Определение № 372 от 07.10.2021, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно търговско дело 481/2021
- Вид
- Определение № 372
- Подписан
- 07.10.2021
- Състав
- Радослав Кръстев Славов, Дарина Стоянова Маркова, Женя Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл.280 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.32 ал.2 · Семеен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 372 гр. Варна, 07.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на седми октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Радослав Кр. Славов
Членове:
Дарина Ст. Маркова
Женя Димитрова като разгледа докладваното от Радослав Кр. Славов Въззивно частно търговско дело № 20213001000481 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила частна жалба от П. З. П., чрез упълномощения адв.Е.Р. срещу определение № 34/19.05.2021год. постановено по т.д. №60/2021год. на ДОС, с което:
Съдът е оставил без разглеждане предявените от П. З. П., против „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр.София, искове за установяване, че не дължи на ответника сумата от 263597,27 лв., от които 195396,17 лв. - главница; 41761,44 лв. - договорна лихва; 18320,32 лв. наказателна лихва; 5109,56 лв. - държавна такса и 3004,78 лв. юрисконсултско възнаграждение, съставляващи вземане по издадени изпълнителен лист заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№4320 по описа на ДРС за 2011г.; за обезсилване на издадената заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№4320 по описа на ДРС за 2011г.; и в условията на евентуалност за установяване по отношение на ответника, че ищецът отговаря за задължението си по посочените изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение единствено с имуществото си, придобито по време на брака му с Е.Г.Т. – П.а: Оставил е без уважение молбата на ищеца за допускане на обезпечение на предявените искове: Прекратил е производството по т.д.№60 по описа на ДОС за 2021г.
Излага доводи за неправилност на постановения съдебен акт, поради незаконосъобразност и необоснованост, по изложени съображения.
1
Конкретно сочи, че предявеният иск по чл.439 ал.1 ГПК е допустим, понеже е основан на факти, настъпили след приключване на съдебното производство, по което е издадено изпълнителното основание. Новото обстоятелство според жалбоподателя е, че след приключване на заповедното производство, е постановено определение по ч.гр.д. № 176/2012год. на ОС Добрич, по което изпълнителния лист срещу главния длъжник Еленка Т. е обезсилен. Счита също, че съдът не се е произнесъл /понеже се е произнесъл бланкетно /, по евентуалния иск по чл.32 ал.2 СК, като твърди, че е задължен и следва да отговаря само за имуществото, което е за нуждите на семейството.
Насрещната страна, чрез писмен отговор на процесуален представител, изразява становище за неоснователност на частната жалба.
Частната жалба е подадена в срок.
При разглеждането и съдътсъобрази следното:
В исковата и в уточнителна молба П. З. П. е сезирал ДОС с искова претенция като в уточнителната молба изрично сочи, че е по чл.439 ГПК, против „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр.София, за установяване, че не дължи на ответника сумата от 263597,27 лв., от които 195396,17 лв. - главница; 41761,44 лв. - договорна лихва; 18320,32 лв. - наказателна лихва; 5109,56 лв. - държавна такса и 3004,78 лв. - юрисконсултско възнаграждение, съставляващи вземане по издадени изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№4320 по описа на ДРС за 2011г.; за обезсилване на издадената заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
№4320 по описа на ДРС за 2011г.; и в условията на евентуалност за установяване по отношение на ответника, че ищецът отговаря за задължението си по посочените изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение единствено с имуществото си, придобито по време на брака му с Еленка Григорова Т емелкова - П.а. В исковата молба се излага, че по жалба на съпругата на ищеца Е.Г. Т. - П.а издадената заповед за изпълнение е обезсилена спрямо същата. Твърди, че основанията за обезсилване на заповедта за изпълнение важат и за ищеца, поради което се прави искане за обезсилване на издадената заповед за изпълнение. С обжалваното определение, съдът е прекратил производството, поради недопустимост на исковете.
За да се произнесе, съдът съобрази следното: Видно от представеното копие на Заповед № 405/17.09.2011год. за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК /стр.8/ и ИЛ /л.9/, същите са издадени по 2 ч.гр.д. № 4320/2011год. на ДРС срещу длъжниците Е.Г. Т. и П. З. П. при условията на солидарност, за сумите: 195396,17 лв. - главница; 41761,44 лв. договорна лихва; 18320,32 лв. - наказателна лихва; 5109,56 лв. - държавна такса и 3004,78 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е издадена въз основа на документ по чл.417 ал.2 ГПК-извлечение от счетоводните книги по договор за кредит № 17/14583881 от 02.10.2007год.
Съобразно изричното уточнение на ищеца, че заповедта за изпълнение е влязла в сила, следва да се направи извод, че съдът е сезиран с искова молба по чл.439 ГПК.
Следва да се отбележи, че след влизане на заповедта за изпълнение в сила, чрез същата се стабилизират вида и изискуемостта на присъдените вземания-т.е. същата представлява изпълнително основание. Искът по чл.
439 ГПК е допустим само при условие, че длъжникът твърди, че са налице нови факти и обстоятелства, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, като същият би имал правен интерес от иска, ако тези факти и обстоятелства погасяват изпълняемото право срещу него. Новите факти следва да са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, т.е. да не са съществували към този момент. В случая ишецът твърди като нови факти постановено определение по ч.гр.д. № 176/2012год. на ДОС, с което е обезсилен изпълнителния лист издаден въз основа на заповед № 405/17.09.2011год. по ч.гр.д. № 4320/2011год. на ДРС срещу съдлъжника Е.Г.
Т.-П.а. Съдът счита, че постановеното определение по ч.гр.д. № 176/2012год. на ДОС не представлява ново обстоятелство по см. на чл.439ГПК, по отношение на приключилото заповедно производство. При извършена служебна справка се установи, че по предявен от Банка „ДСК“ЕАД иск с правно основание чл.422 ГПК, с решение № 56/07.03.2013год. по т.д. № 146/2013год. на ДОС, е признато за установено, по отношение на П. З. П., че същият дължи на ищеца сумите, по заповед № 405/17.09.2011год., а именно:195 396,17 лв. – по договор за кредит № 17/14583881 от 02.10.2007год. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.09.2011год.; 41761,44 лв.
- договорна лихва; 18320,32 лв. - наказателна лихва; Решението не е обжалвано и е влязло в сила. Следователно решение № 56/07.03.2013год. по т.д. № 146/2013год. на ДОС, с което е признато за установено, по отношение на П. З. П. П. З. П. че същият дължи на ищеца сумите, предмет на издадената Заповед за изпълнение, е последващ спрямо Определение ч.гр.д. № 176/2012год. на ДОС, с което е обезсилен изпълнителния лист издаден въз основа на заповед № 405/17.09.2011год. по ч.гр.д. № 4320/2011год. на ДРС срещу съдлъжника Е.Г. Т.-П.а и за което се твърди, че представлява новото 3 обстоятелство по см. на чл.439 ГПК.
Няма данни, не са наведени и твърдения, сумите да са заплатени, или задължението да е погасено чрез друг способ.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че ищецът няма правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК за недължимост на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.
№4320 по описа на ДРС за 2011г., позовавайки се на факти, настъпили след приключване на производството, по което е издадено изпълнителното основание- определение по ч.гр.д. № 176/2012год. на ДОС. Понеже наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска, правилно предявения иск е оставен без разглеждане и производството -прекратено.
Предвид гореизложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 34/19.05.2021год. постановено по т.д. №60/2021год. по описа на Добрички окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването, при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4