Решение № 816 от 22.10.2025, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 816 гр. Благоевград, 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Миглена Кавалова при участието на секретаря Мария Сп. М.а като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Гражданско дело № 20241210103169 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Р. А. С., ЕГН **********, адрес: с. Це, съдебен адрес: адвокат Р. Б., АК- Бредставлявана от Кмета М Ищецът твърди, че е собственик на ПИ с идентификатор ***, ЕКАТТЕ 78464, адрес: с. Це площ 623 кв.м. и построената в него сграда с идентификатор ***, ЕКАТТЕ 78464, адрес: с. Цзастроена площ 100 кв.м., брой етажи - 2.

Твърди, че няма документ за собственост за посочените по-горе имоти и предприел действия по снабдяване с нотариален акт и на 22.04.2024г. подал до община Благоевград молба декларация за извършване на обстоятелствена проверка за тези имоти. В издаденото му удостоверение от община Благоевград е посочено, че ПИ с идентификатор *** е общинска собственост, съгласно АДС № 16/05.01.1986г. и че липсват данни за наличие на акт за общинска собственост за сграда с идентификатор ***. Твърди, че сграда с идентификатор *** е построена от баща му Аов С., ЕГН ********** в периода 1985г. - 1988г., а от 2004г. той е във владение на ПИ с идентификатор *** и построената в него сграда с идентификатор ***, като владее поземления имот и сградата спокойно, явно и без каквито и да било спорове с някого. Твърди присъединяване на владението на баща му от 1985г. и владението, което осъществява от 2004г. го легитимира като собственик на имота на основание давностно владение.

Предвид изложеното моли съда на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да признае за установено по отношение на Община Благоевград, че е собственик на основание давностно владение по чл. 79, ал. 1 от ЗС на Поземлен имот с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастрални регистри одобрени със Заповед № РД-18-77/26.11.2021г. на изпълнителния директор на АГКК, с. Ц площ 623 кв.м. трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при съседи на недвижимия имот: ***, ***; ***; ***; ***.

Излага подробни правни съображения във връзка с твърдението си за основателност на 1 предявения иск. Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника, в който отговор се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че е собственик на процесния имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Ц общ. основание чл. 2, ал. 1, т. 7 от Закона за общинската собственост във връзка с § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС. Излага подробни правни съображения. За имот с идентификатор *** има съставен акт за държавна собственост № 16 от 05.01.1986 г. на Общински народен съвет - Благоевград, който е изготвен на основание ПМС № 1/1981 г. и чл. 77 от Наредбата за държавни имоти /чл. 77, ал. 2 от Наредбата за държавните имоти, като видно от акта, процесният имот представлява незастроен жилищен парцел № VII, кв. 5, с площ от 600 кв.м., при съседи: парцели VI и VIII по плана на с.

Церово, одобрен със Заповед № 325/06.04.1982 г. Целият имот е представлявал държавна собственост, предоставен за оперативно управление на Общински народен съвет - гр.

Благоевград. В акта като бивш собственик на имота е посочен АПК „Д. Благоев“, което означава, че държавният имот е бил предоставен за стопанисване и управление на АПК, като сочи, че в настоящия случай през 1985 г. бащата на ищеца Альоша Р.ов С. е получил фактическа власт върху процесния парцел VII, в кв. 5 по плана на с. Церово, след постигнато съгласие със собственика - държавата, чрез ОбНС, въз основа на отстъпено в негова полза право на строеж за жилищна сграда върху държавна земя - суперфиция. Въз основа на отстъпеното право на строеж на 05.05.1986 г. са одобрени архитектурни проекти за строеж па жилищна сграда в парцел VII, в кв. 5 на с. Церово и е издадено разрешение за строеж № 65/05.05.1986 г. В резултат на отстъпеното право на строеж и одобрени строителни книжа, наследодателят на ищеца - Альоша Р.ов С. е построил жилищната сграда в процесния имот, като той станал собственик на сградата, не и на недвижимия имот. Предвид горното и изложените в отговора подробни фактически и правни съображения моли искът да бъде отхвърлен и да му се присъдят сторените по делото разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

С акт за държавна собственост № 16 от 05.01.1986 г. на Общински народен съвет Благоевград, който е изготвен на основание ПМС № 1/1981 г. и чл. 77 от Наредбата за държавни имоти, процесният имот, представлявал незастроен жилищен парцел № VII, кв. 5, с площ от 600 кв.м., при съседи: парцели VI и VIII по плана на с. Ц, одобрен със Заповед № 325/06.04.1982 г. е актуван като държавна собственост, като в АДС за бивш собственик на имота е посочен А

Въз основа на отстъпеното право на строеж в полза на наследодателя на ищеца, на 05.05.1986 г. са одобрени архитектурни проекти за строеж па жилищна сграда в парцел VII, в кв. 5 на с. Церово и е издадено разрешение за строеж № 65/05.05.1986 г., а за построената жилищна сграда е издаден Нотариален акт за удостоверяване на право на собственост върху недвижим имот на основание давностно владение № 73, том IV, рег. № 5931, дело № 632 от 2024 година на нотариус И с район на действие района на РС – Благоевград, с който за собственик е признат ищецът в производството.

Видно от Удостоверение за наследници изх. № 4/28.02.2024 година издадено от Община Благоевград, ищецът е наследник на Альоша Р.ов С.. Във връзка с доказване на отстъпеното право на строеж върху процесния имот са приети като доказателства по делото Заповед № 325/06.04.1982 година на ОкПротокол от 05.01.1982 година на комисията назначена със Заповед № 198/16.10.1981 година на председателя на ИК на Общинския народен съвет – Благоевград; Протокол № 1, ведно с Решение № 7 от дата 07.01.1982 година на Съвет за архитектура и благоустройство при Общински народен съвет – Благоевград;

Заповед № 36/20.03.1984 година на Общински народен съвет – Благоевград; Предложение № 01-2729/17.11.1983 година от АДоговор от 17.11.1983 година между АПК „Д. С.; Договор за 2 отстъпено производство на строеж върху държавна земя от 20.03.1985 година; Одобрени на 05.05.1986 година архитектурни проекти за строеж на ЧЖС в парцел VII, в кв. 5 на с. Ц /извадка/; Скица № 485/07.04.1986 година за строеж; Молба от наследодателя на ищеца до Председателя на ОбНС за отстъпване право на строеж в с. Церово; Заповед № 36/20.03.1984г. на Председателя на ОбНС и приложените в преписката по издаването й документи.

Събрани са гласни доказателства по делото чрез разпита на свидетелите Т, от които се установява, че в имота има овощни дръвчета всякакъв вид - ябълки, круши, сливи, праскови, лози /асма/. В предната част на имота има зеленчукова градина – чушки, домати, праз, имотът е ограден с тЕ. мрежа и се използва целогодишно, ищецът живее там и поддържа имота от 20 години, до преди това баща му се е грижил. Имотът, в който е къщата на Р. е ограден общо с друг имот, стопанисван от Р. с обща ограда, поставена преди 2000 – ната година. В имота, където е къщата на Р. има външна тоалетна, която е на 5-6 метра от къщата, а другото е за зеленчукова и овощна градина. При предявяване на скицата, приложена по делото към исковата молба, свидетелят скицата имот с идентификатор ***, като сочи, че това имотът на Р., а имот с идентификатор *** е имотът на свидетелката.

Като имот на РПК посочва имота с идентификатор ***. Съответно при предявяване на скицата на св. С, сочи сграда 1 в имот 228, че е къщата на Р.. Оградата на имота, който твърди, че към момента е ограден общо - посочва имотите с идентификатор 228 и 245 и сочи, че сградата находяща се в имот 245 е магазинчето на РПК. Къщата на Р. е построена преди 1993г. от баща му, родителите му поддържали имота, неговият баща засадил дръвчетата, грижил се за тях до смъртта си, а след това – Р., като има доста овощни дръвчета - над 30, отдавна засадени, а скоро Р. садил круши и праскова. В имота, където е къщата няма други сгради, освен външна тоалетна в долния край на имота, която е тухлена.

Прието е заключение на назначената по делото съдебно – агрономическа експертиза, от която се установява, че при огледа на място, в имота - предмет по делото са установени изградени съоръжения и поддържани трайни насаждения - метални и мрежести огради за опазването му и трайни метални конструкции за поддържане на лозови насаждения, които са разположени по границата на парцела и във вътрешността му около къщата, изградени тераси на нива, върху които са засадени отделните дървета и лози, така че да им се осигурят добри почвени условия, като се окопават и поливат, както и телени конструкции, които осигуряват равномерното разпределение на стеблата на лозите по цялата площ. В имота са засадени около 45 броя овощни дървета (предимно кайсии, череши, ябълки, круши и сливи), като част от тях са на възраст над 20 години, които са поддържани; около 60 броя лози, разположени върху специално изградени конструкции за привързване, изградени преди повече от 15 - 20 години, междуредията се обработват редовно, видими са подпорни конструкции за лозята, както метални колове, варосват се стъблата на дърветата за предпазването им от вредители. Насажденията са в добро плододаващо състояние, ежегодно дават продукция. По границата на имота със съседните имоти също са насадени дървета, както и по границата с пътя, който минава покрай него, в имота има изградена и къща, найстарите кайсии, праскови и ябълки са на възраст 20-30 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.

124, ал. 1 от ГПК.

В тежест на ищеца е да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че е придобил собствеността върху процесния поземлен имот, подробно посочен в исковата молба на соченото в исковата молба основание в резултат на упражнявано давностно владение с намерение за своене, което е било явно, необезпокоявано и непрекъснато за посочения в исковата молба период

3

Ответникът следва да докаже възраженията си, наведени в исковата молба, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

В проведеното по делото открито съдебно заседание на 04.02.2025г. съдът е допълнил обявения доклад на страните по делото за посочване неоспорените обстоятелства от ищеца, а именно - в т. 3 от същия - ищецът не оспорва посочените от ответника обстоятелства, че имот с идентификатор *** по КККР на с. Церово е идентичен с парцел VII, пл. № 2, в кв. 5 по плана на с. Церово и че сградата с идентификатор *** по КККР на с. Церово, с предназначение жилищна сграда -многофамилна - 100 кв. м е изградена въз основа на отстъпено право на строеж.

Правото на собственост на дворно място се претендира от ищеца на основание наследствено правоприемство от баща му и на основание осъществявано давностно владение от ищеца, към което е присъединено владението на неговия наследодател.

Ответната Община Благоевград претендира, че имотът е общинска собственост на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС във вр. с пар. 42 от ПЗР на ЗИДЗОС, в сила от 01.06.2006г., като имотът бил актуван като държавен с Акт за държавна собственост № 16 от 05.01.1986г.

Съгласно пар. 42 от ПЗР на ЗИДЗОС застроените и незастроените парцели и имоти държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизане в сила на този закон подробни устройствени планове, преминават в собственост на общините. В съдебната практика се приема, че актовете за държавна и общинска собственост нямат правопораждащо действие, а само констатират правото на собственост, придобито по някой от предвидените в чл. 77 от ЗС способи. По делото от съществено значение е да се установи статута на имота към датата и периода, през който ищецът твърди започнато и осъществявано владение и присъединяване на такова от праводателите й, за да се прецени дали и доколко през този период статута на имота и респ. изменението в него е допускало възможността за придобиването му по давност. Затова от съществено значение са въпросите дали процесният имот е бил включен в ТКЗС, ДЗС или друго такова образувание, има ли данни за предишен собственик или собственици на имота преди кооперирането му, дали преди или след обобществяването е включен в регулационните граници на населеното място, бил ли е застроен, предявени ли са реституционни претенции и в този смисъл подлежал ли е на реституиране по ЗСПЗЗ, налице ли са последващи регулационни планове, какво е отреждането по тях на имота, както и дали плановете са приложени и какво е значението на приложението на плана относно статута на имота и възможността му да се придобива по давност, ако към този момент няма данни за собственик на имота. В исковата молба ищецът претендира да бъде установено правото на собственост върху процесния имот като придобит по давност за период, следващ учредяването на правото на строеж. Ответната община е направила възражение в отговора на исковата молба, че имотът е държавна собственост на основание Разпореждане № 404/28.10.1968г., изм. с ПМС №1 от 07.01.1981г. За разрешаването на спора са от значение правните въпроси дали държавата е могла да придобие имота по силата на Разпореждане № 404 /28.10.1968г., с изменената т. 5 с ПМС № 1 от 07.01.1981г. и дали е имало законова забрана за придобиване на собствеността по давност в срока на владението. По силата на Разпореждане № 404 от 28.10.1968г. на Бюрото на Министерския съвет, точка 5 и по-точно с §1 от заключителните разпоредби на ПМС № 1 от 1981г., с който се изменя точка 5 от Разпореждане №404 от 1968г. държавните селскостопански предприятия се задължават да предадат безвъзмездно на общинските народни съвети държавните дворни места, които стопанисват, освен парцелите в стопанските дворове и необходимите им парцели за производствени нужди, като общинските народни съвети, по предложение на държавните селскостопански предприятия, предоставят безвъзмездно право на строеж върху държавна земя на нуждаещи се работници и служители, които се задължават да работят не по-малко от 5 години в държавно селскостопанско предприятие, като при неизпълнение на това 4 задължение те заплащат правото на строеж, а ако парцелът не е застроен, се отнема.