Решение № 171 от 12.06.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. С., 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., III СЪСТАВ, в публично заседА.е на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана К. Димова при участието на секретаря Марияна Ст. Семкова като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно наказателно дело № 20262230200506 по описа за 2026 година Производството е по повод жалба против НП№ 9743/15.12.2025 г.на Началник на отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа” към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” - гр. С., оправомощен със Заповед № РД11-1279/10.10.2025 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, съставено въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 10883 от 17.11.2025 г., съставен от Т. Н. М. на длъжност главен инспектор в отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура , подадена от лицето М. В. К. с ЕГН **********, живущ с. Т., ул. Й.Х. № .., общ. К., обл. С., с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП във вр. с чл.7, ал.1, т.4, б. „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ, на основА.е чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказА.е „Глоба“ в размер на 3000 лева.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се явява процесуален представител, който изразява становище по същество и моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно, претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява.

Представя становище, в което счита, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено, претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на събрА.те по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 17.11.2025 г. в 13:53 часа на път 1-7, км 233+10° на отбивна площадка с посока на движение гр. Я. - гр. К. на 100 м след пътен възел „П.“, водачът М.

В. К. бил установен да управлява и извършва превоз на товари с МПС с 4 оси 1

- с две управляеми оси, (трета и четвърта ос - задвижващи). Водачът бил спрян за проверка, при което било установено,че управлява ППС марка „Волво“, модел ФМХ с per. № .......... и извършва превоз на фракция /установено, въз основа на представена от проверяваното лице товарителница № 226831/17.11.2025 г./.

В хода на проверката било извършено измерване с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел PW-10 № К0200011 и ролетка № 1301/18/5 м/, при което било констатирано, че измереното натоварване на задвижващата (3-та) единична ос на ППС е 13.900 т, при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11.500 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, буква ..а” от Наредбата, като проверяващите са посочили превишаване е с 3.900 т. Било измерено натоварване на задвижващата (4-та) единична ос на ППС от 13.350 т, при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11.500 т, съгласно чл.

7, ал. 1, т. 4. буква „а“ от Наредбата, като превишаването е отчето като 1.850 т.над допустимото.

В хода на проверката е установено и разстояние между трета и четвърта ос на МПС, а именно 1.82 м.

Въз основа на така установеното проверяващите приели, че управляваното превозно средство е с осово натоварване надвишаващо нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, регламентирА. в раздел II от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Предвид горното на водача бил съставен АУАН за извършено от него нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за движението по пътищата във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Въз основа на издадения АУАН на жалбоподателя като физическо лице било издадено обжалваното наказателно постановление за нарушение на чл. 139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП във вр. с чл.7, ал.1, т.4, б. „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ и е наложено наказА.е на основА.е чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП, а именно „Глоба“ в размер на 3000 лв./1533.88емло/. НП било връчено на жалбоподателя по надлежния ред.

Въз основа на събрА.те по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения преклузивен срок, от лице имащо правен интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съдът кредитира показА.ята на разпитА.те по делото свидетели по делото, доколкото същите не противоречат на установената фактическа обстановка. Съдът дава вяра на събрА.те по делото писмени доказателства и в частност на Протокол от измерване № 0000230/17.11.2025 г., разписка за връчен АУАН, свидетелство за регистрация на МПС - Част II, пътен лист № 633591/17.11.2025 г., товарителница № 226831/17.11.2025 г. както и представените от въззиваемата страна документи удостоверяващи годността на техническото средство, с което е измерен установения по делото тонаж.

Съдът дава вяра и на представеното от процесуалния представител на 2 жалбоподателя писмено доказателство, представляващо копие на инструкция за употреба на техническото средство- везна/ на английски и български език/ като счита, че същото е относимо към предмета на делото . Макар да не е преведен на български език и да не е приложен, съответно представен в пълния му обем, съдът счита,че това не препятства установяването на релевантните за спора факти.От събрА.те по делото гласни доказателства се установи безспорно, че ползването на везната е препятствано от свързаната с нея програмна система и не позволява започването на процедура по измерването, в случаите, когато не е поставена хоризонтално върху пътната настилка. При наличието на тези данни, съдът намира, че установяването на обстоятелството, за което е представена посочената инструкция/част от нея/ е изяснено по несъмнен начин, а спорните факти за които същата има значение са установени и по друг несъмнен начин.

НП е издадено от компетентен орган - Началник на отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа” към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” - гр. С., оправомощен със Заповед № РД-11-1279/10.10.2025 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“,АУАН е съставен от компетентно лице. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а НП е издадено в шестмесечния срок от съставянето на акта. В процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения, които да обосноват отмяна на НП. Както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е описано нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Съгласно разпоредбата на чл. 167, ал.

3 от ЗДвП службите за контрол, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя извън населените места, контролират състоянието и изправността на пътната настилка, пътните съоръжения, средствата за сигнализация и маркировка. Общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства се контролират от длъжностни лица на Агенция "Митници" и на Агенция „Пътна инфраструктура“ с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване.

В случая актосъставителят и длъжностно лице наложило санкцията за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от ЗДвП разполагат със съответната компетентност за установяване на нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от ЗДвП и налагане на наказА.е по чл. 177, ал. 3 от ЗДвП , която се извежда от контролните правомощия на оргА.те по чл. 167, ал. 3, изр. 2 и чл. 170, ал. 1 във вр. чл. 189, ал. 1 от ЗДвП .

Съдът намира за установено, че управляваното от жалбоподателя МПС се е движело на път 1-7, км 233+100 с посока на движение гр. Я. - гр. К. 1-7, който път е е включен в приложение 1 към РЕШЕНИЕ № 945 на МС от 1.12.2004г. /публ, ДВ, бр. 109 от 2004г./, изменено и допълнено е Решение № 666 от 06.08.2012г. на МС /публ. ДВ, бр. 61 от 10.08.2012г./, за утвърждаване на списък па републиканските пътища, приемане на списък на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса но чл. 10. ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища. Път 1-7 е посочен под номер 15 в 3 приложение 2 към Наредба 11/2001г. МРРБ в „ Списък на пътищата, които са отворени за пътните превозни средства без пневматично или признато за еквивалентно па него окачване за допустимото максимално натоварване на ос“, съгл. чл.7, ал.1 от Наредбата, поради което съдът не приема за основателно направеното в тази връзка възражение.

По делото е безспорно установено и лицето подлежащо на административно наказателна отговорност, а именно жалбоподателя М. К., който в качеството си на водач, физическо лице се явява субект на административната отговорност. В тази връзка с Тълкувателно постановление №2 от 08.10.2025 г. по тълк. дело №5/2023 па ОСС от ПК па ВКС и I и II колегии на ВАС е прието, че водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това, извършват нарушение по чл.177, ал.3, т.1 във връзка е чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Съгласно Наредба

№39 от 29 януари 2004 г. за изисквА.ята към водачите на МПС от различните категории и подкатегории по време на обучението си трябва да придобие знА.я и умения за безопасно управление и да усвои поведението, изисквано от водачите на МПС от категорията, за която се обучава в това число и нормите във връзка с теглото и размерите на управляваното превозно средство /чл.4 ал.5 т.7 от Наредбата/ за което се издава и свидетелство за управление на съответната категория МПС.

По делото е безспорно установено, че водачът М. В. К. бил установен да управлява и извършва превоз на товари с МПС с 4 оси - с две управляеми оси, (трета и четвърта ос - задвижващи), а именно ППС марка „Волво“, модел ФМХ с per. № .......... като извършва превоз на фракция.

Установено е, че в хода на проверката е извършено измерване с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел PW-10 № К0200011 и ролетка № 1301/18/5 м/.

При посоченото измерване било констатирано, че измереното натоварване на задвижващата (3-та) единична ос на ППС е 13.900 т, при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11.500 т, съгласно чл.

7, ал. 1, т. 4, буква ..а” от Наредбата, като проверяващите са посочили,че превишаване е с 3.900 т. Било измерено натоварване на задвижващата (4-та) единична ос на ППС от 13.350 т, при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11.500 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4. буква „а“ от Наредбата, като превишаването е отчето като 1.850 т.над допустимото.В хода на проверката е установено и разстояние между трета и четвърта ос на МПС, а именно 1.82 м.

Действително е налице техническа грешка при посочване на превишаването на третата задвижваща ос, но съдът счита,че възражението в тази насока макар и основано на обективен факт не може да се уважи като основателно, доколкото всички факти и обстоятелства във връзка с процесния казус са безспорно установени като параметри, а погрешното посочване на математическия резултат не влияе върху характера на нарушението и не може да се приеме,че е довел до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя или до неизяснен обективен елемент от състава на административното нарушение.

Съгласно чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат: с размери, маса и натоварване на ос, които 4 не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението.