Определение № 3 от 07.01.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№3 гр. Пловдив, 07.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно частно гражданско дело № 20245000500553 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. От ГПК във вр. чл.121 от ГПК, образувано по Частна жалба вх.№8594/12.09.2024 г., подадена от С. З. К., чрез адв. Д. О., срещу Определение №716/29.08.2024 г. по гр.д.№537/2024 г. на ОС – Хасково, с което е прекратено производството по гр.д.№537/2024 г. на ОС – Хасково, и делото е изпратено по подсъдност на РС – Хасково. Релевирани са оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение. Неправилно съдът приема, че предявеният иск е установителен, на основание чл.124 от ГПК, неоценяем и подсъден на районен съд, което е в противоречие с чл.104, т.5 от ГПК. Съгласно ТР №2/20.07.2017 г. по т.д.№2/2015 г. на ОСГТК на ВКС вписването, предвидено в чл.27, ал.2 от ЗАЗ, е приложимо при прекратяване на договор за аренда със срок до 10 г. поради извънсъдебното му разваляне при неизпълнение на задължението за арендно плащане с повече от 3 месеца. За предвиденото в чл.27, ал.1 от ЗАЗ вписване на прекратяването на арендния договор на основание чл.28, ал.1, изр.първо от ЗАЗ е необходимо пред съдията по вписванията да се представи актът, материА.зиращ изявлението за разваляне на договора поради забава на плащанията, както и удостоверяване достигането му до адресата. Проверката, която съдията по вписванията извършва, съгласно чл.32а, ал.1 от ПВ, е тази по т.6 на ТР №7/2012 г. от 25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС – формална проверка дА. представеният за вписване акт подлежи на вписване, отговаря ли на изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание, като няма правомощия да проверява материалните предпоставки на акта. След като срокът на арендния договор е по-дълъг от 10 години, съгласно чл.28, ал.2 от ЗАЗ развалянето му става по съдебен ред, а не с едностранно предизвестие, поради което в този случай съдията по вписванията е следвало да постанови отказ, тъй като представеният акт не подлежи на вписване, като изхожда от неговото съдържание. Вписването на 13.06.2024 г. под вх.

1

№3241/13.06.2024 г. на СВ към АВ – Хасково не е от категорията актове, подлежащи на вписване, поради което е нА.це недопустимост на вписването в имотния регистър.

Предявеният установителен иск е за установяване на тази недопустимост. Съгласно чл.104, т.5 от ГПК, на окръжен съд са подсъдни като първа инстанция исковете за установяване на недопустимост или нищожност на вписване, както и за несъществуване на вписано обстоятелство, когато това е предвидено в закон. Вписване на несъществуващо обстоятелство е нА.це, когато е вписано обстоятелство, което не е вА.дно възникнало. В настоящия случай по партидата на двете страни е вписано разваляне на договор за аренда, но такова разваляне с влязло в сила решение липсва – т.е. липсва надлежен съдебен акт, а е допуснато вписване на молба за разваляне на договор за аренда със срок над 10 г.

Предявеният иск е установителен, за несъществуване на вписаното обстоятелство – влязло в сила съдебно решение. Настоява се за отмяна на обжалваното определение, и връщане на делото на ОС – Хасково с указания за разглеждане на подадената искова молба от друг състав на съда. Заявява се претенция за присъждане на разноски за настоящото частно производство.

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител за производството пред АС – Пловдив с пълномощно на л.14 от делото, отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК, в срок е приведена в съответствие с изискванията на чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на частна жалба вх.№11521/26.11.2024 г., подадена от „С.И.“ЕООД, чрез адв. Е. А. Р., надлежно упълномощен с приложено към отговора пълномощно.

Поддържа се становище за неоснователност на частната жалба. Производството е образувано по искова молба, с която е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. чл.537, ал.2 от ГПК, чл.88 и чл.90, ал.1 от ЗКИР за признаване за установено, че вписванията, извършени по заявление под вх.№3241/13.06.2024 г. на СВ към АВ – Хасково и дв.вх.рег.№3238, акт №143, т.2, по партидите на двете страни, представлява недопустимо вписване, както и че извършените вписвания представляват вписване на несъществуващо обстоятелство по см. На чл.90, ал.1 от ЗКИР. Специалната подсъдност на окръжните съдилища на осн. Чл.104, т.5 от ГПК, касае спорове във връзка с чл.595-604 ГПК във връзка с вписване на обстоятелства в регистрите за юридическите лица, които се водят от окръжните съдилища, но не и подсъдността на исковете, предвидени в ЗКИР, относно обстоятелства, подлежащи на вписване в имотните регистри по ЗКИР и ПВ, какъвто е процесният случай.

Тези вписвания се извършват от съдията по вписванията при районен съд, и не попадат в хипотезите на чл.104 от ГПК, поради което съгласно чл.103 от ГПК искът е подсъден на районен съд. Предявеният иск е неоценяем, разпоредбата на чл.90 от ЗКИР не предвижда подсъдност пред окръжен съд като първа инстанция, предмет на иска не е спор за собственост върху недвижими имоти, а се иска установяване недопустимост на вписване на 2 искова молба, т.е. дА. са спазени правилата на ПВ и ЗКИР към момента на извършеното вписване. Настоява се за оставяне на частната жалба без уважение и потвърждаване на обжалваното определение.

При извършване на служебна проверка на осн. Чл.269 от ГПК съдът констатира, че обжалваният съдебен акт е постановен от съд в надлежен състав, в изискуемата от закона писмена форма, и е подписан, поради което е валеден. Същият е постановен в изпълнение на правомощията да следи служебно за родовата подсъдност на производството, поради което е допустим.

По правилността на обжалвания акт съдът намира следното:

Производството е образувано пред ОС – Хасково, като първа инстанция, по Искова молба вх.№6341/28.06.2024 г., подадена от С. З. К., срещу „С.И.“ЕООД, с посочено в нея правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр.чл.48 от Наредба №2/21.04.2005 г.за водене и съхраняване на имотния регистър. В исковата молба са изложени обстоятелства, че на 13.06.2024 г. с вх.№3241/13.06.2024 г. в Службата по вписванията е подадено заявление от „С.И.“ЕООД, с което е поискано вписването на прекратяване на договор за аренда в земеделието, без да има правно основание за вписването, тъй като договорите за аренда в земеделието със срок над 10 години се прекратяват само по съдебен ред. Вместо да откаже вписването, съдията по вписванията е извършил поисканото вписване по партидата на С. З.

К.. Иска се от съда да признае за установено по отношение на ответника „С.И.“ЕООД, че вписванията, извършени въз основа на заявление с вх.№3241/13.06.2024 г. в Службата по вписванията, дв.вх.рег.№3238, акт №143, т.2, извършено по партидите на двете страни, представлява недопустимо вписване, вписване на несъществуващо обстоятелство по смисъла на ЗАЗ, респ. нищожно (недействително) неподлежащо на вписване обстоятелство.

С последваща молба вх.№7570/02.08.2024 г., в изпълнение на указанията на съда за уточняване петитума на исковата молба, ищецът е уточнил, че правата му са засегнати от вписването, извършено на 13.06.2024 г. под вх.№3241/13.06.2024 г. на СВ – Хасково. Също така се уточнява, че е нА.це и правен спор между С. З. К. и ответника „С.И.“ЕООД, относно прекратяването на договора за аренда на основание чл.124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.11, ал.4 от ЗАЗ, да се установи със сила на пресъдено нещо, че договорът за аренда от 03.11.2021 г. с арендатор С. З. К. не е прекратен на основание чл.11, ал.1 от ЗАЗ, но този правен спор е предмет на друго производство – гражданско дело №2210/31.05.2023 г.

Уточнява се, че предмет на настоящото производство е само извършеното на 13.06.2024 г. въз основа на подаден заявление с вх.№3241/13.06.2024 г. от „С.И.“ЕООД, вписване на прекратяване на договор за аренда, без да е нА.це правно основание за вписването. Уточнява се, че се иска от съда произнасяне по искането за установяване на недопустимост на вписването - от самият договор за аренда е видно, че той е със срок над 10 години, при което съдията по вписванията е следвало да откаже вписването на прекратяване на договора въз основа на едностранно извънсъдебно изявление, тъй като прекратяването на договора за аренда може да бъде осъществено само по съдебен ред. Поддържа се и искането за установяване несъществуване на вписаното обстоятелство – влязло в сила съдебно решение 3 за прекратяване на договора за аренда, като се поддържа, че това обстоятелство не е вА.дно възникнало. Заявява се, че не се поддържа иска за установяване нищожност на вписването.

В определение № 304/27.06.2013 година, постановено по ч. гр. д. № 2821/2013 година по описа на ВКС, ГК, І г. о. е посочено, че предмет на иска по чл. 90 от ЗКИР е само вписването, т. е. дА. са спазени правилата за вписване, предвидени в ПВ и ЗКИР, действА. към момента на извършването му. С този иск не се установява нищожност, или унищожаемост на сделката, която вписания акт материА.зира, защото вписването не е елемент от фактическия състав по сключването й, а и защото основанията за нищожност и унищожаемост на сделките са различни. Следователно, предвидените в чл.90 от ЗКИР искове са неоценяеми установителни искове. С разпоредбата на чл.104, т.5 от ГПК е предвидено, че окръжният съд разглежда като първа инстанция искове за установяване на недопустимост или нищожност на вписване, както и за несъществуване на вписано обстоятелство, за които изрично в закон е предвидено да се разглеждат от окръжен съд като първа инстанция. Това изрично е предвидено чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ за споровете относно вписванията в ТРРЮЛНЦ, но не и относно вписванията по ЗКИР и ПВ, поради което за тези спорове родовата подсъдност следва да бъде определена по общите правила. На основание чл.103 от ГПК те следва да се разгледат от районен съд като първа инстанция, тъй като са установителни, и неоценяеми. В този смисъл са постановените Определение № 282 от 29.04.2011 г. по търг. д. № 29/2011 г. на Върховен касационен съд, Определение № 561 от 19.07.2011 г. по търг. д. № 954/2010 г. на Върховен касационен съд, Определение № 84 от 21.05.2020 г. по ч. гр. д. № 779 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. Отделение.

Като е достигнал до същите изводи, първостепенният съд е постановил правилно и законосъобразно определение, което следва да се потвърди.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №716 от 29.08.2024 г., постановено по гр.д.№537 по описа за 2024 г. на Окръжен съд – Хасково, с което е прекратено производството по гр.д.

№537/2024 г. на ОС – Хасково, и делото е изпратено по подсъдност на РС – Хасково.

Определението подлежи на касационно обжалване на основание чл.274, ал.3, т.1 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страните, с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд, при нА.чие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5