Решение № 260246 от 25.11.2020, Районен съд - Пазарджик

Р Е Ш

Е Н И Е гр. Пазарджик, 25.11.2020г.

В И

М Е Т

О Н А Н

А Р О

Д А

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и девети октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков

При секретаря Десислава

Буюклиева и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия Чардаков гр.д. №3669/2019г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за установяване, че ищеца А.М.Я. с ЕГН ********** *** не дължи на ответника „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж“, рег.

№*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ЕИК:

*********, седалище и адрес на управление: гр.София, бизнес парк „София“, сгр.14, сумата 7097,79лв. /след допуснато изменение в размера на иска/, включваща главница и възнаградителна лихва по договор за потребителски паричен кредит №PLUS-13770694 от 19.08.2016г.

Ищецът твърди, че на 19.08.2016г. е сключил с кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, чиито универсален правоприемник се явява ответникът, договор за потребителски кредит в размер на 8000лв., който му е предоставен при фиксирана годишна лихва от 37,73% и годишен процент на разходите в размер на 47,91%, със срок на връщане 20.08.2021г. - на 60 равни месечни погасителни вноски по 343,21лв. в общ размер на 20592,60лв. Твърди, че до месец юни, 2019г. вкл. е плащал редовно и е върнал на ответника общо 11669,14лв. Счита, че не дължи оставащите 8923,46лв., тъй като договорът за кредит е нищожен. Нищожността се претендира алтернативно на основанията по чл.22 вр. чл.10, ал.1 и чл.11, т.9 и т.10 ЗПК - поради липса на предписаната от закона форма на договора /несъответствие в размера на шрифта/, непосочване в него на условията за прилагането на лихвения процент, както и какво включва годишният процент на разходите.

Иска от съда да установи недължимостта на сумата по отношение на ответника и да му присъди съдебни разноски.

Ответникът в писмения отговор оспорва иска при твърдение, че договорът е действителен, тъй като отговаря на изискването за форма по чл.10, ал.1 ЗПК и съдържание чл.11, ал.1, т.9 и 10 ЗПК. В хода на устните състезания навежда и съображения за неприложимост на изискването за форма по чл.10, ал.1 ЗПК, тъй като това изискване не съществува в Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредит, а е въведено допълнително от българския законодател. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът „БНП

Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж“ е предявил обективно кумулативно съединени насрещни искове по чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД вр. чл.9, ал.1 ЗПК, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 и чл.86 ЗЗД за осъждане на ищеца А.М.Я. да му заплати сумите:

5631,09лв. главница, 349,86лв. възнаградителна лихва и 258,09лв. законна лихва за забава за периода 20.05.2019г. – 31.10.2019г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда - 04.11.2019г. до плащането. Претендира главницата и възнаградителната лихва въз основа на оспорения от ищеца договор за потребителски паричен кредит №PLUS-13770694 от 19.08.2016г. при твърдение, че е изпълнил своето задължение да предостави заемната сума на ищеца, а същият не е върнал кредита в срок и не е заплатил пълния размер на дължимата възнаградителна лихва. Твърди, че на 20.05.2019г. е настъпила предсрочна изискуемост на кредита поради просрочени от длъжника две поредни месечни погасителни вноски с падежи 20.04.2019г. и 20.05.2019г. Предсрочната изискуемост се претендира на основание чл.5, изр.2 от договора, според който при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежа на втората вноска вземането става предсрочно изискуемо в целия размер, без да е необходимо изпращането на съобщение до длъжника.

Ответникът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,

Париж“ твърди още, че поради допуснатата забава от длъжника последният дължи мораторно обезщетение по чл.86 ЗЗД в размер на законната лихва върху просрочената главница за периода 20.05.2019г. - 31.10.2019г., възлизащо на 258,09лв.

Иска осъждането на ищеца да изпълни задълженията си по договора ведно с обезщетение за забавата. Претендира съдебни разноски.

В отговор на насрещния иск ищецът А.М.Я. оспорва действителността на договора на заявените от него основания в първоначалната искова молба. При условията на евентуалност предявява възражение за липса на настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Моли за отхвърляне на насрещните искове.

Съдът, като отчете събраните по делото доказателства, достигна до следните правни и фактически изводи:

По иск по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.22 вр. чл.10, ал.1 и чл.11, т.9 и т.10 ЗПК:

С оглед твърденията на страните и на основание чл.146, ал.1, т.4 ГПК, съдът е обявил за безспорно и неподлежащо на доказване обстоятелството, че ответникът е предоставил на ищецът А.М.Я. сумата от 8000лв. в изпълнение на договор за потребителски паричен кредит №PLUS-13770694 от 19.08.2016г. При това положение ответникът, който твърди, че отричаното от ищеца вземане съществува, следва да докаже сключването на договора за потребителски кредит в установените от закона форма и съдържание за неговата действителност.

Видно от представения договор, същият е сключен на

19.08.2016г. и има за предмет предоставянето на потребителски паричен заем в размер на 8000лв. при фиксирана годишна лихва от 37.73% и годишен процент на разходите в размер на 47,91%. Посочена е общата дължима сума от заемателя, която възлиза на 20592.60лв. в т.ч. главница, лихва, дължима застрахователна премия по застраховка „Защита на плащанията“ в размер на 2688лв. и такса ангажимент в размер на 280лв. Страните са уговорили погасяването на задължението да стане до 20.08.2021г. - разсрочено на 60 равни месечни погасителни вноски по 343,21лв., както и техните падежи.

От заключението на приетата СИЕ се установява, че заемателят е платил общо 10631.60лв., с които е погасил 2281.45лв. - главница, 6873.72лв. - договорна лихва, 1388.80лв.

– застрахователна премия и 87.63лв. – обезщетение за забава.

Спорът между страните се свежда до това дали лихвата е дължимо платена, тъй като съгласно чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В конкретния случай, ако плащанията за възнаградителна лихва се отнесат към главницата и застрахователната премия, те ще са достатъчни за пълното погасяване на тези задължения, което би обосновало претенцията на ищеца за липса на други произтичащи от този кредит задължения към ответника.

Касае се до договор за потребителски кредит по чл.9 ЗПК, по отношение на който субсидиарно приложение намират правилата за заема по чл.240 и сл. ЗЗД. Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. В чл.10, ал.1 ЗПК е предвидено, че договорът се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Въведено е изискване към съдържанието на договора, вкл. правата и задълженията на страните, които под страх от недействителност трябва да са изложени по ясен и разбираем начин, съответстващ на чл.11 ЗПК. Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съдът следва да се произнесе по съответствието на договора с изискванията за действителност в рамките на наведените от ищеца с исковата молба основания за неговата недействителност.

Първото от тях касае съответствието на договора с изискването за форма по чл.10, ал.1 ЗПК досежно размера на шрифта. Съдът не споделя аргументите на ответника, че разпоредбата на чл.22 вр. чл.10, ал.1 ЗПК не следва да се прилага в частта относно изискването за размера на шрифта, тъй като подобно изискване не съществува в правото на Европейския съюз. Не следва да се прилагат единствено разпоредбите от националното законодателство, които противоречат на общностното право, но не и такива, които го доразвиват или въвеждат допълнителни гаранции за защита на потребителите, каквито правото на ЕС не изисква.

От основното и от допълнителното заключение на

ВЛ инж.А.К. се установява, че първообразът на процесния договор за кредит е съставен в електронен вариант на шрифт „Гарамонд“, размер 12, след което е материализиран на хартиен носител посредством отпечатването му на принтерно устройство. В процеса на отпечатване размерът на шрифта е намален до 11.6. Намалението не е резултат от човешка намеса, а се дължи на техническите характеристики на конкретното печатно устройство. Разликата в големината на символите между размер 12 и размер 11.6 е по-малка от милиметър.

Съдът намира, че така констатираното отклонение от нормативното изискване за размер на шрифта в хартиения вариант на договора /който е меродавен/ е несъществено и не може да доведе до въвеждането на потребителя в заблуждение относно съдържанието на договора, каквато е и целта на разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗПК. Затова процесният договор за потребителски кредит не страда от посочения от ищеца порок във формата и не може да бъде признат за недействителност на това основание.

Второто наведено от ищеца основание за недействителност е поради нарушаване разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, съгласно която договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, които е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички лихвени проценти. Тълкуването на разпоредбата налага извода, че прилагането й в цялост е свързано с наличието на възможност за едностранна промяна на първоначално уговорения лихвен процент от страна на кредитора. Когато лихвеният процент е уговорен като постоянна величина за целия срок на договора и не се допуска неговото променяне, достатъчно е да бъде посочен размера на същия, което е сторено в раздел „Параметри и условия“ от конкретния договор. В чл.3 са посочени са и условията за неговото прилагане, като е предвидено това да става на годишна база при 365 дни в годината.

Третото наведено основание за недействителност на договора е противоречието му с разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК. Но от представения договор е видно, че годишния процент на разходите по кредита е посочен, както е посочена и общата сума дължима от потребителя в размер на 20592.60лв., изчислена към момента на сключване на договора за кредит, което съдът счита че е достатъчно за покриването на законовите изисквания.

Съдът формира извод, че договорът не страда от посочените в исковата молба недостатъци, обосноваващи неговата недействителност, поради което установителният иск по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.22 вр. чл.10, ал.1 и чл.11, т.9 и т.10 ЗПК следва да се отхвърли.

По насрещните искове по чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД вр. чл.9, ал.1 ЗПК, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 и чл.86 ЗЗД:

За основателността на исковете по чл.9 ЗПК вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД за връщане на главницата по кредита и заплащането на договорна лихва, ответникът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж“ следва да установи при условията на пълно главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение, в изпълнение на което е предоставил на ищеца паричен заем в размер най-малко на сумата, чието връщане претендира, лихвоносния характер на вземането, размера на дължимата главница и лихва, както и тяхната изискуемост.

Сключването на договора и получаването на заемната сума от 8000лв. не се оспорва от заемателя А.М.Я. и се установява от представения договор за потребителски паричен кредит. Заемателят не оспорва и твърдението на кредитора, че не е изпълнил точно своето задължение да върне заема в пълен размер, ведно с уговорената възнаградителна лихва. Това се установява и от заключението на СИЕ, от което е видно, че последното плащане в размер на 343.20лв. е направил на 13.07.2019г. Ищецът твърди, че поради допусната от длъжника забава автоматично е настъпила уговорената в чл.5, изр.2 от договора предсрочната изискуемост на кредита, според който текст, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежа на втората вноска вземането става предсрочно изискуемо в целия размер, без да е необходимо изпращането на съобщение до длъжника.

Разпечатката съдържа 44 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/741b3f85-84ed-4958-ac68-82280be9517e