Определение № 1234 от 30.09.2025, Районен съд - Лом

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1234 гр. гр. Лом, 30.09.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Й. Любенова Димитрова като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Димитрова Частно гражданско дело № 20251620102140 по описа за 2025 година Съдебното производство е образувано по молба от БАНКА ДСК ЕАД, ЕИК *********, гр. София чрез пълномощника Х. К. П., с правно основание чл. 51 ЗН и искане да бъдат призовани наследниците на Я. С. И. с ЕГН **********, б.ж. на ********* – *********, и съдът да им определи срок, в който да заявят приемане или отказ от наследството.

В молбата се сочи, че Банка ДСК АД е подал а молба по чл. 51 от ЗН против наследниците от първи ред, образувано било ч.гр.д.№2946/2024г. по описа на PC Лом. Съгласно Решение №216/26.06.2025г. по ч.гр.д.2946/2024 г. по описа на PC Лом, наследниците от първи ред - малолетните й деца С. Л. И., ЕГН ********** от ********* и Я. Л.а И., ЕГН ********** от ********* няма данни да са приели наследството на своята майка по опис.

Предвид това е отправена молба да бъдат конституирани наследниците от втори ред на Я. С. И.. ЕГН: *********, а именно:

С. И. А., ЕГН ********** от ********* (майка);

С. И. А., ЕГН ********** от ********* (баща).

При проверка относно редовността на молбата и допустимостта на производството съдът констатира следното:

Наличието на активна процесуална легитимация е сред абсолютните положителни процесуални предпоставки за надлежно упражняване на правото на иск. За същата съдът следи служебно и ако тя липсва съдът няма право да разгледа и реши спора по същество, а следва да прекрати делото .

Процесуалната легитимация се обуславя от принадлежността на материалното право, засегнато от правния спор и при преценката за наличието на такава съдът изхожда от правното твърдение на ищеца, заявено с иска, защото именно това твърдение формулира пред съда правния спор. А правният спор се индивидуализира чрез спорното право, претендирано или отричано от ищеца. По този начин твърденията на ищеца, очертаващи спорното право, обуславят не само процесуалната легитимация на ищеца (активна), но и процесуалната легитимация на ответника (пасивна), т.е.

1 предопределя кои са надлежните страни по делото. Посоченото разбиране, застъпено в правната теория, за естеството на разглежданата предпоставка за надлежно упражняване на правото на иск, сочи, че процесуалната легитимация и на двете страни следва не от някакви обективни факти, които трябва да се издирят и докажат, а единствено от правното твърдение на ищеца относно спорното право, както то е индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба.

Когато съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежната страна, той трябва да изхожда от правото, така както то се претендира или отрича от ищеца, като действителното правно положение подлежи на установяване едва с акта по съществото на спора (така определение № 408/15.12.2014г. ГК, ІІ отделение, а ВКС, постановено по ч. гр. д. № 4633 по описа за 2014г./.

Това с а общи постановки на гражданския процес, които са важими и за охранителното производство по чл. 51 ЗН, в частност – на осн. чл. 540 ГПК .

Молителят е посочил, че предвид липсата на данни преките наследници на наследодателя от първи ред (деца) да са приели наследството по опис, желае призоваване на втори ред наследници, които да заявят приемат или се отказват от наследството на Я. С. И..

В случая настоящият състав намира, че липсата на процесуална легитимация на лица, срещу които е насочено искането на молителя.

Последната е абсолютна процесуална предпоставка за валидно провеждане на гражданския процес, съответно за валидност на постановения в този процес съдебен акт. За съда е налице служебно задължение да следи за наличието й по аргумент от чл.7 ГПК. Липсата на процесуална легитимация е пречка делото да бъде разгледано, доколко липсата й съставлява липса на надлежна страна в процеса.

В закона чрез императивна правна норма е определена последователността, в която възниква материалноправната легитимация на роднините на наследодателя да приемат наследството му. Доколкото по-близките по степен роднини изключват по-далечните по степен, то същите тези следва да бъдат призовани първи да приемат наследството /така Определение № 93 от 23.02.2017 г. на ОС - Пазарджик по в. ч. гр. д. № 96/2017 г./.

Качеството на наследник зависи от степента на родство и брак. Тази родствена връзка и настъпването на юридическия факт на смъртта води до възникване на наследствено правоотношение /така решение № 456 от 31.05.2017 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 224/2017г./.

Децата на Я. С. И. са призованите в случая наследници от първи ред.

Видно от служебно извършените справки за приемане и отказ от наследството на посочения наследодател, такива не са извършени от наследници на наследодателя.

От значение в случая е изложеното в мотивите на ТР 1/2021г. от 23.01.2024г., постановено по т.д. 1.2021г. на ОСГК на ВКС, съгласно които 2 определянето на срок по чл. 51 ЗН може да се развие като самостоятелно производство (в хипотезата на чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗН по искане на „всеки заинтересуван“) или в рамките на исковото производство (в хипотезата на чл. 51, ал. 1, изр. 2 ЗН „когато има заведено дело срещу наследника“). На ненавършилото пълнолетие дете се определя подходящ срок (не по-малък от посочения в чл. 61 ЗН) да заяви дали приема наследството по опис и да представи изготвен от него опис на известните му наследствени права и задължения. Ако се направи изявление за приемане по опис, придружено с изготвен от законния представител, настойник или със съгласието на попечителя на недееспособния опис, се прилага последицата по чл. 51, ал. 3 З Н . При бездействие за ненавършилото пълнолетие дете не може да настъпи последицата по чл. 51, ал. 2 ЗН – изгубване на правото да приеме наследството. Изричното изискване на чл. 61, ал. 2 ЗН недееспособните да приемат наследството по опис и уредените в закона производства, целящи да се установи кои лица са наследници, съответно кое лице ще представлява незаето (вакантно) наследство, обуславят извода, че описът по чл. 61, ал. 2 ЗН е формата, чрез която ненавършилото пълнолетие дете може да приеме наследство.

В т.1 от цитираното ТР е прието, че отказ от наследство, извършен от ненавършило пълнолетие дете, е недопустим. Същият представлява отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК.

При съобразяване на горното малолетните наследници на наследодателя не може да бъдат „прескочени“ и да бъдат призовани към наследяване следващия ред наследници, на които да бъде определен срок по чл. 51 ЗН.

В цитираното ТР с е сочи още, че при действащата система на приемане на наследството до момента, в който призованият към наследяване не обективира волята си да приеме наследството, е налице незаето (вакантно) наследство, при което все още не е ясно кой е субект на включените в състава му имуществени права и задължения. До вписване в книгата по чл. 49, ал. 1 ЗН на приемането на наследството по опис, е налице незаето наследство и ненавършилото пълнолетие дете не се легитимира като носител на наследствените права и задължения, затова и не е материалноправно легитимирано да предявява иск за наследствени вземания и да отговаря по искове за наследствени задължения, нито да се разпорежда с наследствени права. Уточнено е, че за гарантиране интересите на кредиторите и други лица, които са заинтересовани да настъпи определеност на титулярството на наследственото имущество, законодателят е уредил производството по чл. 51 ЗН, целящо да изясни кои от призованите към наследяване приемат наследството.

В случая материалното право обуславя и процесуалното - след като лицата, чието призоваване се иска от молителя по реда на чл. 51 ЗН и съответно – определяне на срок за приемане, респ. отказ от наследството, не са наследници на починалата Я. С. И., няма основание и за участието им в процеса, те са трети лица за процесуалното и материалноправно правоотношение и съответно не са надлежна страна /в този смисъл Решение 3

№ 145 от 23.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 1018/2010 г., I т. о., ТК/.

Наследниците по закон на Я. С. И. са нейните малолетни деца – С. И. и Я.

И., които не могат да се откажат от наследството, но могат да го приемат по опис при искане за определяне на срок за това от лице по чл. 51 ЗН . При бездействие обаче не може да настъпи последицата по чл. 51, ал. 2 ЗН – изгубване на правото да приеме наследството.

От горното следва, че молбата по чл. 51 ЗН с искане на молителя да бъдат призовани наследниците на наследодателя от втори ред и да им бъде определен срок за заявяване приемане, респ. отказ от наследство, при условие, че наследниците от първи ред не са приели, нито са се отказали от наследството (което към момента предвид малолетието им не може да бъде сторено), се явява недопустимо, поради което следва да бъде оставено без разглеждане, а производството да бъде прекратено.

Водим от горното и на основание чл. 540 вр. чл. 130 ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ и ВРЪЩА молбата ведно с приложенията, подадена от БАНКА ДСК ЕАД с ЕИК *********, гр. София с правно основание чл. 51 ЗН с искане да бъдат призовани наследниците на Я.

С. И. С ЕГН **********, б.ж. на ********* – *********, и съдът да им определи срок, в който да заявят приемане или отказ от наследството, поради недопустимост.

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 2140/2025г. по описа на РС Лом.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на молителя пред ОС Монтана.

Да се връчи на молителя препис от определението.

Фактическото връщане на молбата и приложенията да се извърши след влизане в сила на настоящото определение.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 4