Решение № 22123 от 03.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22123 гр. С., 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251110116747 по описа за 2025 година

Производството по делото е о бразувано е по исковата молба на „Е. М.“ ЕООД, с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени положителни установителни искове срещу К. В. К. с правно основание чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, в р . чл. 9, ал. 1 ЗПК , вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4321,44 лева (четири хиляди триста двадесет и един лева и 44 стотинки), представляваща главница по Договор за потребителски паричен кредит № ******** от 24.01.2023 г., ведно със законна лихва за период от 07.10.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 104,96 лева (сто и четири лева и 96 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 21.09.2023 г. до 24.08.2024 г., сумата 237,97 лева (двеста тридесет и седем лева и 97 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 21.09.2023 г. до 07.10.2024 г., за които суми на 19.11.2024 г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 67068/2024г. по описа на СРС, 178 състав.

Ищецът твърди, че на 24.01.2023 г. бил сключен Договор за потребителски паричен кредит № ******** между „У. К. Ф.“ ЕАД и К. В. К., по силата на който Кредиторът предоставил на кредитополучателя паричен кредит в размер на 5120 лв. (петхиляди сто и двадесет лева). Кредитополучателят се задължил да погаси задължението си на 36 месечни анюитетни вноски, с краен срок за погасяване - 21.01.2026 г. След усвояване на кредита, кредитополучателят погасил част от месечните си вноски, след което преустановил плащанията си, като останало непогасено задължение по кредита в размер на 4664.37лв.

/четири хиляди шестстотин шестдесет и четири лева и тридесет и седем стотинки/, от които: главница - 4321.44лв., договорна лихва - 104.96лв. и лихва за забава - 237.97лв. Поради неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита /главница и лихви/, кредитът станал предсрочно изискуем, което на основание чл.12 (2) от договора породило правния интерес на ищеца от предявяване на настоящите искове. Длъжникът бил уведомен с нарочно уведомление за предсрочната изискуемост на задължението на 24.08.2024 г.

1

На 10.04.2024 г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „У. К. Ф.“ ЕАД и ищеца, по силата на който задължението на К.

В. К., произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит № ******** от 24.01.2023 г. било изкупено от ищцовото дружество. В изпълнение на императивните разпоредби на чл. 99 ЗЗД, длъжникът бил уведомен, че считано от датата на получаване на уведомлението за цесия кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане е „Е. М.“ ЕООД. Съгласно приложено пълномощно „И. и Д.- Адвокатско дружество“ било упълномощено от „У. К. Ф.“ ЕАД, да извършва уведомяване на длъжниците от името му и за негова сметка. В случая разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от Закона за задълженията и договорите - „прехвърлянето на вземане има действие спрямо третите лица и спрямо длъжниците от деня, когато то бъде съобщено от предишния кредитор“ била изпълнена. На длъжника било връчено уведомление за цесия и за предсрочна изискуемост на 24.08.2024 г. С връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея по делото, ответникът, получил уведомлението, изходящо от „У. К. Ф.“ ЕАД (стар кредитор) за извършеното прехвърляне на процесиите вземания, като стават надлежно уведомени за извършената цесия. Ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК за сумата от 4664,37 лв. /четири хиляди шестстотин шестдесет и четири лева и тридесет и седем стотинки/, от които: главница – 4321,44 лв., договорна лихва – 104,96 лв. и лихва за забава – 237,97 лв., ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаването на заявлението до окончателно събиране на сумата, въз основа на което било ч. гр. д. № 67068/2024г. по описа на СРС и издадена заповед за изпълнение за прендираната сума. Срещу издадената заповед ответникът подал възражение, за което ищецът бил уведомен със съобщение, надлежно връчено на 24.02.2025 г. Претендира разноски.

В законоустановения едномесечен срок не е постъпил отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК

С възражение по чл. 414 ГПК ответникът е оспорил претенциите на ищеца.

По делото е постъпила молба с вх. № 259601/29.07.2025 г. от ответника, съгласно която поради постигнато извънсъдебно споразумение с ищеца по делото, моли да се приеме молбата като признание на исковата претенция.

По делото е постъпила молба с вх. № 265332/05.08.2022 г. от ответника, с която е направено искане за постановяване на решение при признание на иска.

В изпълнение на указанията на съда ищецът е депозирал молба с вх. № 262892/01.08.2025 г., в която е посочено, че се претендира договорна лихва в размер на 470,15 лв. за периода от 21.09.2023 г. до 24.08.2024 г.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Въз основа на заявление от 07.10.2024 г., подадено от „Е. М.“ ЕООД срещу К. В. К. е образувано ч. гр. д. № 5822/2024 г. по описа на РС -П., препратено по подсъдност на Софийски районен съд, по описа на който е образувано ч. гр. д. № 67068/2024 г. по описа на 178 състав, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 19.11.2024 г. за сумата от 4321,44 лв., представляваща главница по Договор за потребителски паричен кредит № ******** от 24.01.2023 г., заедно със законната лихва от 07.10.2024 г. до изплащането на вземането, договорна лихва в размер на 104,96 лв. за периода от 21.09.2023 г. до 24.08.2024 г., лихва за забава в размер 2 на 237,97 лв. за периода от 21.09.2023 г. до 07.10.2024 г., както и разноски в размер на 93,29 лв. за държавна такса и 240 лв. за възнаграждение на адвокат.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение срещу заповедта за изпълнение от длъжника, като в законовия срок по чл. 415, ал. 4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

Съгласно възприетото в съдебната практика /

Решение № 152 от 28.04.2014 г. по гр. д. № 7541/2013 г. на ВКС, ІV г. о . , Решение № 171 от 24.04.2012 г. по гр. д. № 801/11 г. на ВКС, ІV г. о . , Решение № 50 от 29.06.2012 г. по гр. д. № 716/11 г. на ВКС, ІV г. о., Решение № 412 от 05.02.2014 г. по гр. д. № 2190/13 г. на ВКС, ІV г. о. и др./, правен интерес от предявяване на иск по чл. 422 ГПК има само кредитор, който ще установява съществуването на вече оспорено в заповедното производство вземане. Целта е с решението по този иск да се признае или отрече същото право, за което е издадена заповедта за изпълнение. Съдът е длъжен да извърши преценка за идентичност на претендираното материално право и я прави въз основа на неговата индивидуализация, въведена от ищеца по иска за съществуване на вземането. Вземането се индивидуализира чрез посочване на източника му /на правопораждащите правото факти/, чрез посочване на неговия вид, размер, както и на период на претенцията. Липсата на идентичност на вземането по издадената заповед за изпълнение и предмета на предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск води до липса на правен интерес от предявяване на установителен иск и обуславя недопустимост на производството по делото.

Предвид изложеното съдът намира за недопустима исковата претенция само в частта за сумата над 104,96 лв. до размера от 470,15 лв. или разликата от 312,19 лв., представляваща договорна лихва за периода от 21.09.2023 г. до 24.08.2024 г. Както бе посочено, за допустимостта на установителния иск по чл. 422 ГПК е необходимо да е налице пълен идентитет на претенциите, заявени в двете производства - по основание, размер и период, доколкото в исковото производство се установява дължимостта именно на тези вземания, за които е образувано заповедното производство и за които е издадена заповед за изпълнение.

С оглед констатираното несъответствие между вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение и подадения установителен иск, съдът намира, че производството по дело следва да бъде прекратено като недопустимо на основание чл. 130 ГПК, във вр. 422 и чл. 415 ГПК в частта, с която е предявен иск за договорна лихва за разликата над сумата от 104,96 лв. до пълния размер от 417,15 лв. за договорна лихва за периода от 21.09.2023 г. до 24.08.2024 г.

По делото не се спори и видно от представения Договор за потребителски паричен кредит № ******** от 24.01.2023 г., сключен между „У. К. Ф.“ ЕАД и К. В. К., че негова в полза е предоставен кредит в размер на 5000 лв., при уговорена годишна фиксирана лихва в размер на 18,08 %, такса за разглеждане на кредита – 120 лв. и ГПР в размер на 24,92 %. В договора е посочено, че общо дължимата сума от заемополучателя е в размер на 6923,37 лв. /от която сума главница в размер на 5120 лв./, платима на 36 месечни вноски, в размер на 192,56 лв. всяка, с падеж на първата вноска – 21.02.2023 г. Договорът съдържа подпис на клиента.

Представен е Стандартен европейски формуляр за предоставяне на 3 информация за потребителски кредити от 24.01.2023 г. и Общите условия за отпускане на потребителски кредит с фиксиран лихвен процент в евро или лева, подписани от кредитополучателя.

По делото не се спори и е представен Индивидуален договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 10.04.2024 г., сключен между „У. К. Ф.“ ЕАД /цедент/ и „Е. М.“ ЕООД /цесионер/, с който в полза на цесионера са прехвърлени вземанията, индивидуализирани в Приложение № 1, което е неразделна част от договора.

Представено е извлечение от Приложение № 1 към договора, в което е отразено под № 337 задължение в размер на 4321,44 лв., с длъжник К. В. К..

Като доказателство по делото е представено Потвърждение за сключена цесия, с което на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът потвърдил извършената цесия на вземания, прехвърлени в полза на цесионера „Е. М.“ ЕООД, произхождащи от договори за потребителски кредит, изрично посочени в Приложение № 1 към Индивидуален договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 10.04.2024 г.

С пълномощно цедентът е упълномощил цесионера да уведоми съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД длъжниците за сключения договор за прехвърляне на вземания.

Представено е уведомление за извършено прехвърляне на вземания, връчено на ответната страна на 24.08.2024 г., видно от известие за доставяне на л. 35 от делото.

По делото изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която настоящия съдебен състав възприема изцяло на основание чл. 202 ГПК като обосновано, обективно и компетентно изготвено. Съгласно заключението първоначалният кредитор превел по банкова сметка на ответника паричен кредит в размер на 5000 лв. Уговорената такса за разглеждане на кредит от 120 лв. е включена в главницата на кредита, заедно с която усвоената сума по кредита възлиза на 5120 лв. Според заключението до датата на обявената предсрочна изискуемост /24.08.2024 г./ за погасяване на задълженията по кредита е изплатена сума в общ размер на 1381,68 лв., а след тази дата са изплатени суми в общ размер на 4600 лв. Общият размер на погасените задължения по кредита възлиза на 5981,68 лв. Към датата на последното извършено плащане – 30.09.2025 г. непогасеният размер на задълженията по кредита възлиза в размер на 1051,07 лв. за главница. Съгласно заключението дължимата лихва към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК е в размер на 42,54 лв. върху непогасената главница за периода от 12.09.2024 г. до 07.10.2024 г., а размерът на възнаградителната лихва за същия период е 386,48 лв., които съгласно отговорът на задача 3 от заключението са погасени чрез плащане на 30.09.2025 г. от длъжника (табл. на стр. 4 от заключението). Съгласно заключението размерът на ГПР е в размер на 23,16%, като в този процент е включен като компонент и застрахователната премия, като посоченият в договора ГПР е по-висок /24,92 %/ от изчисления от експерта. Върху застрахователната премия не е начислявана възнаградителна лихва. Съгласно заключението няма постъпили плащания от застрахователя по договора „Кардиф Животозастраховане“ клон България.