Решение № 461 от 08.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 461 гр. Пловдив, 04.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело № 20235300503291 по описа за 2023 година

Обжалвано е решение № 270/12.06.2023г. на Асеновградския районен съд, ІІ-ри гр. с. постановено по гр. д. № 910/22г. поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 473/31.10.2023г., с което осъжда “РМЗ 2001” АД, ЕИК 115620200 със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район „Южен“, бул. „Асеновградско шосе“, представлявано от К. А. Г., да заплати на П. Р. Т., ЕГН ********** от гр. А., ЖК „***, сумата от 60 000 лева (шестдесет хиляди), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания, претърпени от настъпване на трудова злополука на ***г. до датата на предявяване на иска – 03.05.2022 г., в резултат на причиненото травматично увреждане: „*** на тибията (голям пищял) закрито, фрактура тибиа синистра ин партис проксиалис код S 82.10, сумата 2855.56 лева (две хиляди осемстотин петдесет и пет лева и петдесет и шест стотинки) лихва за забава в/у главницата от датата на злополуката 19.08.2021 г. до датата на завеждане на ИМ – 03.05.2022 г., сумата 867.07 лева (осемстотин шестдесет и седем лева и седем стотинки), претърпени имуществени вреди, представляваща разходи за лечението му включваща: медицински грижи, лекарства, процедури, ведно със законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба 03.05.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.

Жалбоподателят “РМЗ 2001” АД, ЕИК 115620200 моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което отхвърли изцяло предявения иск, а 1 ако се установи, че искът за неимуществени вреди е основателен моли съда да намали размера на обезщетението.

Въззиваемата страна П. Р. Т., ЕГН ********** счита жалбата за неоснователна и моля съда да потвърди обжалваното решение. Претендира се награждение по реда на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

Третото лице „КЦМ“ АД, ЕИК 115007471 не взема становище.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

Няма спор, а и от представените по делото преписи от Трудов договор № ***., превърнал се в договор за неопределено време, и от трудовата книжка на въззиваемия се установява, че П. Р. Т. е работил в ответника «РМЗ 2001» АД на длъжност “***“.

Безспорно е и това, че на ** около 13ч. при рязане на дървен под, една от дъските на която бил стъпил се счупила и той пропаднал на земята, което му причинило счупване на левия крак. Не се спори и по отношение на това, че този инцидент се квалифицира като трудова злополука по смисъла на нормата на чл. 55, ал.1 във връзка с чл. 60, ал.1 КСО, като в подкрепа на този извод са представените преписи от Протокол № 1/2021г. от 25.08.21г. и Разпореждане № № 5104-15-250 от 08.09.2021 г. на НОИ, ТД – Пловдив.

В резултат на увреждането на крака на въззиваемия, той претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лева, изразяващи се във физически и психически болки и страдания, претърпени от настъпване на злополуката до момента на предявяване на иска, както и законна лихва от датата на завеждане на делото - 03.05.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 2855.56 лева лихва за забава в/у главницата от датата на злополуката *** до датата на завеждане на подаване на исковата молба. Претендира и имуществени вреди в размер на 867.07 лева, представляваща разходи за лечение, медицински грижи, лекарства, процедури, ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на делото до окончателното и изплащане.

Както в отговора на исковата молба, така и във въззивната жалба се твърди, че работодателят не е възлагал на ищеца трудова дейност на територията на друго предприятие. Всъщност П. Р. Т. е нарушил трудовата дисциплина и е осъществил работа, която не му е била позволена или наредена.

От показанията на свидетеля А. Д. който е ***, а П. Т. също е дърводелец, се установява, че на *** сутринта е получил обаждане от *** *** при „КЦМ“ АД П. Г., който спешно е поискал да му изпрати хора за кота 15 да разкрият 90 кубикова мешалка. Ат. Д. първоначално отказал, но след като му се обадил и старши инженер механо от същото дружество – П. П., Д. казал на П. Т. да отиде и да види дали може да свърши работата. Т. отишъл на място, където го посрещнал инж. Г., който му обяснил 2 точно какво трябва да се направи – вж. показанията на свидетеля Г. Ч. и разпоредил на този свидетел да му помага. Т. разкрил частично пода, после се наложило да дойде още веднъж, за да разкрие още по – голям отвор и накрая се наложило и трето разширяване на същия отвор, за да може през него да премине голяма кофа кюбел, когато настъпил процесния инцидент.

От изложеното се налага извода, че е налице възлагане на работата по разширяване на дървения под в посочената по – горе мешалка, като в случая е без значение факта дали между „КЦМ“ АД, на чиято територия е възникнала трудовата злополука и “РМЗ 2001“ АД е имало сключен договор и дали той е с изтекъл срок към ***, тъй като това обстоятелство не променя извода за извършване на работа по разпореждане на прекия ръководител на пострадалия във връзка с неговите трудови задължения. Дори и хипотетично да се приеме, че на въззиваемия изрично не му е възлагана работа по мешалката, то предвид установената нужда от извършване на разкриване пода на мешалката с оглед нейното почистване, установена чрез показанията на свидетелите П. и Г., то извършената от Т. работа е в интерес на работодателя по смисъла на нормата на чл. 200, ал.2 от КТ и последният отговаря за трудовата злополука и в случаите, при които работата да е извършена без негово нареждане.

Следователно налице са основанията по чл. 200 КТ за ангажиране отговорността на работодателя за вредите от процесната трудова злополука.

Второто основно възражение на въззивника е, че пострадалият е проявил груба небрежност и така е допринесъл за настъпването на трудовата злополука, поради което отговорността на работодателя следва да се намали по реда на чл. 201, ал.2 КТ.

Жалбоподателят твърди, че въззиваемият е допуснал грешка, като се е предоверил на дървения материал, върху който е стъпил със съмнителна здравина и якост, без да се подсигури, като обезопаси работното си място и не е взел необходимите мерки за предотвратяване на евентуален инцидент.

Единствен очевидец на злополуката е свидетелят Г. Ч.. Същият установява, че след пристигането си на мешалката П. Т. бил посрещнат от инж. Г., който му казал какво трябва да направи. Г. възложил на Ч. да помага на Т., а Ч. стоял около него.

Отстраняването на дървения под на мешалката Т. извършвал с лост, „сапан – въже“ и моторен трион. Като се върнал за последен път, за да разшири отвора в дървения под Т., който носел само защитна каска на главата, както работел стъпил върху дъските, които режел с моторната резачка изведнъж паднал от пода надолу в мешалката от четири – пет метра височина, в резултат на което си контузил левия крак.

По делото е приета съдебно техническа експертиза с оглед установяване има ли технологична грешка от страна на работника, при работа с моторна резачка за направа на правоъгълен отвор в пода на мешалката с вещо лице инж. В. Н..

3

Според експертът П. Р. Т. е допуснал грешка при разширяването на отвора на втория (долния) под, изразяваща се в предоверяване на дървения материал, върху който е стъпил, със съмнителна здравина и якост. Освен това според инж. Н. най – безопасна е работа в легнало положение върху част от дъските в горния ред и така да се премахват дъските от долния ред, като това може да стане с лост тип „кози крак“, тесла или верижен трион, какъвто е използван от П. Т.. За нараняването на П. Т. е спомогнало и това, че той не се е подсигурил с въже или чрез колега, който да го държи.

Не се спори, че П.Т. е рязал дъски от втория или това е долния ред но пода, но в заключението си вещото лице изрично заявява, че не е видял дебелината на отрязания материал, което означава, че не видял и не може да оцени неговото качество, за да се прецени дали е компрометирана дъската, върху което е стъпил въззиваемия.

Относно положението на тялото на работещия с моторна резачка, експертът препоръчва то да бъде в легнало положение. Не става ясно обаче как се достига до този извод, съответно дали той е извлечен въз основа на технологични инструкции и технически изисквания, каквито не са посочени, или това е субективен извод на вещото лице, като в последния случай остава въпроса как работника ще осигури стабилност на моторния трион предвид тази неестествена поза на тялото, понеже е всеизвестно, че когато е в работен режим моторният трион има вибрации, които трябва да се преодоляват, а в легнало положение това е по – трудно да се постигне отколкото в изправено или дори в седнало положение. Ето защо в тази част на основание чл. 202 от ГПК съдът няма да възприеме заключението на вещото лице.

Вярно е, че инж. Н. изтъква, че неизползването на обезопасително въже е спомогнало за настъпване на злополуката, но предоставянето на такова предпазно средство е задължение на работодателя, което очевидно не е изпълнено. В същото време безспорно се установи, че до Т. е стоял друг работник – Ч., чието присъствие не е спомогнало за предотвратяване на инцидента.

Въпреки констатираната непрецизност при подготовката за изпълнението на разширяването на пода, Т. не е проявил груба небрежност при извършване на възложената му работа, като не е преценил добре здравината на пода, върху който стъпва, понеже при първите две разширявания тъй практически и стъпвал върху същите дъски, върху които се е намирал и при третото разширяване на пода, когато е пропаднал в мешалката. След като при работата му по предходните разширявания дъските са издържали тежестта на тялото му, логично е да се очаква, че ще го издържат и при третия път, когато става инцидента. В решение № 348/11.10.11г. на ВКС постановено по гр. д. № 387/10г., ІV -то г.о. е посочено, че при допусната груба небрежност липсва елементарно старание и внимание, както и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Така дефинирана грубата 4 небрежност не се установява да е налице в настоящия казус, защото при възникването на трудовата злополука работодателят не установява работникът да е извършвал трудовата си дейност без елементарно старание и внимание, нито да е пренебрегнал в съществена степен съответните технологични правила, както и правилата за безопасност, а също така и да посочи кои са тези правила. Напротив, от събраните по делото доказателства се установява, че при изрязване на отвора в дъсчения под, намиращия се до него работник, който е следвало да го държи е стоял на разстояние от четири или пет метра от Т., което не му е позволявало да се намеси при нужда.

Следователно, в настоящия казус може да е допусната обикновена небрежност, тъй като при грубата небрежност работникът трябва да е съзнавал, че могат на настъпят опасни за него последици, но самонадеяно се е надявал да ги предотврати, но подобно субективно отношение на пострадалия към неговите действия не се установява.

Изложеното налага извода, че няма основание да се намалява отговорността на работодателя по смисъла на нормата на чл. 201, ал.2 КТ.

При определяне размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди по делото са приети заключения на съдебно психологична експертиза, две съдебно медицински експертизи и показания на двама свидетели. От заключението на съдебно психологичната експертиза с вещото лице д-р Д. К., която не е оспорена от страните и съдът я кредитира като компетентно изготвена, се установява, че описаните промени при подекспертния П. Т. като емоционални преживявания, мислене и поведение покриват критериите на постравматично стресово разстройство. При него са налице симптоми на тревожно депресивно състояние, протрахирано протичане с чувство на вина, безпомощност, обреченост и мисли за безперспективност, които се извеждат от последващото мнение за медицинско лечение и прогноза, която на етапа на експертизата е неясна. Психичното състояние на Т. е в пряка и непосредствена връзка с физическото му възстановяване. П. Т. е със заболяване възникнало до шест месеца след травмиращо събитие с изключителна тежест. Налице е директно изживяване на травмиращото събитие, ситуацията е била живото застрашаваща за него. Преживяното стресово събитие и към момента на експертизата при Т. води до негативни изживявания, покриващи критериите на протрахиран тревожно депресивен синдром в рамките на ПТСР. Прогнозата за озвучаване на емоционалните нарушения са свързани с прогнозата за физическо възстановяване на Т.. Има неблагоприятни фактори – остатъчни физически симптоми, довели до инвалидизация и съпътстващ постоянен болков синдром. Трябва да има достъп до медикаментозно лечение, когато той е необходимо. Установена е запазена годност при Т. да предвиди последствията от тези негови действия.