Решение № 50 от 17.10.2024, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. ЛЕВСКИ, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава К. Николаева при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-ИВАНОВА като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Административно наказателно дело № 20244410200159 по описа за 2024 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Додо“ ЕООД срещу Наказателно постановление №15-2400187/17.07.2024г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Плевен, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. на основание чл.416, ал.5 от КТ, вр. с чл.414, ал.3 от КТ за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.

Наведени са доводи, че НП е неправилно, поради противоречие с материалния закон, както и постановено при съществени нарушения на административно производствените правила. Твърди се, че на посочената дата и час в АУАН и в НП лицето Г.А. не е изпълнявала трудови функции, а още помалко на длъжност „помощник-готвач“, че същата е имала сключен граждански договор за поръчка, който бил представен на проверяващите.

Твърди се, че в представения граждански договор липсват изискуемите реквизити на трудов договор - работно време и работно място и липсата им безспорно води до извода, че договорът няма характер на трудов. Твърди се, че е налице законосъобразно сключен граждански договор за поръчка, надлежно осчетоводен и че в нито един момент от проверката не е установено „лицето да престира работна сила“. Твърди се, че на посочената дата и час изпълнителят Г.А. се е намирала в закусвалнята, за да получи материали /месо/ за довършване на поръчката си /съгласно договореното/ и че в нито един 1 момент от време и с нито едно свое действие същата не е изпълнявала функции на „помощник-готвач“. Наведен е довод, че няма извършено нарушение от страна на работодателя, още по-малко - виновно извършено такова, поради което се твърди, че наложеното наказание е изцяло незаконосъобразно и несъставомерно.

Направено е искане да бъде отменено обжалваното НП като изцяло неправилно и незаконосъобразно, поради противоречието му със закона и поради нарушение на процесуалните и материални норми.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Д., която поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Сочи като безспорно установено по делото, че в отношенията с лицето Г.А. липсват елементите на трудово правоотношение, предмет на договора бил постигане на определен резултат. В писмени бележки излага подробни доводи, че по време на проверката Г.А. не е изпълнявала трудова функция, че в сключения между дружеството и лицето договор липсват задължителните реквизити на трудовия договор като работно време, работно място и др. Съгласно договора има възложена поръчка, регламентиран срок за изпълнението й, посочване, че същата ще бъде изпълнена с материали на клиента, за което сочи като доказателство представена по делото фактура за закупено пилешко месо.

Навежда довод, че е налице законосъобразно сключен граждански договор за поръчка, за който са представени доказателства, че е надлежно осчетоводен.

Излага подробни съображения, че по делото не е установено Г.А. да е престирала работна сила. Сочи като установено, че същата се намирала в обекта, за да издаде заготовките си и да получи материал /месо/ за довършване на поръчката си съгласно договореното. Оспорва представената от Инспекцията по труда декларация, като сочи, че същата не била прочетена от лицето, диктувана от проверяващите, лицето било въведено в заблуждение.

Като аргументи в подкрепа на възражението, че лицето не е изпълнявало трудови функции сочи, че проверяващите нямат наблюдения за твърдяното нарушение в периода преди фискирания в АУАН и НП час на проверка, в АУАН и НП нямало конкретизация в какво се състои приемането на работа на длъжност „помощник готвач“, липсват доказателства, че Г.А. е изпълнявала такава длъжност, същата не била подавала молба за назначаване на трудов договор. Навежда довод, че е налице гражданско правоотношение, като работата по граждански договор по време на регистрация като безработен е законна и допустима, като правоотношението нямало характер на трудова дейност. Като процесуално нарушение сочи липсата на отбелязване лицето, подписало акта като свидетел, дали е такъв при установяване или извършване на нарушението или при съставяне на акта. При условията на евентуалност излага съображения, че процесният случай представлява маловажен такъв по смисъла на чл.28 от ЗАНН с оглед особеностите на казуса и обстоятелството, 2 че твърдяното нарушение е първо за работодателя. Моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

Ответната страна по жалбата – Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен, чрез юрисконсулт П.Ч. оспорва същата, като неоснователна. Счита, че от разпита на свидетелите и от представените писмени доказателства се установява по категоричен начин, че има извършено нарушение. В писмени бележки излага подробни доводи, че при провеждане на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Счита, че правилно е приложен материалния закон.

Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка кореспондира със събраните по делото доказателства и деянието правилно е квалифицирано като нарушение на чл.62, ал.1 КТ. Сочи, че от показанията на свидетелите П. Т. и М. Б. се установява, че по време на проверката лицето Г.А. е престирала работна сила като „помощник-готвач“. Недоказано било твърдението, че декларацията, попълнена и подписана саморъчно от А., под натиск на служителите на Инспекцията по труда. Посочва, че истинността на документа не е оспорена по редна чл.193 ГПК, вр. чл.144 АПК и по делото не било установено материализираното в него изявление да не отразява волята на лицето, което го е подписало. Излага аргументи, че показанията на свидетелите Г.А. и С. Ц. са непоследователни, вътрешно противоречиви, логически неиздържани, а тези на свидетелите П. Т. и М. Б. – последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства, включително попълнената от лицето декларация, в която е посочило, че работи като помощник готвач в обект „Закусвалня“ при дружеството жалбоподател, с работно време от 10,00 до 12,00 часа, срещу което получава по 20 лв. на ръка.

Навежда довод, че установените по време на проверката правоотношения между санкционираното лице и Г.А. са с характер на трудови, тъй като са налице трите съществени елемента, характеризиращи ги като такива – място на работа, характер на работа, работно време. Сочи, че поради така установеното се дължи сключването на писмен трудов договор преди започване изпълнението на възложените функции, като липсата на такъв в процесния случай представлява противоправно поведение от страна на работодателя. Възразява срещу наведения от жалбоподателя довод, че в случая няма извършено нарушение, тъй като има сключен граждански договор – с аргументи, че отношенията по предоставяне на работна сила са трудови и следва да бъдат уредени като такива. Сочи, че в трудовото законодателство са предвидени хипотези за сключване на срочни трудови договори, включително и до извършването на определена работа. Навежда довод, че при установен състав на нарушение по чл.62, ал.1 КТ работодателят правилно е индивидуализирал наказанието и наложил имуществена санкция в размер на 2000 лева, с оглед тежестта на нарушението. Моли жалбата да бъде оставена 3 без уважение и да бъде потвърдено наказателното постановление.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото гласни и писмени доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като депозирана от легитимирано лице и в срок. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От събраните в хода на производството доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 29.05.2024г., около 11,35ч. свидетелите П. Т. и М. Б. - инспектори при Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен, извършили проверка на обект – Закусвалня, находящ се в ***, стопанисван от „Додо“ЕООД. По време на извършената проверка в обекта бил установен мъж, който пред входа на обекта приготвял месо на скара, а вътре в обекта - жена зад щанд с храна и две жени в кухнята, в работно облекло – престилки и бонета на главата, които приготвяли храна. При легитимиране на свидетелите като инспектори от ДИТ Плевен, трите жени, намиращи се в обекта, излезли през заден вход, а мъжът се представил като едноличния собственик на дружеството. Свидетелите Т. и Б. разяснили, че се извършва рутинна проверка и помолили собственика на дружеството да върне трите жени, които следвало да попълнят декларации.

След известно време жените се върнали в обекта. Сред тях била свидетелката Г.А., която собственоръчно попълнила и подписала декларация, в която декларирала, че работи от 22.05.2024г. в обекта, от 10 до 12 часа като помощник-готвач, посочила, че помага, защото са приятели, за което й се плаща на ръка сумата в размер на 20 лв. В декларацията отбелязала, че няма сключен трудов и граждански договор. След извършената проверка в обекта, през периода 11.06.2024г. – 18.06.2024г. била извършена документална проверка в Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Плевен, от която било установено, че лицето Г.П. А. няма сключен трудов договор с „Додо“ ЕООД.

По време на проверката от дружеството бил представен сключен със същото лице граждански договор от 20.05.2024г. с предмет направа на 1000 бр. пържоли и 500 бр. шишчета от свинско месо, със срок до 30.05.2024г. срещу възнаграждение.

Съставен бил АУАН №15-2400187/18.06.2024г. за това, че „Додо“ ЕООД, в качеството си на работодател, на 29.05.2024г. около 11,35 часа приел на работа в обект Закусвалня, находящ се в ***, стопанисван от „Додо“ЕООД, лицето Г.П. А. да изпълнява трудови функции, а именно „помощник готвач“ без да има със същия сключен трудов договор – нарушение на чл.62, ал.1, във вр. чл.1, ал.2 от КТ.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно-наказващият орган Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ издал обжалваното

Наказателното постановление

№152400187/17.07.2024г., с което на „Додо“ЕООД е наложена имуществена 4 санкция в размер на 2000 лв. на основание чл.416, ал.5 от КТ, вр. с чл.414, ал.3 от КТ за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите П. М. Т. и М. Г. Б., Г.П. А. /частично/, С.С.Ц. /частично/; писмени доказателства

–

АУАН

№15-2400187/18.06.2024г.,

Наказателното постановление №15-2400187/17.07.2024г., Декларация от Г.П. А., Граждански – поръчков договор №3/20.05.2024г., справка – хронология на осчетоводени документи за периода 30.05.2024г. – 30.05.2024г., справка от Информационна система на ИА ГИТ „Регистър на уведомленията за ТД“, обяснение от управителя на „Додо“ ЕООД, като работодател от 07.06.2024г., длъжностна характеристика на длъжност Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ Плевен, длъжностна характеристика на длъжност старши инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ Плевен.

За да приеме изложената по-горе фактическа обстановка, съдът даде вяра на показанията на свидетелите П. М. Т. и М. Г. Б.. Същите са подробни, еднопосочни, безпротиворечиви вътрешно и помежду си, съответстват на писмените доказателства по делото. Посочените гласни доказателства изхождат от лица, които дават показания за установеното от тях по време на изпълнение на служебните им задължения, без каквито и да било данни за възможна заинтересованост от изхода на делото и преднамерено излагане на факти, с цел уличаване на жалбоподателя в извършване на нарушение, които да създават съмнение относно обективността и безпристрастността на свидетелите, предвид на което съдът приема, че са добросъвестно дадени.