Решение № 551 от 13.12.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 551 гр. Пловдив, 13.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно търговско дело № 20225001000617 по описа за 2022 година за да се произнесе, намери за установено следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Обжалвано е решение № 260178 от 12.07.2022г., постановено по т.д.№ 333 по описа за 2019г. на ОС Пловдив, с което е осъдено „Г.“ ЕАД ЕИК *** да заплати на А. П.а Т. ЕГН ********** от гр. П., ЖК Т., бл. **, вх. А, ет.3, ап.8 сумата от 42 000 лв., частично от 120 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие получени множество счупвания и телесни увреди, причинени при ПТП, станало на 01.08.2018г. в гр. П., бул. О. на кръговото движение при ул. Ш., причинено виновно от А.В.С., при управление на лек автомобил марка „Ф.“, модел „С.“ с д.к. № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.01.2019г. до окончателното й изплащане и сумата от 2169.12 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи за съхранение на мотоциклет „Х.г“ и за лечение на получени от ищеца счупвания на подбедрицата и глезена, причинени при същото ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.01.2019г. до окончателното й изплащане и е ангажирана отговорността на ответника за разноски.

Решението е обжалвано от ответника „Г.“ ЕАД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., бул. Ц. № 47А, представлявано от изпълнителния 1 директор С.Б., чрез юристконсулт Д. З. в посочените осъдителни части с твърдения за неправилност, поради нарушения на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, а искането отправено до въззивния съд е решението в обжалваните части да бъде отменено и постановено друго, с което исковете бъдат отхвърлени, евентуално и в случай, че съдът приеме, че водачът на лекия автомобил, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника има вина за станалото ПТП, то настоява приноса на мотоциклетиста да бъде определен на 90 %. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока за отговор е постъпил такъв от ищеца А. П. Т. ЕГН ********** с адрес гр. П., ЖК Т. бл. **, вх. А, ет.3, ап.8, представляван от адв. С. Ч., с който излага доводи за неоснователност на въззивната жалба. Не претендира разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност и при съобразяване предметните предели на въззивното производство, намери за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искове на А. П. Т.

ЕГН ********** с адрес гр. П., ЖК Т. бл. **, вх. А, ет.3, ап.8 срещу „Г.“ ЕАД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., бул. Ц. № 47А с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ. Твърденията в исковата молба, на които са основават исковете се свеждат до следното: при ПТП, станало на 01.08.2018г. в кръговото кръстовище в гр.П., бул.О. при ул.Ш., при управление на мотоциклет „Х.г“ ищеца е претърпял пътнотранспортно произшествие, причинено от А.В.С., която е управлявала в нарушение на правилата за движение по пътищата и конкретно на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на чл.25, ал.1 от ЗДвП, на чл.25, ал.2 от ЗДвП; на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП лек автомобил марка „Ф.“, модел „С.“ с д.к.№ ***. Твърди, че за станалото е било образувано д.п. № 74/2018г по описа на ОД на МВР - Пловдив и пр.пр.

№ 7185/2018г по описа на Районна прокуратура Пловдив, след запознаване с материалите, по които ищецът е конкретизирал обстоятелствата по механизма на произшествието и допуснатите нарушения от страна на водача А.В.С., като твърди, че същото е настъпило, вследствие несъобразяване на поведението й с другия участник в движението, мотоциклетистът Т., доколкото не се е убедила, че няма да създаде опасност за него, не е съобразила неговото положение, посока и скорост на движение, навлизайки от лента за движение, която не й позволява завиване на ляво, както и навлизайки от път без предимство в кръговото кръстовище, където се е движил ищеца. Сочи още, че водачът С. е предприела рязка смяна на посоката и на лентата си на движение, от движение направо в движение вляво, без да се увери, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, с което е нарушила чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП, чл. 25, ал.1 и ал.2 ЗДвП, чл.36, ал.1 от ЗДвП, чл.38, ал.1 от ЗДвП, чл.77, ал.1 от ППЗДвП, чл.77, ал.З от ППЗДвП, чл.81, ал.1 от ППЗДвП, чл.50, ал.1 отЗДвП, чл.104, ал.1 от ППЗДвП. С така допуснатите 2 нарушения С. е причинила удара по непредпазливост, вследствие, който ищеца е получил множество счупвания на подбедрица, открито; Фрактура крурис декстра аперта; Множество охлузвания и натъртвания, наложили и транспортирането му в УМБАЛ „С.“ ЕАД - гр.П., където претърпял няколко оперативни интервенции и медицински изследвания, първата от които по спешност, поради множеството открити счупвания на подбедрицата и счупената дясна ръка. Твърди, че му били поставени Киршнерови спици и заключваща плака за дистална фрактура на тибия, анатомично контурирана.

Наложило се дълго време да остане на легло, за да не натоварва крайниците, което направило невъзможно задоволяване на ежедневните му битови нужди и потребности - хранене, къпане, тоалет, за което разчитал на помощ от близките му. Ищецът сочи, че през въстановителния период се наложило провеждането на физиотерапия и рехабилитация, като за дълъг период от време се придвижвал с патерици и изцяло зависел от близките си при своите излизания - основно за посещения в болнични заведения. Твърди, че на близките си разчитал и финансово, тъй като бил в невъзможност да работи за дълъг период от време. Всичко изложено променило начина му на живот, който преди ПТП-то бил активен, срещал се и общувал с много приятели, а след претърпяното не искал да се вижда с никого, затворил се в себе си и малко неща можели истински да го развеселят. Ищецът твърди, че се съсредоточил в своето оцеляване, за да не натоварва близките си, което допринесло за изживяването на допълнителни отрицателни емоции и притеснения за бъдещето му, депресирал се, не можел да спи и сънувал кошмари. По цялото си тяло имал белези, от инцидента, които му напомняли за преживяното и оказвали негативно влияние върху самочувствието му, тъй като щели да останат за цял живот. Като твърди, че гражданската отговорност на виновния водач към момента на ПТП-то е била застрахована в ответното дружество, както и че е отправил претенция до отговорния застраховател, но той нито е определил, нито е заплатил обезщетение, ищеца настоява съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 60 000лв., частично от 120 000лв., ведно със законната лихва, считано от 01.08.2018г., датата на настъпване на увреждането до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие получените от него множество счупвания на подбедрицата, фрактура на глезена, както и на страданията от емоционално естество, изразяващи се в стрес, потиснатост и безпокойство, както и обезщетение за имуществени вреди в общ размер от 3098,74лв., представляващи извършени разходи за лечение, както следва: 1560лв – разходи, направени на 02.08.2018г. за заключваща плака за дистална фрактура на тибия, анатомично контурирана/комплект със заклюващи винтове/, необходими при извършването на оперативната интервенция; 40лв. - разходи направени на 06.08.2018г. за Кришнерови игли С-16; 30,55лв. - разходи направени а 12.08.2018г. за закупуването на медикаменти Хепароид зентива унв.100, Цикатридина спрей; 1048лв. - разходи направени на 01.09.2018г. за 3

Рингова инвалиди аколичка с чужда помощ, комбиниран стол за тоалет и баня, проходилка, подмишница патерица, необходими за придвижване и обслужването на физически ежедневни нужди; 100лв. - разходи направени на 21.09.2018г. за такса паркинг, поради невъзможност да се придвижва и да се разпореди с управлявания от него мотоциклет при процесното ПТП; 58лв. разходи направени на 13.08.2018г. за потребителска такса за 10 дни престой в болницата; 22,99лв. - разходи направени на 05.08.2018г. за медикамент Цикатридина спрей; 21,77лв. - разходи направени на 09.08.2018г. за медикаменти Цикатридина спрей, Балсам леден; 24,10лв. - разходи направени на 09.08.2018г. за медикаменти; 5,80лв. - разходи направени на 12.09.2018г. за ортопедична ЛКК; 22,43лв. - разходи направени на 19.08.2018г. за медикаменти Цикатридина спрей, Дефламол УНВГ 18гр.; 18,02лв. разходи направени на 08.08.2018г. за медикаменти ксилометазолин, прегагамма; 146,08лв. - разходи направени на 13.08.2018г. за МедикаментиЦикатридина спрей, Центрокуин, Фраксипарин шприц, Милгама, Прегабалин, ведно със законната лихва от съответната дата на извършване на всеки разход до окончателното му изплащане, като всички вреди са следствие от препърпяно пътнотранспортно произшествие на 01.08.2018г. в гр. П., бул.О. на кръговото движение при ул.Ш., причинено виновно от А.В.С. при управлението на лек автомобил марка „Ф.“, модел „С.“ с д.к.№ ***.

Ответникът – „Г.“ ЕАД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.

С., бул. Ц. № 47А, представлявано от изпълнителния директор С.Б., чрез юристконсулт Д. З. е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на основния елемент от фактическия състав на деликта – противоправно и виновно поведение на застрахования при него водач и размера на предявената претенция, като счита същата за завишена, а тази за имуществени вреди за неоснователна, поради неустановена причинна връзка между претърпяните увреди и направените разходи. Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния разултат, като твърди, че пострадалия с действията си е станал причина за настъпилото ПТП. Оспорва и претенцията за присъждане на законната лихва, както и момента, от който същата се претендира, като твърди, че най – ранния момент, от който застрахователя изпада в забава е 29.01.2019г.. Признава, че гражданската отговорност на водача на лек автомобил Ф. С. е застрахована при него, както и че от ищеца е подадена застрахователна претенция, по която е образувана щета № *** от 29.10.2018г..

В срока за подаване на допълнителна искова молба е постъпила такава от ищеца, с която оспорва възраженията на ответника за това, че ПТП не е причинено по вида на водача на лекия автомобил, както и че претендираното обезщетение е прекомерно.

В срока за подаване на допълнителен отговор е постъпил такъв от ответника, с който подържа наведените вече възражения и оспорва 4 твърдението на ищеца, че претендираното от него обезщетение е съобразено по размер с присъжданите от съдилищата такива при аналогични случаи.

Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ във вр. с чл. 496 КЗ във вр. с чл. 380 КЗ, като допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно обезщетение. В конкретният случай застрахователят е сезиран по реда на чл.

380 КЗ със застрахователна претенция вх. *** от 29.10.2018г., по която застрахователя с уведомление изх. № *** от 12.11.2018г. е поискал заявителя да представи още документи, като липсват данни да е определено и платено обезщетение.

Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.

496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. Процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила с отказа на застрахователя да заплати на ищеца застрахователно обезщетение, което обосновава извод за допустимост на прекия иск по чл. 432 КЗ.