Решение № 284 от 15.04.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 3971/2022
- Вид
- Решение № 284
- Подписан
- 15.04.2026
- В сила
- 15.04.2026
- Състав
- Руси Алексиев, Анелия Щерева, Христина Михайлова
Цитирани разпоредби
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 130, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 327 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 284 гр. София, 15.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Руси Алексиев
Членове:
Христина Михайлова
Анелия Щерева при участието на секретаря Елка Ант. Г.ова в присъствието на прокурора И. В. П. като разгледа докладваното от Анелия Щерева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100603971 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава XXI от НПК.
Образувано е по въззивен протест и допълнение към него от прокурор от СРП, по въззивна жалба и допълнение към нея от адвокат М. С. от САК, като упълномощен защитник на подсъдимия И. К. К., както и по въззивна жалба от адвокат Г. В. от САК, като повереник на частния обвинител и граждански ищец Й. Д. Б., срещу присъда на СРС, НО, 109 състав, постановена на 18.10.2021 г. по н.о.х.д. № 15805/20 г., с която подсъдимият К. е бил признат за невинен и оправдан по обвинението за извършване на престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 3, вр. чл. 130, ал. 1 от НК. С тази присъда подсъдимият е осъден да заплати на частния обвинител и граждански ищец Й. Д. Б. сумата от 500 лева на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, платима ведно със законната лихва, считано от 24.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата по главницата, а гражданският иск за горницата до първоначално предявения размер от 5000 лева е бил отхвърлен като неоснователен.
С въззивния протест се иска отмяна на оправдателната присъда и постановяване на нова, осъдителна. Прокурорът е предложил подробен анализ на доказателствената съвкупност, с който счита, че оборва извода на СРС за несъставомерност на деянието на К. като умишлено нанесена лека телесна повреда. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изпълнение да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години.
С въззивната жалба на повереника също се изразява несъгласие с крайния акт на СРС, както по отношение на наказателната, така и на гражданската част. Към съда е отправен упрек, че не е направил обективна преценка на доказателствата, а се е 1 доверил изцяло на версията на подсъдимия, както и че неправилно е подценил тежестта на претърпените от Д. неимуществени вреди. От СГС се иска отмяна на оправдателната присъда и постановяване на осъдителна, както и отмяна на отхвърлителната за гражданския иск част от присъдата и цялостно уважаване на същия.
С въззивната жалба на защитника се иска отмяна на присъдата в частта й, с която е частично уважен гражданският иск, като се настоява, че се касае не до непредпазливо причинена лека телесна повреда, а до случайно деяние и то не представлява деликт.
Въззивният съдебен състав, като се запозна с материалите по делото и въззивните жалби и протест, счете, че атакуваният съдебен акт е от категорията, които подлежат на обжалване по реда на Глава XXI от НПК.
По реда на чл. 327 от НПК въззивният съдебен състав прие, че за правилното решаване на делото няма необходимост от провеждане на въззивно съдебно следствие.
В проведеното публично съдебно заседание представителят на СГП поддържа протеста по изложените в него съображения, като счита присъдата за неправилна и незаконосъобразна. Моли съда да постанови нова присъда, като признае подсъдимия И. К. К. за виновен по повдигнатото му обвинение.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец Й. Б. изцяло поддържа изложените във въззивната жалба съображения, като счита, че протестираният акт на СРС е необоснован и незаконосъобразен, няма убедителни мотиви извършено ли е престъпление, по кой закон, виновно ли е извършеното и от кого. Твърди, че СРС не е посочил в мотивите си кои обстоятелства се считат за достоверни и въз основа на кои доказателства. Изцяло подкрепя предложението на представителя на СГП да се постанови нова присъда, с която подсъдимият К. да бъде признат за виновен по повдигнатото му първоначално обвинение. По отношение на предявения иск, счита, че е доказан по основание и размер от свидетелските показания за претърпените от пострадалия Б. болки и страдание, и моли същия да бъде уважен в цялост, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 24.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумите.
Защитникът на подсъдимия поддържа депозираната въззивна жалба като моли да бъде уважена и гражданският иск отхвърлен, като бъде прието, че пострадалият Б. е жертва на случайно събитие, а не на деликт, нанесен от подсъдимият К.. Излага подробни мотиви относно механизна на събитията, като в заключение моли СГС да остави протеста и жалбата срещу присъдата, произтичащи от частния обвинител и граждански ищец без уважение.
Подсъдимият И. К. моли СГС да потвърди първоинстанционната присъда, считайки себе си за невинен, а присъденото обезщетение да се отмени. В заключение отбелязва, че поддържа всичките показания, които е направил досега по делото.
Въззивният съдебен състав, като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и съдържанието на проверявания акт на СРС, намери следното:
За да се произнесе с присъдата, описана по-горе, Софийският районен съд е събрал всички възможни, относими и допустими доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелите Н.Г.Г., А.А.А., К.Г.Г., Д.П.С., Й. Д. Б., обясненията на подсъдимия, заключението на съдебномедицинска експертиза, писмени доказателства и доказателствени средства, както и вещественото доказателство велосипед, предаден от подсъдимия на досъдебното производство.
2
При правдив и точен анализ на тези доказателства и доказателствени средства, първоинстанционният съд е достигнал до фактическа обстановка, която и контролиращият споделя. Тя е в следния смисъл:
На 24.08.2020 г. от 11:00 часа в Резиденция Бояна - Дом 2 било планирано провеждане на национално съвещание на Прокуратурата на Република България на тема „Отстояване на независимостта на българската прокуратура с оглед предотвратяване на риск от тежко нарушение на върховенството на закона съгласно чл.
7 от Договора за Европейския съюз”.
Пропускането и регистрацията на участниците в мероприятието било планирано да започне от 09:30 часа през изграден контролно-пропускателен пункт /КПП/ за достъп до събитието. На него бил разпределен частният обвинител и граждански ищец Й. Б. - служител на ЗЖУ София на длъжност „младши инспектор“, като със Заповед № 6809з- 2916/21.08.2020 г. относно участие на служители и техника от ЗЖУ-София в опазване на обществения ред при провеждане на мероприятие на 24.08.2020 г. в гр.София същият е включен в екип 6, група 04 от сектор 02 ППДММ, а според протокол за инструктаж на служители от ЗЖУ-София свидетелят Б. е инструктиран относно спазване на полицейските му правомощия, дисциплината, законността, етичните норми на служебно поведение, мерките за безопасност и др. при участие в опазване на обществения ред на територията на гр. София на 24.08.2020 г. в планираното мероприятие. Според график за определяне на работното време на служителите от група 04 на 02 сектор ППДММ за периода от 01.08.2020 г. до 31.08.2020 г. мл.инсп. Й. Б., служител на ЗЖУ-София, не бил включен в същия за 24.08.2020 г.
Докато бил на контролно-пропусквателен пункт „БФС Бояна”, свидетелят Б. забелязал, че подсъдимият И. К. управлява велосипед и преминава през предходен полицейски контролно-пропусквателен пункт, но без да спре за проверка. Тези действия на подсъдимия К. били забелязани и той бил последван от полицейския служител - свидетелят Н.Г., който му издал на няколко пъти устно полицейско разпореждане „Полиция, спрете за проверка”. Подсъдимият К. продължил да се придвижва е велосипеда си, преминавайки и през контролно-пропусквателния пункт на свидетеля Б., а после се насочил към бул. „Околовръстен път”. Подсъдимият К. преминал през всички ленти за движение на бул. „Околовръстен път” в посока към ж.к.
„Младост” и когато стигнал обезопасителното съоръжение, отделящо лентите за движение в двете различни посоки - две успоредни мантинели, слязъл от велосипеда си. Подсъдимият К. вдигнал с ръце велосипеда си и го прехвърлил през първата мантинела, а впоследствие и самият той прескочил манителата. Всички тези действия били наблюдавани от свидетелите Б., Г. и С., които тичали след обвиняемия К. и му отправяли устни полицейски разпореждания с думите „Стой, полиция”. Свидетелите С. и Б. достигнали в близост до подсъдимия К., който бил между мантинелите, а свидетелят Г. се намирал на няколко метра зад тях. В момента, когато свидетелите С. и Б. прескочили мантинелата и се приближили до подсъдимия К., същият вече бил прехвърлил велосипеда си през втората мантинела, но тъй като автомобилното движение на въпросното пътно платно било интензивно, подсъдимият повдигнал велосипеда си, за да го прехвърли обратно от страната на мантинелата, където се намирал и със замах прехвърлил същия през мантинелата от дясна към лявата си страна. По това време свидетелката С. се намирала вдясно зад подсъдимия, като вече го била хванала с ръка за тениската близо до врата, а пострадалият Б. се намирал в ляво от същата, малко по-назад от нея, спрямо позицията на тялото на подсъдимия.
3
Въпреки това свидетелят Б. се опитал да хване подсъдимия, в резултат на което бил ударен в областта на китката на дясната си ръка от велосипеда при описаното движение на същия за връщане в пространството между двете мантинели. Зъбното колело, разположено при педалите на велосипеда, разкъсало кожата на дясната ръка на свидетеля Б. в областта на китката, а от раната започнало да тече кръв. Пострадалият Б. извикал от болка, което било възприето звуково от намиращите се наблизо негови колеги. След това подсъдимият К. бил задържан, като при задържането си оказал съпротива, като след като бил паднал на земята, държал с ръце над себе си велосипеда си. Същият бил изправен и изведен обратно към позицията, на която били разположени служителите на МВР. По това време подсъдимият наричал полицейските служители с думата „Убийци”, негодувайки срещу задържането си.
Свидетелят Б. бил откаран в Медицински институт на МВР, където му била оказана квалифицирана медицинска помощ, а от заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза се установява, че на пострадалия Й. Б. била причинена контузна рана с размачкани ръбове, силно замърсена и умерено кървяща по гърба на дясната гривнена става, с което бил реализиран медико-биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционният съд е събрал необходимите за изясняването на предмета на делото доказателства и не е ограничил страните при упражняване на процесуалните им права да правят относими доказателствени искания.
Първоинстанционният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения и при обсъждането на доказателствата по делото и е формирал фактически изводи, които въззивният състав също споделя.
Първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си за всестранно, обективно и пълно изследване на доказателствата по делото, като задълбочено е обсъдил показанията на свидетел Й. Б., отчитайки качеството му на страна по делото.
В мотивите към първоинстанционната присъда са констатирани и подробно обсъдени частите от показанията на свидетел Б., които са били вътрешнопротиворечиви и несъответстващи на други от доказателствата по делото, като е направено разграничение между тях и останалите части от показанията на същия свидетел, които по последователен и еднопосочен с останалите доказателствени източници начин установяват относими факти.
Въззивният съдебен състав също счита, че от показанията на свидетеля Б. по съответстващ на останалите събрани по делото доказателства начин се установяват обстоятелствата по времето и мястото на инкриминирания инцидент, длъжността, заемана от него и възложените му функции, включващи проверки на лица и автомобили за това, дали имат право да влязат на планираното мероприятие, разпределен на установения КПП на локалното платно пред БФС. Настоящият въззивен състав счита, че обосновано първоинстанционният съд е приел, че показанията на свидетел Б. по еднопосочен и безпротиворечив начин с показанията на свидетелите Д. С.,К.Г. и Н.Г. установяват действията на подсъдимия К. по неизпълнение на даденото му устно разпореждане „Стой полиция, спри за проверка”, като подсъдимият заобиколил полицаите и продължил към следващия контролнопропусквателен пункт, откъдето отново му били дадени въпросните устни разпореждания, а свидетелката С. няколкократно му подала сигнал със свирка, като подсъдимият не е спрял за проверка, а завил надясно в посока Околовръстен път, преминал през тревните площи и активните ленти за движение, слязъл от велосипеда 4 си, прехвърлил го през мантинелата, след което прескочил същата.
Разпечатката съдържа 36 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/741f15f4-1bf6-468b-b9a6-c318bda1d4ce