Решение № 21 от 24.01.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. София, 23.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселин Пенгезов

Членове:

Десислав Любомиров

Атанаска Китипова в присъствието на прокурора С. Г. Т. като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231000601220 по описа за 2023 година Производството е по реда на Глава 21-ва от НПК.

С присъда от 24.04.2023г., постановена по НОХД №2577/2018г., СГС, НО, 22-ри състав е признал подсъдимия Р. Я. Я. /с установена по делото самоличност/ за виновен в това, че на 21.08.2019 г. в гр.София, в условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи — дамско портмоне, съдържащо пари в размер на 610/шестстотин и десет/лева, от владението на Х. К. Т., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, пр.1, вр. чл.29, ал.1, б.“А“ и б.“б“, вр. чл.54 от НК го е осъдил на наказание 6 /шест/ години „Лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим на изтърпяване.

На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и т.2 от НК, съдът е приспаднал от наказанието „лишаване от свобода” времето, през което подс. Р. Я. е бил задържан и по отношение на същия е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, както и мярка за неотклонение „домашен арест“, считано от 20.02.2023 г. до 24.04.2023 г., включително.

1

В законовоустановения срок срещу постановения съдебен акт е постъпила бланкетна жалба от подс.Р. Я. и допълнителни съображения към нея от служебния защитник- адв.Б. Ц. с релевирани доводи за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на присъдата. В допълнителните съображения към жалбата се поддържа, че писмените доказателства и събраните устни такива не са потвърдили и не доказват посочения в обвинителния акт състав на престъпление. Акцентира се на възражението за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и най-вече на тези относно събирането, проверката и анализа на наличните доказателствени средства. В резултат на опорочената дейност по проверка, съпоставка и кредитиране на доказателствения материал по делото, първоинстанционният съд направил необосновани фактически констатации, тъй като същите не се подкрепяли от наличните годни доказателствени средства и въз основа на тях мотивирал неправилни правни изводи относно авторството на разследваното престъпление и вината на подсъдимия, като по този начин допуснал и нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подс. Р. Я. Я. да бъде признат за невинен и оправдан по обвинението. Алтернативно се иска изменение на присъдата и намаляване размера на наложеното наказание, което се счита за завишено.

СГП не е взела становище по жалбата и допълнението, при изпратени преписи.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, подсъдимият Р. Я., редовно призован, се явява лично и се представлява от служебно назначения защитник- адв. Б. Ц.. Последният поддържа жалбата ведно с допълнението, по изложените в тях съображения. Счита, че първоинстанционният съд е постановил осъдителен съдебен акт без да са напълно изяснени и установени всички факти, които са относими към инкриминираното престъпно посегателство и неговото авторство. В мотивите към присъдата не е направен пълен анализ на доказателствата, като в тази връзка не ставало ясно защо е даден приоритет на едни показания, а други не са кредитирани.

Избирателният подход на съда при оценката на доказателствата, и в частност при формиране на правните изводи, от своя страна според защитата е довел до нарушение на правото на защита, с оглед което се настоява за отмяна на 2 присъдата и постановяването на нова такава, с която подсъдимият Я. бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение. Алтернативно се поддържа искане за редукция размера на наложеното наказание.

Подсъдимият Я., в лична защита, поддържа казаното от защитата. В предоставената му последна дума, оставя на преценката на съда.

Представителят на апелативна прокуратура намира жалбата /с допълнението/ за неоснователна. Счита, че първоинстанционният съд е изградил фактическите си и правни изводи въз основа на цялостен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, като противно на развитите във въззивна жалба твърдения, мотивите към присъдата съдържат подробен анализ на показанията на свидетелите. Съдебният акт съдържа и мотивирани отговори на възраженията на защитата, в частност тези, касаещи извършеното действие по разследване разпознаване, като в тази насока решаващият съд подробно се е аргументирал защо не са налице нарушения на процедурата, и резултатите се явяват годно доказателствено средство. По отношение размера на наказанието, представителя на държавното обвинение намира, че съда е спазил принципа за индивидуализация на наказанието, обсъдил е относимите обстоятелства и с определянето на наказание в размер на 6 години е постигнат необходимия баланс на целите, визирани в чл. 36 от НК.

Апелативен съд- София, след като взе предвид депозираната жалба, ведно с допълнение към нея, съобрази доводите на страните в съдебно заседание и служебно провери изцяло на основание чл.313 и чл.314, ал.1 НПК законността, обосноваността и справедливостта на присъдата, намери за установено следното:

Събраните в хода на проведеното съдебно следствие от първоинстанционния съд доказателства дават основание да се направят следните изводи относно фактическата обстановка по делото:

Подсъдимият Р. Я. Я. е роден на ******** г. в гр.София, българин, български гражданин, начално образование, без професия, безработен, неженен, осъждан многократно.

Пострадалата Х. Т. познавала свид. Б. И., който бил на метадонова програма за лечение на наркотична зависимост и ходел понякога до Националния фокусен център за наркотици и наркомани, находящ се в 3 гр.София, бул.“Сливница“ № 309, в района на пл. Сточна гара. Свидетелката Т. също била на метадонова програма, но в гр.Враца.

На 21.08.2019 г. около 15,00 ч. двамата били пред горепосочения Национален фокусен Център за наркотици и наркоман, като Б. И. влязъл вътре и получил от д-р Б. Е. 6 пластмасови шишета по 180 мл. метадон във всяко едно от тях. И. сложил метадона в платнена торба, която носел на рамо и излязъл навън, където го чакала Т., тъй като тя нямала работа в Центъра.

После двамата си тръгнали пеша в посока ж.к.“Хаджи Димитър“, където живеели. И. бил с шина на крака, тъй като бил с контузия на коляното.

Докато вървели, в района на стокова борса „Зимница“, били настигнати от две лица, от които за Х. Т. едното било непознато, а другото - познато по физиономия и с прозвището „К.“. Свидетелката знаела от св.Бл.И., че двамата с това лице са лежали заедно в затвора. Второто лице, св.Б. И. знаел като „И.“.

Когато двамата ги настигнали, непознатото лице поискало от св.Б. И. да му сипе малко метадон от едно от шишенцата и когато свидетелят се приготвил да го направи, непознатият издърпал чантата с метадона и избягал.

И. тръгнал да го гони, но с контузения крак не успял да хване непознатия.

През това време, докато св.И. гонел непознатото лице, второто лице /което св.Х. Т. познавала с прозвището „К.“/ я блъснал в гърдите и тя паднала в храстите, след което издърпал със сила чантата, започнал бързо да рови в нея, извадил дамското й портмоне, в което имало паричната сума от 610 лв., които взел със себе си и също тръгнал да бяга в посока релсите на жп.прелеза в посока кв.Подуяне. Портмонето скъсал и изхвърлил в храстите. Т. била паднала в храстите с одрано коляно и не успяла да последва нападателя, чиито външни признаци запомнила.

Междувременно св.Б. И. се върнал на мястото, където била пострадалата, тъй като също не успял да догони неустановеното лице, което му взело метадона. На И. тя разказала какво се е случило.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Тази фактическа обстановка правилно е била приета за установена от 4 първоинстанционния съд при анализ на гласните доказателства – свидетелските показания на Х. Т. /от ДП, прочетени на основание чл.281, ал.5,вр.ал.1, т.4 от НПК/, Б. И. /от СЗ и на ДП, прочетени на основание чл.281, ал.4 от НПК/, частично от обясненията на подсъдимия Я., писмените доказателства – протокол за разпознаване, свидетелство за съдимост, СОЕ и СПЕ, както и останалите доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК.

Доколкото основното възражение в жалбата на защитника на подсъдимия е свързано с обосноваността на постановения съдебен акт, съответно – доказаността на обвинението, настоящият състав извърши проверка на направения от първоинстанционния съд доказателствен анализ и сам прецени доказателствените факти, като намира следното:

Правилно и обосновано първостепенният съд е дал вяра на показанията на пострадалата Т., депозирани в хода на ДП и приобщени по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.4 от НПК. При преценката на достоверността и надеждността на тези показания, следва на първо място да бъде съобразено, че независимо от факта, че при свидетелката е било налице поведенческо разстройство вследствие употребата на опиоиди /хероин и метадон/, то съгласно заключението на СПЕ, същата не е страдала от същинско психично заболяване, респективно при нея отсъстват данни за дефицит или интелектуална редукция, които да съставляват пречка да се ориентира правилно във фактическата обстановка. В съдържателно отношение тези свидетелски показания се оценяват като последователни, вътрешно непротиворечиви и логични. На второ място, както е посочил и първоинстанционният съд, това гласно доказателствено средство е в кореспонденция с други събрани по делото доказателства- показанията на свид. Б. И., протокол от извършено разпознаване, което допълнително обосновава преценката за достоверност на показанията в тяхната цялост.

Пострадалата Х. Т. категорично е разпознала лицето под № 1 от съпоставените- подс. Р. Я. Я.. При разпит по ДП №226 ЗМК 1711/2019г. по описа на 02-ро РУ- СДВР и пр.пр. № 21366/2019г. по описа на СГП свид. Т. е описала извършителя, а на 31.10.2019г. е бил проведен допълнителен разпит, при който тя отново дала описание на извършителя, след което на същата дата било извършено разпознаване и е идентифицирала подсъдимия като лицето, което издърпало чантата й.

5

На следващо място, анализирани са и показанията на свид. И., като коректно в мотивите на първоинстанционния акт е посочено в кои части съдът не е ценил заявеното от него. По-специално, това се отнася за депозираните от този свидетел в хода на съдебното следствие показания, но предвид изминалия дълъг период от време /над 3 години и половина/ и при отчитане на обстоятелството, че при свидетеля също са налице психични и поведенчески особености, произтичащи от установената зависимост от опиоиди, съвсем обясним е факта, че възприятията му толкова време след деянието, са непоследователни. Не така стои въпроса, с дадените от И. показания в ДП, които са в пълен синхрон с показанията на свид. Т.. В този смисъл, към наличните гласни доказателства не е подходено едностранчиво.

Същите са еднопосочни относно основния факт на доказване, като единственото противоречие е между свидетелските показания на пострадалата Т. и Б. И. от една страна, и обясненията на подсъдимия, който макар да не оспорва, че се е намирал на местопрестъплението на процесната дата, отрича да е извършил престъплението, но правилно е било прието, че от показанията на Т., И. и извършеното по-късно разпознаване, авторството се установява по безспорен начин. Настоящият съдебен състав споделя преценката, направена от първоинстонционния съд на обясненията на подс.

Я.. Решаващият съд, като е съобразил двуяката същност на обясненията на подсъдимия – доказателствено средство и средство за защита, обосновано и вярно е приел, че обясненията съставляват защитна теза и не могат да бъдат кредитирани. Така, твърдяното от подс. Я., че не е виждал пострадалата на тази дата, се опровергава от показанията на свидетелите Т. и И.. Заявеното от подсъдимия в обясненията му, че разследващите са „помогнали“ на разпознаващата да го посочи като извършител, респективно, че е разпознат от нея едва на второто разпознаване, не намира подкрепа в протокола от извършеното действие по разследване /виж л.64 от ДП /. Както резонно е отбелязал и първия съд в мотивите, този протокол е годно писмено доказателство, съставен е при пълно съобразяване с изискванията на чл.170 и чл. 171 от НПК.