Решение № 118 от 09.03.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Велико Търново, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Георги Драгостинов

Радка Цариградска при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от Георги Драгостинов Въззивно гражданско дело № 20254100500996 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 11.06.2025 година, постановено по гр. дело № 1516 по описа на Великотърновски районен съд за 2024 година, исковете на „Агро транс 88“-ЕООД, гр.

Раднево, против „Стеди гард“-ООД, гр. В.Търново, с които се търси признаване на вземане от 20 000 лв., част от възнаграждение за извършена работа, твърдяно да възлиза на 42 600 лв., по договор от 01.06.2022 година, на законна лихва върху вземането от 29.09.2023 година насетне и на вземане от 2 683,18 лв., мораторна лихва върху главницата за времето от 15.07.2022 година – 19.09.2023 година, са отхвърлени като недоказани. Като неоснователен и недоказан е отхвърлен искът за присъждане на останалата част от възнаграждението от 22 600 лв. В полза на ответника са присъдени разноски.

Решението е обжалвано от „Агро транс 88“-ЕООД, гр. Раднево, с искане за отмяната му и постановяване на ново, уважаващо исковете с присъждане на разноски за две инстанции. Позовава се на погрешна преценка на доказателствата при постановяване на атакуваното решение.

Ответникът по жалбата - „Стеди гард“-ООД, гр. В.Търново – е изложил доводи за правилност на решението. Претендира да бъде потвърдено и да му се присъдят разноски за второинстанционното производство.

Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 1 от ГПК, приема:

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предложение първо във връзка с чл. 266, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

Ищцовата страна – „Агро транс 88“-ЕООД, гр. Раднево - излага в исковата си молба, че на 01.06.2022 година с ответното дружество сключили договор, по силата на който ищецът срещу възнаграждение поел ангажимент да изравни терен в гр. Тополовград чрез извличане и извозване на земна и скална маса от местото. Ищецът това в периода 01.06.2022 година - 08.06.2022 година и фактурирал му – 42 600 лв. с включен данък добавена стойност.

Ответникът не заплатил сумата, заради което по реда на настоящото производство се търси признаване на част от вземането, за което е издадена заповед за изпълнение – 20 000 лв. възнаграждение, 2 ,683,18 лв., мораторна лихва върху вземането за времето от 15.07.2022 година до 19.09.2023 година, законна лихва върху главницата за времето от 20.09.2023 година насетне, и присъждане на разликата до пълната стойност на претендираното възнаграждение – 22 600 лв. Претендират се разноски за заповедното и за исковото производство.

Ответната страна - „Стеди гард“-ООД, гр. В.Търново – оспорва исковете отричайки страните да са сключвали договор. Извършеното от ищеца – ако има такова – не е прието. Претендира разноски.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема:

Ищецът е фактурирал исковата сума в задължение на ответника – фактури от 30.06.2022 година за услуга, съгласно протокол и товарителници. Съставил е товарителници, в които ищцовото дружество фигурира като изпращач и превозвач, а ответникът – като получател. Върху документите срещу „получател“ е положен подпис, без да е посочено на кого принадлежи. Ответникът е ползвал фактурата запризнаване на данъчен кредит – изслушаната в първоинстанционното производство икономическа експертиза, която в тази й част страните не са оспорили.

Й.П. твърди, че ищцовото дружество е работило на обект на С.В. и К.К..

Свидетелят се позовава на службата си в търговското предприятие на ищеца като механик.

Създадените товарителници били подписани от клиента С. – показанията на свидетеля в съдебното заседание на 28.05.2025 година пред първоинстанционния съд.

Фактите налагат извод за недоказаност на исковете. Голословно и в разрез със събраните по делото доказателства е ищцовото твърдение страните да са постигнали съгласие за извличане и извозване на пръст и скална маса срещу заплащане. Липсата на фактически състав прави излишно обсъждането на претендираните правни последици – осъществяването на уговорения трудов резултат, остойностяването му и приемане на извършеното от ответника, съгласно чл. 266, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

На посоченото основание исковете следва да бъдат отхвърлени.

2

Доводите на ищеца са неоснователни. Като цяло те се базират на осчетоводяването на издадената фактура от 30.06.2022 година и ползването й за данъчен кредит. В най-добрия случай тези факти създават предположение, вероятност, за съществуването и изпълнението да договор за изработка на стойност исковата сума. Според чл. 154 от ГПК предположенията, колкото и да са убедителни, не могат да бъдат база за решаване на правен спор.

Сам по себе си основателен доводът, че ползването на фактурата за данъчни цели и отразяването й в търговските книги е годно да индицира извънсъдебно признание на ответника за договора по исковата молба, не може да бъде съобразен, предвид редица доказателства, разколебаващи вероятността ответникът да е възложил разчистване на терен и да е приел извършеното. Свидетелят П. говори за работа в общ обект на С.В. и К.К.. Дори свидетелят да има предвид единия от управителите на ответното дружество - С.В., изрично е уточнението му, че не знае в коя фирма последният работи. Свидетелят не сочи обема на извършеното, а по повод на фактурирането пояснява, че „… впоследствие разбрал на чия фирма следва да се фактурира …“. С това изявление показания се отдалечават безвъзвратно от ищцовите твърдения за предварително договаряне на обем, цени и начин на плащане.

Вън от всичко изложено свидетелските показания попадат в обсега на ограничението по чл.

164, ал. 1, т.3, предложение второ, от ГПК и не могат да служат за доказване на договора по исковата молба.

Документите, на които исковете са основани, се отнасят не за подравняване на терен, за извличане на пръст и скална маса, а за „ машиносмяна“ и за нейната продължителност. Договорът за изработка е договор за трудов резултат и е без значение каква е продължителността на работа на машините, с които изпълнителят си служи. Не тяхната дейност, а изработеното подлежи на остойностяване и заплащане – чл. 266, ал. 1 от ЗЗД.

В хода на устните състезания ищецът сочи две фактури, по една от които имало плащане. Този факт също е без значение, доколкото в исковата молба ищецът изрично сочи стойността на изработеното – 42 600 лв., без да твърди за двойно фактуриране или че уговореното възнаграждение, освен исковата, включва и други суми.

Неоснователно е и позоваването на чл. 55 и чл. 301 от Търговския закон, направено в писмената защита на ищеца. Фактът на осчетоводавяне на фактурата е записване, крайно недостатъчно да очертае сделката във всичките и съществени елементи – трудов резултат, приемане на изработеното и остойностяване. Затова счетоводните записвания по чл. 55 от ТЗ принципно изискват допълнителни доказателства за вида и онези параметри на договора, които нямат счетоводен израз. В казуса останалите доказателства поскоро разколебават, отколкото потвърждават ищцовите твърдения – вместо да сочи основание, фактурата препраща към други документи. Те пък касаят продължителност на работа на машини.

Чл. 301 от ТЗ, на който ищецът се позовава, е текст изключителен и се отнася до сключването на търговски сделки. Изводът ясно следва от систематичното му място в 3

Търговския закон – част трета, раздел втори, озаглавен „Сключване на търговска сделка“.

Подписаните товарителници би следвало да се отнасят не до сключването на договора по исковата молба, а до изпълнението му. Презумпция за изпълнение по отношение на лице, без представителна власт спрямо кредитора, законът не съдържа. В материята на изпълнението важат правилата на чл. 75 от ЗЗД на основание препращащия текст на чл. 288 от Търговския закон.

Когато документът е подписан, но не сочи чий е подписът, правилото на чл.

301 от ТЗ не може да бъде приложено. То логически изисква лицето, действало за търговец, без да има представителна власт, да е известно – представителните правоотношения, без значение дали произтичат от законов текст или от сделка, не могат да съществуват без известни субекти. Липсата на страна по правоотношението или неизвестността в тази насока практически означава липса на правоотношение.

Според чл. 180 от ГПК частният документ трябва да съдържа имената на подписалото го лице, за да възникне формалната доказателствена сила на документа. Името и подписа законът свързва с авторството на изявлението. Липсата на кое да е от тях изключва тази доказателствена стойност. Затова доводът, че товарителниците са подписани от служителя на ответното дружество С. са голословни и в разрез с доказателствата по делото.

Ако и доколкото ищецът е извършил твърдяното изравняване на терен, за което ответникът е имал ангажимент спрямо трети лице, работата е била уместно приета от ищеца и добре управлявана, не съществува причина да не му се присъдят разходите по използваните в машини. В рамките на настоящото производство обаче това е изключено – чл. 6, ал. 2 от ГПК.

Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК сочат, че ответникът има право на разноски за второинстанционното производство, по делото доказани като сума от 1 618,24 евро. Следва да се присъдят с настоящото решение.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

Потвърждава по реда на чл. 271 от ГПК решението от 11.06.2025 година, постановено по гр. дело № 1516 по описа на Великотърновски районен съд за 2024 година.

Осъжда „Агро транс 88“-ЕООД, гр. Раднево, да заплати на „Стеди гард“-ООД, гр.

В.Търново, сумата от 1 618,24 (хиляда шестстотин и осемнадесет евро и двадесет и четири стотинки) евро, разноски за второинстанционното производство, на основание мл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в месечен срок от връчването му на страните.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Велико Търново, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: