Решение № 387 от 16.11.2021, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 387 гр. Смолян, 16.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: * при участието на секретаря * като разгледа докладваното от * Гражданско дело № 20215440100628 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на *. против СТ. П. Б. и „*“ *, в която се твърди от ищеца,че на 30.11.2020г. е получил съобщение за образувано изпълнително дело № *, като в същото е посочено, че размерът на задължението му по изпълнителното дело възлиза на сумата от 29 464,30 лева, от които: главница в размер на 14 865,60 лева, ведно със законна лихва в размер на 9502,17 лева за периода от 18.08.2014 г. - 04.12.2020 г., 2395 лева - присъдени разноски, 200 лева - разноски по изпълнителното дело, 2500,59 лева такси по тарифата към ЗЧСИ. Оспорва вземанията по двата представени по изпълнителното дело изпълнителни листа, тъй като към датата на образуване на изпълнителното производство е изтекъл давностният срок по чл. 117, ал.2 от ЗЗД, като не са настъпили междувременно обстоятелства, който да са довели до спиране или прекъсване.

Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено, че поради изтекла погасителна давност ищецът не дължи на ответниците сумата от 14 865,60 лева, представляваща левовата равностойност на 7600 евро, съставляваща задатък по сключен предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот от 12.10.2013 г., ведно със законна лихва върху главницата, начиная от 18.08.2014 г. до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 1195,94 лева, дължими по гр. дело № */2014 г. на Районен съд — Пловдив, в полза на СТ. П. Б. и разноски в размер на 1200 лева, в полза на СТ. П. Б. по в. гр. дело № */2015 г., по описа на ПОС, за които вземания са издадени изпълнителен лист от 15.10.2015 г. от Пловдивски окръжен съд и изпълнителен лист № */20.01.2016 г. от Пловдивски районен съд и образувано изп.д.№. № */2020г. по описа на ЧСИ с рег №* с район на действие ПОС-Пловдив.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмено отговор от ответниците, с който оспорват иска. Твърдят, че ответника СТ. П. Б. не е пасивно процесуално легитимиран ответник по иска. С Договор за цесия същият се е разпоредил в полза на „*“* с вземанията си, които са предмет на събиране по изп.д.№*/2020г. , а именно по изп.лист от 15.10.2015т.

,издаден въз основа на решение №*/06.10.2015г. по В.гр.д.№*/2015г. и изп.лист №*/20.01.2016г., издаден въз основа на решение №*/18.03.2015г. по гр.д.№*/2014г. на РСПловдив и Решение №*/06.10.2015г. по В.гр.д.№*/2015г. на ОС-Пловдив. Към датата на 1 продажбата на вземанията по посочените два изпълнителни листа, вече е било образувано изп.д.№*/2021г. на ЧСИ К.*. С Уведомления, изпратени до ищеца и до ЧСИ, същите са уведомени за прехвърлянето, респ. последвало е конституирането на цесионера като взискател в производството. За ищеца липсва правен интерес да насочи иска си спрямо ответника С.Б.. Считат, че твърдението за погасяване на вземането по двата изпълнителни листа по давност е неосновантелно. Изпълнително дело №*/2021г. по описа на ЧСИ е образувано въз основа на два изпълнителни листа: Изпълнителен лист от 15.10.2015г. на ПОС, ГО, VI състав, издаден по решение № */06.10.2015г., по в. гр. д. № */2015г. по описа на същия съд, съгласно който ищецът е осъден за сумата от 14 865,60 лв - левовата равностойност на 7 600 евро, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 18.08.2014г. до окончателното й изплащане и Изпълнителен лист № * от 20.01.2016г. на Районен съд - Пловдив, ГК, XVIII състав, издаден въз основа на решение № */18.03.2015г., постановено по гр. д. № */2014г. на Районен съд - Пловдив и решение № */06.10.2015г., постановено по в. гр. д. № */2015г. на Окръжен съд - Пловдив, за разноски по делото.

Изпълнителните листове са издадени в резултат на воденото производство между С.Б. и А.Е., по гр.д.№*/2014г. на ПРС като първа инстанция и в.гр.д.№ */2015г. на Окръжен съд Пловдив. Ведно с отговора представя Решение №*/18.03.21015г. по гр.д.№*/2014г., върху което е отбелязано, че съдебният акт в осъдителната му част е влязло в сила на 24.11.2015г.

Молбата за образуване на изпълнителното дело е входирана при ЧСИ К.* на 20.11.2020г., с вх.№70694/20.11.2020г. На 23.11.2020г. със Запорно съобщение изх.№82010/20.11.2020г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника в „*“. На 24.11.2020г. със Запорно съобщение изх.№82012/20.11.2020г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника в „*“. Наложен е и запор на пенсията на длъжника. Съобразно заявените подробно искания за принудителни действия, извършени са и други такива от ЧСИ * * ,рег. №* по РНК, с адрес *, в хода на изпълнителното производство по изп.д.№*/2020г. С принудителните действия давността е прекъсната и е започнала да тече нова давност. В конкретният случай се касае за съдебно признато вземане, а давността за съдебно потвърденото вземане е всякога пет години- съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. Съдебният акт е влязъл в законна сила на 24.11.2015г., независимо, че преди това е издаден изпълнителен лист за главницата на основание чл.404,т.1 от ГПК / подлежи на принудително изпълнение осъдително решение на въззивен съд/. Според общото правило на закона, срокът, който се брои на години, изтича в съответния ден на последната година, а ако месецът в последната година няма съответно число, срокът изтича в последния му ден. Съгл.т.1 в т.10 от ТР №2/26.06.2015г. по т.д.

№2/2013г. на ОСГТК на ВКС налагането на запор или налагането на запор или възбрана в изпълнителното производство, съставлява насочване на изпълнението върху отделен имуществен обект на длъжника и то прекъсва давността, тъй като с него започва да се осъществява принудата в изпълнителния процес - длъжникът започва да търпи ограничение в правната си сфера. В тълкувателното решение е посочено също, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебния изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закова-чл.116 б“в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Считат,че давностния срок не е изтекъл, защото течението му е прекъснато с предприемането и реализирането на описаните само примерно действия по запор. Освен това, след като давността за съдебно признати вземания е винаги пет години, би могло да се обсъжда само погасяването по давност на вземането за лихви за времето от 18.08.2014г. до 24.11.2020г. и следващите се това вземане такси. Изразява готовност за споразумение с ищеца.

В с.з. ищецът р. пр. не се явява.Вместо него искът се поддържа по отношение на ответника „*“* чрез назначения му проц.представител адв.*.

Ответниците С.Б. и „*“* оспорват иска чрез пълномощника си адв.*.

Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и отговора, на 2 становищата на страните в съдебно заседание и като обсъди събраните по делото доказателства прие за установено следното от фактическа страна:

На 20.11.2020г. е образувано изпълнително дело №*/2020г. по описа на ЧСИ * * с рег.№* с район на действие *по молба на СТ. П. Б. против *. въз основа на два изпълнителни листа:

-Изпълнителен лист от 15.10.2015г., издаден от ПОС въз основа на Решение Я№*/06.10.2015г по В.гр.д.№*/2015г. по описа на същия съд за сумата 14 865,60лв.главница, представляваща левовата равностойност на 7600 евро, представляваща задатък по сключен между страните предварителен договор за покуппко-продажба на недвижим имот от 12.10.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 18.08.2014г. до окончателното изплащане.

-Изпълнителен лист №* от 20.01.2016г., издаден от РС-Пловдив въз основа на Решение №*/18.03.2015г. по гр.д.№*/2014г. на РС-Пловдив и Решение № */06.10.2015г. по В гр.д.№*/2015г. на ОС-Пловдив за сумата 1 195,94лв. –разноски по съразмерност на основание чл.78 ал.1 от ГПК и сумата от 1 200,00 лв.-разноски по делото пред ПОС.

С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал съдебния изпълнител да наложи запор на банковите сметки на длъжника, съответно и запор на притежавани МПС и пенсия, налагане на възбрана по отношение на притежавани имоти от длъжника.

До длъжника А.Е. е изпратено съобщение за образуване на изпълнително дело , получено от длъжника на 30.11.2020г., с което длъжникът е уведомен,че задължението му по изп.дело възлиза на 29 464,30лв., от които главница в размер на 14 865,60лв., законна лихва в размер на 9 502,17лв. за периода 18.08.2014г.-04.12.2020г., 2 395,94лв.- присъдени разноски, 200,00лв. разноски по изпълнителното дело , 2 500,59лв.-такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 04.12.2020г., уведомен е да плати доброволно задължението си и ако не стори това ще се пристъпи към принудително изпълнение по реда на ГПК, както и че е наложен запор върху вземанията по банковите му сметки в * и в * Запорни съобщения са изпратени от ЧСИ до * и до * , получени съответно на 23.11.2020г. от * и на 24.11.2020г. от *.

С молба-уведомление от 04.12.2020г. е п оискано конституирането на „*“* като взискател по изпълнителното дело поради сключен Договор за цесия от 02.12.2020г., с който кредиторът СТ. П. Б. е прехвърлил всечки свои вземания от длъжника *. на „*“*, представлявано от управителя * Б.а. Към молбата е представен и договора за цесия от 02.12.2020г.

С Разпореждане от 14.12.2020г. на ЧСИ на основание чл.429 от ГПК като взискател по изпълнителното дело е конституиран като взискател астния правоприемник на СТ. П. Б.- * *.

Със Съобщение от 14.12.2020г., връчена на длъжника на 11.02.2021г. длъжникът е уведомен,че е конституиран като нов взискател * *и изпълнителното производство по изп.д.№*/2020г. по пописа на ЧСИ К.* продължава със страни-взискател „* * и длъжник-*..

При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК.

С посочената правна норма законодателят е предвидил възможност длъжникът да оспори чрез иск изпълнението, като претенцията му може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Касае се за защита на длъжника срещу материално незаконосъобразно принудително изпълнение, с оглед което искът се явява отрицателен установителен.

Предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на сумите по изп.д.

№*/2020г. по описа на ЧСИ * * с рег№* с район на действие ОС-Пловдив поради погасяване 3 на вземането по давност е допустим по отношение на ответника „*“ *, а по отношение на ответника СТ. П. Б. искът следва да се остави без разглеждане, като недопустим. Надлежни страни в производството по чл.439, ал.1 ГПК са страните по изпълнителното дело. При извършената цесия в хода на изпълнителното производство, както е в случая, надлежен ответник по иска е цесионерът, който е конституиран като взискател на осн.чл.429 ал.1 от ГПК като частен правоприемник на кредитора по изпълнителните листове.

Разгледан по същество искът по отношение на ответника „*“* е неоснователен и недоказан, по следните съображения:

Не е спорно между страните, че вземанията за исковите суми по процесните два изпълнителни листа, издадени съответно на 15.10.2015г. и на 20.01.2016г. са установени с влезли в сила съдебни актове. Съгласно чл.117 ал.2 от ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, давността всякога е пет години. Съгласно чл.115, ал.1 ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Вземането, установено със съдебен акт става изискуемо от деня на влизане в сила на съдебния акт.

Видно от приложеното заверено копие от първоинстанционното решение, същото е обжалвано пред въззивния съд и в частта му по отношение иска за осъждане за заплащане на сумата от 7600 евро е влязло в сила на 24.11.2015г. Съдът приема,че на тази дата-24.11.2015г. е влязло в сила и първоинстанционното и въззивното решение в частта им за разноските.