Решение № 1127 от 04.11.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1127 гр. Варна, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ива Бл. Благоева при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от мл.с. Ива Бл. Благоева Въззивно гражданско дело № 20253100501316 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.257 и следващите ГПК.

Във Варненски окръжен съд е постъпила въззивна жалба с вх.

№91050/13.11.2024г., подадена от Р. К. Д., ЕГН **********, чрез адвокат Т. И.

– ВАК, срещу Решение №3529/10.10.2024г., поправено по реда на чл.247 ГПК с Решение №880/13.03.2025г., постановени по г.д. №14298/2023г. по описа на ВРС, ГО, 49 състав, с което е уважен, предявеният от С. Н. А., ЕГН **********, Г. Н. И., ЕГН **********, Ф. Й. Г., ЕГН **********, Г. К. Д., ЕГН

**********, М. П. Е., ЕГН **********, П. П. П., ЕГН **********, В. Г. Й.,

ЕГН **********, А. С. Й., ЕГН ********** срещу Р. К. Д., ЕГН ********** положителен установителен иск за собственост, с правно основание чл.124 ГПК и е прието за установено по отношение на Р. К. Д., ЕГН **********, че ищците са собственици на 18/24 идеални части от ПИ с пл.№***, площ 863 кв.м., находящ се в гр. Варна, район Младост, местност „П.“, при граници по скица: ПИ с пл.№****, ПИ с пл.№****, ПИ с пл.№***, ПИ с пл.№****, ПИ с пл.№***, ПИ с пл.№*** и път, по силата на настъпило наследствено правоприемство от наследодателя А.М.С., б.ж. на гр. Варна, починал на 27.01.1994г., както и на продажба на наследство, обективирана в Договор за продажба на наследство рег.№1356 от 19.06.2009г. и Нотариален акт от 30.06.2009г. №90, том I, рег. №1469, дело 79, както и на основание чл.537, ал.2 ГПК е отменен КНА №31, том II, per. №1332, дело №199/19.05.2023г. на Нотариус Веселин Петров, per. №205 НК, район на действие района на Варненския районен съд, с вх.рег. №14505/23.05.2023 г., акт №164, том ХХХVII, дело №8509/2023 г. по описа на СлВп - Варна, с който Р. К. Д., ЕГН**********, с адрес: гр. Варна, ул. „Наум“ № 16 е признат за собственик 1 по давност на ПИ с пл. №*** с площ от 863 кв.м., находящ се в гр. Варна, район „Младост“, местност „П.“, ведно с всички подобрения и приращения в него, при граници по скица: ПИ с пл. №****, ПИ с пл. №****, ПИ с пл. №***, ПИ с пл. №****, ПИ с пл. №***, ПИ с пл. №*** и път.

Във въззивната жалба се твърди, че съдът е постановил решение при свръх петитум, доколкото е предявено искане за отмяна на КНА, с който се легитимира ответникът, но само в частта, засягаща спорните 18/24 идеални части от процесния имот, а не изцяло. Твърди се, че решението е недопустимо и поради това, че в диспозитива му не е посочено придобивното основание, на което е прието за установено правото на собственост на всеки от ищците, както и че не са индивидуализирани стойностите на идеалните части, притежавани от всеки от тях. Допълва се, че тази индивидуализация липса и в петитума на исковата молба, което се третира като нередовност и се моли същата да бъде оставена без движение. Конкретизира се, че изготвеният по делото доклад е непълен, тъй като доказателствената тежест е разпредЕ. общо, без да се съобразят твърденията на всяка от страните. Насочва се вниманието към обстоятелството, че в тежест на ищците не е било разпределено да докажат, че техният наследодател е бил собственик на имота, както и че следва да оборят констатациите в представения от ответника КНА.

На следващо място се сочи, че първоинстанционният съд, погрешно и обратно на изложеното в експертното заключение, е приел, че е налице идентичност между претендирания от ищците имот и имота, за който се легитимира като собственик ответникът, с представения по делото КНА. Изтъква се, че въпреки категоричните констатации на вещото лице за липсата на идентитет между двата имота, ако съдът не е бил убеден в неговата невярност, то е следвало да предприеме нужната активност и служебно да назначи допълнителна експертиза. Въвежда се възражение за нищожност на извършена съдебна делба по г.д.№4090/1979г. На следващо място се посочва, че съдът не е обсъдил целия събран по делото доказателствен материал и се оспорват изводите, че ищците С. А. и Г. И., притежават съответно 3/24 и 1/24 идеални части. Твърди се, че не са изложени мотиви и за доказаността на притежаваните от всеки от ищците идеални части, а формално и общо е възприето, че те притежават общо 18/24 идеални части. Посочва се още, че дори и да се приеме, че е налице идентичност между двата имота, то съдът е бил длъжен да обсъди подробно въведеното от ответника възражение за изтекла в негова полза придобивна давност. Сочат се и въпроси, по които не е взето отношение в съдебното решение, въпреки своевременното им релевиране от страните. В обобщение се иска първонстанционното решение да бъде обезсилено, алтернативно да бъде отменено като неправилно.

Претендират се разноски и се въвежда възражение за прекомерност спрямо адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ищците, подаден чрез адвокат Р. М., в който се излагат доводи, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното съдебно решение е допустимо и правилно и като такова следва да бъде потвърдено в неговата цялост. Оспорва се изводът на процесуалния представител на ответника, че в тежест на ищците е било да оборят констатациите в представения от ответника КНА, доколкото и те се легитимират като собственици с нотариален акт на техния наследодател.

2

Посочва се, че ответникът не е съумял да докаже твърденията си, че е придобил имота, въз основа на давностно владение в посочения от него период. Приема се за правилно крайното решение на съда, че е налице идентичност между имота, претендиран от ищците и този, за който ответникът сочи, че е придобил по давност. Намират възражението за нищожност на осъщественото през 1979г. делбено производство за преклудирано. Претендират се разноски.

По делото е постъпила и частна въззивна жалба с вх.№3902/15.01.2025г. срещу Определение №14535/23.12.2024г., постановено по г.д. №14298 по описа за 2023г. на ВРС, ГО, 49 състав, с което е оставена без уважение молбата, подадена от ответника Д., за изменение на решението в частта за разноските. Моли се определението да бъде отменено и присъдените на ищците разноски в размер на 3000,00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, да бъдат намалени до сумата в размер на 750,00 лева.

Постъпил е и отговор от насрещната страна, в който се моли оспореното определение да бъде потвърдено.

С Определение №1090/26.02.2025г., постановено по в.г.д. №274 по описа за 2025г. на ВОС, ГО, V състав, образуваното по подадената от ответника въззивна жалба е прекратено и делото е върнато на първоинстанционния съд за поправка по реда на чл.247 ГПК на допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение №3529/10.10.2024г. по г.д. №14298 по описа за 2023г. на ВРС, ГО, 49 състав. С Решение №880/13.03.2025г. първоинстанционният съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на посоченото решение.

С жалба с вх.№29990/01.04.2025г., подадена от Р. К. Д., ЕГН **********, чрез адвокат Т. И. – ВАК, е обжалвано и Решение №880/13.03.2025г., постановено по реда на чл.247 ГПК, по г.д. №14298 по описа за 2023г., в която се посочва, че исковата молба е нередовна, поради неясен петитум. Именно тази нередовност се посочва като причина за произнасяне на съда по непредявен иск. Добавянето на правно основание в диспозитива на решението, постановено по предявения иск по чл.124 ГПК, се третира не като поправка на очевидна фактическа грешка, а като порок, който следва да бъде отстранен, чрез провеждането на инстанционен контрол и обезсилване на постановения съдебен акт. Алтернативно се посочва, че първата инстанция неправилно е приела, че ищците са установили правото си на собственост, въз основа на наследствено правоприемство и покупка на наследство.

Постъпил е отговор от насрещната страна, в който се сочи, че жалбата е неоснователна, а първоинстанционният съд правилно е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл.247 ГПК.

При така изложената хронология, настоящият съдебен състав намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, чрез надлежно оправомощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, същата е процесуално допустима и отговаря на останалите изисквания на чл.260 и чл.261 ГПК.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл.269 3

ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно. Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки, във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск, при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

В тази последователност, от събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

Видно от представените Удостоверения за наследници, лицата А.М. (Д.) С., Н. Д. С., К. Д. С., Й.М. С. са братя, а Д.М. П.а е тяхна сестра. На следващо място се извлича, че лицето А.М., сочен като общ наследодател на част от ищците в настоящото производство, е починал на 27.01.1994г., а за свои наследници е оставил:

- децата на своя брат Н. Д. С. (починал на 07.10.1977г.) – ищците Г. Н. И., С. Н. А. и лицето С. Н. Д. (починала на 15.11.2015г. и чрез саморъчно завещание от 05.10.2013г. е завещала цялата си разполагаема част от движимо и недвижимo имущество, което притежава към момента на смъртта си, на К.Ж.Н., завещанието е обявено на 18.11.2015г. от нотариус Орлин С. при ВРС);

- децата на своята сестра Д.М. П.а (починала на 02.07.1978г.) – ищците П. П. и М. Е.;

- децата на своя брат Й.М. С. (починал на 22.06.1997г.) – Д. Й. С., ищецът Ф. Й. Г.;

- децата на своя брат К. Д. С. – Г. К. Д. (ищец) и Р. К. Д. (ответник).

От Нотариален акт за покупко-продажба №160, том II, дело №530/1950г. по описа на нотариус Стефан Константинов - СОС, се установява, че на 13.05.1950г. Д. С. А. е продал на К. Д. С. (баща на ответника Р. Д.) собствено си лозе, намиращо се местността „П.“, с площ 2 декара, при граници – Н. Д., Г. Д., А. Д., за сумата от 30 000 лева, изплатени напълно на 07.03.1947г., нагледно посочено в зелен цвят в комбинирана скица – приложение №5, към изготвената по делото съдебнотехническа експертиза (лист 234). От Нотариален акт за собственост на придобит имот по ЗРПВПВННИ №70, том XV, дело №5169/1965г. по описа на нотариус Стоян Стоянов при ВРС, се установява, че 27.12.1965г. К. Д. С. е продал, ½ от придобитото от него лозе, на С. Н. Д. (по мъж – С. Н. А.) – а именно: лозе, намиращо се в местността „П.“, с площ 1000 кв.м., при граници – Н. Д., Г. Д., А. Д., нагледно посочено в син цвят в комбинирана скица, с ПЛ №*** по действащия план на селищно образование „П.“ – КП – 2000 – приложение №5, към изготвената по делото съдебнотехническа експертиза (лист 234).

От Нотариален акт за покупко-продажба №161, том II, дело №530/1950г. по описа на нотариус Стефан Константинов - СОС, от 13.05.1950г. се установява, че Д. С. А. е продал на А. Д. С. собствено си лозе, намиращо се 4 местността „П.“, с площ 1 декар, при граници – Й. Д., Г. Д., Р.П. и К. Д., за сумата от 15 000 лева, изплатени напълно на 07.03.1947г., нагледно посочено в зелен цвят в комбинирана скица – приложение №5, към изготвената по делото съдебнотехническа експертиза (лист 234), пл.№***, предходен номер 532.

Видно от Нотариален акт за продажба на недвижим имот №14, том XXIII, дело №8202/1994г. по описа на нотариус В. С. при ВРС, на 26.05.1994г., след смъртта на А. Д. С., настъпила на 27.01.1994г., неговите наследници – К. Д. С.