Решение № 2580 от 26.03.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2580 гр. С., 26.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20211110158546 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД срещу „Вавилон 2001“ ЕООД, с която е предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 121,51 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.10.2019 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва от 08.07.2021 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.07.2021 г. по ч.гр.д. № 40247/2021 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че за периода м.10.2019 г. – 29.02.2020 г. ответникът е потребявал топлинна енергия за стопански нужди при липса на сключен договор за продажба на топлинна енергия в имот, находящ се в гр. С., бул. „В.Л.“ № 140, вх. „А“, поради което се е обогатил, спестявайки разход за цената на предоставените услуги. Поддържа, че от страна на ответника е постъпило погасяване на част от претендираното от ищеца вземане, като незаплатена е останала сумата в размер на 121,51 лв. Ето защо моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Вавилон 2001“ ЕООД, чрез управителя К.С., е депозирал отговор на исковата молба, в който твърди, че още на 02.09.2021 г. главницата по предявения иск в размер на 471,55 лв. е била заплатена на ищеца, а на 05.12.2021 г. била заплатена и сумата от 15,25 лв. за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за исковия период. Твърди, че съдът следвало да провери дали е била налице идентичност в предмета на заповедното и исковото производства с цел да установи дали заявителят по заповедното производство предявява иск за същото вземане, като това било служебно задължение на съда и обезпечавало допустимостта на установителния иск. Предвид възражението, което ответникът релевирал с отговора на исковата молба относно поставянето му в забава от ищеца по отношение на задълженията му за потребена топлинна енергия, следвало да се отбележи, че ищецът нито представил относимите към периода 1 съобщения към фактури, дебитни и кредитни известия, нито ангажирал доказателства за връчването им на ответника. Обезщетението за несвоевременно изпълнение на парично задължение имало акцесорен характер и възниквало от момента на изпадане на длъжника в забава по отношение на главното му задължение. По делото не била представена от страна на ищцовото дружество покана, връчена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, поради което счита, че исковата претенция за заплащане на мораторни лихви за сумата от 73,69 лв. се явявала неоснователна.

Третото лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД на страната на ищеца не е взело становище по спора.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

На 21.07.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 40247/2021 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, с която е разпоредено длъжникът „Вавилон 2001“ ЕООД да заплати на заявителя „Топлофикация С.“ ЕАД следните суми: 471,55 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва от 08.07.2021 г. до изплащане на вземането; 71,96 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.07.2018 г. до 24.06.2021 г.; 15,25 лв. – главница, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва от 08.07.2021 г. до изплащане на вземането;

1,73 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 24.06.2021 г., както и разноски по делото за държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

На 26.08.2021 г., в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, е подадено възражение от длъжника „Вавилон 2001“ ЕООД, в което е посочено, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.

Безспорно е между страните по делото, че на 02.09.2021 г. с преводно нареждане за кредитен превод ответникът е заплатил в полза на ищеца сумата от 471,55 лв., като в основанието за превод е било посочено: „СРС ч.гр.д. 20211110140247 2021 г“.

Предвид постъпилото в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение от длъжника, с разпореждане от 29.09.2021 г. съдът е дал указания на заявителя „Топлофикация С.“ ЕАД за предявяване на иск в едномесечен срок от получаване на съобщението.

В указания от съда срок ищецът „Топлофикация С.“ ЕАД е подал на 13.10.2021 г. искова молба, с която е предявил иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата от 121,51 лв., представляваща част от непогасена главница, след съобразяване на извършеното от ответника плащане. С молба от 02.11.2021 г. ищецът, чрез процесуален представител, е уточнил, че с извършеното от ответника плащане на сумата от 471,55 лв. били погасени:

365,29 лв. – главница, 73,69 лв. – мораторна лихва, 25 лв. – държавна такса, 7,57 лв. – законна лихва, а останалата незаплатена сума от 121,51 лв. представлявала главница за незаплатена стойност на топлинна енергия за периода м.10.2019 г. – 29.02.2020 г.

Безспорно е между страните по делото, че на 05.12.2021 г. с преводно нареждане за кредитен превод ответникът е заплатил в полза на ищеца сумата от 15,25 лв., като в основанието за превод е било посочено: „гр.д. 58546/2021 г разпределение на топлинна енергия“.

С молба от 13.01.2022 г. ищецът, чрез процесуален представител, е уточнил, че след извършеното от ответника плащане на сумата в общ размер на 486,80 лв. са останали непогасени следните суми: 9,75 лв. – част от непогасени съдебни разноски, 121,51 лв. – част 2 от неплатена главница.

Не се спори между страните, а и от доказателствата по делото се установява, че ответникът е собственик на процесния имот, представляващ апартамент № 14, находящ се в гр. С., бул. „В.Л.“ № 140, вх. „А“, ет. 5.

От представения Протокола от проведено ОС на ЕС от 03.11.2008 г., се установява, че е проведено ОС на ЕС за имотите в сградата на ЕС за извършване на монтаж на индивидуални топлинни разпределители и е сключен договор за услугата „дялово разпределение“ с третото лице – помагач.

Не се спори между страните по делото, че ищецът няма писмен договор за доставка на топлинна енергия с ответника.

По делото е обявено за безспорно и обстоятелството, че ответникът е ползвал доставената от ищеца до процесния имот топлинна енергия за стопански нужди.

От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото ССчЕ, което заключение съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че: видно от справка в „Топлофикация С.“ ЕАД в отдел „Съдебни вземания“ с извършените плащания от ответника в общ размер на 486,80 лв. били погасени следните суми: 365,29 лв.

– главница (с дължим остатък 121,51 лв.), 73,69 лв. – мораторна лихва (изцяло погасена), 40,25 лв. – съдебни разноски (с дължим остатък 9,75 лв.) и 7,57 лв. – законна лихва, като към момента на справката останали непогасени задължения в общ размер на 131,26 лв., от които:

121,51 лв. – главница (като данните са при начислени задължения до м.04.2020 г., а главницата за топлинна енергия, за която е издадена заповедта за изпълнение е за период до 29.02.2020 г.) и 9,75 лв. – съдебни разноски за държавна такса в заповедното производство.

Вещото лице изяснява още, че след получените от ответника преводи ищецът погасил част от цялата главница за топлинна енергия и дялово разпределение (в случая 365,29 лв., но при начислени задължения до м.04.2020 г.) без да става ясно кои точно от претендираните фактури са погасени с направените преводи и по кои фактури има дължим остатък. На следващо място, от заключението на вещото лице се изяснява, че за периода от м.05.2018 г. до м.02.2020 г. начислените задължения за топлинна енергия и дялово разпределение са в общ размер на 395,45 лв., от които 380,20 лв. – главница за топлинна енергия и 15,25 лв. – цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, като извършените от ответника преводи в общ размер на 486,80 лв. биха погасили изцяло начислената главница за топлинна енергия и дялово разпределение в общ размер на 395,45 лв., като остават 91,35 лв. за уреждане на задълженията за мораторна лихва, съдебни разноски и законна лихва.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

За да определи правната квалификация на предявените искови претенции, съдът изхожда от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. В конкретния случай както в заявлението по чл. 410 ГПК, така и в исковата молба, ищецът е твърдял вземане от ответника въз основа на неоснователно обогатяване, поддържайки, че „Вавилон 2001“ ЕООД e потребител на топлинна енергия за стопански нужди, но поради бездействието му не бил сключен предвидения в разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ писмен договор при Общи условия, поради което следва да отговарят по правилата на неоснователното обогатяване за потребената топлинна енергия. Ето защо съобразно тези твърдения на ищеца, искът е с правно основание чл. 59 ЗЗД.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните елементи: 1/ обогатяване на едно лице, изразяващо се в придобиване на имуществени блага или спестяване изразходването на такива, реализиращо се посредством увеличаване на актива или намаляване на пасива или спестяване на разходи, които е трябвало да бъдат 3 направени; 2/ обедняване на друго лице чрез ефективно намаляване на имуществото или пропускане на сигурното му увеличаване чрез придобиване на нова облага; 3/ липса на правно основание за обогатяване; 4/ между обедняването и обогатяването има връзка, но тя да не е на причина и следствие, т. е. обедняването да не е следствие на обогатяването или обратното, а двете явление да произлизат от един общ факт или група от факти – в този смисъл е ППВС № 1/1979 г. За основателността на иска по чл. 59 ЗЗД, предвид субсидиарния му характер, е необходимо да липсва друга правна възможност за защита на обеднелия.

Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция към спорния период) "небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е необходимо между страните да се сключи писмен договор (за разлика от потребителите на топлинна енергия за битови нужди). В този смисъл са и общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, чл. 1, ал. 2 от които предвижда, че продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация С.“ ЕАД на потребители на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач.

В настоящия казус претенцията на ищеца се основава на твърденията за липса на сключен писмен договор и наличието на неоснователно обогатяване от ответника, тъй като между страните не е сключен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди.