Решение № 85 от 24.04.2023, Районен съд - Исперих
- Съд
- Районен съд - Исперих
- Дело
- Гражданско дело 892/2021
- Вид
- Решение № 85
- Подписан
- 24.04.2023
- В сила
- 26.05.2023
- Състав
- Елица Денчева Бояджиева Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.51 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.496, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.500, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл.130, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.343б, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 85 гр. Исперих, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Елица Д. Бояджиева Георгиева при участието на секретаря Детелина В. Янкова като разгледа докладваното от Елица Д. Бояджиева Георгиева Гражданско дело № 20213310100892 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното :
Предявени искове по чл. 432, ал.1 от Кодекса за застраховане и по чл.500, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховане.
Постъпила е искова молба вх.№ 2887/ 22.12.2021г. от Г. Б. Б., ЕГН – ********** от село Л община И, област Р ул.“Я“ №.. против Застрахователно дружество „Б.И.“ АД град С ЕИК.......... с която моли съда да осъди застрахователя да и заплати обезщетение в размер на 3600.00лв. за претърпените неимуществени вреди – болки, страдания и неудобства вследствие на претърпяно ПТП на 24.12.2016г., ведно със законната лихва от 27.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата. Ищцата разказва, че на 24.12.2016г. около 20.10 часа е била в село Л, община Ии е чакала на автобусната спирка, находяща се на улица „Т“ в центъра на селото и чакала автобуса пътуващ за Република Т, заедно с няколко свои роднини. Докато си говорели забелязала превозно средство, което преминало близо до тях с висока скорост. Малко по-напред, след около 150 – 200 метра лекия автомобил спрял, включил на задна скорост, обърнал и се насочил към стоящите лица на спирката. Увеличил скоростта и се блъснал в тях. От последвалия удар ищцата паднала на земята по лице, като се подпряла на дясното си коляно и дясната си длан. Усетила болка в дясното си коляно и дясната си ръка. Била много уплашена, тъй като видяла, че водача умишлено се е блъснал в чакащите на спирката хора. В резултат на ПТП-то на ищцата била причинена телесна повреда изразяваща се във временно разстройство на здравето неопасно за живота, поради причинените травматични увреждания: лек оток, бледосинкаво нараняване и болка по предната повърхност на дясна раменна става с площ 4,5/ 3,5см; оток, болка, кръвонасядане и ограничен обем 1 на движение в дясна колянна става с обловати охлузвания под долната дъга на капачката; разлято насиняване, оток и палпаторна болезненост на възглавничката на палеца на дясната ръка. Деянието, вината на водача на МПС-то и причинно-следствената връзка между деянието и причинените на ищцата телесни увреждания били установени по НОХД № 273/ 2017г. по описа на РС – И. Моторното превозно средство, с което е причинено ПТП-то е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество. На 26.03.2020г. ищцата предявила претенцията си пред застрахователя, но същият отказал заплащане, тъй като увреденото лице не било представило доказателства, от които може да бъде определен размера на претендираните вреди. До изтичане срока по чл.496, ал.1 от КЗ ищцата не получила произнасяне по претенцията. По тази причина завела настоящият иск срещу застрахователя на причинителя на вредата.
По доказателствата ищцата моли да се приложи наказателното дело, по което е реализирана наказателната отговорност на причинителя на вредата, да се назначи съдебно-медицинска експертиза и да се даде възможност за ангажиране на гласни доказателства в процеса.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника „Застрахователно дружество Б И“ АД град С е постъпил писмен отговор, в който оспорват иска по основание и размер. считат, че искът е завишен по размер и не отговарял на икономическата конюктура и вредата. Оздравителният процес бил кратък и телесните увреди са били леки. Считат, че сума около 1000.00лв. била адекватна като обезщетение в случая. Направено е възражение за изтекла погасителна давност на исковете за главница и лихви. Поискано е привличане на трето лице помагач на страната на ответника, а именно причинителя на ПТП-то Г. Ф. М. с оглед предявяване на регресен иск срещу него, тъй като произшествието било реализирано в пияно състояние.
Съдът е конституирал Г. Ф. М. като трето лице – помагач на страната на ответника и е приел за съвместно разглеждане в настоящият процес предяваният от застрахователя срещу М. обратен иск.
Постъпила е искова молба вх.№ 255/ 01.02.2022г. от ЗД „Б И“ АД ЕИК............ представлявано от адвокат Ал.И. против Г. Ф. М. ЕГН – ********** от село Л, община И, област Р, ул.“В“ №... с която молят съда да осъди ответника да им заплати изцяло сумата за главница, лихви и разноски, които дружеството ще бъде осъдено да заплати на Г. Б. в настоящото производство. Претендират и разноски. В исковата молба се твърди, че ответникът е причинил ПТП в село Лудогорци, област Разград при управление на лек автомобил „Ауди“ с рег.№ ............... и че ако претенцията на пострадалата при ПТП-то Б. бъде уважена, то ще възникне правото на регресна претенция в полза на застрахователното дружество срещу причинителя на вредата – водача М., който е шофирал в пияно състояние.
Нямат искания по доказателствата.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по регресният иск Г. М..
В съдебно заседание ищцата чрез процесуалният си представител адвокат Д. П. поддържа исковата претенция и моли същата изцяло да бъде уважена.
За ответникът „Застрахователно дружество Б И“ АД град С не се явява представител. От същото е постъпила молба в която заявяват, че поддържат наведените доводи в молба вх.№ 3956/ 08.12.2022г. Молят искът да бъде 2 отхварлен или алтернативно ако бъде уважен, то размерът му да бъде редуциран тъй като не отговарял на тежестта на реално претърпените от пострадалата вреди.
За третото лице – помагач Г. М. се явява адвокат Е. К., която оспорйва претенцията на ищцата по размер. Счита същата за изключително завишена и моли да бъде редуцирана, тъй като не са събрани доказателства за действително претерпените болки и страдания.
Съдът, след като се запозна с представинете по делото глесни и писмени доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка : На 24.12.2016г. около 20.10 часа ищцата Г Б. била в село Л, община И и чакала на автобусната спирка, находяща се на улица „Т“ в центъра на селото автобуса пътуващ за Република Т, заедно с няколко свои роднини. Автомобил управляван от ответника Г. М. преминал пред тях и малко след спирката спрял, завъртял се рязко, водача подал газ и връхлетял върху хората чакащи на спирката. Настъпило ПТП, при което ищцата паднала на земята по лице, като се подпряла на дясното си коляно и дясната си длан. Усетила болка в дясното си коляно и дясната си ръка. Била много уплашена, тъй като видяла, че водача умишлено се е блъснал в чакащите на спирката хора. В резултат на инцидента видно от заключението по назначената в процеса съдебномедицинска експертиза пострадалата е получила : контузия на дясно коляно : оток, болка, кръвонасядане и ограничен обем движение в дясна колянна става с обловати охлузвания под долната дъга на капачката; контузия на дясна ръка; кръвонасядане, оток и палпаторна болезненост по предната повърхност на дясна раменна става и в областта на възглавничката на палеца на дясната ръка. По своята медико-биологична характеристика травматичните увреждания на Гюлсюм Б. обуславяли временно разтройство на здравето, неопасно за живота на пострадалата. Травмите били причинени по общият механизъм на удари с/ върху твърд/ и тъп/ и предмет/ и и отговаряли да са получени по начин сочен в исковата молба – удар от лек автомобил приземяване на терена напред с опора в дясно коляно и длан. Общият оздравителен период за описаните увреждания е около 2 седмици. По делото не са приложени медицински документи, които да сочат провеждане на лечение, различно от симптоматичното, както и за настъпили усложнения.
По делото е разпитан свидетеля Е З, който сочи, че вследствие на инцидента ищцата е мила проблеми вдясно с крака и ръката. Боляли са я, като не имало счупване, но са били охлузени. Няколко месеца ищцата е била изплашена от случилото се. Било я е страх да излиза навън, страхувала се е от Г. М. и че инцидента ще се повтори. Ходила е също на психиатър. Имала е болки и травми около капачката на лакътя, имала охлузвания, болки в крака в дясно.
Проведено е производство по НОХД № 273/ 2017г. по описа на РС – И, в което е одобрено от съда споразумение за решаване на делото по силата на което третото лице – помагач Г. М. е било признато за виновно в осъществено престъпление по чл.131, ал.1, т.4, пр.3 и т.9, пр.1 и пр.2 в.в. чл.128, ал.1 в.в. чл.129, ал.1 в.в. чл.130, ал.1 от НК, за това че на 24.12.2016г. в село Лудогорци, област Разград, на автобусна спирка в центъра на селото е причинил телесна повреда на повече от едно лица – тежка телесна повреда на Б. Б. Б., средна телесна повреда на Г БТ, лека телесна повреда на Г. Б. Б., изразяваща се във временно разтройство на здравето, неопасно за живота на 3 пострадалата, поради контузия на дясно коляно : оток, болка, кръвонасядане и ограничен обем движение в дясна колянна става с обловати охлузвания под долната дъга на капачката; контузия на дясна ръка; кръвонасядане, оток и палпаторна болезненост по предната повърхност на дясна раменна става и в областта на възглавничката на палеца на дясната ръка, лека телесна повреда на Б М Б., лека телесна повреда на Г Б Б, лека телесна повреда на А ФХ, лека телесна повреда на Д Б. Б., като деянието е извършенопо начин и средство, опасни за живота на мнозина – като управлявал лек автомобил „А” с рег.
№........, умишлено го насочил и неколкократно блъснал тези лица. За осъщественото деяние на Г. М. е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от Две години и Шест месеца, изпълнението на което е било отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от Пет години.
С оглед изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи : Съдът намира предяваният пряк иск по чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховане за основателен и доказан и като такъв, същият следва да бъде уважен изцяло. Към момента на настъпване на процесното ПТП 24.12.2016г., при което ищцата Г Б. е пострадала, управляваният от Г. М. лек автомобил „А.. с рег.№ ........... е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника Застрахователно дружество „Б И“ АД град С с начална дата 10.04.2016г. 00.00 часа и крайна дата 09.04.2017г. 23.59ч. Това поражда правото на пострадалата Г Б. да предяви пряк иск за вредите претърпени от нея в резултата на ПТП-то причинено от застрахованото при ответника лице към застрахователя. Фактът на осъщественото деяние, причиненият престъпен резултат – неимуществена вреда на пострадалата Г.Б. и причинно-следствената връзка между виновното проивоправно поведение на застрахованото лице Г. М. и настъпилият противоправен резултат се установяват безспорно с Определението от 27.09.2017г. по НОХД № 273/ 2017г. по описа на РС – И, с което е одобрено споразумение по силата на което М. се е признал за виновен в осъществено деяние по чл.131, ал.1, т.4, пр.3 и т.9, пр.1 и пр.2 в.в. чл.128, ал.1 в.в. чл.129, ал.1 в.в. чл.130, ал.1 от НК – причинени телесни повреди при ПТП на повече от едно лица вкл. ищцата.
Съгласно чл.51 от ЗЗД Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В процеса се установя посредством изслушаното заключение по съдебно-медицинската експертиза и свидетелските показания, че вследствие на пътният инцидент ищцата е получила травматични увреждания, които са затруднили движението на дясната и ръка и десния и крак. Вещото лице определя оздравителният период на две седмици, но разпитаният в процеса свидетел сочи, че ищцата няколко месеца се е възстановявала от претърпеният стрес, шок, емоционални болки и страдания, било я е страх да излиза на улицата, страхувала се е персонално от причинителя на ПТП-то и че ще я сполети същата беда. По тази причина изхождайки обективно от факта, че е било нарушено движението както в горната, така и в долната част на тялото – увреден е крак, но и ръка, пострадалата е в трудоспособна възраст и че оздравителният период е продължил повече от двете седмици визирани от вещото лице в експертизата принципно, както сочи свидетеля Е З по справедливост съобразно нормата на чл.52 от ЗЗД съдът счита, че сума в размер на 5000.00лв. успешно би репарирала претърпените от ищцата болки и страдания в резултат на преживяното ПТП и причинените неимуществени 4 вреди – болки, страдания, емоционален и психически стрес от пострадалата.