Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9 от 13.03.2026, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно частно наказателно дело 13/2026
Вид
Решение № 9
Подписан
13.03.2026
В сила
13.03.2026
Състав
БИСЕР ЦВЕТАНОВ ПЕТРОВ, ВЕЛИСЛАВ ИВАНОВ ИВАНОВ, ПЕТЯ ЙОРДАНОВА КОТЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Перник, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

ПЕТЯ Й. КОТЕВА

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ при участието на секретаря КАРИНА Л. ПЕТРОВА в присъствието на прокурора Анита Бл. Джамалова като разгледа докладваното от ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ Въззивно частно наказателно дело № 20261700600013 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв. Т., сл.з. на осъдения Н. К. М., против Определение № 1696/22.12.2025г., постановено по ЧНД № 1746/2025г. по описа на РС-Перник, с което съдът е: 1) определил и наложил по отношение на осъдения Н. К. М. със снета по делото самоличност, общо найтежко наказание по НОХД № 1027/2025 година по описа на Районен съд Перник и НОХД № 920/2025 година по описа на Районен съд - Перник, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца; 2) увеличил е по реда на чл. 24 от НК така наложеното наказание „лишаване от свобода" за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца с още 2 /два/ месеца до общ размер от 26 /двадесет и шест/ месеца „лишаване от свобода"; 3) На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, е определил първоначален „строг режим“ на изтърпяване на определеното и наложено общо най-тежко наказание от 26 /двадесет и шест/ „Лишаване от свобода“; 4) На основание чл. 25, ал. 2 и чл.

59, ал. 1 и ал. 2 от НК, от определеното и наложено общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ от 26 /двадесет и шест/ месеца е писпаднал изцяло времето, през което Н. К. М. е бил задържан по ЗМВР, търпял е мярка за неотклонение „Задържане под стража" или „Домашен арест" и е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ във връзка с деянията, предмет на осъжданията, включени в съвкупността, включително изтърпяното наказание.

1

Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение в частта, в която съдът е приложил разпоредбата на чл. 24 НК, е незаконосъобразно, тъй като единственият мотив, на който съдът се е позовал, са предишните осъждания на лицето. Акцентира, че при постановяването и на двете присъди, чието групиране се иска, решаващите състави на ПРС са разполагали със справката за съдимост на осъдения и въпреки това са преценили, че наказанията, които налагат, са достатъчни за изпълнение на целите по чл. 36 НК. Моли се за отмяна на определението в частта за приложението на чл. 24 НК.

В съдебно заседание прокуратурата счита, че контролираното определение е правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаването му.

Защитникът на осъдения поддържа въззивната жалба. Моли за отмяна на определението в обжалваната част.

В последната си дума осъденият моли да бъде отменено приложението на чл. 24 НК.

След като взе предвид доводите на страните и се запозна с материалите по делото, Окръжен съд-Перник намира следното:

Въззивната жалба е допустима затова следва да бъде разгледана по същество.

Производството пред районния съд е образувано по реда на чл. 306, ал.

1, т. 1 от НПК във връзка с постъпило предложение от Районна прокуратура гр. Перник за определяне и налагане на общо най-тежко наказание на осъдения Н. К. М.. Касае се за кумулиране на наказанията по следните осъждания: 1. по НОХД № 1027/2025 г. по описа на PC - Перник, с присъда № 30/29.09.2025 г., влязла в сила на 12.11.2025 г., с която Н. К. М. е осъден за извършено на 12.06.2024 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал.

1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, за което на основание чл. 54, ал. 1, вр. чл. 58а, ал. 1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца при първоначален „строг“ режим. 2. по НОХД № 920/2025 г. по описа на Районен съд - Перник с определение за одобряване на споразумение № 195/06.10.2025 г., с което Н. К. М. е осъден за извършено на 06.05.2025г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца при първоначален „строг“ режим.

Престъплението по НОХД № 920/2025 г. на РС-Перник е извършено на 06.05.2025 г., а престъплението по НОХД № 1027/2025 г. е извършено на 12.06.2024 г. Съдебният акт по първото от така посочените дела е влязъл в сила на 06.10.2025 г., а присъдата по НОХД 1027/2025 г. е влязла в сила на 12.11.2025 г. Видно от горното, двете престъпления са били извършени преди да е налице влязъл в сила съдебен акт, за което и да е от тях. Следователно, правилно районният съд е приел, че на основание чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 НК наказанията по двете осъждания следва да се кумулират.

Правилно с оглед разпоредбата на чл. 23, ал.1 НК съдът е наложил найтежкото измежду двете наказания, а именно 24 месеца „лишаване от свобода“.

Районният съд е приел, че следва да увеличи така определеното 2 наказание с 2 месеца „лишаване от свобода“, като е преценил, че с оглед данните за преходни осъждания на М. за престъпления против собствеността и личността и с оглед факта, че преди извършване на деянията, предмет на горепосочените наказателни дела от общ характер, е изтърпявал ефективни наказания "лишаване от свобода", целите по чл. 36 НК не могат да бъдат постигнати с определеното по реда на чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 НК наказание.

С разпоредбата на чл. 24 от НК е предвидена възможността да се изостави принципът на поглъщането, когато наложените наказания са от един и същи вид и да се увеличи общо определеното наказание по чл. 23 от НК.

Настоящият състав напълно споделя преценката на районния съд по приложението на чл. 24 от НК и за необходимостта от увеличаване с два месеца на така определената на основание чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 НК обща санкция за престъпленията в съвкупността, с което крайният размер на наложеното наказанието "лишаване от свобода" е определен на 26 месеца.

Както е прието и в Решение № 207 от 3.01.2018 г. на ВКС по н. д. № 1094/2017 г., III н. о., НК в основата на преценката за приложението на института стои въпросът, дали определеното общо наказание е несправедливо и несъответно с оглед съвкупността от престъпни деяния и дали точно с това наказание могат да се постигнат целите на наказателната репресия. При разрешаването на въпроса за необходимостта от приложение на чл. 24 НК, съдът следва да преценява цялостната престъпна дейност на привлеченото към наказателна отговорност лице и личната му обществена опасност в този контекст, обществената опасност и броя на включените в съвкупността деяния, тяхната последователност, времето, начина, подбудите и мотивите за извършването им, вида /евентуално стойността/ на засегнатите обекти и настъпилите общественоопасни последици.

Настоящият случай касае две кражби на вещи на ниска стойност, извършени обаче в условията на опасен рецидив по двете букви на чл. 29 НК през непродължителен период от време. Видно от справката за съдимост на осъдения, същият е лице с висока степен на обществена опасност. Осъждан е многократно за престъпления против личността и собствеността – изнасилвания, телесни повреди, кражби, грабежи, измами, изнудвания.

Пребивавал е в затворите на страната 5 пъти, като е изтърпявал наказания от по 7, 9 и 4 години „лишаване от свобода“. Изложеното показва, че осъденият не се повлиява положително от упражнената спрямо него наказателна репресия и не проявява признаци за осъзнаване и поправяне на поведението си. Трудно с оглед богатото съдебно минало на осъдения може да се прогнозира, че с определяне на по-високо наказание, би се постигнала целта деецът да се превъзпита и поправи. Увеличеното наказание обаче би удовлетворило втората цел на наказанието, уредена в чл. 36 НК, а именно да се въздейства предупредително върху дееца и най-вече да му се отнеме възможността да върши нови престъпления. Доводът във въззивната жалба, че при постановяването и на двете присъди, чието групиране се иска, решаващите състави на ПРС са разполагали със справката за съдимост на осъдения и въпреки това са преценили, че наказанията, които налагат, са 3 достатъчни за изпълнение на целите по чл. 36 НК, не е основателен, тъй като преценката, която съдът извършва при определяне на наказанието по конкретно дело и в хипотезата на чл. 25, вр. чл. 23, ал.1 НК е различна. Както беше посочено по-горе, в производство като настоящото съдът взема предвид цялостната престъпна дейност на привлеченото към наказателна отговорност лице и личната му обществена опасност в този контекст. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав не констатира нарушения при индивидуализацията на наказанието на осъдения за двете извършени престъпления, като крайната оценка на цялостната му престъпна дейност действително налага приложението на чл. 24 НК. Определеното общо наказание от двадесет и шест месеца "лишаване от свобода" е справедливо и съответно на тежестта на извършеното и с него в пълнота могат да бъдат постигнати целите на специалната и генерална превенция.

Законосъобразно съдът на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, е определил първоначален „строг режим“ на изтърпяване на определеното и наложено общо най-тежко наказание от 26 /двадесет и шест/ „лишаване от свобода“, предвид това, че наказанието по последното му осъждане на „лишаване от свобода“ е изтърпяно на 06.11.2025г.

Правилно съдът на основание чл. 25, ал. 2 и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК е писпаднал от определеното най-тежко наказание времето, през което Н. К. М. е бил задържан по ЗМВР, търпял е мярка за неотклонение „Задържане под стража" или „Домашен арест" и е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ във връзка с деянията, предмет на осъжданията, включени в съвкупността, включвайки и изтърпяното наказание по НОХД № 920/2025г. по описа на ПРС .

Следователно въззивната жалба се явява неоснователна, а определението на районния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 338 НПК Окръжен съд – Перник

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1696/22.12.2025г., постановено по ЧНД № 1746/2025г. по описа на РС-Перник.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5