Решение № 141 от 21.05.2026, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Б. 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б. VII-МИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Н.Ц.П. при участието на секретаря И.С.Т. като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело № 20261810200054 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.

Предметът на обжалване:

Заповед за задържане на К. М. А., ЕГН **********, с рег. № ***, издадена от старши инспектор М.М.М. – ВПД началник полицейски участък в РУ-Б. с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, във връзка с проверяване съпричастността на лицето в извършване на престъпление по чл.

194, ал. 1 от НК – кражба на вещи от частен дом, и във връзка с преписка ЗМ № ***г. по описа на РУ- Б. на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка "задържане за срок до 24 часа".

Становищата на страните:

В подадената жалба е описано искане за отмяна на така издадената заповед. Изразява се становище, че обжалваната заповед е незаконосъобразна като издадена в противоречие с материалния закон и административнопроизводствените правила, както и при очевидно несъответствие с целта на закона. Според жалбоподателя не е спазено изискването в съдържанието на акта да бъде изрично посочено фактическото и правното основание за задържането. Жалбоподателят сочи, че от бланкетното и телеграфно 1 съдържание на обжалваната заповед не ставало ясно по какъв начин жалбоподателят е съпричастен към кражба от частен дом - кога, къде, на кое място, какви действия и по отношение на кого е извършил противообществени прояви. Извежда, че според практиката на Европейския съд по правата на човека, СРС и АССГ, обжалваната заповед трябва е ясна, точна и конкретна, а не чрез анализ и тълкувания да се извеждат какво е искал да каже представителят на административния орган.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се явява адв. Б. от САК /с пълномощно по делото/, който поддържа жалбата и моли атакуваната заповед да бъде отменена на изложените в нея основания. Акцентира върху това, че заповедта за задържане, доколкото представлява принудителна административна мярка, категорично не съответствала на целите, които следва да преследва тя, а именно: нито е било налице предотвратяване на едно лице да извърши престъпление; нито възпрепятстване да се укрие, тъй като А. се е явил сам; нито е имало преследване на следващата възможна цел, а именно започване на разследване срещу вероятния извършител. Нещо повече - бил държан повече от 24 часа в РУ-Б.. Отправя упрек към органите на МВР, че умишлено не са предоставили в законоустановения срок записите от камерите в РУ-Б. доколкото още с жалбата им от 23.01.2026 година са били поискани /девет дни след задържането на жалбоподателя/.

Ответникът - М.М.М. – ВПД началник полицейски участък в РУ-Б. редовно уведомен, се явява лично и изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че била проведена полицейска операция във връзка с извършено престъпление по чл.194 от НК - кражба на вещи от частен дом в с.

Н. По случаят била получена информация, че съпричастни към кражбата са две лица, живущи в с. Л. - Л.П.М. и неговия брат К. П.М. и на адреса им се съхранявали част от отнетите вещи. В хода на проверката било установено, че няколко пъти с въпросните лица е контактувал и К. А., като е закупил от тях част от противозаконно отнетите вещи. Това дало основание да му бъдат снети обяснения, в които той потвърдил, че действително познава двамата братя, като е идвал няколко дни при тях след датата на извършване на деянието, като 2 единият път е искал да закупи месо от прасе, което те са крали, а за другият път отказал да даде обяснения. С цел изясняване на случаят и намиране на останалите отнети вещи се наложило К. А. да бъде задържан за срок от 24 часа. Сочи, че жалбоподателят е провел разговор с близките си и с адвокат, като му е била оказана и медицинска помощ. Твърди, че жалбоподателят е освободен преди изтичане на 24 часа.

Районна прокуратура гр.Б. редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

По фактите:

Началникът на РУ-Б. е изпратил административна преписка по случая заверени копия от ЗМ № ***г. на РУ-Б. прокурорска преписка № ***. на РП-Б. заверени копия на документи указващи компетентността на издателя на обжалваната заповед, копия на обжалваната заповед, декларация Приложение № 1 към чл. 14, ал. 2, разписка за върнати вещи на задържано лице, протокол за обиск на лице, докладни записки и др. Прокуратурата е отговорила, в случая образувано ли е досъдебно производство или прокурорска преписка, а ОДМВР-София е изпратила отговор, че записи от системата за видеонаблюдение в РУ-Б. се съхраняват до 60 дни, и че за процесния период няма налични записи, поради изтичане срока им за съхранение.

Изпратените от РУ - Б. материали по ЗМ № *** г. на РУ – Б. в т.ч. и отговора на РП-Б. че на основание чл. 212, ал. 1 от НПК е било образувано досъдебно производство (на лист 61 от делото) се явяват непредубедени и информативни доказателства, които съдът кредитира и въз основа на тях приема, че на 23.02.2026 г. РП-Б. с постановление на прокурор е било образувано досъдебно производство по прокурорска преписка № ***. на РП – Б. за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, за това че в периода от 07.12.2025г. до 21.12.2025г. в с. Н. ул. *** ** противозаконно за отнети чужди движими вещи – 15 броя медни чанове, метален колекционерски меч и комплект ножове в дървена стойка от владението и без съгласието на А.Ц.Ц., с намерение противозаконно да се присвоят. Дали е повдигнато обвинение за това престъпление не е предмет на доказване по настоящото дело. От коментираните тук доказателства, както и от заповед рег. № ***, издадена от М.М.М. – ВПД началник полицейски участък в РУ-Б. се установява, че жалбоподателят е задържан в РУ-Б. където била издадена процесната заповед 3 и същият е задържан за 24 часа на 12.01.2026 г. от 17.00 часа до 16,10 часа на 13.01.2026г., когато бил освободен. В заповедта е посочено правно и фактическо основание за задържане на лицето - "чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР " и "във връзка с проверяване съпричастността на лицето в извършване на престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК – кражба на вещи от частен дом, и във връзка с преписка ЗМ № ***г. по описа на РУ- Б.". Същата е подписана от полицейския орган - М.М.М. – ВПД началник полицейски участък в РУ-Б. както и от задържаното лице. На гърба на заповедта е отразено, кога жалбоподателят е освободен.

Непосредствено след задържането на лицето е извършен личен обиск, обективиран в протокол, предоставена му е за попълване и декларация, с която са били разяснени правата по чл. 72, чл. 73 и чл. 74 ЗМВР. Провел е разговор с близките си и с адвокат, като му е била оказана и медицинска помощ.

На 13.01.2026 г. в 16,10 часа задържаният е освободен, видно от процесната заповед.

Данните съдържащи се в преписка ЗМ № ***г. на РУ-Б. (лист 52-60 от делото) и доколкото настоящото производство не касае решаване по същество на въпроса дали има извършено престъпление от страна на жалбоподателя и с каква правна квалификация, а само какви данни за поведението на жалбоподателя са били налични към момента на неговото задържане на 12.01.2026 г., то информацията, с която са разполагали полицаите е сочела на съпричастност към извършеното престъпление от страна на жалбоподателя.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното:

От правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирано лице - адресат на заповедта, в преклузивния 14 - дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима.

По правната си същност задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1, вр. чл. 73 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 23, вр. чл. 22 от ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на 4 адресата, което има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие (в този смисъл е Решение № 1135 от 3.02.2016 г. на ВАС - V отд. по адм. дело № 616/2015 г. и други).

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът в настоящото производство не е обвързан само от основанията, посочени в жалбата, с която е сезиран, но преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за неговата отмяна.

В случая издателят на заповедта старши инспектор М.М.М., към дата на издаването й е заемал длъжността ВПД началник полицейски участък в РУ-Б. и същият има качество на полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР. При налагане на принудителна административна мярка, изразяваща се в задържане на лице за 24 часа, длъжностните лица не действат в лично качество, а като представители на юридическото лице, към чиято структура административно, функционално и йерархически принадлежат. С оглед принадлежност на полицейския орган към структурата на РУ към ОДМВР София / чл. 42, ал. 3 ЗМВР/, следва да се приеме, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган /старши инспектор/. Правомощията на полицейският орган произтичат пряко от закона и са осъществени в съответния териториален обхват. Авторство не е оспорено.

Оспорваната заповед е в изискуемата писмена форма за действителност.

Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР/чл. 74. (1) За лицата по чл. 72, ал. 1 се издава писмена заповед за задържане. (2) В заповедта по ал. 1 се посочват: 1. името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта; 2. фактическите и правните основания за задържането; 3. данни, индивидуализиращи задържаното лице; 4. датата и часът на задържането; 5. ограничаването на правата на лицето по чл. 73; 6. правото му: а) да обжалва пред съда законността на задържането; б) на адвокатска защита 5 от момента на задържането; в) на медицинска помощ; г) на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане; д) да се свърже с консулските власти на съответната държава, в случай че не е български гражданин, както и по негово искане незабавно се уведомяват консулските органи на държавата, чийто гражданин е задържаният, чрез Министерството на външните работи; ако задържаният е гражданин на две или повече държави, той може да избере консулските органи на коя държава да бъдат уведомени за задържането му и с които желае да осъществи връзка; е) да ползва преводач, в случай че не разбира български език. (3) Задържаното лице попълва декларация, че е запознато с правата си, както и за намерението си да упражни или да не упражни правата си по ал. 2, т. 6, букви "б" - "е". Заповедта се подписва от полицейския орган и от задържаното лице. (4) Отказът или невъзможността на задържаното лице да подпише заповедта се удостоверява с подписа на един свидетел. (5) Заповедта за задържане се вписва в специален регистър. (6) Копие от заповедта се връчва на задържаното лице срещу подпис. /, задържането на лицата по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР се извършва с писмена заповед.

Оспорената заповед има съдържанието посочено в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, като съдържа името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, основанието за задържането, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 72 от ЗМВР, както и данни, че задържания е уведомен за правото му на адвокатска защита от момента на задържането и за правото му да обжалва пред съда законността на задържането.