Решение № 318 от 10.11.2023, Районен съд - Карлово
- Съд
- Районен съд - Карлово
- Дело
- Гражданско дело 746/2023
- Вид
- Решение № 318
- Подписан
- 10.11.2023
- В сила
- 01.12.2023
- Състав
- Дарина Илиева Попова
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 и 291 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 и 291 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.3 ал. 1 т. 3 · Закон за кредитните институции
- чл. 11 ал.1 т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал.1 т.11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал.1 т.9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 ал.3 и ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 ал.3 и ал. 4 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 318 гр. Карлово, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20235320100746 по описа за 2023 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД във вр. с чл. 79 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД, разглеждано по реда на чл. 422 от ГПК.
Ищецът „А.С.В.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д.П.Д.” № ***, представлявано от Д.Б., чрез процесуалния си представител твърди, че на 10.12.2021 г. било подписано приложение 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 19.08.2019 г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между Б.Н.П.П.П.Ф С.А., клон Б. и „А.С.В.“ ЕАД, ЕИК ***, по силата на който вземането, произтичащо от договор за кредит за покупка на стоки или услуги № *** от дата *** г. било прехвърлено в полза на „А.С.В.” ЕАД, ЕИК *** изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за кредит съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от името на Б.Н.П.П.П.Ф С.А., клон Б. с уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПИ-СБНП/*** от дата 10.12.2021 г., изпратено до длъжника с известие за доставяне, от страна на „А.С.В.“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента. С цел спазване изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните (ОРЗД)), Приложение № 1 се предоставяло със заличени лични данни на физическите лица, които не 1 участвали в настоящия съдебен процес. Съгласно принципите, залегнали в чл.
5, пар. 1, б. „г“ и „е“ от ОРЗД, администраторът бил длъжен да ограничи обработването на личните данни на физическите лица до минимум и да прилага такива мерки за защита, които да гарантират, че данните на субектите няма да бъдат засегнати по неблагоприятен начин. Ето защо в извлечението на Приложение № 1 били включени само и единствено личните данни на участващите в настоящия правен спор субекти. Личните данни на другите физически лица били заличени. Обратното би означавало превишаване на целите, за които се обработват личните данни, и нарушаване на горепосочените принципи. В Приложение № 1 и договора за цесия била заличена и търговската информация като ирелевантна за процесния случай.
„Б.Н.П.П.П.Ф“ ЕАД упълномощило „А.С.В.“ ООД (понастоящем „А.С.В.“ ЕАД) в качеството си на цесионер по договора за прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г. от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД до ответника било изпратено от страна на „Б.Н.П.П.П.Ф“ С.А. чрез „А.С.В.“ ЕАД уведомително писмо с изх.№ ***/ 10.12.2021 г. за станалата продажба писмото било изпратено чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора за кредит адрес. Писмото било получено лично на 22.12.2021 г. На 14.02.2023 г. ищцовото дружество изпратило повторно уведомително писмо Изх.№ УПЦ/УПИ-С-БНП /*** г. за станалата продажба и за настъпила предсрочна изискуемост на задължението, чрез куриер на същия адрес на длъжника. Към датата на депозиране на исковата молба не се върнала обратна разписка с резултат от уведомяването.
С оглед връчването на ответника на искова молба, ведно с приложеното към нея - уведомително писмо изх.№ УПЦ/УПИ-С-БНП/*** г. за извършената цесия от страна на „Б.Н.П.П.П.Ф. С.А“, ищецът се позовава на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК - решение № 3/16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013 г. на I т.о. и решение № 123/24.06.2009г. по т.д. № 12/2009 г. на II т.о., съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 от ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 от ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право. В случай, че съобщението бъде връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК, длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено.
Твърди се, че на *** г. между Б.Н.П.П.П.Ф С.А., клон Б., като кредитор и А. А. Ц. като кредитополучател бил сключен договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № ***, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Редът и условията, при които кредиторът е 2 отпуснал кредит на кредитополучателя се уреждали от договор за кредит за покупка на стоки или услуги. Размерът на предоставения с този договор кредит бил равен на сумата, посочена в поле „Размер на кредита“: 7452.84 лева. Кредитът бил предоставен за закупуване на стоки, а именно - мебели на обща стойност 5385 лева и застраховка сигурност на плащанията в размер на 2067.84 лева. С подписването на договора за кредит, кредитополучателят се съгласявал предоставеният му с договора потребителски кредит да бъде изплатен пряко на упълномощен търговски партньор на кредитодателя. Така, извършването на плащането по посочения начин съставлявало изпълнението на задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на договора, съставляващ плащане, извършено от името на кредитора и за сметка на кредитополучателя, и създавало задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска“ и брой в поле „брой погасителни вноски“. Погасителните вноски по предходното изречение съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора, като лихвения процент бил фиксиран за срока на договора и бил посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита бил договорена в размер на 12817.92 лева. Така, договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 5365.08 лева. На основание сключения между страните договор, кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 01.09.2025 г., на 48 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 267.04 лева. Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 01.09.2025 г. (дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит), но предвид обстоятелството, че кредитополучателят не изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост. Съгласно чл. 5 от Условия към договора за кредит, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена погасителна вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този договор надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост.
Въпреки цитираната разпоредба до длъжника било изпратено уведомително писмо, с което бил уведомен, че по отношение на вземанията по договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 16.02.2023 г.
(получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост).
Съгласно условия към договор за кредит за покупка на стоки или услуги, при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху неплатената главница по договора за кредит. На длъжника била начислена лихва за забава за периода от 02.10.2021г. до датата на подаване на заявлението в съда, която е в общ размер на 1546.83 лева, като за периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на 3 чл. 6 от ЗМДВИПОРНС.
Твърди, че длъжникът не е заплатил дължимия паричен заем към дружеството. С това обосновава правен интерес от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника А. А. Ц. за всички дължими суми по Договор за потребителски кредит № ***, сключен на *** г. Съдът уважил претенцията и по образуваното ч.гр.д. № 20235320100383/2023 г., по описа на КрлРС била издадена заповед за изпълнение за сума в общ размер на 14364.75 лева, от която главница 7452.84 лева, договорна лихва 5365.08 лева и законна лихва за забава в размер на 1546.83 лева. Длъжникът възразил срещу издадената заповед за изпълнение, което от своя страна обуславяло правния интерес от подаването на настоящата искова молба.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да признае за установено, че А. А. Ц. с ЕГН ********** от с. Х.Д., община К., ул. *** дължи на „А.С.В.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д.П.Д.” № ***, представлявано от Д.Б.: сумата 7452.84 лева, представляваща главница за периода от 01.10.2021г. до 01.09.2025 г., по отношение на която е обявена предсрочна изискуемост, считано от 16.02.2023г. - датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост, по договор за кредит за покупка на стоки или услуги № *** от дата *** г., сключен с Б.Н.П.П.П.Ф С.А., клон Б., сумата 5365.08 лева, представляваща договорна лихва за периода от 01.10.2021 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 16.02.2023г. - датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост; сумата 1546.83 лева, представляваща обезщетение за забава считано от 02.10.2021 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ВЕДНО със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК - 28.02.2023 г., до изплащане на вземането, за които суми е била издадена заповед № 158 от 02.03.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 383/2023 г. по описа на Районен съд К.. Претендира за разноските в исковото и заповедното производство.
Ответникът А. А. Ц. с ЕГН ********** от с. Х.Д., община К., ул. *** не е подал отговор в срока по чл. 131 от ГПК.
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На *** г. в град К., праводателят на ищеца Б.Н.П.П.П.Ф С.А., клон Б. и ответникът сключили договор за потребителски кредит ***, по силата на който ответникът закупил стоки- кухненско обзавеждане на стойност 5385 лева. Страните се договорили в чл. 1, кредиторът да изплати пряко на търговски партньор процесната сума, като се уговорили с плащането на сумата, да се счита задължението на кредитора за предоставянето й за изпълнено. В договора страните уговорили общ размер на кредита (главница) – 7 452.84 лева, от която сума 5385 лева, стойност за закупените стоки и 2067.84 представляваща услуга „Сигурност на плащанията“, като е посочено, че сумата се плаща по групова полица № 5/2008. Страните уговорили връщане на кредита на 48 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер 4 на 267.04 лева. Общата стойност на плащанията възлиза на 12817.92 лева. В договора е посочен лихвен процент в размер на 29.64% и ГПР в размер на 34.03%. Представен е по делото договор за застрахователно посредничество и сертификат за застрохаввка „закрила на плащания с номер, съвпадащ с този на договора. Договорът съдържа и погасителен план, от който се установява, че връщането на сумата е следвало да се извърши в периода от 01.10.2021 г. до 01.09.2025 г. Договорът е сключен на български език, подписан е от ответника – кредитополучател и съдържа раздел за обработка на лични данни.