Решение № 185 от 25.11.2024, Окръжен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. В, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СЖС

Членове:

ГПЙ

НДН като разгледа докладваното от ГПЙ Въззивно гражданско дело № 20241300500379 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава 39 раздел І ГПК /Обжалване действията на съдебния изпълнител от взискателя-Чл.435 ал.2 т. ГПК/.

Образувано е по жалба вх.№7537/02.09.2024 г. на адв. Д., АК - В, служебен адрес гр. В, ***, като особен предствител на И. З. Ш. против разпореждане от 25.10.2023 г. на Държавен съдебен изпълнител за оправомощаване на взискател да извърши за сметка на длъжника ЕП премахване на строежи и се иска да бъде отменено поради следното:

Изп. дело № 20231320402064 било образувано срещу длъжника ЕГ П за изпълнение на задължение за премахване на строежи на основание изпълнителен лист ,издаден срещу нея от ВдРс на 12.04.2023 г. по гр. д. № 153/2020 г. по описа на ВдРС и въззивно гр. дело № 6/2023 г. по описа на ОС В.

След връчване на покана за доброволно изпълнение на длъжника ЕП 1

ДСИ издал разпореждането за оправомощаване на основание чл. 526, ал. 1 ГПК, с което оправомощил взискателя да извърши действието за сметка на длъжника. Представен бил договор за изпълнение между взискателя и „СС" ЕООД за сумата от 14 304,00 лева с ДДС.

Поддържа се ,че разпоредбата на чл. 526, ал. 1 ГПК предвиждала оправомощаването да бъде допуснато едва след като длъжника не изпълни действието, за което следва да му бъде предоставен срок за доброволно изпълнение.Оправомощаването било извършено преждевременно, преди на И.

Ш. да е даван срок за доброволно изпълнение, което обосновавало и неазаконосъобразност.

С оглед на гореизложеното се иска да се отмени Разпореждане от 25.10.2023 г. на Държавен съдебен изпълнител при РС - В по изп. дело № 20231320402064 по описа на СИС при РС - В за оправомощаване на взискателя да извърши за сметка на длъжника ЕП премахване на строежи.

ДСИ ПВ неоснователна. е депозирал становище,в което поддържа ,че жалбата е След като взе предвид събраните по делото доказателства,Съдът прие за установено от фактическа страна следното :

С обжалваното разпореждане на ДСИ е оправомощен взискателят ПФД да извърши заместими действия вместо длъжника ЕГ П, изразяващи се в премахване на незаконни строежи-тези действия длъжникът е осъден да извърши по силата на изпълнителен лист, издаден от ВдРС на 12.04.2023г. въз основа на решение № 471/ 05.04.2022г. по гр. дело № 153/ 2020г. по описа на ВдРС, потвърдено с решение № 20 от 15.02.2023г. по въззивно гражданско дело № 6/ 2023г. по описа на ОС-В. С изрична молба. вх. № 6239/ 14.09.2023 г.

– (л. 36 от делото), взискателят е уведомил съдебния изпълнител, че до 14.09.2023 г. от страна на длъжника ЕГ П не е налице доброволно изпълнение и поискал на основание чл. 526, ал. 1 от ГПК да бъде оправомощен да извърши действията по премахване на незаконните строежи, като е представил договор, сключен е трето лице за физическото премахване.

Оправомощаването на взискателя за горното засяга правата на жалбоподателя И. Ш. с оглед на обстоятелството ,че същият е настоящ собственик на имота, в който следва да бъдат премахнати незаконните строежи и е обвързан от субективните предели на изпълнителния лист ,издаден срещу майка му ЕП .

Взискателят не е упражнил правата си по оправомощаването.

От приложения по делото констативен протокол № 140 от 27.09.2024 г., съставен от служители към отдел „Устройство на територията “ при Община В е видно, че за незаконен строеж, който е предмет на принудителното 2 изпълнение по настоящото дело , е издадена Заповед № РД-02-11-175/ 19.02.2019 г. от зам. кмета на Община В.Заповедта касае „Затваряне на северозападната тераса към втория етаж“, като премахне тухления зид с дебелина 01.12 м. и височина 1.00 м и монтираната над него остъклена дървена дограма с височина 1.60 м, който ляга върху конзолната част от плочата на терасата, изградена в северната страна на западната фасада на жилищната сграда, построена в УПИ IV-813, кв. 74, на втория етаж“.

На 27.09.2024 г. съответните специалисти от отдел „УТ" на Община В са извършили проверка за изпълнение на цитираната заповед и са констатирали, че същата е изпълнена от ЕГ П.

По делото е депозирана молба вх. № 8123/ 30.09.2024 г. от адв. И. Д. особен представител на И. З. Ш., към която е приложено удостоверение № ТР06-АУ-203-23-2/ 18.09.2024 г., издадено от Община В, в което е удостоверено от Дирекция „УТ“ при Община В, че гараж с идентификатор *** по КК на гр. В с площ от 19.00 кв.м. от имот с адрес - гр. В, *** е разрушен.

Приложена е и скица № 15-970249/ 26.09.2024 г., издадена от СГКК-В за ПИ с идентификатор ***, от която е видно, че в имота не е отразена сграда - гараж с идентификатор ***.

Предвид представените доказателства за премахване на незаконните строежи от съдебния изпълнител е прието, че задължението е изпълнено и с разпореждане на ДСИ от 03.10.2024 г. изпълнителното производство по делото е приключено. Към настоящия момент разпореждането не е влязло в сила, поради обжалването му от страна на взискателя ПФД.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира за установено от правна страна следното :

Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК от надлежно легитимирано лице - взискателя по изпълнението и същата попада в хипотезата на чл.435, ал.1, т.3 от ГПК, поради което се явява допустима, но разгледана по същество неоснователна поради следното:

След като взе предвид събраните по делото доказателства ,Съдът намира ,че подадената жалба е допустима.Съгласно Чл.435 ал.2 и Чл.463 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочване изпълнението върху имущество,което смята за несеквестируемо,отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот,поради това,че не е уведомен надлежно за изпълнението ,както и разпределението.Всички останали действия на съдебния изпълнител не могат да бъдат обжалвани ,поради което подадената жалба е недопустима.

Съдебните актове, посочени като предмет на обжалване от длъжника в ал. 2, 3 на чл. 435 ГПК в основната си част представляват финални протоколи, в които се удостоверява осъществяването на предписаното в изпъл‐ нителния лист поведение (отнемане на вещ, отстраняване от имот, налагане на глоба за липсващо незаместимо поведение). Такъв финализиращ ефект има и постановлението за възлагане на имота, изнесен на публична продан, тъй като с него се довършва конкретно избрания способ за генериране на парична сума, 3 от която да се удовлетвори взискателя. Към тях следва да се добавят и постановленията, свързани с преминаване към заместващ способ за изпълнение поради невъзможност за осъществяване на предписания в изпълнителния лист, предвидени в нормите на чл. 521, ал. 3 (определяне на равностойност вместо липсваща вещ) и чл. 527, ал. 4 (оправомощаване за действия за сметка на длъжника), както и постановленията, с които се определят разноски по изпълнението. Всички тези актове представляват окончателни произнасяния - крайна цел на веригата от последователно про‐ ведени действия - елементи от динамичния фактически състав на процеса в рамките на съответния предписан от закона способ. Като е концентрирал защитата на длъжника в тези финални произнасяния, законодателят е осуетил възможността въпроси относно нарушения, допускани в хода на развитие на процедурите, да се поставят на вниманието на съда предварително /в този смисъл „Граждански процесуален кодекс,Приложен коментар ,ИК”Труд и право”,София,2012 г.стр.988/.

В конкретния случай се установява по несъмнен начин ,че от момента на образуването на изпълнителното дело на 15.05.2023 г. до датата на оправомощаването на взискателя да изпълни заместими действия -25.10.2023 г. длъжникът не е изпълнил задължението си да премахне незаконните строежи,визирани в изпълнителния лист.От материалите по делото се установява и фактът,че адресът на длъжника И. Ш. е неизвестен ,от което може да се направи и допълнителен извод в подкрепа на тезата,че длъжникът не е изпълнил и е в обективна невъзможност да изпълни задължението си по изпълнителния лист .

С оглед на горното жалбата на взискателя е неоснователна и същата следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното и на основание Чл.437 ал.4 ГПК Съдът РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалба вх.№7537/02.09.2024 г. на адв. Д., АК - В, служебен адрес гр. В, ***, като особен предствител на И. З. Ш. против разпореждане от 25.10.2023 г. на Държавен съдебен изпълнител по изп. дело № 20231320402064 по описа на СИС къв Районен съд-В за оправомощаване на взискател да извърши за сметка на длъжника ЕП премахване на строежи .

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5