Решение № 2409 от 29.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2409 гр. София, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА ЕВГ. ГЮРОВАПАПАЗОВА при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИНА ЕВГ. ГЮРОВА-ПАПАЗОВА Административно наказателно дело № 20251110217893 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р. Е. Д., ЕГН **********, срещу наказателно постановление № 25-4332-019120 от 30.07.2025 г., издадено от Началник сектор към СДВР, ОПП на СДВР, с което, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за движението по пътищата, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 100 /сто/ лева, за нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата.

С жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено. Отрича се извършването на нарушението, като се твърди се, че жалбоподателят не е минал на червен светофар на процесното пътно кръстовище, а на зелен светлинен сигнал, с позволена скорост.

В съдебното заседание по решаване на делото жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Н., с пълномощно по делото, която моли оспореното наказателно постановление да бъде отменено. Излага, че от данните по делото не може да се направи категоричен извод, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. Поддържа, че от представената по делото циклограма се установява, че Р. Е. Д. е преминал на зелен светлинен сигнал. Твърди, че нито актосъставителят, нито свидетелят по акта си спомнят за процесното нарушение, което подкрепяло тезата, че жалбоподателят не е осъществил състава на въпросното административно нарушение. Претендира се присъждането на разноски, като се представя списък на разноските, ведно с договор за правна защита и съдействие.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител.

По делото са постъпили писмени бележки от въззиваемата страна, в които се взема становище по съществото на спора, като се моли атакуваното наказателно 1 постановление да бъде оставено в сила. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското такова на насрещната страна.

Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

Н а 16.07.2025 г., около 00:04 ч., в гр. София, по бул. „България“, с посока на движение от бул. „Иван Гешов“ към бул. „Тодор Каблешков“, жалбоподателят управлявал лек автомобил марка и модел „,,***''“, с рег. № ,,***'', собственост на „,,***''“, ЕООД, ЕИК ********, като на кръстовището с бул. „Гоце Делчев“ преминал на червен светлинен сигнал, при работеща в нормален режим трисекционна светлинна уредба.

Свидетелите Г. Л. С. и П. И. К. – полицейски служители от 04 РУ-СДВР, забелязали, че лекият автомобил, управляван от жалбоподателя Д., преминал на забранен червен светлинен сигнал на работещата светофарна уредба, при което спрели водача на автомобила за проверка.

За констатираното нарушение, на място, на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA № 3366933/16.07.2025 г. от Г.

Л. С. - „командир на отделение“ в 04 РУ-СДВР, за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП, приемайки за установено, че жалбоподателят, като водач на МПС, не се е съобразил със светлинните сигнали на светофарната уредба. Актът бил предявен за запознаване на жалбоподателя, на 16.07.2025 г., който го подписал без възражения.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН било депозирано писмено възражение от жалбоподателя Д., в което се поддържа, че последният не е преминал на червен светофар на процесното кръстовище.

Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно постановление № 25-4332-019120 от 30.07.2025 г., издадено от Началник сектор към СДВР, ОПП на СДВР, с което, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за движението по пътищата, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 100 /сто/ лева, за нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата. Наказателното постановление било връчено лично на жалбоподателя на 17.11.2025 г., видно от наличната по делото разписка.

В съдебно заседание са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Г. Л. С., П. И. К., и Е. Г. К..

Свидетелят Г. Л. С. заявява, че е съставил посоченият по-горе АУАН, а свидетелят П. И. К. потвърждава, че е бил свидетел по установяване на процесното нарушение. Макар показанията на свидетелите С. и К. да са слабо информативни, доколкото същите сочат, че заради множеството случаи в практиката си не помнят процесната случка, съдът кредитира показанията им, тъй като същите са очевидци на осъщественото от жалбоподателя и въпреки изминалия период от време и естеството на осъществяваната от тях дейност, е нормално да не могат да възпроизведат подробно, изчерпателно и в детайли възприятията си. Съдът цени показанията на свидетелите С. и К. като логични, съответни и подкрепящи се от останалия доказателствен материал.

Свидетелката Е. Г. К. заявява, че на въпросната дата била заедно с жалбоподателя в управлявания от него лек автомобил, като на процесното кръстовище сигналът на светофарната уредба бил червен, поради което и Д. спрял, за да изчака разрешителния зелен такъв за преминаване. Излага, че имало много трафик, че МПС, управлявано от жалбоподателя било втора или трета кола, като около 200-300 м. след процесното кръстовище, били спрени за проверка от полицейските органи. Твърди, че свидетелите С. и К. са се интересували от друг лек автомобил – Мерцедес, който бил възприет от свидетелката К. непосредствено до чакащия на светофара лек автомобил, 2 управляван от жалбоподателя, за появата на зелен светлинен сигнал за преминаване на въпросното кръстовище. Заявава също, че твърдението на полицейските служители било, че Д. е преминал на червен светофар, но въпреки това същият бил първо бил запитан за някакво друго МПС, а именно Мерцедес, което се търсело от С. и К..

Съдът не кредитира показанията на свидетелката К., в частта, в която сочи, че жалбоподателят не е преминал на забранен светлинен сигнал на светофарната уредба на процесното кръстовище, доколкото счита същите за повлияни от отношенията й с жалбоподателя, в опит да го защити. Показанията на свидетелката К. са изолирани и не се подкрепят от другите доказателства по делото. Поради това и съдът не им се довери в сочената част.

Съдът кредитира останалите приобщени по делото писмени доказателства.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: показанията на свидетелите Г. Л. С., П. И. К., и Е. Г. К. /частично/ и писмените доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред - справка картон на водача, заповед № 513з-5288/22.06.2022 г.; заповед № 8121К-12547/12.09.2024 г.; заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.; справка от СО, ведно с циклограма.

На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на проверка, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

При преценката си за законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство съдът прие, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване и ограничаващи правото на защита на нарушителя.

Административнонаказателното производство е проведено законосъобразно, при съобразяване с изискванията на ЗАНН. Спазени са сроковете за издаване на АУАН, визирани от разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН. В случая АУАН е съставен на 16.07.2025 г., в деня, в който е установено нарушението от контролния орган. АУАН е бил предявен за запознаване на нарушителя, като последният на 16.07.2025 г., го е подписал без възражения. В 6 - месечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното НП.

Спазени са предписанията на чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗАНН.

Процесният АУАН е съставен от Г. Л. С. - „командир на отделение“ в Столична дирекция на вътрешните работи, като със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи полицейските органи в ОПП-СДВР са оправомощени да съставят актове за установяване на административни нарушения.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. В настоящия случай НП е съставено от Даниела Димитрова Дескова, която работи на длъжност „началник сектор“ към СДВР-ОПП, като със заповед 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи на министъра на вътрешните работи, началниците на сектори в ОПП-СДВР са оправомощени да издават наказателни постановления.

Налице е словесно описание на нарушението, което съответства на посочената в АУАН и НП правна квалификация на същото. АУАН и НП отговарят на изискването за пълно, ясно и точно описание на нарушението. Изложените фактически обстоятелства, при които е извършено нарушението в НП са идентични на тези в АУАН.

3

Недвусмислено е посочена датата на извършване на нарушението - 16.07.2025 г., около 00:04 ч.; мястото - гр. София, по бул. „България“, с посока на движение от бул. „Иван Гешов“ към бул. „Тодор Каблешков“, на кръстовището с бул. „Гоце Делчев“, както и че жалбоподателят е имал качеството на водач на процесното МПС. Ето защо, съдът счита, че в обстоятелствената част на АУАН и НП достатъчно конкретно са описани и индивидуализирани фактите и обстоятелствата от обективния състав на нарушението по чл. 6, т. 1 ЗДвП.

Не са налице нарушения на правилата за съставянето на АУАН и неговото връчване, уредени в чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН, доколкото актът е съставен в присъствието на нарушителя и един свидетел очевидец.

Следователно съдът трябва да разгледа спора по същество:

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП, съгласно която: „Участниците в движението: 1. съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.“.

Конкретно, жалбоподателят е санкциониран за нарушение, което се изразява в несъобразяване със светлинните сигнали на разположената на бул. „България“, с посока на движение от бул. „Иван Гешов“ към бул. „Тодор Каблешков“, на кръстовището с бул. „Гоце Делчев“, работеща светофарна уредба.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че на посочените в наказателното постановление време и място, жалбоподателят е извършил от обективна и субективна страна нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП, като не е съобразил поведението си със светлинните сигнали, а именно преминал на червен светлинен сигнал, при работеща в нормален режим трисекционна светофарна уредба..

От приложената по делото справка от СО, касателно разположението на светофарната уредба, както и фазите на движение, ведно с приложена циклограма, за процесното кръстовище, се установява, че светофарната уредба е била в непрекъснат режим на работа, както и в режим съобразно приложените по делото циклограми, като не са регистрирани сигнали за неизправност в работата й. От предоставената информация от СО е видно, че е отразена „Програма 1“, за времето от 00:00 ч.- 15:00 ч., както и „Програма 2“, за времето от 15:00 ч. – 24:00 ч.

Видно от приетата по делото от СО справка, ведно с циклограма, касаеща процесното кръстовище, на конкретната дата - зеленият светлинен сигнал е траел за времето от 00:03:15 ч. – 00:03:56 ч. /час, мин., сек./; а червеният светлинен сигнал от 00:03:56 ч. – 00:05:15 ч. /час, мин., сек./, като следващият зелен разрешителен сигнал за преминаване е бил за времето от 00:05:15 ч. – 00:05:56 ч. Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение, извършено на 16.07.2025 г. в 00:04 ч., което преценено с оглед на данните от фазите на движение и представената по делото циглограма за въпросното кръстовище води до извода, че жалбоподателят на 16.07.2025 г., движейки се по бул. „България“, пресичайки кръстовището с бул „Гоце Делчев“, с посока на движение от бул. „Иван Гешов“ към бул. „Тодор Каблешков“, в 00:04 ч., означено в схемата, приложена по делото към справката от СО, като 7Н, е преминал на червен светофар, тоест на забранен светлинен сигнал, който не разрешава преминаване.