Решение № 2149 от 27.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2149 гр. София, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Стойчо Попов като разгледа докладваното от Стойчо Попов Въззивно гражданско дело № 20221100512214 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 435-438 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 064805/27.10.2022 г. по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 при КЧСИ от длъжника Б. Г. С., чрез пълномощник адв. Д.А. срещу Постановление от 28.09.2022 г., с което съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство по изпълнително дело № 20158410410089 по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 при КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд (СГС) на основание чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК, вр. с чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

В жалбата се поддържа, че обжалваното постановление е незаконосъобразно, необосновано, постановено в противоречие със съдебната практика по съображения, подробно изложени в жалбата. Твърди се, че след 29.07.2019 г. по делото не са правени доброволни вноски, такива не са правени и извънсъдебно. Сочи се, че дори и да е имало такива те не следва да се считат за валидно предприето изпълнително действие, поставящо началото на нов петгодишен давностен срок, респ. не е юридически факт, годен да прекъсне давността за вземането. Твърди се, че не е налице признание на дълга от страна на длъжника. В жалбата се поддържа, че не са заплатени дължимите за извършване на действията на ЧСИ такси и разноски съгласно ТТРЗЧСИ. Сочи се, че е изтекъл период от време повече от 2 години, в който кредиторът не е поискал и съответно не са извършвани изпълнителни действия, с оглед на което производството по делото се счита прекратено по право. В тази връзка отправя искане до СГС да отмени атакувания акт и да прогласи настъпилото по право прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

В 3-дневния срок по чл. 436, ал. 3 от ГПК не е постъпило възражение срещу жалбата от взискателя „Обединена българска банка“ АД.

В мотивите по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител изразява становище за допустимост, но неоснователност на жалбата по подробно изложени съображения.

Въззивният съд, като взе предвид доводите, изложени в жалбата, възражението на насрещната страна, мотивите на частния съдебен изпълнител и доказателствата по делото, прие следното:

1

Изпълнително дело (ИД) № 20158410410089 по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 при КЧСИ, е образувано по молба с вх. № 157405/08.10.2015 г. от взискателя „Обединена Българска Банка“ АД, въз основа на Изпълнителен лист от 09.04.2014 г., издаден на основание Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ГД № 254 по описа за 2014 г. на Районен съд – Самоков срещу длъжника Б. Г. С. за заплащане на следните суми: сумата от 87 830,63 лв. – главница, представляваща вземане по договор за предоставяне на ипотечен кредит от 19.12.2007 г., изменен и допълнен с Допълнително споразумение от 17.12.2009 г., установено от документ по чл. 417, т. 2 от ГПК – извлечение от счетоводните книги на кредитора – банка, 18 730,51 лв. договорна лихва от 10.03.2013 г. до 02.04.2014 г., 144,99 лв. наказателна лихва от 10.03.2013 г. до 02.04.2014 г. и законна лихва от 03.04.2014 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 4264,71 лв. разноски по ГД № 254 по описа за 2014 г. на Районен съд – Самоков.

С молбата по чл. 426 от ГПК от 08.10.2015 г. взискателят е възложил на съдебния изпълнител да насочи изпълнението срещу вземанията на длъжника за трудово възнаграждение, всяко друго възнаграждение за труд и вземания по банкови сметки в посочените банки, чрез налагане на запор върху тези вземания, както и налагане на възбрана върху ипотекирания в полза на взискателя недвижим имот. Възложено е и имуществено проучване на длъжника.

В хода на производството са предприети следните действия.

Съгласно разпореждане на ЧСИ от 08.10.2015 г. е наложен запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки, открити в „Банка ДСК“ ЕАД, „Първа инвестиционна банка“ АД, „Уникредит Булбанк“ АД, „Юробанк България“ АД и „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, запор на трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „Бороспорт“ АД и възбрана върху следния недвижим имот, ипотекиран в полза на взискателя, а именно: Заведение за обществено хранене – ресторант, находящ се в гр. София, Столична община, район „Слатина“, в жилищната сграда на ул. „*******, със застроена площ от 113,20 кв. м.

На 20.11.2015 г. лично на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение (ПДИ) с изх. № 216182/27.10.2015 г.

С Молба вх. № 013820/12.02.2018 г. взискателят е възложил на ЧСИ извършване на справка в регистъра към БНБ за открити на името на длъжника банкови сметки и налагане запор на вземанията по откритите сметки.

Съгласно Разпореждане на ЧСИ от 22.02.2018 г. е наложен запор на вземанията на длъжника по банкови сметки, открити в „Обединена Българска Банка“ АД.

С Молба вх. № 084089/09.10.2018 г. взискателят е възложил на ЧСИ извършване на справка за открити на името на длъжника банкови сметки и налагане запор на вземанията по откритите сметки.

С Молба с вх. № 062495/29.07.2019 г. длъжникът е предложил доброволно погасяване на дълга по изпълнителното дело с вноски в размер на 200,00 лв.

С Молба с вх. № 084522/23.08.2019 г. взискателят е възложил на ЧСИ да извърши справки за трудови договори, недвижими имоти и вземания по банкови сметки на длъжника, съответно да наложи запор на трудовото възнаграждение, възбрана и извърши опис на откритото недвижимо имущество, респ. запор на откритите вземания по банкови сметки.

От представеното с молба от 23.08.2019 г. платежно нареждане се установява, че в погашение на дълга си по делото длъжникът е направил вноска в размер на 200,00 лв. на 22.08.2019 г.

От удостоверяванията, които съдебният изпълнител е извършил съгласно разпоредбата на чл. 455, ал. 2 от ГПК върху изпълнителния лист, се установява, че по делото са постъпили следните суми, а именно: 120 лв. на 18.12.2015 г., 120 лв. на 15.01.2016 г., 120 лв. на 16.02.2016 г., 240 лв. на 15.04.2016 г., 120 лв. на 16.05.2016 г., 120 лв. на 15.06.2016 г., 120 лв. на 15.07.2016 г., 120 лв. на 15.08.2016 г., 120 лв. на 15.09.2016 г., 120 лв. на 17.10.2016 г., 120 лв. на 15.11.2016 г., 120 лв. на 15.12.2016 г., 120 лв. на 16.01.2017 г., 50 лв. на 25.05.2018 г., 21 лв. на 25.06.2018 г., 62 лв. на 16.07.2018 г., 88 лв. на 22.08.2018 г., 193,33 лв. на 25.09.2018 г., 185 лв. на 19.10.2018 г., 15 лв. на 14.01.2019 г., 27 лв. на 15.04.2019 г., 200 лв. на 22.08.2019 г., 1019,08 лв. на 17.10.2019 г.

2

С Молба с вх. № 020402/24.03.2021 г. взискателят е възложил на ЧСИ да извърши справки за открити банкови сметки и касетки на името на длъжника и да бъдат наложени запори върху същите, справка за недвижими имоти и възбрана върху откритото недвижимо имущество, справка в КАТ за регистрирани на името на длъжника МПС и запор върху същите.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в двуседмичния срок по чл.

436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител и при наличие на правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

При проверка законосъобразността на отказа на съдебния изпълнител, съдът съобрази разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и намира следното:

Нормата на чл. 435, ал. 2 от ГПК изчерпателно и лимитативно изброява действията на съдебния изпълнител, които могат да бъдат обжалвани от длъжника, в това число е и отказът да се прекрати изпълнителното производство (по арг. от разпоредбата на чл. 435, ал.

2, т. 6 от ГПК).

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. В правната доктрина и съдебната практика е прието, че при наличието на предпоставките в цитираната разпоредба, изпълнителното производство се прекратява ex lege, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване.

За да се приложи правилото на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е необходимо кумулативното наличие на две положителни предпоставки – първата, липсата на активно поведение от страна на взискателя, и втората, неговото бездействие да е продължило определен период от време – поне две години, считано от последното валидно (поискано или извършено) изпълнително действие, и една отрицателна – делото да не е за издръжка.

От приложеното копие от изпълнителното дело се установява, че същото не е образувано за издръжка, а и предвид обстоятелството, че взискател е юридическо лице, тази възможност е изключена a priori.

За да се изясни дали в настоящия случай тези предпоставки са налице, следва да се отговори на въпроса кои действия имат за правна последица прекъсването на срока по чл.

433, ал. 1, т. 8 от ГПК, респективно кои действия са изпълнителни. Такива действия са насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица, разбира се с уговорката, че изброяването не е изчерпателно. На следващо място следва се има предвид, че депозирането на молба от страна на взискателя с искане да бъде приложен определен изпълнителен способ също прекъсва двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Този извод се налага от граматическото тълкуване на посочената разпоредба. Нещо повече, дори само по себе си искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва и погасителната давност за вземането. В този смисъл са и мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 на ОСГТК на ВКС, постановено на 26.06.2015 г. С оглед на казаното в описаната фактическа обстановка се акцентира именно върху тези действия.

Изпълнителното производство е било образувано на 08.10.2015 г. От тази дата е започнал да тече двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. С предприетите въз основана на молбата за образуване на изпълнителното производство действия – вписана възбрана на 28.10.2015 г. в Служба по вписванията – София върху описания по-горе недвижим имот на длъжника, наложени на 28.10.2015 г. запори на вземанията му по банкови сметки, открити в посочените по-горе банки, и наложен запор на 13.11.2015 г. на трудовото му възнаграждение, двугодишният срок е прекъснат и от 13.11.2015 г. е започнал да тече нов такъв.

3

С постъпилите в изпълнение на задължението по делото суми (доброволно платени от длъжника и такива от запор на вземания) в периода от 18.12.2015 г. до 17.10.2019 г. двугодишният срок многократно е прекъсван.

Същевременно взискателят периодично е депозирал молби за предприемане на изпълнителни действия спрямо длъжниковото имущество, като следва: на 12.02.2018 г., на 09.10.2018 г., на 23.08.2019 г. и 24.03.2021 г.

От 24.03.2021 г. – когато взискателят е възложил (поискал) на съдебния изпълнител извършването на изпълнителни действия спрямо имущество на длъжника – налагане на запор върху вземания, запор на МПС и възбрана на недвижими имоти, е започнал да тече нов двугодишен срок. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ГПК този срок към момента, когато длъжникът е поискал, производството по делото да бъде прекратено, респ. към момента на постановяване на обжалваното постановление – 28.09.2022 г., не е изтекъл.

С оглед на изложеното се налага извод, че от образуване на изпълнителното дело до постановяване на обжалваното постановление в нито един момент не е имало период, в който да е изтекъл двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

При това положение жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, респективно обжалваното с нея действие на съдебния изпълнител е правилно и като такова следва да бъде потвърдено от съда.