Решение № 135 от 31.01.2020, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ гр.Русе, 31.01.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански състав, в открито заседание на 15 януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ при секретаря ДАРИНА ИЛИЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5113 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявените в обективно съединение искове са с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК и материалноправно такова – чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1, вр. с чл.79 от ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация Русе” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Русе твърди, че в периода от 25.04.2018г. до 21.02.2019г. доставял разпределена топлинна енергия на обща стойност 571,39 лева в имота на ответника В.Т.П. с ЕГН: **********,*** с абонатен N: 24080210170.

Твърди, че ответникът не заплатил дължимата за това цена от общо 571,39 лева по издадените за посочения период 20 бр. фактури. Поради забавата в плащането претендира и мораторна лихва в общ размер на 16,70 лева за периода от падежа на всяка от фактурите до датата на депозиране на заявлението в съда.

Поддържа, че за посочените суми се снабдил със заповед № 1587/ 29.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 3246/

2019г. по описа на РРС. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи горепосочените суми. Претендира деловодните разноски в заповедното и исковото производства.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът, чрез назначения особен представител депозира отговор с който оспорва основателността на иска по размер. Не сочи доказателства, не прави доказателствени искания.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Основно задължение на ищеца

„Топлофикация Русе“, съгласно притежавания лиценз N: Л-030-05/15.11.2000г. е да снабдява своите контрагенти по договор с топлинна енергия. Ищецът е представил писмени доказателства ( 20 броя фактури ), с които е удостоверил, че през процесния период е доставял топлинна енергия на ответника.

Видно от представения по делото договор N:337/ 30.10.1998г. между ищеца и етажната собственост на бл. „Дочо Михайлов “ в гр.Русе е договорена доставка за топлинна енергия.

Видно от заключението на вещото лице по назначената и изготвена СТЕ, в сградата в която се намира процесния имот е въведено дялово разпределение на топлинната енергия с договор за индивидуално отчитане на разходите за отопление, сключен между етажната собственост и „Техем сървисис“ ЕООД гр.София.

Установява се, че за този имот за процесния период в база данни на ищеца е регистрирано потребление на битова гореща вода. За отоплителните месеци е начислено топлинна енергия за дял „Сградна инсталация".

Видно от заключението на експерта, с отчитане таксите за услуга „Дялово разпределение на топлинната енергия за БГВ“ общата дължима сума за процесбния абонат 547,84 лева .

При така установените по делото доказателства съдът приема, че предявеният главен иск се явява основателен до размер от 547,84 лева, като в останалата му част до пълно предявения размер от 571,39 лева, иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен. С оглед основателността на главния иск, основателна се явява и акцесорната претенция за мораторната лихва в размер на 14,73 лева, съгласно уважената част на иска.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК ищецът има право на разноски за исковото производство в размер на 75,00 лева - държавна такса и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение, съгласно уважената част на иска, по аргумент на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и сумата от 300,00 лева за възнаграждение на вещо лице по назначената и изготвена СТЕ и 150 лева за възнаграждение на особен представител.

Според т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, които в случая са в размер на 75,00 лева.

Така общият размер на разноските, на които ищецът има право за исковото и заповедното производства, възлиза на 675,50 лева, съгласно уважената част на исковете.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ

:

ПРИЗНАВА

ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на

В.Т.П. с ЕГН: **********

*** че дължи на „Топлофикация Русе” ЕАД, с

ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр.Русе, представлявано от изп. директор Севдалин Желев, сумата от общо 547,84 лева представляваща неплатената цена на доставената разпределена топлинна енергия по 6 бр. фактури за периода от 25.04.2018г. до 21.02.2019г. в имота на ответника В.Т.П. с ЕГН: **********,*** с абонатен N: 24080210170, както и сумата от общо 14,73 лева – мораторна лихва за периода от падежа на задължението по всяка една от фактурите до датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.05.2019г. до окончателното й изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № 3246/ 2019 г. по описа на Русенския районен съд е издадена заповед № 1587/ 29.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, като отхвърля предявения иск в останалата му част до сумата от 571,39 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА В.Т.П. с ЕГН: ********** да заплати на „Топлофикация Русе” ЕАД, с ЕИК: *********, сумата общо от 675,50 лева – деловодни разноски в исковото и заповедното производства, съобразно уважената част на исковете.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: /п/