Определение № 116 от 09.04.2025, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 116 гр. К., 09.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно частно гражданско дело № 20255100500073 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Oбразувано е по частна жалба вх. N 2523 от 04.04.2025г. по входящия регистър на РС – К., подадена от М. С. К., чрез представител по пълномощие, против определение рег. N 163/02.02.2025 г. по гр. д. N 1572/2024 г. на РС – К., с което е оставено без уважение искането й по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноски.

Определението се обжалва като неправилно, с искане да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което възложените в тежест на частния жалбоподател разноски за адвокатско възнаграждение да се намалят до 200 лв., с оглед крайния изход на първоинстанционното производство, а именно прекратяването му основание чл.232 от ГПК, в който случай тримата ответници по отправената от М. С.

К. молба за защита от домашно насилие имат право на разноски съгласно чл.78, ал.4 от ГПК, но присъденото адвокатско възнаграждение в тяхна полза от по 720 лв. с оглед фактическата и правната сложност на делото и проведеното единствено открито съдебно заседание е прекомерно, възражението за което, заявено от молителя в открито съдебно заседание, не е уважено от първоинстанционния съд. Частният жалбоподател се позовава на Решение от 28.07.2016г. по дело C-57/2015, че размерът на подлежащите на възстановяване разноски трябва да съответства на изискването за пропорционалност, като спазването на това изискване трябва да води до справедлив резултат. Такъв ще е той според частния жалбоподател, ако от предвидения в Наредба N 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер от 600 лв. за процесуално представителство, защита и съдействие в производство по Закона за защита от домашно насилие, с оглед обема на осъществената защита, дължимото адвокатско възнаграждение на ответниците по 1 молбата за защита от домашно насилие възлиза общо на 200 лв.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил общ писмен отговор от ответниците по частната жалба, чрез представител по пълномощие, с който частната жалба се оспорва като неоснователна, с искане обжалваното определение да се потвърди като правилно и законосъобразно.

За да се произнесе, въззивният съд съобрази следното:

С решение N 501 от 03.12.2024г. по гр.д. N 1572/2024 г. РС – К. е предоставил на молителя М. С. К. защита по ЗЗДН срещу М. Д. К. и е прекратил производството по делото по отношение на останалите ответници Р. Л. К., А. С. К. и М. Д. К. поради оттегляне на молбата за защита от домашно насилие спрямо същите в проведеното о.с.з. на 03.12.2024 г., в което тези ответници чрез представителят им по пълномощие са заявили възражение за недопустимост на молбата като просрочена. Последното обстоятелство е констатирано и от първоинстанционния съд с определението за насрочване на делото, при изложено съждение, че молбата е подадена извън тримесечния срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН, поради което молителят следвало да докаже обективна невъзможност, ако твърди такава, макар подадената молба за защита да не съдържа твърдения в тази връзка, поради което и се явява просрочена към датата на подаването й. Въпреки това производството в тази му част не е прекратено като недопустимо, а се е развило двустранно и е прекратено при условията на чл.232 от ГПК, като молителят е осъдена да заплати на всеки от тримата ответници Р. Л. К., А. С.

К. и М. Д. К. адвокатско възнаграждение от по 720 лв., което съгласно представените договори за правна защита и съдействие е уговорено с ДДС и е заплатено в брой. В срока за обжалване на решението е постъпила молба от молителя, действаща чрез представител по пълномощие, за изменение на постановеното по делото решение в частта, с която на основание чл.78, ал.4 от ГПК в нейна тежест е възложено да заплати на всеки един от ответниците Р. Л. К., А. С. К. и М. Д. К., разноски за адвокатско възнаграждение от по 720 лв. с ДДС. Тази молба, в указания срок по чл.248, ал.2, вр. ал.1 от ГПК е оспорена от ответниците, действащи чрез представител по пълномощие, а с обжалваното определение същата е оставена без уважение, при изложени мотиви, че право на разноски предвид оттеглянето на молбите по ЗЗДН имат ответниците на основание чл.78, ал.4 от ГПК и претендираните от ответниците разноски за адвокат съответстват на минималните размери по НМРАВ, а именно в размер на 600 лв., а с включен ДДС, доколкото процесуалният представител на ответниците е регистриран по ДДС, разноските възлизат на сумата от 720 лв., колкото и са присъдени.

Въззивният съд, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид:

Жалбата е подадена в срок и от лице, имащо интерес от обжалването срещу определение, възлагащо в негова тежест и в полза на насрещната страна разноски в особеното производство по ЗЗДН за осъществена възмездна правна помощ, поради 2 което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Съгласно наднационалната съдебна практика - решение на СЕС по дело С438/22 от 25.01.2024г., националният съд не само може, но и е длъжен да откаже да приложи национална правна уредба като Наредба N 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/с изменено наименование понастоящем/, включително, когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. T.e. регламентираните в тази наредба минимални размери на адвокатското възнаграждение имат единствено инструктивен, незадължителен за съда характер. Така, преценявайки фактическата и правна сложност на делото, извършените от процесуалния представител процесуални действия в първоинстанцинното производство, приключило с едно съдебно заседание, въззивният съд приема, че присъденото адвокатско възнаграждение от по 720 лв. /с ДДС/ не е еквивалентно на осъществената процесуална защита и се явява прекомерно. С оглед обхвата на осъществената от ответниците процесуална защита, изчерпваща се до заявеното възражение за недопустимост на подадената срещу тях молба по ЗЗДН като просрочена, което възражение по своя резултат е довело до прекратяване на делото спрямо тях, уговореното и заплатено от същите адвокатско възнаграждение от по 600 лв. с ДДС и от по 720 лв. с ДДС следва да бъде намалено до размер от по 400 лв. без ДДС и от по 480 лв. с ДДС, след отмяна на обжалваното определение, с което искането по чл.248 от ГПК е оставено без уважение.

При тези мотиви, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение рег. N 163/02.02.2025г. по гр.д. N 572/2024 г. на РС – К., вместо което:

ИЗМЕНЯ Решение N 501/03.12.2024г. по гр.д. N 1572/2024г. на РС-К., в частта, с която на основание чл. 78, ал. 4 ГПК М. С. К., ЕГН **********, гр.К. ул.К.* ет.* е осъдена да заплати разноски по делото от по 720 лв. на всеки от ответниците Р. Л. К., ЕГН **********, М. Д. К., ЕГН ********** и А. С. К., ЕГН **********, всички с адрес гр. К., ул. „К.“ *, ет.*, като намалява същите до сумата от по 480 лв. за всеки от посочените ответници поради намаляване на заплатеното от всеки от тях адвокатското възнаграждение от сумата 720 лв. на сумата от 480 лв.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4