Определение № 3364 от 18.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3364 гр. София, 18.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Маргарита Георгиева

Николай Иванов като разгледа докладваното от Николай Иванов Касационно гражданско дело № 20268002101443 по описа за 2026 година

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. И. П., чрез пълномощник адв. Д. Г. Д.- К., против въззивно решение № 1126/18.09.2025 г., постановено по възз.гр.д. № 1100/2025 г. по описа на Апелативен съд - София, в частта му с която е отменено решение № 216/30.12.2024 г. по гр.д.

№ 23/2024 г. на Окръжен съд – Видин в частта, с която е отхвърлен предявения от Н. В. Г. срещу М. И. П. иск с правно основание чл. 87 ал. 3 ЗЗД за разваляне на Договор за покупкопродажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № ..., том 2, нот.дело № 189/2021 г. на нотариус Л. Ц., с № 029 от НК, и вместо това искът на Г. срещу този ответник е уважен, като договорът за покупко-продажба е развален на основание чл. 87 ал. 3 ЗЗД.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед предмета на иска и е процесуално допустима. В същата се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че неправилно въззивният съд е приел за осъществен фактическия състав на чл. 87 ал. 3 ЗЗД. Поддържа се, че с отговора на исковата молба ответницата П. е направила възражение за наличие на персонална симулация, предвид обстоятелството, че ищцата Н. Г. при придобиването на процесните имоти през 2020 г. от В.

Д. П., а впоследствие и при тяхното прехвърляне през 2021 г. на ответницата е действала като подставено лице. Сочи се, че извършената от ищцата прехвърлителна сделка с нотариален акт №..., т. 2, нот. дело № 189/2021 г. на нотариус Л. Ц., не съставлява 1 самостоятелна сделка, а отчетна сделка по предварително уговорени между страните условия по придобиване на имотите на В. П. от М. П. със съдействието на Н. Г.. Според касатора тези доводи, въпреки представените по делото доказателства, неправилно са отхвърлени от въззивния съд. Процесните имоти, предмет на процесната сделка, били ипотекирани от В. Д. П. в полза на „ОББ“ АД по два кредита, които след 19.04.2020 г. било невъзможно да се обслужват от нея, поради което банка „ОББ” АД предприела действия по обявяване на същите за предсрочно изискуеми и подготвила съдебно предявяване на вземането си. С цел да бъдат отпуснати средства, за да се спасят имотите в семейството, по общо съгласие на В. П., М. П. и Н. В. Г. било решено имотите да бъдат прехвърлени първоначално, чрез дарение от В. П. на внучка й Н., която след това да ги прехвърли на М.

П.. Целта била П. да придобие двата недвижими имота срещу поето от нея задължение с отпуснатите й кредитни средства да погаси дълга по двете ипотеки. Според касатора, по нито една от посочените сделки не била обсъждана цена за придобиване на имотите, а единствено прехвърляне на имотите срещу поемане на дълга от М. П. по учредените ипотеки. Сочи се, че ищцата Н. Г. била наясно с това от самото начало, съгласила се с уговорения начин на прехвърляне на имотите и приела да действа като подставено лице, за да може имотите да се придобият от М. П. и последната да получи кредит, с който да погаси задълженията по ипотеките в „ОББ“ АД.

В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са поставени въпросите: 1. „При формиране на вътрешното си убеждение следва ли съдът да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства, при спазване правилата за формалната логика, опита и научното знание, както и да постанови ясни и непротиворечиви мотиви?“. По въпроса се сочи наличие на основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т.19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС; решение № 50117/19.10.2023 г. по гр. д. № 2220/2021 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 100/08.07.2020 г. по гр. д. № 4564/2019 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 685/13.11.2025 г. по гр. д. № 4971/2024 г. на ВКС, I г.о.; решение № 50002/12.06.2024 г. по гр. д. № 2404/2022 г. на ВКС, I г.о.; решение № 13/24.02.2022 г. по гр. д. № 2906/2021 г. на ВКС, I г.о.; решение № 60088/28.06.2021 г. по гр. д. № 3948/2020 г. на ВКС, I г.о.; решение № 27/22.04.2019 г. по гр. д. № 1321/ 2018 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 246/28.12.2018 г., по гр.д. № 4719/2017 г. на ВКС, IV г.о. и др.; 2. „Необходимо ли е за разкриването на персонална симулация при сключване на договор да е налице знание и намерение за симулирането у подставеното лице или е достатъчно знание и намерение за симулирането да е налице между действителната (прикрита) страна и явната?“. Твърди се, че по въпроса въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 247/04.02.2019 г. по гр. д. № 4288/2016 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 294/16.05.2024 г. по гр. д. № 2774/2023 г. на ВКС, I г.о.; 3. „Нищожен ли е извършеният договор за дарение с Нотариален акт за дарение № .., том 4, дело № 531/ 2020г., вписан в СВп - В. с вх. рег.№ 4487/ 02.12.2020 г.

2 между В. П. и Н. Г. предвид липсата на основание, доколкото липсва цел да се надари приобретателката с процесиите имоти?“. По въпроса се сочи противоречие с решение № 385/11.08.2010 г. по гр. д. № 59/2009 г. на ВКС, I г.о. и решение № 31/01.03.2018 г. по гр. д.

№ 1532/ 2017 г. на ВКС, II г.о. Поддържа се и основанието по чл. 280 ал. 2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, с твърдения, че въззивният състав неправилно не приел правоизключващото възражение на ответницата, че е изпълнила точно задълженията си по договора за покупко- продажба и е заплатила цената, с отпуснатите й кредитни средства от „БАНКА ДСК“ АД, като е погасила дължимите суми по ипотеките на двата придобити от нея имота, което било в тежест на Н. Г.. Неправилно не било уважено и възражението й за прихващане на посочената в процесния договор продажна цена с платените от нея суми в общ размер на 74857,14 лв., преведена с отпуснатите й кредитни средства по Договор за ипотечен кредит от 11.05.2021 г. за погасяване на ипотеките на имотите в „ОББ“ АД, доколкото същата сума следвало да се заплати от ищцата, преди прехвърлянето на процесните имоти.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата по жалбата Н. В. Г., е подала писмен отговор, в който е изразила становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, за установено по делото, че между страните липсва спор, че процесните имоти предмет на процесната сделка първоначално са били собственост на В. Д. П.- баба на ищцата Н. В. Г. и свекърва на ответницата М. И. П.. Не било спорно също, че имотите били ипотекирани от В. П. в полза на „ОББ“ АД, като обезпечение по два договора за кредит, и че банка „ОББ” АД предприела действия по обявяване на същите за предсрочно изискуеми и подготвила съдебно предявяване на вземането си. На 18.09.2020 г. В. П. поискала да не бъдат предприемани съдебни действия по ипотечните й кредити, тъй като имала намерение да ги погаси. На 23.10.2020 г. било подписано споразумение за разсрочване на част от дълга по договора от 21.08.2007 г. в общ размер към датата на споразумението от 59701,60 лв. за период от 5 месеца по 360 лв. и изравнителна вноска до 25.03.2021 г. и споразумение за разсрочване и на част от дълга по договора от 20.03.2008 г. в общ размер към датата на споразумението от 15092,82 лв. за период от 5 месеца по 90 лв. и изравнителна вноска до 25.03.2021 г.

От събраните гласни доказателства е прието за установено, че при разговори за възможностите за спиране на принудителното събиране и предотвратяване на публичната продан на имотите, включително и при вариант М. П. да погаси кредитите, ответницата П. придружавала В. П. в банката. В резултат на преговорите няколко пъти публичната продан по изпълнителните дела била спирана /св. К. - служител на „ОББ“ АД/. Според показанията на св. П. - служител на „БАНКА ДСК“ АД, поради задължения на собственика на имотите, на М. П., било отказано кредитиране на планираната им покупка. Свидетелят разбрал за взето решение имотът да бъде прехвърлен на лице без задължение, за да може да се изповяда сделката, а М. П. да придобие собственост и да изплаща кредита, за да се 3 предотврати принудително изпълнение. Според св. Л., на М. П. бил отказан кредит поради наличие на публични задължения на собственика на имотите. Стигнало се до решение В. П.

- свекърва на М. П., да прехвърли имота на племенницата на М. П. - Н. Г., а банката да кредитира сделка между племенницата и М. П.. Свидетелката заявила, че не е виждала и не е разговаряла с Н. Г..

Съгласно банкова референция изх. № ИД-11539/29.04.2021 г. от „ОББ“ АД, размерът на дълга на В. Д. П. по двата кредита, обезпечени с учредените ипотеки върху процесните имоти към 29.04.2021 г. възлизал на 74 857,14 лв.

С нотариален акт за дарение № ..., том 4, дело № 531/ 2020 г., на нотариус Л. Ц., на 02.12.2020 г., В. Д. П. дарила на внучката си – ищцата Н. В. Г. процесните имоти, представляващи самостоятелен обект в сграда с идентификатор ...., представляващ апартамент № .. с прилежащата й Сушилня № 2, ведно със самостоятелен обект в сграда с идентификатор .... представляващ гараж с площ 22,21 кв.м. с адреси на двата обекта:

[населено място],[жк], [жилищен адрес] както и 1/8 ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото.

С Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 11.05.2021 г., обективиран в нотариален акт № .., том 2, нот.дело № 189/2021 г. на нотариус Л. Ц., ищцата Н. Г. прехвърлила на ответницата М. П., правото на собственост върху горепосочените апартамент и гараж срещу сумата от 26815,30 лв. Според посоченото в договора, сумата следвало да бъде заплатена на продавача със средствата от кредит от „БАНКА ДСК“ АД по силата на Договор за жилищен кредит от 11.05.2021 г., сключен между банката и М. П., след представяне в банката на препис от нотариалния акт, надлежно вписан в СВ нотариален акт за учредяване на договорна ипотека в полза на „БАНКА ДСК“ АД върху имота, предмет на договора и удостоверение за вещни тежести с първа по ред ипотека върху имота в полза на банката.

От договор за ипотечен кредит от 11.05.2021 г. е установено постигнато съгласие М. П. да получи от „БАНКА ДСК“ ЕАД сумата от 73 200 лв., който да бъде усвоена, чрез разплащателна сметка на М. П. до 11.08.2021 г. Договорът за кредит не предписвал твърдяното от ответницата целево предназначение на сумата.

На 18.05.2021 г. във форма на нотариален акт бил сключен договор за учредяване на договорна ипотека върху процесните имоти, учредена от М. П. в полза на „БАНКА ДСК“ АД, вписана на същата дата. Видно от удостоверенията за вписвания, отбелязвания и заличавания за процесните имоти, договорената ипотека е била вписана на 18.05.2021 г.

Договорна ипотека за жилищния имот, двойно-входящ номер 6845 от 22.08.2007 г. том 4 номер 136 и договорна ипотека за гаража двойно-входящ номер 1910 от 20.03.2008 г. том 2 номер 19, били заличени на 10.06.2021 г.

Установено е също, че на 19.05.2021 г. ответницата наредила плащания съответно 46387,70 лв. с основание „реф. на … /не се чете/ В. Д. П.“ и 26815,30 лв. с указано основание „реф. … /не се чете/ В. Д. П.“.

С нотариална покана, връчена на М. П. на 03.01.2024 г., ищцата поискала да получи договорената сума от 26815,30 лв. в 7-дневен срок от получаване на поканата, ведно със 4 законната лихва, считано от 12.05.2021 г. до датата на плащането. В отговор на тази покана, ответницата заявила, че продажната цена е преведена за погасяване на ипотеката върху имотите предмет на договора, учредена в полза на банка „ОББ“ АД.