Определение № 30855 от 25.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30855 гр. София, 25.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Г. СТОЕВ като разгледа докладваното от Г. СТОЕВ Гражданско дело № 20251110145610 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от Г. П. Г. с ЕГН ...................., срещу „Г...................“ ООД, ЕИК ............, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация 1) чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД за сумата от 687,15лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, вследствие на осъществен деликт на 22.05.2025г., при изпълнение на възложената работа от страна на служител на ответното дружество, ведно със законна лихва върху главницата считано от 05.09.2025г. до окончателното заплащане на сумата.; 2) осъдителен иск с правна квалификация чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД, във вр. с чл. 52 ЗЗД за сумата от 2 000лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вледствие на осъществен деликт на 22.05.2025г., при изпълнение на възложената работа от страна на служител на ответното дружество, ведно със законна лихва върху главницата считано от 05.09.2025г. до окончателното заплащане на сумата.

Ищецът твърди, че заедно с неговия приятел – П. Н., са решили да пътуват с цел туризъм от София, България до Рим, Италия и обратно, в периода до 22.05.2025г. до 26.05.2025г. Приятелят на ищеца е направил на 06.04.2025г резервация за полет, който е следвало да се осъществи на 22.05.25г, като общата заплатена сума за резервацията е в размер на 775.59лв., от нея дължащия дял за ищеца е на стойност 131.20лв. На същата дата е направена и хотелска резервация за периода от 22.05.25г. до 26.05.25г. – 4 нощувки, като цялата стойност на резервацията е в размер на 1 778.50лв. или 444.62лв. на нощувка.

Ищецът посочва, че в дена на полета, заедно с неговия приятел, са преминали надлежно през летищния контрол и са се насочили към гейта за чекиране на полета, а оттам се качили на автобуса, който следва да превози пътниците до самолета, там служителка на наземния оператор- ответното дружество се е държала лошо с повечето пътници, Сочи, че когато са изчаквали в автобуса същата служителка е проявила агресивно поведение, както и дискриминационно отношение към пътник с счупен крак и неговата майка, поради 1 причината, че те са приличила на хора от малцинството, както и към друга пътничка, която е била подлежна на психически тормоз в продължителен спор със служителката заради един малък шал, който е стърчал от ръчния багаж. Посочва се, че персонала на ответното дружество е реагирал остро и враждебно спрямо всички пътници, викайки и пошивайки тон с груби фрази и обръщения. Твърди, че заедно с неговия приятел са влезли в спор с персонала на ответното дружество, в резултат на което служителите не са ги допуснали да се качат на борда в самолета, като същите не са посочили правно основание за това.

Твърди се, че служители на гранична полиция са се отзовали по сигнал на служителите на ответното дружество. В резултат на тези неправомерни и незаконосъобразни действия на служителите на ответника, ищецът и неговия приятел не са пътували на 22.05.25г. до Рим, а с цел да не изгубят изцяло резервацията на хотела, е трябвало незабавно да извършат допълнителни разходи за алтернативен полет на следващия ден – 23.05.25г., който е бил на значителна сума. Ищецът излага твърдения, че стойността на самолетния билет за алтернативния полет, е бил на стойност 687,15лв., което е с пет пъти повече от закупения билет за първоначалния полет, който е следвал да се осъществи на 22.05.25г. Посочва, че във връзка с цялата се развила ситуация от неправомерни и незаконосъобразни действия на служителите на ответника, се е стигнало до обстоятелството да не осъществи редовния полет, който е на стойност 131,20лв., както и не се е осъществила една от четирите нощувки в Рим на стойност 444.62лв. Счита, че същите разходи следва да бъдат възстановени от ответника, като имуществените вреди са в пряка настъпила причинна-следствена връзка от неправомерното поведение на служителите на ответника и в тази връзка и самият ответник посочва в свое писмо, че същите са били освободени от длъжност. Ищецът твърди, че с оглед създадената ситуация е претърпял неимуществени вреди в размер на 2 000лв., които се състоят унижаване на неговото достойнство пред множество други пътници, като негативните емоции от случилото се, са продължили през цялото време на почивката и същата реално е претърпяло своя провал в очакванията. Сочи, че стресът от цялата ситуация е довел до безсънна нощ между 22.05.25г. и 23.05.25г., изтръпване в крайниците, изнервеност, сърцебиене на моменти при подсещане за случката, усет за топка под лъжичката и гърлото, дискомфорт в състояние на стрес и генерирана тревожност. Ищецът твърди, че формиращото основание на претенцията за обезвреда следва да се подведе под правната квалификация на чл. 49 във вр. чл. 45 ЗЗД, като същият претендира за ангажиране отговорността на ответника в качеството му на възложител на работа при условията на чл.

49 ЗЗД, доколкото подлежащите на репариране вреди са настъпили в резултат на противоправното поведение на негови служители. Моли за уважаване на исковете.

Претендира разноски.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, в който оспорва в цялост исковите на претенции на ищеца по основание и размер, както и тяхното отхвърляне като недопустими, неоснователни и недоказани. Посочва, че исковете са недопустими, тъй като са насочени срещу ненадлежен ответник, като твърди, че дружеството-ответник не е страна по спора, защото съгласно чл. 4, т. 3, във вр. с чл. 7 и чл.

7 от Рег.т(ЕО) №261/2004г. от 11.02.2004г. относно създаване на общи правила за 2 обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, то при отказ за допускане до борда на самолета обезщетение за вреди се дължи от въздушния превозвач, т. е. от сътветната авиокомпания, а не от наземния оператор-ответното дружество, срещу което са заведени исковите претенции. Сочи, че служителите му поначало обслужват полет на Летище София не от свое име и за своя сметка, а по възложение на съответната авиокомпания, поради тази причина следва да се приеме, че той няма качеството на възложител по чл. 49 ЗЗД и съответно не носи твърдяната обективно отговорност по този ред. Оспорва да е налице възлагане на работа по смисъла на чл. 49 ЗЗД. Ответникът оспорва твърденията в исковата молба, касаещи острото и враждебното отношение на служители към пътници, както и че същите служители са злоупотребили със служебно положение или да са нарушили човешки права. Ответникът твърди, че ищецът не е претърпял имуществени вреди в резултат на недопускането му до борда на самолета, както и наличието на причинна връзка между твърдените имуществени вреди и поведението на служителите, включително и че ищецът не е направил за своя сметка плащания за разходи за алтернативния полет и хотелската резервация. Посочва, че не е налице противоправно поведение от страна служителите, като същите не са отказали достъп на ищеца до полета на 22.05.25г., тъй като този отказ се постановява от въздушния превозвач, а не от наземния оператор. Ответникът оспорва изцяло претенцията на ищеца, че е претърпял неимуществени вреди в описаната от същия форма, вид, интензитет и размер на вредите, включително всички твърдения за болки и страдания на ищеца. Посочва се още, че следва да бъде взето предвид гр. д. № 2025111045469/25г., Г.О., 44 състав на СРС, по което дело ищцова страна е приятелят на ищецът по това дело, а именно П. Н., който също твърди в своята искова молба дословно същите неимуществени вреди, каквито са релевирани в настоящата искова молба. Ответникът сочи, че е в пълно противоречие на нормалната логика две лица да имат едновременно абсолютно еднакви усещания, емоции и симптоми по отношение на дадена ситуация. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Предмет на делото са твърдените от ищеца притезания с правна квалификация чл. 49 ЗЗД, във вр, с чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД, във вр. с чл. 52 ЗЗД, от Г. П. Г. срещу „Г...................“, за осъждане на ответника да заплати сумата в размер 687,15лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, вследствие на осъществен деликт на 22.05.2025г., реализиран при изпълнение на възложената работа от страна на служители на ответното дружество, ведно със законната лихва главницата от 05.09.2025 г. до окончателното погасяване на вземането; както и за сумата в размер на 2 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие на осъществен деликт на 22.05.2025г., реализиран при изпълнение на възложената работа от страна на служители на ответното дружество, ведно със законната лихва главницата от 05.09.2025 г. до окончателното погасяване на вземането.

3

Правопораждащият фактически състав на твърдяното материално право включва следните елементи: 1) надлежно възлагане на определена работа, както и наличие на 2) виновно и 3) противоправно 4) действие и/или бездействие на изпълнителя на възложената работа, 5) което е осъществено при или по повод изпълнение на възложеното; 6) и което деяние е в пряка причинно-следствена връзка с 7) претърпените от увредено лице имуществени и/или неимуществени вреди.

В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване, че 1) ответникът е възложил по надлежния ред извършването на определена работа на трето за делото лице, 2) вследствие на което при или по повод на изпълнение на възложеното са причинени 3) имуществени и/или неимуществени вреди, 4) които са в пряко причинноследствена връзка с 5) противоправно 6) действие или бездействие на изпълнителя на възложената работа.

В тежест на ответника е да установи в условията на обратно и пълно доказване липсата на вина на изпълнителя на възложената работа. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна, т.е. не е необходимо наличието на вина на възложителя, но следва да е налице спрямо извършителя на деянието, доколкото правопораждащия фактически състав на процесното притезание по чл. 49 ЗЗД включва в себе си елементи на деликта, очертани в нормата на чл. 45 ЗЗД. Вината се предполага, но единствено в хипотезите, при които законът не поставяне изискване за по-тежка форма на вината, като условие за пораждането на отговорността, т. е. умисъл, следователно презюмира се наличието на вина, но единствено под формата на небрежност – ал. 2, 45 ЗЗД, в този смисъл - Решение № 54 от 12.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 876/2021 г., IV г. о.; Решение № 69 от 21.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 516/2011 г., IV г. о.; Определение № 2221 от 18.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 85/2023 г., IV г. о. Следователно възложителят носи доказателствената тежест да обори презумпцията за вина на делннквента в условията на пълно и образно доказване, аргумент от чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

Ответникът в условията на насрещно и непълно доказване следва да обори твърдените от ищеца факти и обстоятелства.

По възражението за допустимост и липсата на материална легитимация съдът ще се произнесе с крайния съдебен акт.

2. Няма обстоятелства, които да са безспорни и ненуждаещи се от доказване.

3. По доказателствените искания:

Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор, а по тяхната доказателствена стойност ще се произнесе с крайния съдебен акт.

Съдът счита, че следва да се допусне изслушването на гласни доказателствени средства, като допуска на ищеца един свидетел в режим на довеждане за установяване на твърдените от страните факти и обстоятелства, релевантни за наличието и размера на претърпените неимуществени вреди.