Решение № 40 от 17.01.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Сливен, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя В. Петрова - Светиева при участието на секретаря Пенка М. Стоянова като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело № 20242230102723 по описа за 2024 година

Предявена е искова претенция с правно основание чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 124 от ГПК.

С исковата си молба ищецът предявява отрицателен установителен иск за признаване за установено, че не дължи сумите за събирането, на които е образувано посоченото изпълнително дело, като са въведени конкретни твърдения и подробни съображения, обосноваващи основателността на първите.

От съда се иска да постанови решение, с което да се признае по отношение на „Макс колект“ ООД, че Р. М. Й. не дължи сумата от 627,46 лева, от която: сумата 19,90 лева, представляваща главница по Договор № ВС100058270213013 от 27.02.2013 година, за което е издадена фактура № 60000373647 за предоставяне на мобилен достъп до интернет и Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.12.2014 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от 26.07.2016 година до окончателното й изплащане, сумата 276,80 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор № ВС1000058270213013 за периода от 01.10.2013 година до 27.02.2015 година, сумата 5,76 лева, представляваща лихва за забава 1 върху главницата за периода от 17.09.2013 година до 21.07.2016 година, сумата 325 лева, представляваща разноски по делото поради погасяването им по давност. Претендират се разноски.

В законоустановения срок от ответната страна е депозиран отговор, с който се изразява становище, касаещо допустимостта и основателността на предявените искови претенции, като се излагат конкретни възражения, целящи опровергаване на въведените с исковата молба твърдения.

От съда се иска да постанови решение, с което да се отхвърлят исковите претенции на ищцовата страна като неоснователни. Претендират се разноски.

В съдебно заседание, редовно призованата ищца не се явява.

Представлява се от пълномощник, който подържа исковите претенции и пледира за уважаването им.

Ответното дружество, редовно призовано в съдебно заседание не се представлява от представител или пълномощник.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно, а и доказателствата по делото се установява, че на 04.10.2016 година след като е констатирано, че заповедта за изпълнение на парично задължение № 2548 от 08.09.2016 година подлежи на изпълнение по ЧГД № 3848 по описа на РС – Сливен за 2016 година на Районен съд е издаден изпълнителен лист, въз основа на който е било образувано изпълнително дело с № 20177680400288.

По изпълнително дело с № 20177680400288 по искане на взискателя в периода от образуването му на 12.06.2017 година до 28.02.2024 година, когато изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, са предприети множество действия, свързани с извършено проучване на имущественото състояние на длъжника, изпратена покана за доброволно изпълнение, наложени запори в това число и запор на трудово възнаграждение от 08.01.2024 година, подробно описани в справка, приложена на лист 70 и 71 от /делото/. Това е и отграниченото последно изпълнително действие по изпълнително дело с № 20177680400288 по описа на ЧСИ М. М., с район на действие ОС - Сливен, което е прекратено на основание чл. 433, ал.

1, т. 8 от ГПК с Постановление с изх. № 11463/28.02.2024 година.

По настоящото дело няма данни за образувано друго изпълнително дело 2 въз основа на същия изпълнителен лист.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото и неоспорени от страните писмени доказателства.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Исковата претенция с правно основание чл. 439 от ГПК за установяване, че ищеца не дължи на ответното дружество сумите, за които срещу него е издаден изпълнителен лист от 04.10.2016 година по ЧГД № 3848 по описа на РС – Сливен за 2016 година и е образувано на 12.06.2017 година изпълнително дело № 20098510400982, по описа на ЧСИ М. М., с район на действие ОС Сливен е допустима, но е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

По правило длъжникът в изпълнителното производство има интерес да установи, че не дължи сумите по изпълнителния лист, тъй като с положително решение по отрицателния установителен иск ще постигне прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК.

Няма спор, а и от доказателствата по делото се установява, че на 04.10.2016 година е издаден изпълнителен лист по ЧГД № 3848 по описа на РС – Сливен за 2016 година и е образувано на 12.06.2017 година изпълнително дело № 20098510400982, по описа на ЧСИ М. М., с район на действие ОС Сливен.

Несъмнено е в случая, че вземането по изпълнителния лист, въз основа на което е образувано посоченото изпълнително дело, е установено със съдебен акт и същото се погасява с изтичане на общата погасителна давност от 5 години, съобразно чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Давността започва да тече от датата на издаване на изпълнителния лист. От този момент за взискателя е възникнала възможност да образува изпълнително дело, тъй като едва тогава вземането му е станало изискуемо. Видно от приобщените доказателства, изпълнението по посоченото дело е проведено въз основа на изпълнителен лист, издаден на 04.10.2016. Следователно, в процесния случай, предвидената в чл. 117, ал. 2 ЗЗД 5 - годиншна давност би изтекла на 04.10.2021 година (5 години след издаване на изпълнителния лист), но в настоящия казус, давността по вземането, за което е издаден изпълнителният лист, е била прекъсната с отправено искане от ответното дружество до частния съдебен изпълнител за предприемане на действия по изпълнението. Установено е още последните 3 изпълнителни действия по изпълнително дело № 20177680400288 което е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК с Постановление с изх. № 11463/28.02.2024 година е запор на трудово възнаграждение от 08.01.2024 година. С Постановление с изх. № 23195/15.04.2024 година, влязло в сила на 07.05.2024 година това изпълнително дело е прекратено на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

В процесния случай правото на принудително изпълнение на вземането на ответника, не е погасено по давност. Посочените действия категорично са прекъснали давността, съобразно т. 10 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 година, постановено по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съгласно горецитираната практика на ВКС новото искане за действия по изпълнението, дори и да е направено по перемирано дело, на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител е образувал ново дело, или не е образувал ново дело. Във всички случаи ЧСИ е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Служебното задължение на съдебния изпълнител и обезсилването на предприетите изпълнители действия, като законни последици на перемпцията, не се съотнасят към основанието по чл. 116. б. „в“ от ЗЗД.

Дори да се приеме, че в случая, действията са осъществени по перемирано изпълнително дело, следва да се има предвид налагащата се трайна съдебна практика, обективирана в Решение № 10/16.02.2016 година по гр. д. № 3231/2014 година на ВКС, III г. о.; Решение № 37/24.02.2021 година по гр. д. № 1747/2020 година на ВКС, IV г. о.; Решение № 3/04.02.2022 година по гр. д. №1722/2021 година на ВКС, IV г. о. и в Решение №1 27/12.07.2022 година по гр. д. № 2884/2021 година на ВКС, III г. о. Съгласно същата последиците при перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК са от процесуален характер, т. е изпълнителният лист не губи характера си на изпълнително основание, а материалното право на взискателя продължава да съществува.

Перемирането е основание за прекратяване на процесуалното правоотношение по изпълнителното производство, но то не заличава ефекта от предприетите принудителни действия (резултатни или безрезултатни), с които е прекъсвана давността за изпълняемото право - този ефект се запазва и се отчита при възражение за изтекъл давностен срок. В този смисъл е Решение № 257 от 30.04.2020 година на ВКС по гр. д. № 694/2019 година. За прекъсването па давността е от значение единствено на коя дата е било 4 предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение, е погасено по давност. Решение № 325 от 13.01.2016 година на ВКС по гр. д. № 2783/2015 година. В този смисъл е и Решение № 37 от 24.02.2021 година на ВКС по гр. д. № 1747/2020 година "когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ - той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй като старото с прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело или не е образувал ново дело. Във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника. В тази връзка и не на последно място следва да се отчете, че съгласно т. 3 от ТР № 2/2023 година, постановено по тълкувателно дело № 2/2023 година на ОСГТК:

„Погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.“ Предвид това дори и предприети по перемирано дело, действията на взискателя са довели до прекъсване па давността, съответно до законосъобразно провеждане на последващото принудително изпълнение.

Преди 1980 година съдебната практика на ВС приема, че разпоредбата на чл. 116, б. “в” ЗЗД трябва да се тълкува в смисъл, че погасителната давност се прекъсва, както с исканията на взискателя за предприемане на изпълнителни действия от съдебния изпълнител, така и със самото им предприемане в рамките на изпълнителен способ по време на висящото изпълнително производство по ГПК. След 1980 година това тълкуване е изоставено. В ППВС № 3/1980 година се възприема тълкуването, аргументирано от Ж.

Сталев след 1960 година, че с образуване на изпълнителното производство по ГПК погасителната давност се прекъсва, а по време на неговата висящност тя спира да тече. През 2015 година в т. 10 от ТР № 2/2015 година, ОСГТК на ВКС отново се възприемат тълкуванията в съдебната практика, съществуващи от преди 1980 година.

5

В теорията се приема, че действията по принудително изпълнение са всички онези действия на кредитора, третите лица, действащи по негова поръчка, и съдебния изпълнител, които са насочени пряко или косвено към удовлетворение по принудителен ред. Това понятие трябва да се разграничи от близкото по значение понятие за изпълнителни действия. Те обхващат действията на кредитора, третите лица, действащи по негова поръчка, и съдебния изпълнител, които определят способа, чрез който пряко може да се осъществи принудителна намеса в имуществената сфера на длъжника. Не всички действия по принудително изпълнение са изпълнителни действия, но всички изпълнителни действия са действия по принудително изпълнение.

Следователно, обхватът на първото понятие е по-широк от този на второто.

Според буквата на закона обаче, погасителната давност се прекъсва с осъществяване на по - широкото понятие за действия по принудително изпълнение. В допълнение трябва да се посочи, че чл. 116, б. “в” ЗЗД се говори за “предприемане” на действия по принудително изпълнение. Подадената молба за образуване на изпълнителното производство с посочен изпълнителен способ в нея или овластяването по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ, както и допълнителните молби от взискателя след образуване на изпълнителното производство, с които се сочи нов способ за изпълнение, прекъсват давността.