Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 50 от 17.04.2026, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Търговско дело 169/2025
Вид
Решение № 50
Подписан
17.04.2026
В сила
08.05.2026
Състав
Светослав Неделчев Тодоров

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.8, ал.1 · Закон за арендата в земеделието
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.70 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. гр. Добрич, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Тодоров при участието на секретаря Криста Ст. Кирова като разгледа докладваното от Светослав Н. Тодоров Търговско дело № 20253200900169 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от Църква при храм „Св. Цар Борис“ ***, представлявана от ***, чрез пълномощника адв. С.

Х. – *** срещу „ТИТАНИ АГРО“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.8, ал.1 от Закона за арендата в земеделието и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане ответното дружество да заплати на ищеца следните суми:

22 299.24 евро /двадесет и две хиляди двеста деветдесет и девет евро и двадесет и четири цента/, представляваща дължимо и незаплатено възнаграждение за стопанската 2023-2024г. за отдадена под наем земеделска земя по договор за наем от 18.05.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 09.12.2025г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 7 735.91 евро /седем хиляди седемстотин тридесет и пет евро и деветдесет и един цента/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 19.05.2023г. до 01.12.2025г.

В исковата молба се твърди, че по силата на договор за наем от 18.05.2023г. ищецът предоставил на ответника за срок от една стопанска година, считано от началото на стопанската 2023/2024г. земеделска земя, представляваща:

Поземлен имот с ид. № 51408.22.*, находящ се в ***, с площ от 61.758 1 дка, с начин на трайно ползване НИВА;

Поземлен имот с ид. № 51408.23.*, находящ се в ***, с площ от 38.254 дка, с начин на трайно ползване НИВА;

Поземлен имот с ид. № ***** находящ се в землището на **********, с площ от 100.155 дка, с начин на трайно ползване НИВА;

Поземлен имот с ид. № 04090.18**, находящ се в землището на ***, с площ от 99.943 дка, с начин на трайно ползване НИВА и Поземлен имот с ид. № 66281.29**, находящ се в землището на ***, с площ от 100.014 дка, с начин на трайно ползване НИВА.

Ответното дружество се задължило да заплати на ищеца наемна цена за стопанската 2023/2024г. в размер на не по-малко от 109 лв. на декар или 43 613.52 лева. Съгласно чл.2, ал.2 от договора, плащането на дължимата наемна цена се извършвало авансово в деня на подписване на цитирания договор за наем.

Проведени били многобройни разговори с ответника за уреждане на възникналия между страните спор и заплащане на дължимата рента, но без успех. До ответника била изпратена и нотариална покана с молба за заплащане на дължимата рента, която била надлежно връчена на представител на ответника, но по сметка на ищеца не постъпило плащане.

Ищецът моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски, прави искания по доказателствата.

Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.367, ал.1 ГПК.

В открито съдебно заседание ищцовата страна поддържа изложеното в исковата молба, ответното дружество не изпраща представител.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК , приема за установено следното от фактическа страна:

На 18.05.2023г. между страните е сключен договор за наем, с който Църква при храм „Св. Цар Борис“ *** е предоставила на ответното дружество за временно и възмездно ползване за срок от една стопанска година, считано от началото на стопанската 2023/2024г. земеделска земя, представляваща:

Поземлен имот с ид. № 51408.22.*, находящ се в ***, с площ от 61.758 дка, с начин на трайно ползване НИВА;

Поземлен имот с ид. № 51408.23.*, находящ се в ***, с площ от 38.254 дка, с начин на трайно ползване НИВА;

Поземлен имот с ид. № ***** находящ се в землището на **********, с площ от 100.155 дка, с начин на трайно ползване НИВА;

Поземлен имот с ид. № 04090.18**, находящ се в землището на ***, с площ от 99.943 дка, с начин на трайно ползване НИВА и 2

Поземлен имот с ид. № 66281.29**, находящ се в землището на ***, с площ от 100.014 дка, с начин на трайно ползване НИВА.

С договорът ответното дружество се е задължило да заплати на ищеца наемна цена за стопанската 2023-2024г. в размер не по-малък от 109 лева на декар или общо 43613.52 лева, като е уговорено наемната цена да се заплати авансово, в деня на подписването на договора /л.4/.

Ответното дружество е заявило пред Общинска служба по земеделие – Каварна за ползване по чл.70 ППЗСПЗЗ всеки един от посочените имоти за стопанската 2023/2024г. въз основа на процесния договор за наем, с което се удостоверява и изпълнението на задължението на наемодателя по договора /л.38-43/.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Производството по делото е образувано по предявени искове с правно основание чл.8, ал.1 от Закона за арендата в земеделието и чл.86, ал.1 ЗЗД.

От събраните по делото доказателства се установява сключването на процесния договор между страните за предоставяне за временно и възмездно ползване на описаните в исковата молба недвижими имоти за стопанската 2023/2024г. Доказано бе както сключването на договора, така и изпълнението на задължението на ищеца по него, като ответното дружество е заявило пред Общинска служба по земеделие – Каварна ползването по чл.70 ППЗСПЗЗ на процесните имоти именно въз основа на договора от 18.05.2023г.

Ответното дружество не твърди и не представя доказателства за изпълнение или погасяване на задължението си за заплащане на уговорената между страните наемна цена.

След като се установява по основание и размер възникването на процесното задължение в размер на 43613.52 лева и липсват данни за погасяване на това вземане, то исковата претенция се явява основателна и следва да бъде уважена изцяло.

Доказана по основание и размер се явява също акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 19.05.2023г. до 01.12.2025г.

Ответникът не е изпълнил паричното си задължение на уговорения в договора падеж – 18.05.2023г., поради което и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД дължи на ищеца обезщетение в размер на законната лихва.

По изложените съображение исковите претенции се явяват доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени изцяло.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на поискани и доказано сторени разноски. Направените от ищеца разноски са в общ размер на 2556.33 евро, като същите следва да бъдат възложени в тежест на ответното дружество.

3

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ТИТАНИ АГРО“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Църква при храм „Св. Цар Борис“ *** следните суми:

22 299.24 евро /двадесет и две хиляди двеста деветдесет и девет евро и двадесет и четири цента/, представляваща дължимо и незаплатено възнаграждение за стопанската 2023-2024г. за отдадена под наем земеделска земя по договор за наем от 18.05.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 09.12.2025г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 7 735.91 евро /седем хиляди седемстотин тридесет и пет евро и деветдесет и един цента/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 19.05.2023г. до 01.12.2025г.

ОСЪЖДА „ТИТАНИ АГРО“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Църква при храм „Св. Цар Борис“ *** сумата от 2 556.33 евро /две хиляди петстотин петдесет и шест евро и тридесет и три цента/, представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________ 4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. гр. Добрич, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Тодоров при участието на секретаря Криста Ст. Кирова като разгледа докладваното от Светослав Н. Тодоров Търговско дело № 20253200900169 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от Църква при храм „Св. Цар Борис“ ***, представлявана от ***, чрез пълномощника адв. С.

Х. – *** срещу „ТИТАНИ АГРО“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.8, ал.1 от Закона за арендата в земеделието и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане ответното дружество да заплати на ищеца следните суми:

22 299.24 евро /двадесет и две хиляди двеста деветдесет и девет евро и двадесет и четири цента/, представляваща дължимо и незаплатено възнаграждение за стопанската 2023-2024г. за отдадена под наем земеделска земя по договор за наем от 18.05.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 09.12.2025г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 7 735.91 евро /седем хиляди седемстотин тридесет и пет евро и деветдесет и един цента/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 19.05.2023г. до 01.12.2025г.

В исковата молба се твърди, че по силата на договор за наем от 18.05.2023г. ищецът предоставил на ответника за срок от една стопанска година, считано от началото на стопанската 2023/2024г. земеделска земя, представляваща:

Поземлен имот с ид. № 51408.22.*, находящ се в ***, с площ от 61.758 1 дка, с начин на трайно ползване НИВА;

Поземлен имот с ид. № 51408.23.*, находящ се в ***, с площ от 38.254 дка, с начин на трайно ползване НИВА;

Поземлен имот с ид. № ***** находящ се в землището на **********, с площ от 100.155 дка, с начин на трайно ползване НИВА;

Поземлен имот с ид. № 04090.18**, находящ се в землището на ***, с площ от 99.943 дка, с начин на трайно ползване НИВА и Поземлен имот с ид. № 66281.29**, находящ се в землището на ***, с площ от 100.014 дка, с начин на трайно ползване НИВА.

Ответното дружество се задължило да заплати на ищеца наемна цена за стопанската 2023/2024г. в размер на не по-малко от 109 лв. на декар или 43 613.52 лева. Съгласно чл.2, ал.2 от договора, плащането на дължимата наемна цена се извършвало авансово в деня на подписване на цитирания договор за наем.