционен фонд по ЕГН ********** и справка от база данни от Информационен център към Гаранционен фонд по рама на автомобил *****е установява, че относно лек автомобил „Сузуки Витара” с рег. ДКН **** е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с полица №BG/22/122000085651 от 02.01.2022г. в 13,51 часа, с период на покритие от 02.01.2022. от 15,01 до 02.01.2022г. 23,59 часа, като същата е прекратена на 17.04.2022г. в 21:24 часа.

Следователно към дата 01.01.2022г. в 03,30 часа няма данни за лек автомобил „Сузуки Витара” с рег. ДКН К3220DM да е налице валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Към писмото е приложена справка от информационната система на Гаранционен фонд за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за лек автомобил „Сузуки Витара” с рег.

ДКН ****.

Постъпило е писмо с вх.№7701/02.10.2023 г от РУ Харманли при ОДМВР Хасково, относно информация за депозирана Декларация по чл.186 от ЗДвП от Н. П. М. във връзка с настъпило ПТП на 01.01.2022 г. на път **** , от което се установява, че по случая няма попълнена Декларация по чл.186 от ЗДвП от Н. П. М..

Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива относно подлежащите на доказване обстоятелства, поради което и per argumentum a contrario от разпоредбата на чл.305, ал.3 НПК, подробен неин анализ не се налага.

Въз основа на горе установената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното юридическо лице, в преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложението на процесуалния и материалния закон При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл.63, ал.1 ЗАНН. Това 3 означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.314, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл.13, чл.107, ал.2 и чл.313-314 НПК вр. чл.84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи (чл.647, ал.2 КЗ и предвид приложената по делото заповед); в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл.42 и чл.57 ЗАНН.

Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване.

Съдът счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на наказателното постановление по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 683, ал. 3 от Кодекса за застраховането , в сила от 01.01.2016 г. лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.

Следователно автор на инкриминираното нарушение е водач, който не е собственик на управляваното моторно превозно средство.

От приетото писмено доказателства, неоспорено от страните писмо с вх.№10043/21.12.2024 г от РУ Харманли при ОДМВР Хасково, се безспорно се установява, че след извършена справка в АИС-КАТ не са се установили данни за собственост на лек автомобил „Сузуки Витара“ с рег. №**** , тъй като горепосоченото МПС не е регистрирано на територията на Република България. Следователно Н. П. М. не е собственик на лек автомобил „Сузуки Витара“ с рег. №*****, а в обстоятелствената част на атакуваното НП изрично е посочено, че вмененото му нарушение е в качеството му на собственик на процесния лек автовобил. От една страна му е наложено наказание съгласно нормата на чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането относима към лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, а в същото време в обстоятелствената част на атакуваното НП е посочено, че Н. П. М. е наказан в качеството му на собственик на лек автомобил „Сузуки Витара“ с рег. №****, което противоречие рефлектира върху правото на защита на наказаното лице, тъй като е налице противоречие между обстоятелствената част на НП и санкционната норма по силата на която е наказан жалбоподателя.

Следва да се отбележи, че в обстоятелствената част на АУАН серия GA № 380807 от 01.01.2022г., въз основа на който е издадено атакуваното НП също е отразено, че водачът н а 01.01.2022 г. в 03:30 часа, в община Симеоновград, на път общински № HKV2161 , по път *** на километър и 4 половина от табелата за населено място на с. Тянево по посока към с.

Дряново управлява собствения си лек автомобил „Сузуки Витара” с регистрационен номер ****, като няма сключен валидно действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност.

Актът за установяване на административно нарушение има функция да повдигне обвинението,както и да очертае от обективна и субективна страна предметът на доказване, като от съществено значение с оглед правото на защита на жалбоподателя е ясното и точно описание на нарушението и съответстващата правна квалификация. Фактически обстоятелства, на повдигане на обвинението в качеството му на собственик на лекият автомобил „Сузуки Витара” с регистрационен номер ****, са свързани с елемент от обективната страна на нарушението, така и деянието да бъде правилно квалифицирано.

Собственикът на МПС, когато е ФЛ принципно може да бъде субект на административно нарушение- управление на МПС без застраховка "ГО", както и за неизпълнение на задължението за сключване на такава, но това са две отделни хипотези на административно нарушение. Нормата на чл. 638, ал.

1 и ал. 3 от КЗ съдържа два състава на нарушение, като първият касае неизпълнение на задължението на собственика да сключи договор за "ГО" по отношение на автомобила, а вторият касае несобственик, който управлява МПС без такава застраховка. Намира, че следва да се подчертае, че се носи административно- наказателна отговорност и за двете: неизпълнение на задължение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ , така и за управление на МПС без застраховка "ГО". В конкретният казус с АУАН и НП е ангажирана отговорността на собственика на собственик на лекият автомобил „Сузуки Витара” с регистрационен номер ****,поради което нарушената норма следва да е чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, а не тази по чл.483, ал.1,т.2 от КЗ.

Не се доказа по безспорен начин, че Н. П. М. на 01.01.2022г. е управлявал лекият автомобил „Сузуки Витара” с регистрационен номер ****, тъй като свидетелите твърдят, че пътникът който е бил в лекият автомобил е посочил, че М. е управлявал автомобила на инкриминираната дата, като в тази насока не се съдържат доказателства в доказателствената съвкупност.

Свидетелите не сочат, че са спрели за проверка и е констатирали, че именно М. е управлявал лекия автомобил на инкриминираната дата.Следователно авторството на инкриминираното нарушение не се доказа по безспорен начин.

По разноските

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя.

Последният е направил изрично искане за присъждане на разноски в размер на 700,00 лева /л.19/ за заплатено адвокатско възнаграждение в договора за правна защита и съдействие и е удостоверено възнаграждението да е 5 заплатено в брой. По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя,но с оглед фактическата и правна сложност на делото и направеното възражение от страна на административнонаказаващият орган за прекомерност на адвокатското възнаграждение, същото следва да се намали в размер на 400,00 лева, съгласно чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.