Определение № 498 от 17.02.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 498 гр. София, 17.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20261000500387 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и следв. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Я. Ю. С., чрез процесуалния му представител адв.Г. Б., срещу разпореждане № 28214 от закрито съдебно заседание състояло се на 04.11.2025 г., постановено от Софийски градски съд, ГО, І-4 състав по гр.д.№ 12193 по описа за 2022 г., с което се връща въззивна жалба, вх.№ 97958 от 19.08.2025 г. срещу решение № 4844 от 24.07.2025 г.

В частната жалба се сочи, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. Счита за неправилен извода на съда, че в дадения от съда срок нередовностите на въззивната жалба не били отстранени, тъй като не бил представен документ за внесената държавна такса. Сочи, че указанията на съда за оставяне на въззивната жалба без движение му били съобщени на 09.10.2025 г. На 10.10.2025 г. жалбоподателят бил заплатил определения размер на държавната такса. В дадения от съда срок и в изпълнение указанията за отстраняване нередовностите на въззивната жалба била изпратена по пощата като обикновена пратка, нарочна молба, която била придружена с платежния документ- Изпращането било извършено при спазване на чл.62, ал.2 ГПК в пощенската станция, в работното време.

Ето защо се иска от настоящата инстанция да отмени определението и да върне делото за продължаване на процесуалните действия. Не се претендират 1 разноски.

По частната жалба е постъпил отговор от насрещната страна – З. Г. Л. с настойник П. А. М., чрез процесуалните представители адв. К. и адв. К., в който се излага становище за неоснователност на частната жалба и правилност на така постановеното от първоинстанционния съд, разпореждане за връщане на въззивната жалба. Сочи, че съобщението за отстраняване нередовностите по въззивната жалба било получено от жалбоподателя на 09.10.2025 г., което обстоятелство изрично се признавало от жалбоподателя. Таксата била заплатена от ответника на 10.10.2025 г. вероятно в гр.Бургас. Едва на 10.11.2025 г. процесуалния представител на въззивника била изпратила писмо с „молба за изправяне на нередовностите“ ведно с платежния документ.

Оспорва твърдението, че изпращането по пощата е станало в дадения от съда едноседмичен срок, който изтича на 16.10.2025 г. Сочи, че пощенското клеймо на плика било 10.11.2025 г. А вх. № на регистратурата на СГС върху молбата бил № 135134, а датата -12.11.2025 г., което потвърждавало клеймото на плика. В тази молба не се сочела като дата на изпращане такава, която да е в указания от съда, срок, до 16.10.2025 г., както и не се сочел предходен документ за изпращане на платежния документ с друга молба. Съдът се бил произнесъл с разпореждане за връщане на 04.11.2025 г., което още не било съобщено на въззивника, така че той нямало какво друго да подава около два дни преди 10.11.2025 г. Налагал се извод, че представянето на доказателствата за внесена държавна такса е станало 26 дни след изтичането на срока, указан от съда. В този смисъл обжалваното разпореждане било правилно и съобразено със съдебната практика на ВКС, а именно: определение № 575/24.07.2012 г. по гр.д.№ 483/2012 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, определение № 480/29.06.2021 г. по ч.гр.д.№ 2267/2021 г. и определение № 207/06.06.2022 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 1929/2022 г. и двете на ВКС, ГК, Трето ГО. Освен това платежното нареждане не било заверено, каквото било изискването на чл.183 ГПК. Разноски не се претендират.

По допустимостта на частната жалба:

За обжалваното разпореждане жалбоподателят е бил уведомен на 21.11.

2025г. Жалбата, с която сме сезирани е подадена на 25.11.2025 г.

Ето защо настоящата инстанция приема, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу съдебен акт, подлежащ 2 на инстанционен контрол.

По основателността на частната жалба:

За да постанови разпореждане в обжалвания смисъл, Софийски градски съд е приел, че указанията за отстраняване недостатъците на въззивна жалба, вх.№ 97958 от 19.08.2025 г. срещу решение № 4844 от 24.07.2025 г. не са отстранени като не са представени доказателства за внесена държавна такса.

Затова и следвало въззивната жалба да бъде върната на подателя Я. Ю. С..

Апелативен съд- София, като взе предвид данните по гр.д.№ 12193 по описа за 2022 г. на Софийски градски съд, приема следното:

С разпореждане № 24405/30.09.2025 г. на СГС, е оставена без движение, подадена от Я. Ю. С., въззивна жалба, вх.№ 97958 от 19.08.2025 г. срещу решение № 4844 от 24.07.2025 г. Указано е, че следва в 7-дневен срок от съобщението да се представят доказателства за внесени по сметка на САС сума в размер на 2 % върху обжалваемия интерес, представляваща държавна такса за жалба. Указани са и неблагоприятните последици от неизпълнение, а именно, че следва връщане на жалбата.

Указанията по разпореждането от 30.09.2025 г. са съобщени на въззивника на 09.10.2025 г., факт, който не се оспорва от жалбоподателя и който се установява от съдържащата се по делото /пред първата съдебна инстанция/, призовка, л.199. Следователно срокът за тяхното изпълнение изтича на 16.10.2025 г.

Обжалваното разпореждане е постановено на 04.11.2025 г. и към този момент няма подадена от въззивника молба, с която да се отстраняват недостатъците на въззивната жалба.

Такава молба е подадена едва на 12.11.2025 г., вх.№ 135134, с която е приложен платежен документ с дата 10.10.2025 г.

Действително, както се сочи от ответника по частната жалба, с която сме сезирани, в молбата от 12.11.2025 г. не се сочи да е подавана предходна молба, нито се сочи, че дължимата държавна такса вече е била платена.

Молбата от 12.11.2025 г. е придружена с плик, датата на пощенското клеймо върху който не се чете, както и с друг плик с подател адв.Б. с посочен адрес в гр.Шумен, датата на пощенското клеймо върху който е написана с ръкописен текст „ 16.10.2025 г.“, както и липсват данни какъв документ е бил 3 изпратен с този пощенски плик; други данни, които да удостоверяват действителната дата на пощенските клейма на двата плика не са ангажирани от жалбоподателя.

При тези си констатации и при съобразяване със съдебната практика на ВКС, която настоящия състав споделя, че : „нередовността на жалбата се счита отстранена не само с внасяне на държавната такса в указания срок, но и с представяне в същия срок на документ за внасянето й, когато последното указание е съобщено на страната“, какъвто е настоящия случай - определение № 973 от 23.12.2010 г. по ч.т.д. № 844/2010 г. на 1 т.о. на ВКС, ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 495 ОТ 29.09.2015 Г. ПО Ч. Т. Д. № 2028/2015 Г., Т. К., І Т.

О. НА ВКС, постановени в производството по чл. 274, ал. 3 ГПК .

Ако платежният документ е представен след изтичане на срока, това процесуално действие не може да бъде взето предвид от съда съгласно изричната разпоредба на чл. 64, ал. 1 от ГПК , като е без значение дали самата държавна такса е внесена в срок, така и в определение № 480/29.06.2021 г. по ч.гр.д.№ 2267/2021 г. и определение № 207/06.06.2022 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 1929/2022 г. и двете на ВКС, ГК, Трето ГО.

Налага се извод, че обжалваното разпореждане е правилно и като такова ще следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Разноски не се присъждат.

Водим от горното, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 28214 от закрито съдебно заседание състояло се на 04.11.2025 г., постановено от Софийски градски съд, ГО, І-4 състав по гр.д.№ 12193 по описа за 2022 г., с което се връща въззивна жалба, вх.№ 97958 от 19.08.2025 г. срещу решение № 4844 от 24.07.2025 г., като правилно.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред В К С в 1-седмичен 4 срок от съобщението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5