Решение № 213 от 21.03.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. Бургас, 21.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20242100501692 по описа за 2024 година

Производството пред Бургаския окръжен съд е по реда на чл.258 и сл. от ГПК във връзка с чл.17 от ЗЗДН.

Образувано е по повод въззивна жалба вх.№ 37469/12.09.2024г. по описа на РС Бургас, подадена от Д. Й. Й., чрез адв. П. Станчева- Минкова, против Решение № 1757 от 23.08.2024г., постановено по гр.д. № 3044/2024г. по описа на Районен съд Бургас.

С посоченото решение въззивникът Д. Й. Й. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо М. П. К., ЕГН ********** с адрес ***, на основание чл. 5 ал. 1 т. 1 от ЗЗДН. На въззивника е забранено да доближава на по-малко от 100 м. М. П. К., ЕГН **********, както и жилището, находящо се с адрес ***, включително местоработата и местата за социални контакти и отдих на същата за срок от десет месеца, на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН.

Въз основа на заповедта е издадена заповед за защита, като препис от решението и заповедта са изпратени съответното РПУ гр. Бургас, съгласно чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН.

Д. Й. Й. е осъден да заплати по сметка на Бургаски районен съд държавна такса в размер на 25 лв.

Въззивникът излага оплаквания, че обжалваното решение е недопустимо. Според него не са налице доказателства за наличие на предпоставките, обуславящи компетентността на прокурора да инициира производството по ЗЗДН.

Сочи се, че прокурорът се е възползвал от правото, дадено с измененията на ЗЗДН с ДВ бр.66 от 2023г., в сила от 1.01.2024 г., а именно чл. 8, ал. 2 от този закон, според която 1 норма той има право да инициира искането когато пострадалото лице не може да се защити поради безпомощно състояние или зависимост от извършителя. Прокурорът не е посочил в коя от двете хипотеза счита, че се намира лицето, за което иска защита по този ред. Въпреки доказателствената тежест, която е за прокурора, в хода на производството също не били събрани доказателства, които да установяват дали жертвата не може да се защити поради безпомощно състояние или защото е зависима от извършителя.

Моли решението да бъде обезсилено, а производството по делото да бъде прекратено с всички произтичащи от това последици.

В законния срок е депозирано становище Андрей Червеняков - прокурор от Бургаската окръжна прокуратура, в качеството на процесуален субституент на пострадалата.

С него жалбата се оспорва като неоснователна. Според въззиваемата страна аргументите във въззивната жалба за липса на компетентност на прокурора при Окръжна прокуратура Бургас са несъстоятелни. Сочи се, че производството пред PC Бургас е образувано на основание чл.

8 ал.2 от ЗЗДН от наблюдаващия прокурор по досъдебно производство ДП № 434 ЗМ- 350/24 г. по описа на Второ РУ, гр. Бургас, с пор.№ 226/24 г. и вх. № 3212/24 г. по описа на Окръжна прокуратура гр. Бургас. Изтъква се, че в искането са развити доводи за това, че пострадалата М. К. е била зависима от Д. Й. Й., като често е била заплашвана и удряна.

Неколкократно му споделяла, че не са един за друг и трябва да се разделят, но Й. бил категоричен, че това няма да стане. Ден преди 1.05.2024г. тя събрала смелост и се изнесла от общото жилище и се нанесла в общежитие в ***. Сочи се още, че К. е майка на две малки деца от предходен брак, както и че същата вече е подавала до органите искане за защита по закона за защита от домашното насилие, като впоследствие го е оттеглила.

Иска от съда обжалваното решение да бъде потвърдено, тъй като е правилно и законосъобразно.

Въззивният съд констатира, че препис от жалбата не е изпратен на пострадалото лице М. К., която задължително следва да участва в производството като страна, на основание чл.9, ал.2 от ЗЗДН.

Въпреки това съдът намира, че същата е уведомена за подадената жалба, предвид подадено от К. становище с вх.№ 40573/02.10.2024г. до РС Бургас, в което е заявила, че знае, че ответникът Д. Й. е подал жалба срещу решението и е изразила несъгласие с постановените решение и заповед за защита. Заявила е още, че тя и децата й живеят с Д. Й. в неговия дом, както и че намира, че с издаването на тази заповед е нарушено правото й да споделя живота си както и с когото намери за добре.

Страните са редовно призовани за съдебното заседание на 13.01.2025г., въззиваемата по реда на чл.41, ал.2 от ГПК.

Лично участие в същото е взел само представителят на ОП- Бургас. Същият оспорва жалбата като неоснователна и моли решението да бъде потвърдено. Във връзка с оплакванията в жалбата сочи, че още в искането за образуване на производството е представил необходимите доказателства за зависимостта на М. К. от Д. Й..

Процесуалният представител на въззивника- адв. Минкова, е депозирала писмено становище, с което моли обжалваното решение да бъде отменено. Поддържа доводите, 2 изложени в жалбата.

По допустимостта на производството Бургаският окръжен съд намира следното:

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

След съвкупна преценка на доводите на страните, въз основа на събраните по делото доказателства и с оглед приложимите разпоредбите на закона Бургаският окръжен съд намира жалбата за основателна, по следните съображения:

Районен съд Бургас е бил сезиран от Прокурор при Окръжна прокуратура- Бургас с искане за защита срещу осъществено домашно насилие от страна на въззивника Д. Й. Й. спрямо М. П. К..

Конкретните обстоятелства са подробно изложени в искането за защита, както следва:

Приблизително осем месеца преди 1.05.2024г. К. и Й. заживели в едно домакинство в гр.Бургас, ***, ап.десен, като двамата имали интимна връзка. К. имала две малки деца.

Същата била зависима от Д. Й., като често била заплашвана и удряна. Неколкократно му споделяла, че не са един за друг и трябва да се разделят. Той обаче бил категоричен, че това няма да стане. Ден преди 1.05.2024г.К. събрала смелост и се изнесла от общото жилище и се нанесла в общежитие в гр.Бургас, ***.

На 1.05.2024г., около 19.30 ч. в гр.Бургас, ж.к. „Славейков“ до магазин „Билла“ Д. Й. отвлякъл К., като насилствено, чрез използване на сила- дърпане за ръка и влачене, я качил в лек автомобил марка „М.“ с рег. № ***, с който я извел извън територията на гр.Бургас и Бургаска област.

На същата дата след 19.30 в ОДЧ при ОДМВР Бургас бил получен сигнал за извършено отвличане на М. К.. При пристигане на мястото в ж.к. „Славейков“ до магазин „Билла“ полицейските служители установили свидетелката К.Н.- колежка на К.. Същата заявила, че след приключване на работния ден, когато двете пресичали пешеходната пътека, свързваща паркинга на магазин „Билла“ и парка, били застигнати от мъж, който слязъл от лек автомобил „М.“ с рег. № ***, започнал да крещи, след което набутал М. в автомобила и потеглил в неизвестна посока. Същият мъж отправял заплахи и към Н.. Установени били още двама свидетели на инцидента- Р.П. и Р.Б.. От информация от ОД- 24 било установено, че автомобила, с който било извършено деянието, е напуснал гр.Бургас в посока автомагистрала „Тракия“ в 19.42ч., както и че негов собственикът му е с постоянен адрес в гр.Шивачево, обл.Сливен. Незабавно били извършени заградителни мероприятия и проведени ОИМ, при които било установено, че отвлечената е М. Кантарджиева, а извършител на деянието е Д. Й., като управлявания от него автомобил бил собственост на баща му Й.Д. Й..

На 1.05.2024г. около 21.30ч. лекия автомобил бил установен и спрян за проверка в Сливен от служители на ОДМВР- Сливен. Водачът в него бил Д. Й., а пътник- М. К..

Последната заявила, че е отвлечена от Й. със сила и против волята й била вкарана в автомобила.

3

Срещу Д. Й. било образувано досъдебно производство ДП№ 434ЗМ-350/2024г. на Второ РУ на МВР- Бургас вх.№ 3212/24г. на БОП пор.№ 226/24г. по описа на БОП, образувано срещу Д. Й. за извършено престъпление по чл.142, ал.1 НК- че на 1.05.2024г., около 19.30ч. в гр.Бургас, ж.к. „Славейков“ на паркинга на магазин „Билла“, е отвлякъл М.

К.. Й. бил задържан със заповед по ЗВМР за срок от 24 ч. на 1.05.2024г. в 21.30ч., а на 2.05.2024г. е бил задържан с постановление на ОП- Бургас за срок до 72ч. С постановление от 2.05.2024г. Й. бил привлечен като обвиняем в извършване на описаното по- горе престъпление от общ характер. По искане на ОП- Бургас, с определение №476/4.05.2024г. по НЧД № 571/24г. на БОС на обвиняемия е наложена МНО „Задържане под стража“, която впоследствие е била потвърдена от БАС.

Посочено е още, че К. вече е подавала до органите искане за защита по ЗЗДН, което впоследствие оттеглила.

Отправено е искане да бъдат наложени мерките по чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т.7 от ЗЗДН (задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие, забрана на извършителя да приближава пострадалата, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалата при условия и срок, определени от съда; насочване на пострадалата към специализирани услуги за защита, помощ и подкрепа или програми за възстановяване, включително предоставяне на защитено жилище.

Представени са писмени доказателства.

В проведеното пред БРС първо съдебно заседание прокурорът поддържа искането за защита на М. К..

Пострадалата се явява лично и заявява, че не иска да повдига обвинение. Твърди, че не е била отвлечена, не се чувства пострадала, както я водят.

По делото е депозирано становище от името на М. К. /л.60-61 от делото на БРС/, входирано преди о.с.з., с което се оспорва изложеното в искането за защита. В него се заявява, че тя никога не е била зависима от Д. Й., с който е живяла на семейни начала около 8 месеца. Твърди, че винаги и по всяко време е можела да си тръгне от него, което е и правила. Това, че се връщала при него не било зависимост , а нейно решение, защото имала чувства към него. Посочила е, че след последния инцидент, който не може да се нарече отвличане, е взела решение и да уреди живота си по свой начин. Наела жилище под наем, което е комфортно и има всички удобства. Заявява, че има работа, получава добри доходи и не се нуждае от защита нито от прокурора, нито от съда, тъй като все още е в състояние, в което може да се защитава сама. Заявява, че не желае да живее в защитено жилище, предоставено й от съда, тъй като има две деца, за които е помислила и желае да живее с тях, в дом, който е приятен, уютен и просторен. Заявява, че не желае защитата срещу Д., която иска прокурора. Заявява, че не желае прокурора да се намесва в живота й. Твърди, че не е заплашена от Д.. Моли искането на прокурора да се остави без уважение. Представя договор за наем.

Ответникът участва лично в първото по делото заседание. Чрез пълномощникът сиадв. Минкова, оспорва искането за защита и всички изложени в нея обстоятелства. Не оспорва, че е живял с К. на семейни начала около 8 месеца. Твърди обаче, че никога не е 4 осъществявал домашно насилие под каквато и да било форма, поради което счита молбата за неоснователна. Заявява, че К. не е била зависима от него- по времето на съвместното им съжителство тя имала спокоен и свободен живот, да прави каквото си иска, да напуска жилището, да се връща при предишните си партньори, от които има деца, а впоследствие ответникът й се обаждал да я прибере.

В тази връзка М. К. е посочила, че се е чувствала доста притеснена и уплашена от създалата се ситуация и от полицаите, както и че е оттеглила показанията, дадени в досъдебното производство.

Във връзка с доводите на защитата на ответника, представителят на Окръжна прокуратура Бургас е заявил, че зависимостта е физическа. Пострадалата имала страх от ответника, във връзка с неговите действия, което се установявало от тайното й напускане на общото жилище, с цел да обезпечи физическата си цялост. Сочи, че е представил постановление от ОП- Сливен, от което се установява, че тя е стартирала производство, а после оттегля показанията си и делото се прекратява. Разликата в случая била, че в хода на досъдебното производство били налице множество очевидци, които обезпечавали обвинителната теза, която не съвпада с мнението на К.. Във връзка със становището на пострадалата е оттеглено искането да й бъде предоставено защитено жилище.