Решение № 137 от 16.03.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Плевен, 16.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Чавдар Ив. Попов при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА като разгледа докладваното от Чавдар Ив. Попов Административно наказателно дело № 20234430200314 по описа за 2023 година и за да се произнесе съобрази следното:

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. от ЗАНН

С наказателно постановление № 681775-F676948 от 14.12.2022г. на *** на офис / дирекция/ за обслужване – Плевен в ТД на НАП – Велико Търново на В. Т. П. с ЕГН: **********, с адрес *** на основание чл. 40, ал.2 от ЗАНН е наложена административна санкция ГЛОБА в размер на 200 /двеста / лева, за нарушение на чл. 264, ал.1, вр.чл. 92, ал.2 от ЗКПО.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно поради противоречия с материалноправните и процесуалноправните разпоредби. В съдебно заседание жалбоподателят, който е редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът, редовно призован, се представлява от юрк.М., която моли съда да потвърди обжалваното наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.

Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

1

С оглед датата на връчване на наказателното постановление на жалбоподателя и датата на депозиране на жалбата и пред наказващия орган съдът счита, че последната е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана. Същата е неоснователна.

Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Наказателното постановление е издадено за това, че на 04.08.2022г. след извършена проверка в информационната система на НАП е установено, че в качеството си на представляващ на юридическо лице подлежащо на облагане по реда на ЗКПО „***“ ЕООД с ЕИК: *** не е подал годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за период 2021г. в установеният от закона срок до 30.06.2022г. На лицето е връчена покана за подаване на ГДД за 2021г. и съставяне на АУАН с изх.№ 3324-166 на 11.08.2022г. по електронен път. Към датата на съставяне на АУАН няма подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2021г. АУАН сер. AN № F676948/20.09.2022г. е редовно предявен и връчен на В. Т. П. с ЕГН: ********** на 07.11.2022г. На основание чл.44, ал.1 от ЗАНН срещу АУАН е постъпило възражение, заведено с вх.№ 20593/ 14.11.2022г. Установеното нарушение се потвърждава от приложените доказателства: АУАН сер. AN № F676948/20.09.2022г. За да се определи административно наказание са взети предвид тежестта на нарушението, всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и се констатира, че не са налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН.

Така изложените в акта фактически констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства. Съдът възприема и кредитира показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели В. Г. Й., К. Р. Д. и М. Е. Х. от които се установява, времето и мястото на извършеното и личността на извършителя. Безспорно не бе установена различна фактическа обстановка в хода на съдебното следствие от тази, описана в АУАН.

Фактическата обстановка не се оспорва и от страна на жалбоподателя. С Решение на Плевенски окръжен съд от 18.06.2015г. по търговско дело № 23/2015г. е открито производство по несъстоятелност на дружеството „***“ ЕООД, като е обявена неплатежоспособността на дружеството и адв.В. Т. П. е 2 назначен за временен синдик. С Определение от 16.07.2015г. Плевенският окръжен съд е назначил П. за постоянен синдик. С Определение от 07.10.2021г. по търговско дело № 23/2015г. по описа на ПлОС е определил сума за предплащане на разноските за производството по несъстоятелност на „***“ЕООД от кредиторите на длъжника в двуседмичен срок от вписване на акта в книгата по чл.634в от ТЗ. След изтичането на указания от съда срок и след липсата на внесени парични средства от заинтересованите лица за обезпечаване на необходимите разноски, на 28.10.2021г. ПлОС с Решение № 260083 е спрял производството по несъстоятелност на длъжника „***“ ЕООД, на основание чл.632, ал.5, вр.ал.1 от ТЗ. На 07.12.2022г. ПлОС с Решение № 260038, на основание чл.632, ал.2 от ТЗ е възобновил спряното производство по несъстоятелност на длъжника „***“ ЕООД. Съгласно разпоредбата на чл.264, ал.1 от ЗКПО представляващият данъчно задълженото лице, включително лицето, изпълнявало длъжността ликвидатор, синдик или представляващ място на стопанска дейност, неперсонифицирано дружество или осигурителна каса, който с действие или бездействие е допуснал нарушение, посочено в чл.261, 262 или 263 се наказва с имуществена санкция или с глоба в размер от 200 до 1000 лв.

Съгласно разпоредбата на чл.92 ал. 1 ЗКПО, данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. В алинея 2 на чл. 92 от ЗКПО, законодателя е указал, че годишната данъчна декларация се подава в срок от 1 март до 30 юни на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице.

От обективна страна съставите на тези нарушения изискват деецът да е данъчно задължено лице и да не е подал декларация по ЗКПО, или да не е подал декларация в срок. В случая безспорно жалбоподателят е осъществил състава на чл.92, ал.2 от ЗКПО, но за пълнота следва да се отбележи, че е осъществил и състава на чл.92, ал.1 от ЗКПО, като не е подал годишна данъчна декларация изобщо, нито към датата на съставяне на АУАН – 20.09.2022г., нито към ден днешен. Съгласно разпоредбата на чл.159 от ЗКПО към датата на вписването в ТР на прекратяването се дължи корпоративен данък, като той се определя на базата на данъчната печалба за периода от началото на годината до датата на вписване на прекратяването. Тоест, 3 дружеството следва да подава годишна данъчна декларация, дори тя да е нулева, до момента на вписване на съдебното решение за прекратяване в ТР.

С оглед пълнотата на изложението, следва да се има предвид, че съгласно разпоредбите на чл. 161, ал. 2; чл. 162, ал. 2 и чл. 163, ал. 2 от ЗКПО последният данъчен период на данъчно задължено лице, прекратено с обявяване в несъстоятелност, обхваща времето от 1 януари на годината, в която е извършено заличаването, до датата на заличаването. Данъчната декларация за последния данъчен период, определен по чл. 161, ал.2, се подава от лицето, изпълняващо длъжността синдик, в 30-дневен срок от датата на заличаване на данъчно задълженото лице заедно с копие от съдебното решение за заличаването. Корпоративният данък, дължим за последния данъчен период, определен по чл. 161, ал. 2, се внася до датата на заличаването. Безспорно, от изложеното в описателната част на АУАН и НП е, че е налице извършено нарушение от страна на синдика на дружеството по смисъла на чл.92 ал.2 ЗКПО, за което е ангажирана неговата отговорност.

За да бъде освободено дружеството от задължението си да подава годишни данъчни декларации и да попадне в обхвата на чл.92, ал.4 от ЗКПО, същото трябва да не е осъществявало дейност по смисъла на Закона за счетоводството. Следва да се отбележи обстоятелството, че жалбоподателят П. не е подал изискуемата декларация за неосъществяване на дейност в Агенцията по вписванията, по утвърден образец, което е необходимо да направи ако не осъществява дейност по смисъла на Закона за счетоводството, съгласно чл.38, ал.9, т.2, още повече, че същата декларация се подава еднократно съгласно промените в Закона за счетоводството.

Според съда административнонаказващия орган правилно е наложил имуществена санкция на жалбоподателя В. П. на основание чл.264 ал.1 от ЗКПО. От съдържанието на текста е видно, че представляващият данъчно задълженото лице, включително лицето, изпълнявало длъжността ликвидатор, синдик или представляващ място на стопанска дейност, неперсонифицирано дружество или осигурителна каса, който с действие или бездействие е допуснал нарушение, посочено в чл.261, 262 или 263 се наказва с имуществена санкция или с глоба в размер от 200 до 1000 лв.

Според съда, приложението на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай е неоснователно, тъй като извършеното нарушение е формално и не са налице 4 изискванията за приложение на този текст от ЗАНН.

Затова съдът приема, че В. П., в качеството си на синдик на „***“ ЕООД – в несъстоятелност, безспорно виновно е осъществил с деянието си признаците на състава на административно нарушение по смисъла на чл. 264, ал.1, вр.чл. 92, ал.2 от ЗКПО, поради което законосъобразно наказващият орган е приел за извършено това нарушение и е наложил наказание за него.

При проверката на цялото административнонаказателно производство, която извърши съда, не се констатираха нарушения на процесуалния и материалния закон, които да водят до отмяна на НП. Не се констатира нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Наказващият орган е наложил наказание в минимален размер – 200лв. НП следва да се потвърди изцяло.

Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 681775-F676948 от 14.12.2022г. на *** на офис / дирекция/ за обслужване – Плевен в ТД на НАП – Велико Търново на В. Т. П. с ЕГН: **********, с адрес *** на основание чл.

40, ал.2 от ЗАНН е наложена административна санкция ГЛОБА в размер на 200 /двеста / лева, за нарушение на чл. 264, ал.1, вр.чл. 92, ал.2 от ЗКПО.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5