Определение № 322 от 10.12.2020, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 322 гр. Велико Търново , 03.12.2020 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на трети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

ИЛИЯНА ПОПОВА

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20204000500321 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, точка 1 и чл. 278 от ГПК.

С протоколно Определение от 1.10.2020 година по гр. д. № 64/2020 година на Окръжен съд Русе е прекратено производството по предявените от ищците против ответника искове за заплащане на обезщетение за претърпени от наследодателката им И. Й. Н., починала на 22.04.2019 година, неимуществени вреди – получени телесни увреждания, свързани с тях болки, страдания и негативни психични преживявания в резултат на пътнотранспортно произшествие, като процесуално недопустими.

В законния срок е постъпила частна жалба от адвокат Я. Д. – пълномощник на Д. Т. Г., Й. Т.

В. в качеството им на наследници по закон на И. Й. Н., против протоколното Определение от 1.10.2020 година по гр. д. № 64/2020 година на Окръжен съд Русе. В частната жалба се излага, че Д. Т. Г., Й. Т. В. в качеството им на наследници по закон на И. Й. Н. са процесуално легитимирани да предявят иска за търпени от нея приживе неимуществени вреди вследствие на пътнотранспортно произшествие, станало на 10.09.2018 година.

Настъпилата смърт не е обусловена и пряко причинена от застрахователното събитие, но за наследниците на пострадалото лице е възникнала възможност да продължат производството от неговата рекламационна фаза в съдебна такава за целите на установяване и осъждане на дружеството-застраховател да заплати претендираното приживе обезщетение. В случая строго личната воля относно предявяването и размера на търсената обезвреда са налице – И.

Н. е предявила правата си пред застрахователя, инициирайки процедурата, уредена в чл.

380, ал. 1 от Кодекса за застраховането. В хода на тази задължителна по закон процедура 1 пострадалата е починала. Приживе за нея не е съществувала процесуална възможност да предяви правата си директно пред съда съобразно действащото законодателство – предявяването на извънсъдебна претенция и изтичането на рекламационния срок по чл. 496 от Кодекса за застраховането са правопораждащ факт относно възможността да се сезира съда с искова претенция. Пострадалото лице е упражнило правото си приживе спрямо застрахователя по реда на чл. 380, ал. 1 от Кодекса за застраховането (по единствения възможен и предвиден в закона ред), поради което следва да се признае възможността на неговите наследници да продължат да поддържат претенцията и в съдебна фаза чрез иска по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането. В настоящата хипотеза е реализирана предпоставката за възникване на правото на иск чрез предявяване на претенция по чл. 380, ал. 1 от Кодекса за застраховането, като в срока за нейното разглеждане е настъпило универсалното правоприемство. Рекламационните срокове са уредени в закона и представляват времеви период, през който кредиторът е длъжен да предяви правото си пред длъжника за доброволно уреждане на дължимото задължение; изтичането на този срок и непостигането на съгласие между страните са предпоставки за упражняване на правото пред съда. С предявяването на доброволна претенция пред длъжника е осъществена първата предпоставка за възникване на правото на иск. При действащите норми пострадалият няма възможност да предяви претенцията си пред съд непосредствено след настъпване на събитието, което при неблагоприятно стечение на обстоятелствата и настъпване на смърт, причините за която не са свързани с пътнотранспортното произшествие, лишава него и наследниците му от получаване на справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди във връзка с инцидента. При настъпване на правоприемство след предявяване на претенцията, но преди изтичане на рекламационния срок, следва да се признае възможност на наследниците да поддържат същата и пред съда, доколкото е спазен установения от закона ред за упражняване на правото от страна на пострадалото лице приживе. В противен случай наследниците на лицата, упражнили правото си приживе, починали по време на тримесечния регламентиран от закона рекламационен срок, са лишени от защита на материални права. Липсата на изрични процесуални норми, които да предвиждат възможност за наследниците да продължат осъществяване на правата на своя наследодател, не трябва да е в техен ущърб, а е необходимо да се приложи разширително тълкуване за попълване на законодателната липса. По тази причина следва да се приложи по аналогия чл. 227 от ГПК, даващ възможност на наследниците на страните в процеса да продължат дело. По изложените съображения обжалваното определение е постановено в противоречие с материалния закон.

Направено е искане да се отмени протоколното Определение от 1.10.2020 година по гр. д. № 64/2020 година на Окръжен съд Русе, с което е прекратено производството по предявените от ищците против ответника искове за заплащане на обезщетение за претърпени от наследодателката им И. Й. Н., починала на 22.04.2019 година, неимуществени вреди – получени телесни увреждания, свързани с тях болки, страдания и негативни психични преживявания в резултат на пътнотранспортно произшествие, като процесуално 2 недопустими, и да се постанови ново такова, с което да се укаже продължаване на съдопроизводствените действия от първостепенния съд.

Депозиран е отговор на частната жалба от адвокат Б. С. – процесуален представител на „ЗАД „Алианц България“ АД, в който са развити съображения за нейната неоснователност; претендира се присъждане на разноски.

Апелативен съд Велико Търново, като взе предвид доводите на представителите на страните и данните по делото, провери обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си на въззивен съд, приема за установено следното:

Частната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от страни, които имат право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с частна жалба.

Производството по гр. д. № 64/2020 година на Окръжен съд Русе е образувано въз основа на предявени от адвокат Я. Д. – пълномощник на Д. Т. Г., Й. Т. В. в качеството им на наследници по закон на И. Й. Н., искове против „ЗАД „Алианц България“ АД с посочено правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за сумите: 45 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, 445 лева – обезщетение за имуществени вреди. Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди „ЗАД „Алианц България“ АД да заплати на: Д. Т. Г. сумите: 22 500 лева – застрахователно обезщетение за претърпени от наследодателката И.

Й. Н. неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 18.05.2018 година – датата на изтичане на срока по чл. 496 от Кодекса за застраховането, до окончателното изпълнение на задължението; 222.50 лева – имуществени вреди във връзка с лечението, ведно със законната лихва от 11.10.2018 година – датата на последното извършено плащане, до окончателното изпълнение на задължението; Й. Т. В. сумите: 22 500 лева – застрахователно обезщетение за претърпени от наследодателката И. Й. Н. неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 18.05.2018 година – датата на изтичане на срока по чл. 496 от Кодекса за застраховането, до окончателното изпълнение на задължението; 222.50 лева – имуществени вреди във връзка с лечението, ведно със законната лихва от 11.10.2018 година – датата на последното извършено плащане, до окончателното изпълнение на задължението.

Постъпил е отговор на исковата молба от адвокат Цветомила Вукова – пълномощник на „ЗАД „Алианц България“ АД, в който са изложени съображения за недопустимост на претенциите, алтернативно – за тяхната неоснователност.

С протоколно Определение от 1.10.2020 година по гр. д. № 64/2020 година на Окръжен съд Русе е прекратено производството по предявените от ищците против ответника искове за заплащане на обезщетение за претърпени от наследодателката им И. Й. Н., починала на 3

22.04.2019 година, неимуществени вреди – получени телесни увреждания, свързани с тях болки, страдания и негативни психични преживявания в резултат на пътнотранспортно произшествие, като процесуално недопустими. Първостепенният съд е приел, че съобразно трайната съдебна практика и правната доктрина претенцията за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени е строго лична, само от волята на лицето зависи дали да предяви такъв иск и в какъв размер счита, че би репарирал търпените от него вреди с неимуществен характер. Касае се за лично право, което е ненаследимо. При условие, че приживе увреденото лице предяви такъв иск, по силата на чл. 227 от ГПК и настъпилото процесуално правоприемство неговите законни наследници биха могли да продължат и да получат вместо увредения дължимото му се обезщетение. В случая не е настъпило процесуално правоприемство. Увреденото лице е починало преди завеждане на исковата молба, поради което към момента не неговата смърт не е налице висящо исково производство. Правото на иск е средство за правна защита на материални права, поради което е ирелевантно за неговото упражняване дали е било налице висящо производство пред застрахователя по силата на разпоредбите на Кодекса за застраховането. Действащата нормативна уредба въвежда като процесуална предпоставка за предявяване на прекия иск на увредения за заплащане на застрахователно обезщетение развило се преди това рекламационно производство, но не е регламентирана възможност това производство да се продължи в неговата съдебна фаза, както се твърди в исковата молба от законните наследници на увреденото лице. В случая липсва изискуема от закона предпоставка – ищците не са носители нито на материалното, нито на процесуалното право на иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от техния наследодател.

Протоколното Определение от 1.10.2020 година по гр. д. № 64/2020 година на Окръжен съд Русе е валидно и допустимо.

В правната теория и съдебната практика се поддържа последователно разбирането, че правото на обезщетение за неимуществени вреди е лично такова и не се наследява. При условие, че приживе пострадалият е предявил иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, процесът може да се продължи от неговите наследници. В хипотезата, при която пострадалият приживе не е заявил претенцията си, наследниците могат да претендират обезщетение само за собствените си болки и страдания, но не и за тези на непосредствено увредения. Правото на иск е средство за защита на материалното право чрез разрешаване на гражданскоправния спор със сила на пресъдено нещо. Процесуалната легитимация е условие за съществуване на правото на иск в полза на определено лице.

Правото на обезщетение за неимуществени вреди е лично право, не се наследява, поради което наследникът не притежава процесуална легитимация да предяви чужди права по исков ред. Без значение за надлежното упражняване на правото на иск от наследника е отправената претенция от наследодателя към дружеството-застраховател. Нормата на чл. 227 от ГПК регламентира приемството в хода на процеса. Разпоредбата е процесуална, поради което не може да се тълкува разширително и да се прилага по аналогия. Доводите на процесуалния представител на Д. Т. Г., Й. Т. В. в качеството им на наследници по закон на И. Й. Н. са 4 несъстоятелни.

Въз основа на изложеното, настоящият състав намира, че претенциите на: Д. Т. Г. за сумата 22 500 лева – застрахователно обезщетение за претърпени от наследодателката И. Й. Н. неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 18.05.2018 година – датата на изтичане на срока по чл. 496 от Кодекса за застраховането, до окончателното изпълнение на задължението; Й. Т. В. за сумата 22 500 лева – застрахователно обезщетение за претърпени от наследодателката

И. Й. Н. неимуществени вреди, ведно със законната лихва от

18.05.2018 година – датата на изтичане на срока по чл. 496 от Кодекса за застраховането, до окончателното изпълнение на задължението са недопустими, поради което производството по делото в тези части подлежи на прекратяване.