Определение № 2018 от 20.04.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2018 гр. София, 20.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Снежанка Николова Касационно гражданско дело № 20258002101230 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по постъпила касационна жалба от Община Приморско против постановеното в производство по иск по чл. 124, ал. 1 ГПК решение № 973 от 18.11.2024 год. по въззивно гр. д. № 1530/2024 год. по описа на Бургаския окръжен съд.

Касационната жалба е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирана страна, в съответствие с изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и с приложено към нея изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което следва да се разгледа по реда на чл. 288 ГПК.

Оплакванията са за наличие на касационните отменителни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК – неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Искането е за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявения положителен установителен иск за собственост, евентуално за връщане на делото за повторно разглеждане от друг състав на окръжния съд.

Ответното по касация дружество „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД (за краткост „ПРО“ ЕАД) не взема становище по жалбата.

С обжалвания акт на въззивната инстанция е потвърдено решение № 37 от 29.03.2024 год. по гр. д. № 231/2023 год. на Районния съд в гр. Царево, поправено по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК с решение № 86 от 30.08.2024 год. по същото дело. Като краен резултат е признато за установено по отношение на ответника Община Приморско, че ищецът „ПРО“ ЕАД е собственик на основание учредителен апорт, извършен с решение № 41 от 10.12.1997 год. на Надзорния съвет на НОИ, на реална част с площ от 601 кв. м. от поземлен имот с идентификатор *** (с обща площ 817 кв. м.), находящ се в гр. Приморско, обл.

1

Бургас, с адрес на поземления имот: гр. Приморско, ***, която реална част е изобразена на Приложение № 2 към съдебно-техническата експертиза на л. 147 от първоинстанционното дело, изготвена от инж. Т. Т. П..

Съгласно констатациите на въззивния съд, между страните е породен спор за собствеността върху имота. За същия е издаден акт за общинска собственост № 157, том 1, дело № 316 от 05.03.2001 год., а същевременно с това претендираната реална част от него е включена в материалните активи на ищцовото дружество. Установява се, че на 12.09.1957 год.

Приморският народен съвет е взел решение да отстъпи на Централния съвет на българските професионални съюзи (ЦСБПС) терен за строеж на младежки лагер, представляващ мястото „между шосето Бургас-Мичурин и „Корията“ обществен парк селото“, като местата на собствениците бъдат заменени от Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет на Бургас (ИК на ОНС Бургас), а трайните насаждения се заплатят от инвеститора. С решение от 28.12.1957 год. ИК на ОНС - Бургас е дал съгласие да бъдат отредени за изграждане на летовищни комплекси терени, между които – на ЦСПС: „теренът на запад от шосето Бургас Мичурин при разклона за с. Приморско, с граници: на север и изток - шосето, на юг - гората при Дяволското блато, на запад частни полски имоти. Впоследствие с Постановление № 10 от 13.04.1973 год. на Министерски съвет са създадени в окръзите държавни стопански организации „Отдих и туризъм“, като по силата на неговите разпоредби процесният имот е предаден за управление на ДСО „Отдих и туризъм“ - Бургас. На основание т. 6, б. „а“ от Разпореждане № 1 от 12.02.1988 год. на Министерски съвет за преустройство на дейността, организацията и управлението на туризма и отдиха на основата на Управление „Почивно дело и курортно лечение“ към ЦСБПС е образувано като юридическо лице Обединение „Почивно дело и курортно лечение“ - София, което поема активите и пасивите по баланса към 29.02.1988 год., както и другите права и задължения на Управление „Почивно дело и курортно лечение“ към ЦСБПС. В приложение № 4 към това разпореждане е обозначен и Курортен комплекс - Приморско.

На база изложените констатации от въззивния съд е прието, че не следва да се обсъждат оплакванията на ответната община за нарушения в процедурата по отчуждаване на процесния имот, доколкото същата не претендира да е притежавала самостоятелни права върху него към момента на отчуждаването. От друга страна по силата на Конституцията на НРБ от 1971 год. (преди изменението с ДВ бр. 29/1990 год.) и чл. 4 (отм.) ЗС, Социалистическата държава е единствен собственик на общонародните имоти, като към този момент по отношение на тях съществува само и единствено възможността за предоставянето им за стопанисване и управление на различни държавни организации, без обаче последните да представляват самостоятелни правни субекти и да придобиват правото на собственост върху предадените им имоти. Такава възможност е за пръв път предвидена с Указ № 56 за стопанската дейност, обн. ДВ бр. 4 от 13.01.1989 год.

Съобразявайки това, въззивният съдебен състав е реферирал към представената по делото Заповед № 36 от 26.03.1991 год. на министъра на труда и социалната политика , с която е взето решение за образуване на фирма с държавно имущество „Социален отдих“ на основание чл. 11, ал. 3, т. 1, б. „а“ от Указ № 56 и чл. 5 от Постановление № 2 от 15.02.1989 2 год. за неговото прилагане. Въз основа на тази заповед е намерил, че имотът е поверен за стопанисване на ДФ „Социален отдих“, като собствеността е останала държавна по смисъла на дадените задължителни разяснения в Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 год. на ВКС по тълк. д. № 4/2014 год., ОСГК. В тази връзка, на основание чл. 6 и чл. 79 от ЗС, чл.

81 от Наредбата за държавните имоти, Протокол № 26 от 28.12.1957 год. на ОНС - Бургас и Протокол № 7 от 11.03.1994 год. на ЕСКИТЕ - Царево за определяне на прилежаща площ към почивната база „Черноморка“ за имота е издаден Акт № 1327 от 16.11.1994 год. за държавна собственост.

На следващо място е прието, че по силата на § 5, ал. 2 от ПЗР на Закона за фонд „Обществено осигуряване“ (обн., ДВ, бр. 104 от 28.11.1995 год., отм., бр. 110 от 17.12.1999 год., в сила от 1.01.2000 год.) собствеността върху почивната база е прехвърлена от Държавата на Националния осигурителен институт (НОИ). По смисъла на закона прехвърлянето на имуществото става по ред и начин, определени от Министерския съвет, в която връзка е издадено Решение № 775 от 01.08.1996 год. на Министерския съвет, като в т.

1 от него е предвидено имуществото на ДФ „Социален отдих“ да се прехвърли безвъзмездно на НОИ, а Почивен дом „Черноморка“ от Курортен комплекс „Приморско“ е изрично включен и в Приложението № 1 към това решение.

Следователно, окръжният съд е достигнал до извода, че собствеността върху имота е преминала успешно в патримониума на „ПРО“ ЕАД, учредено на основата на прехвърленото на НОИ имущество съгласно § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗФОО и Решение № 775 от 01.08.1996 год. на Министерския съвет, учредено на основание чл. 16, т. 1, 6 и 7 от ЗФОО с Решение № 41 от 10.12.1997 год. на Надзорния съвет на НОИ и вписано в Търговския регистър с Решение № 1 от 27.01.1998 год. по ф. д. № 18429/1997 год. по описа на Софийския градски съд. Съгласно приетото от съдебния състав, по правната си същност решението на НОИ представлява учредителен апорт и не е нито продажба, нито замяна, поради което не попада в обхвата на разпоредбата на § 5, ал. 4 от ПЗР на ЗФОО в първоначалната му редакция, изискваща продажбата и замяната на имущество, получено от НОИ по реда на ал. 2 от с. з. да се разрешава със Закона за бюджета на фонд „Обществено осигуряване“. С този аргумент е отхвърлено като неоснователно възражението на Общината, че за извършване на апорта е било нужно разрешение на Народното събрание.

Освен това е посочено, че с оглед характера на апорта като разпореждане с право на собственост върху недвижим имот, което се извършва по реда на ТЗ и представлява подлежащо на вписване по реда на ТЗ обстоятелство, то недействителността му може да се установява само по предвидения в закона ред чрез предявяване на иск, но не и чрез оспорване на реда, по който дружеството е учредено в хода на настоящото производство.

Поради това съдът е отказал да се произнася по възраженията за неспазване на изискванията на чл. 72 и чл. 73 ТЗ. Отказал е да разглежда и направеното за пръв път с въззивната жалба възражение за нарушаване на чл. 2, ал. 2, т. 2 ЗДС (обн. ДВ, бр. 44 от 21.05.1996 год., в сила от 01.06.1996 год.) поради неговото преклудиране. От друга страна е посочил, че извод за нищожност на апорта не произтича пряко от него, нито от събраните по делото доказателства, така че да намерят приложение постановките на Тълкувателно решение № 1 3 от 27.04.2022 год. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 год., ОСГТК. На последно място са отхвърлени като неоснователни и възраженията на Общината във връзка с представения счетоводен баланс на „ПРО“ ЕАД, като е прието, че правото на собственост върху недвижимия имот може да се установи не само въз основа на записите в счетоводната документация на ищеца, но и въз основа на последователното проследяване на актовете по образуване на правните субекти, на които държавата в периода след изграждането на почивната база е предоставяла същата за управление и стопанисване. Прието е и че общината няма как да е придобила процесния имот на основание § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА, тъй като това придобивно основание е изключено по отношение на имотите, които са строени със средства на юридически лица с държавно имущество. Такива имоти не преминават в собственост на общината, ако към момента на влизане в сила на ЗМСМА същите са включени в уставния фонд на държавна фирма или са предоставени в оперативно управление и ползване на държавно предприятие, респективно са включени в баланса или в капитала на търговско дружество с държавно имущество.

Воден от изложените съображения, въззивният съд се е солидаризирал с изводите на първоинстанционния за основателност на предявения иск, доколкото е приел за установено по делото, че ищецът „ПРО“ ЕАД е придобил претендираното право на собственост въз основа на учредителен апорт, извършен с Решение № 41 от 10.12.1997 год. на Надзорния съвет на НОИ.

Като съобрази изложеното и след като се запозна с материалите по делото, настоящият състав на ВКС, II г. о., намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване поради следните съображения:

В изложение към жалбата си касаторът се позовава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3-то ГПК при формулирани въпроси:

1. „Длъжен ли е въззивният съд при наличие на данни, че процесният имот има характер на публична държавна собственост, да изследва действителността и допустимостта на разпоредителни сделки с имот публична държавна собственост?“;

2. „Следва ли в акта, с който се твърди, че е извършен апортът, имотите предмет на непаричната вноска да бъдат индивидуализирани доколкото това е възможно към датата на апортната вноска? Какво следва да бъде по обем „достатъчното съдържание“ на пълното описание на непаричната вноска по смисъла на чл. 72, ал. 1 ТЗ?“;

3. „Неспазването на изискванията за описание, даване съгласие и вписване на апортната вноска в устава и търговския регистър има ли императивен характер за прехвърляне на собствеността по отношение на търговски субекти, учредявани с държавно имущество с учредителен апорт по смисъла на чл. 72 и чл. 73 ТЗ?“;

4. „Може ли да настъпи вещноправният ефект на прехвърляне на собствеността от вносителя (като същият е създаден с особен закон – НОИ) на учреденото дружество с обикновен писмен акт?“;

5. „Допустимо ли е по реда и условията на ТЗ, и ако е, при какви условия капиталът на търговско дружество при учредяването му (чрез апорт) да бъде формиран по балансова стойност на друго юридическо лице нетърговец, или по негово подразделение, като в този 4 баланс има само аналитично отразени недвижими имоти?“;

6. „Настъпва ли вещно-транслативният ефект по отношение на имуществото на праводателя към правоприемника, ако прехвърляното право на собственост чрез апорт по чл. 72 - чл. 73 ТЗ е обективирано само като аналитичен запис в баланса на праводателя?“;