Присъда № 72 от 11.12.2024, Районен съд - Кърджали

МОТИВИ към Присъда № 72 от 11.12.2024г. на КжРС по НЧХД № 616/ 2024г.

С тъжба е повдигнато обвинение срещу В. Н. Х. за извършено престъпление по чл.130 ал.2 от НК на 03.05.2024г. в ***. Съвместно в наказателното производство е предявен и приет за разглеждане граждански иск от Б. Я. У. действащ със съгласието на своята майка и законен представител Н. С. Н. срещу подсъдимия Х. за сумата от 5000лв. за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл.130 ал.2 от НК ведно със законната лихва считано от 03.05.2024г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото.

Представителят на тъжителя счита, че фактическата обстановка се доказала такава, каквато е описана в обстоятелствената част на тъжбата, както от гласните, така и от писмените доказателства. Освен това самият подсъдим разказал не по- различна обстановка от описаната в тъжбата. Поради това моли съда да признае подсъдимия за виновен, да му наложи съответното наказание и да уважи гражданския иск по справедливост. Моли и за разноските в производството. Тъжителят Б. У. не се явява в съдебно заседание.

Подсъдимият В. Х. се признава за виновен и дава подробни обяснения по делото, в които твърди, че 03.05.2024г. около дома му, намиращ се в *** на **** имало около шест- седем деца на възраст 16- 17 години, които пречели на хората като хвърляли камъни по прозорците на хората и по неговия прозорец.Той се изнервил от този факт и излязъл от входа на блока като отишъл до децата измежду които бил и тъжителя Б.. Това се случило около обяд, когато ударил с юмрук главата на пострадалия Б. и го ритнал с десния си крак по неговия десен крак в областта над коляното. Поради това всички намиращи се там деца избягали и повече не пречели на хората от блока.

Същият ден на место дошли полицаи, които го отвели в Районното управление.

В своя защита подсъдимият В. Х. заявява, че е виновен като не успял да помисли, както трябва преди да реагира. При последна дума заявява съдът да решава какво наказание да му наложи.

Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по делото, прие за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимият В. Н. Х., роден на ***, живущ в ***, български гражданин, неженен, с основно образование, безработен, осъждан, с ЕГН **********.

Тъжителят Б. У. на 03.05.2024г. заедно със свои приятели се намирали на пейка пред блок в *** на **** Те говорели на висок глас и хвърляли камъни по прозорците на сградата. Тъй като това се случвало често подсъдимият В. Х., който живеел в този блок, излязъл навън, където видял много деца на възраст 16- 17 години. Виждайки го почти всички избягали, но тъжителят Б. У. останал там. Изнервен от ситуацията деецът Х. се приближил 1 до него и го ударил с юмрук по главата, както и го ритнал с десния си крак по неговия десен крак в областта над коляното. Същият ден на место дошли полицаи, които отвели подсъдимия В. Х. в Районно управление- Кърджали.

Тогава пострадалият Б. У. около 18ч. се обадил на баща си- свидетелят Я. У., и му казал, че е бил набит. Двамата се срещнали около 19ч. и Б. разказал на татко си, че е седял с други деца на пейка пред блок намиращ се в близост до училище „Йордан Йовков“ в ***, когато от сградата там излязъл подсъдимият и го набил, защото са хвърляли камъни по прозорците. Деецът Х. го ударил и това било видимо по лицето на пострадалия Б. У.. Поради това бащата Я. У. съобщил се за случилото се в полицията и двамата със сина си отишли в Бърза помощ, за оказване на медицинска помощ на последния.

Видно от Съдебно- медицинско удостоверение **** пострадалият Б.

У. била прегледан от съдебен лекар на 04.05.2024г., при който преглед се установили оток и кръвонасядания по главата и лицето, които увреждания били получени при действието на твърд тъп предмет и по време и начин било възможно да са възникнали така, както обяснявал освидетелстваният, а именно на 03.05.2024г. около 18,25ч. бил бит с юмруци и крака от непознато му лице.

Тази фактическа обстановка се установи от свидетелските показания по делото дадени от Я. У., които макар и косвени изграждат логична връзка и водят до една житейска логична ситуация, тъй като са последователни и се допълват от обясненията на самия подсъдим Х.. Освен това не се поражда съмнение в достоверността им, тъй като при извършената проверка те кореспондират на изготвеното съдебно- медицинско удостоверение **** поради което бяха кредитирани от този.

Фактът на причинената телесна повреда на частния тъжител Б. У. от страна на подсъдимия В. Х. съдът установи от следните доказателства: 1.от свидетелските показания на Я. У., които не са вътрешно противоречиви, изцяло кореспондират с издаденото съдебно- медицинско удостоверение.

Вярно е, че той е заинтересован от изхода на делото поради това, че е баща на пострадалия, но това не е основание те да бъдат изключени от доказателствения материал, поради съображенията изложени по- горе; 2.от представеното по делото Съдебномедицинско удостоверение ****. за извършен на тъжителя преглед на следващия ден след инкриминираното деяние, при които се установили оток и кръвонасядания по главата и лицето, като тези увреждания били получени при действието на твърд тъп предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както съобщава освидетелстваният, а именно на 03.05.2024г. около 18,25ч. бил бит с юмруци и крака от непознато му лице; 3.от писмените доказателства- Лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 03.05.2024г., преписка № 1947р.10911/ 07.05.2024г. на РУ- Кърджали.

В крайна сметка се установи по делото, че именно от действията на подсъдимия В. Х., изразяващи се в нанасяне на удари с ръка и крак, 2 тъжителят Б. У. е получил лека телесна повреда. Налице е и причинно следствената връзка между ударите и увреждането, защото е безспорно, че пострадалият е била здрав на инкриминираното място преди случилото се на 03.05.2024г. вечерта, когато той е получил нараняване, което го е мотивирало на първо място да потърси медицинска помощ още същата вечер, както и да посети съдебния лекар на следващия ден и да се снабди с медицинско удостоверение.

ОТ ПРАВНА СТРАНА: Причиняването на телесна повреда е противоправно и виновно увреждане на здравето на друг човек чрез нарушаване на анатомичната му цялост, включително и физическата болка и страданието, при което винаги има резултат. В случая изпълнителното деяние на причиняването на лека телесна повреда е дадено в закона в две форми, като в настоящият казус частният тъжител претендира това по чл.130 ал.2 от НК, а именно причиняване на болка и страдание. Подсъдимият В. Х. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.130 ал.2 от НК. Изпълнителното деяние, с което е засегнал обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността, той е осъществил чрез действие, а именно чрез нанасяне на удари с ръка и крак по тялото на пострадалия. Деянието е извършено при евентуален умисъл, тъй като той е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е обществено опасните му последици и е допускал тяхното настъпване. От гледна точка на въздействието върху обекта това посегателство против здравето на пострадалия е типично резултатно увреждащо престъпление, като в настоящият казус резултатът е оток и кръвонасядания по главата и лицето, които представляват лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК, тъй като са причинили болки и страдания.

Причините за извършване на деянието се коренят в незачитане на физическата неприкосновеност на личността, ниско правосъзнание и желание за саморазправа.

ПО НАКАЗАНИЕТО: Съдът като взе предвид предвиденото в НК наказание за престъпление по чл.130 ал.2 от НК- лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева, като същото е извършено умишлено, прецени, че не може да се приложи института на чл.78а от НК, тъй като подсъдимият е осъждан за престъпление от общ характер.

При оценка на степента на обществена опасност- типична; и след отчитане наличието на смекчаващи обстоятелства- младата възраст на дееца, признанието на извършеното, съжалението за стореното, голям период от време изминал от деянието; както и отегчаващите такива- телесната повреда е причинени на дете, лоша характеристика и обременено съдебно минало, намира, че следва да му наложи наказание към минимума на предвиденото при превес на смекчаващите обстоятелства. Съдът приема, че чрез наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца в пълна степен ще се реализират целите на чл.36 от НК, а именно да се поправи и превъзпита осъденият към 3 спазване законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления, както и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. Изпълнението на така наложеното наказание бе отложено за срок от 3 години на основание чл.66 ал.1 от НК, защото той не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, към датата на извършване на настоящото престъпление, и съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. Намери се, че алтернативните наказания „пробация“ и „глоба“ не биха изиграли своята роля по отношения на подсъдимия Х., тъй като първото наказание вече му е било налагано и то не му е попречило да извърши настоящото деяние, а наказанието „глоба“ не бе предпочетена, тъй като деецът е безработен и то не би могло да се реализира.

По гражданският иск: Съдът предвид изхода на делото намира, че са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД, поради което приема, че подсъдимият В. Х. е длъжен да обезщети вредите, които е причинил на пострадалия Б. У. в резултат на виновно и противоправно престъпно поведение извършено на 03.05.2024г. по чл.130 ал.2 от НК. Претендираното обезщетението за неимуществени вреди трябва да съответства на тежестта на причинените телесни увреждания, характера и продължителността на лечение и трайните последици за здравето на увредения. В настоящият казус е налице засягане на организма на тъжителя У. нанасянето на удари по него с ръка и крак, при които му е причинена лека телесна повреда представляваща оток и кръвонасядания на главата и лицето, което преживяване и неприятно усещане представлява в малка степен посегателство против физическата цялост на личността. Предвид на изразеното и отчитане на неудобствата от увреждането и здравословните проблеми, при съобразяване на практиката на съдилищата и на критерият за справедливост, въплътен в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът приема, че предявеният граждански иск от пострадалия, който е конституиран като граждански ищец, е доказан и основателен в размер от 2400.00лв., представляваща причинени от престъплението извършено на 03.05.2024г. неимуществени вреди ведно със законната лихва върху тази сума от считано от 03.05.2024г. до окончателното изплащане. Като неоснователен и недоказан бе отхвърлен иска до пълния му предявен размер от 5000лв.

На основание чл.189 ал.3 от НПК, който предвижда, че когато подсъдимият бъде признат за виновен следва да възстанови направените по делото разноски на частния тъжител, съдът му ги присъди- 1222.00лв., от които 1200лв.- за адвокатско възнаграждение, 12лв.- за държавна такса за образуване на дело, 10лв.- за държавна такса за справка за съдимост.

Останалите разноски също възложи на дееца- 96лв. за държавна такса върху уваженият размер на гражданският иск, които да заплати по сметка на Районен съд- Кърджали.

По изложените съображения от фактическо и правно естество и по вътрешно убеждение, съдът постанови присъдата си.

4

Районен съдия:

5

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 72 гр. Кърджали, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Запрянова при участието на секретаря Биляна Топалска като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Наказателно дело частен характер № 20245140200616 по описа за 2024 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия В.Н.Х., роден на ***, живущ в ***, български гражданин, неженен, с основно образование, безработен, осъждан, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН, в това, че: