Решение № 159 от 27.06.2025, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Габрово, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кремена Големанова при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева като разгледа докладваното от Кремена Големанова Гражданско дело № 20254200100004 по описа за 2025 година

В исковата молба се твърди, че съобразно изложената в Констативен протокол с Изх.

№ РС-24-459 и РС-24-664 от 06.11.2024г. на ИВСС фактология относно движението на производството по гр.д. № 770/2024г. на Окръжен съд Велико Търново, ответниците като компетентни органи допринесли за несвоевременно развитие на производството, в следствие на което била засегната и неимуществената сфера на ищеца, като е накърнено чувството му за справедливост, изпитвал безсилие, гняв от това противоправно поведение на компетентните органи, обида от незачитането на правото му да бъде извършено бързо и адекватно решаване на делото. Засягането на неимуществената сфера било значително - в резултат от продължителните негативни емоции сънят на ищеца бил нарушен, продължително време изпитвал тревожност, изпадал в депресивно състояние, раздразненост, подтиснато настроение, имал хронично главоболие, настъпило разстройство на адаптацията, което и до настоящия момент не било напълно отзвучало.

Разумността на времетраенето на производството се преценявала в светлината на особените обстоятелства по делото, съобразно критериите, посочени в закона и стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ - сложността на делото и поведението на компетентните държавни органи, като не било необходимо да се доказват обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, спрямо което в производството е допуснато нарушение, което рефлектира върху неговата необоснована продължителност извън рамките на разумния срок. Принципът на справедливост включвал в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички обстоятелства от значение за реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди, като самата бавност, както и разумният срок, в рамките на който следва да бъде разгледано и решено делото, следвало да се установят от съда.

В чл 13 от КЗПЧОС и чл.47 ХОПЕС била предвидена защита за това, че държавата не е създала ефикасни средства за защита срещу неправомерните и вредоносни действия на лицата, на които самата държава е предоставила упражняването на властнически функции и като ангажира нейната гаранционно-обезпечителна отговорност, която самата държавачленка е поела по чл.47 от ХОПЕС и в чл.13 от КЗПЧОС, чрез провеждането на „публичен", „справедлив", от „независим и безпристрастен съд" съдебен процес.

Претендира се да бъдат осъдени ответниците солидарно да заплатят на ищеца , на осн. чл.26, ал.1 във вр. чл.4, ал.2 от ЗОДОВ, сумата от 33000.00 швейцарски франка, представляваща обезщетение за претърпени от него нематериални вреди, който са последица от нарушаване разглеждане на делото в „разумен срок“ прокламирано в чл.6, §.1 от 1

КЗПЧОС, в производството по Гражданско дело №770/2022г. на Окръжен съд Велико Търново.

Ответникът ОС ВТърново оспорва предявения иск. ГД №770/2022г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново е образувано на 28.10.2022г., като производството е завършило с Решение №400/27.07.2023г.

Исковата молба на г-н Т. е била нередовна и съдът я е оставил без движение на 01.11.2022г. с Разпореждане №616.

На 07.11.2022г. съдът е изпратил преписи от исковата молба до ответната страна. На 22.11.2022г. съдът се е произнесъл с Определение №1053/22.11.2022г. по молбата от същия ден на г-н Т. за отвод на съдията-докладчик.

С Определение №1116/08.12.2022г. съдът е изготвил проект на доклад и е насрочил първо съдебно заседание.

По делото са проведени 6 открити заседания.

Първото по делото съдебно заседание на 19.01.2023г. е отложено, поради изпращане на материалите по гр.д №770/2022г. по описа на ВТОС на Апелативен съд - Велико Търново по молба за бавност на К. Т..

Второто открито заседание е отложено по молба на ищеца, поради представен болничен лист и документ от ЦСМП.

Третото съдебно заседание е отложено за призоваване на свидетелите, които ищецът е поискал.

Четвъртото съдебно заседание отново е отложено по искане на ищеца за събиране на доказателства.

Петото съдебно заседание отново е отложено, за да се даде възможност на ищеца да внесе депозит за призоваване на свидетел.

Шестото и последно открито съдебно заседание е проведено на 28.06.2023г., а решението е постановено в едномесечния срок.

От горепосоченото било видно, че шестте открити съдебни заседания не са попречили на ВТОС да разгледа делото в срок под една година. Продължителността на делото се дължи изцяло на действията на г-н Т., а не на съда. Отлаганията на заседанията са се дължали на негови молби за призоваване на свидетели, за изискване на доказателства или поради невъзможността му да се яви. Решението е постановено в срока по чл.235, ал.5 от ГПК. Съответно ВТОС бил спазил разумния срок за разглеждане и решаване на делото.

До същото заключение е достигнал и ИВСС в констативния протокол, който е приложен от ищеца.

Моли съда да отхвърли иска като неоснователен.

Без основание били и останалите наведени с исковата молба обстоятелства Ответникът АпС ВТърново оспорва всички обстоятелства, на които ищецът основава исковете си - така, както са изложени в исковата молба. Оспорва твърденията, че по гр.д. № 70/2022г. по описа на ВТОС ответниците са допринесли за несвоевременно развитие на производството вследствие на което е засегната неимуществената сфера на ищеца, като е накърнено чувството му за справедливост, изпитал е безсилие, гняв и обида от незачитането на правото му да получи бързо и адекватно решаване на делото. Оспорваме твърденията, че засягането на неимуществената сфера на ищеца е значително, както и че в резултат от продължителното изпитване на негативни емоции е бил ,.в нарушен сън", изпитвал е тревожност, изпаднал е в депресивно състояние, станал раздразнителен, имал подтиснато настроение, хронично главоболие, разстройство в адаптацията, което и до настоящия момент не е отзвучало напълно.

По депозирана искова молба от К. Г. Т. против Прокуратурата на Република България с посочено правно основание чл.26Б от ЗОДОВ и цена на иска 28000 лв.. е образувано гр.д. №770/2022г. по описа на ОС - Велико Търново.

В хода на разглеждане на делото от първата инстанция е постъпила молба за определяне на срок при бавност от К. Г. Т., която е постъпила за разглеждане във ВТАС на 18.01.2023г. С Определение №28/20.01.2023г. но в.ч.гр.д. №23/2023г. по описа на ВТАС 2 молбата на К. Г. Т. с правно основание чл.255 от ГПК е отхвърлена като неоснователна.

С Решение №400/27.07.2023г. по гр.д. №770/2022г. на ВТОС е отхвърлен предявения от К. Г. Т. против Прокуратурата на РБ иск за обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване правото на ищеца на разглеждане и решаване на воденото срещу него ДП № ЗМ 118/2019г. по описа на РУ - Елена, ведно със законната лихва върху това обезщетение, като неоснователен и недоказан.

Против постановеното решение е подадена въззивна жалба от К. Г. Т. с вх.

№7521/28.07.2023г. при ВТОС, постъпила за разглеждане във ВТАС на 23.08.2023г., по която е образувано производството по в.гр.д. №388/2023г. по описа на ВТАС.

С Разпореждане №200/01.09.2023г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.10.2023г., като съдът е дал указания на въззивника във връзка с отстраняването па констатирани нередовности по депозирана по делото молба, с която той е направил доказателствени искания във въззивното производство.

С Определение №537/04.10.2023г. по в.гр.д. №388/2023г. на В ГАС е оставено без уважение искането на жалбоподателя К. Г. Т. за отвод на член на съдебния състав.

Допуснати са гласни доказателства, поискани от жалбоподателя. Отложено е произнасянето по исканията на жалбоподателя за допускане на експертиза и приемане на писмени доказателства, във връзка с което на последния са дадени указания да конкретизира относимите към предмета па делото факти и обстоятелства, които щс установява с тях.

В рамките на откритото съдебно заседание на 17.10.2023г. е проведен разпит на допуснатите свидетели, като след изясняване па делото от фактическа страна същото с обявено за решаване.

В срока за произнасяне на въззивната инстанция по делото е постъпила молба с вх.

№5743/01.11.2023г. при ВТАС с правно основание чл.255 от К. Т.. Същата е изпратена незабавно (още на същия ден) по компетентност на ВКС на РБ. С Определение №3463/10.11.2023г. по ч.гр.д. №4780/202 г. по описа на III г.о. на ВКС на РБ е оставена без уважение молбата па К. Т. с искане за определяне на срок при бавност. Делото е постъпило отново във ВТАС на 14.11.2023г.

С Определение №648/16.11.2023г. по в.гр.д. №388/2023г. на ВТАС е оставено без уважение искането на К. Г. Т. за отстраняване на съдиите Г.М.. М.П. и И.К. от разглеждане на делото.

С Решение №218/16.11.2023г. по в.гр.д. №388/2023г. на ВТАС е потвърдено изпяло Решение №400/27.07.2023г. по гр.д. №770/2022г. по описа на ВТОС.

Против горното решение на въззивния съд е постъпила касационна жалба с вх.

№6607/11.12.2023г., подадена по електронен път на 09.12.2023г. от К. Г. Т.. С Разпореждане №323/18.12.2023г. е постановено да бъде връчен препис от касационната жалба на насрещната страна, като след изтичане на срока по чл.287, ал.1 от ГПК преписката по жалба, ведно с делото, е изпратена по компетентност на ВКС на РБ.

С Определение №3813/31.07.2024г. но гр.д. №481/2024г. по описа на IV г.о. на ВКС на РБ не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №218/16.11.2023г. постановено от ВТАС по в.гр.д. №388/2023г.

От изложеното по-горе било видно, че по в.ч.гр.д. №23/2023г. и в.гр.д. №770/2024г.

Апелативен съд - Велико Търново се е произнесъл своевременно и в рамките на законоустановените срокове именно с оглед спазване гаранцията за разглеждане и решаване на делото в разумен срок. При произнасянето на съда не били накърнени нито общите правила на ГПК, нито особените разпоредби на ЗОДОВ или други нормативни актове.

По в.ч.гр.д. №23/2023г. във връзка с депозираната молба за определяне на срок при бавност ВТАС се бил произнесъл в рамките на два дни от постъпване на делото в съда.

По насрочване на в.гр.д. № 388/2023г. ВТАС се произнесъл незабавно като го бил насрочил за първата възможна дата в графика на съдебния състав. Съдът се произнесъл по всички доказателствени искания на ищеца, както и двукратно по искания за отвод на съдебния състав, което представлява допълнителна гаранция за справедлив процес.

Разглеждането на делото от въззивната инстанция протекло в едно съдебно заседание, в което с оглед изясняване на делото от фактическа страна е проведен и разпит па свидетели, посочени от ищеца К. Г. Т.. Последният не се явил и не бил представляван.

3

Решението по съществото на спора било постановено в законоустановения едномесечен срок но чл.235. ал. 5 от ГПК, като в рамките на този срок (от 01.11.2023 г. до 14.1 1.2023 г.) делото се намирало във ВКС на РБ във връзка с депозирана от ищеца молба за определяне на срок при бавност, която е оставена без уважение.

В този смисъл на нито един етап от производството не било допуснато неоправдано забавяне от страна на ВТАС. Не били допуснати никакви процесуални нарушения, които да доведат до накърняване процесуалните права на ищеца и още повече до нарушаване правото му на разглеждане и решаване на делото в срок, съобразно чл.6, §1 от ЕКЗПЧОС. Изцяло в тази насока били и констатациите, изложени в представения с исковата молба Констативен протокол от 06.11.2024г., изготвен от Специализираното звено па ИВСС във връзка с инициираното от ищеца производство но реда на Г лава трета „а" от ЗСВ.

При разглеждане на в.ч.гр.д. №23/2023г. и в.гр. д. №388/2023г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново не било нарушено правото на ищеца на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съобразно чл.6, §1 от ЕКЗПЧОС и в този смисъл претенцията на К. Г. Т. против Апелативен съд - Велико Търново била неоснователна.

Разпечатката съдържа 51 от 110 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/741d7967-d98a-4874-aaf9-0e8f922d979a