Решение № 910 от 02.03.2026, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 910

Велико Търново, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - II състав, в съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ

При секретар ПЕНКА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ административно дело № 20257060700789 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 149 и сл. от АПК, вр. с чл. 112, ал. 1 от Закона за здравето ЗЗ/.

Образувано е по подадена жалба от адв. Св. Ш., в качеството му на пълномощник на Й. П. Ч. от [населено място], срещу Експертно решение №91437 от заседание №79/19.06.2025г. на Националната експертна лекарска комисия, специализиран състав по неврологични, вътрешни, УНГ и ССЗ. Жалбоподателят твърди, че решението на НЕЛК е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Моли съда да обезсили обжалваното решение като недопустимо, респ. при условия на евентуалност да го отмени като незаконосъобразно.

Ответникът по жалбата – Националната експертна лекарска комисия, не взема изрично становище по жалбата.

Заинтересованата страна – ТЕЛК – първи състав при „МБАЛ д-р Никола Василев“ АД – [населено място], в представено по делото писмено становище поддържа законосъобразност на постановеното от тях експертно решение.

Заинтересованата страна – Д. градина „Р.“ – [населено място], чрез пълномощника си по делото, оспорва подадената жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Претендира за присъждане на разноски по делото.

Заинтересованите страни – Агенция за хората с увреждания, ТП на НОИ – В. Търново и Регионална дирекция за социално подпомагане – В. Търново, всички редовно призовани, не се представляват и не вземат становище по спора.

Съдът като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

От ТЕЛК първи състав при МБАЛ „Д-р Никола Василев” АД – [населено място] е издадено ЕР №90049 от заседание №8/13.01.2025г. С него на жалбоподателя Й. Ч. е определена 80% трайно намалена работоспособност за срок от дена година. В ЕР, т. 14 „противопоказни условия на труд“ като такива са посочени „Тежки психофизични натоварвания, неблагоприятен микроклимат – ниски и високи температури, повишена влажност, нощен труд“. В решението на ТЕЛК е посочено, че при липса на противопоказни условия на труд лицето е в състояние да изпълнява трудовите си задължения по настоящата професия – огняр на парно с пелети.

Експертното решение на ТЕЛК е оспорено от ДГ „Р.“ – работодател и и осигурител на освидетелстваното лице, по реда на чл. 112, ал. 1, т. 3 от ЗЗ пред НЕЛК, която в специализиран състав по неврологични, вътрешни, УНГ и ССЗ е взела спорното в настоящото производство ЕР №91437 от заседание №79 на 19.06.2025г. Със него е отменено решението на ТЕЛК по показателя противопоказни условия на труд и е издадено ново решение в тази част. С новото ЕР на НЕЛК е прието, че след като са налице противопоказни условия като тежки психофизични натоварвания, неблагоприятен микроклимат – ниски и високи температури, повишена влажност, нощен труд, освидетелстваното лице не може да продължи да работи на заеманата длъжност „огняр на парно с пелети“.

Решението на НЕЛК – София е връчено на жалбоподателя на 07.07.2025г. /стр. 34 от делото/, а жалбата срещу него по съдебен ред е подадена чрез ССЕВ на същата дата и регистрирана в системата с вх. №АС-285/07.07.2025г./вж. стр. 5 и 6 от делото/.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че жалбата е подадена от лигитимирано лице, адресат на оспорвания административен акт, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С ЕР №90049 от заседание №8/13.01.2025г. на ТЕЛК първи състав при МБАЛ „Д-р Никола Василев” АД – [населено място] на жалбоподателя Й. Ч. е определена 80% трайно намалена работоспособност за срок от дена година. Като водеща диагноза е посочена „остър трансмурален инфаркт на миокарда с други неуточнени локализации“ а в частта по т. 14 „противопоказни условия на труд“ са визирани „Тежки психофизични натоварвания, неблагоприятен микроклимат – ниски и високи температури, повишена влажност, нощен труд“. Прието е било обаче, че независимо от изводите по т. 14 лицето е в състояние да изпълнява трудовите си задължения по настоящата професия – огняр на парно с пелети.

При обжалване на решението в тази му част по реда на чл. 112, ал. 1, т. 3 от ЗЗ пред НЕЛК, специализиран състав по неврологични, вътрешни, УНГ и ССЗ е приел ЕР №91437 от заседание №79 на 19.06.2025г. С това решение е отменено ЕР на ТЕЛК по отношение на противопоказни условия на труд, като е прието, че при наличието на посочените противопоказания, освидетелстваното лице не може да упражнява заеманата длъжност.

Решението на НЕЛК се оспорва пред АСВТ от Й. Ч. с доводи за неговата незаконосъобразност и недопустимост, поради допуснати процесуални нарушения и нарушения на материалния закон.

След служебно извършената на основание чл. 168, ал. 1 от АПК проверка, съдът намира, че обжалваното решение на НЕЛК – специализиран състав по неврологични, вътрешни, УНГ и ССЗ, е валиден акт, издаден от оправомощен за това орган, в рамките на неговата компетентност по чл. 103, ал. 4 и чл. 112, ал. 1, т. 3 от ЗЗ.

Оспорваното ЕР на НЕЛК не е недопустимо, доколкото подобна квалификация е приложима спрямо разглежданата категория актове и административните актове въобще. Възраженията на жалбоподателя се основават на съображения, че НЕЛК се е произнесъл по една недопустима жалба, тъй като заинтересованата страна ДГ „Р.“ е просрочила оспорването си. Този довод не се споделя от настоящия състав и се опровергава от приетите по делото писмени доказателства.

Видно от представеното писмо изх. №2386/08.12.2025г. на ОПС – В. Търново на „Български пощи“ ЕАД, пощенската пратка с подател Регионалната картотека на медицинската експертиза/РКМЕ/ при РЗИ – В. Търново, адресирана до ДГ „Р.“ – Е. е постъпила при пощенския оператор на 14.01.2025г./стр. 66 от делото/. Видно от известие за доставка на пощенска пратка на стр. 90 от делото, ЕР на ТЕЛК първи състав при МБАЛ „Д-р Никола Василев” АД – [населено място] е изпратено на ДГ „Р.“ от РКМЕ – РЗИ – В. Търново и получено от заинтересованата страна на 15.01.2025г. От приетите разпечатки от известия за доставка на пощенски пратки се установява, че такива пратки с адресати РКМЕ и НЕЛК са изпратени от заинтересованата страна и получени съответно на 28.01.2025г. и 27.01.2025г. от посочените адресати/стр. 70 от делото/. Следователно при подаването на жалбата си до НЕЛК заинтересованата страна е спазила срока по чл. 112, ал. 1, т. 3 от ЗЗ.

Неоснователни са и възраженията за липса на представителна власт у подалия жалбата от името на ДГ „Р.“, респ. за упоменаване на физическото лице, действало от името на учебното заведение. Съгласно представените и приети по делото в с.з. от 15.12.2025г. писмени доказателства В. Й. С. заема длъжността „Директор“ на ДГ „Р.“ към момента на подаването на жалбата срещу ЕР на ТЕЛК и представлява юридическото лице, оспорило акта на медицинската експертиза. В това си качество същата е упомената в заглавната част на жалбата срещу ЕР на ТЕЛК като представляващ ДГ „Р.“ и съответно е подписала жалбата/стр. 2 от МЕД на Й. Ч., приложение към делото/.

Следователно НЕЛК се е произнесъл по една редовна и допустима жалба, поради което не са допуснати посочените от жалбоподателя съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна/обезсилване/ на решението на това основание.

При обжалване на експертни решения на ТЕЛК, НЕЛК се произнася само по поводите, посочени в жалбата и предвидени в наредбата по чл. 101, ал. 7 от Закона за здравето.Отделно от това, съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи/ПМС №83/26.04.2010г./ при обжалване на експертни решения на ТЕЛК, НЕЛК се произнася само по поводите, посочени в жалбата и предвидени в наредбата по чл. 101, ал. 7 от Закона за здравето. Поради това ответникът се е произнесъл по наведените от ДГ „Р.“ възражения досежно противопоказните условия на труд и възможността освидетелстваното лице да продължи при тези условия да изпълнява трудовата си дейност на длъжността, на която е назначен. При тази преценка НЕЛК се е позовала на вече събраните и приобщени към МЕД на жалбоподателя документи, като няма задължения да събира нови. Преценката за противопоказните условия на труд не е променяна в ЕР на НЕЛК, те са останали същите, каквито са установени от ТЕЛК, а именно – „Тежки психофизични натоварвания, неблагоприятен микроклимат – ниски и високи температури, повишена влажност, нощен труд“. Различен е изводът, който е направен при наличието им, като е прието, че жалбоподателят не може да изпълнява трудовите си функции при наличието на посочените условия. Такава преценка е в правомощията на органа по чл. 43 от посочения правилник, като изводите се базират изцяло на експертната преценка на длъжностните лица.

По тези съображения съдът намира, че обжалваният акт е постановен в предвидената от закона форма, с посочване на фактическите и правни основания за издаването му и при спазване на административнопроизводствените правила.

Решението на НЕЛК не противоречи на материалноправните разпоредби на закона.

По същество, с жалбата не се оспорва изводът на органите на медицинската експертиза, че при наличието на посочените в двете ЕР противопоказни условия на труд жалбоподателят не може да продължи да изпълнява задълженията си по трудовия договор, сключен със заинтересованата страна. Доказателства, водещи до обратния извод не са представени, а няма основание съдът да постави под съмнение експертната преценка на ответника.

По изложените съображения, обжалването решение на НЕЛК – специализиран състав по неврологични, вътрешни, УНГ и ССЗ е законосъобразно, а подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.

Независимо от изхода на спора, неоснователна се явява претенцията на заинтересованата страна ДГ „Р.“ за присъждане на разноски, представляващи адвокатски хонорар. В представения договор за правна помощ/стр. 65 от делото/ е посочено, че адвокатското възнаграждение е платимо по банков път, а срокът за внасянето му е три дни след сключване на договора. Доказателства за плащането обаче не са представени. Съгласно т.1 на Тълкувателно решение №6 от 2013г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело №6/2012г. в договора за правна помощ следва да бъде посочен начинът на плащане на възнаграждение и при уговорка, че плащането се извършва по банков път, следва страната задължително да е представила доказателства за това.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 4 от ЗЗ, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването, извършено с жалбата на Й. П. Ч. от [населено място], срещу Експертно решение №91437 от заседание №79/19.06.2025г. на Националната експертна лекарска комисия, специализиран състав по неврологични, вътрешни УНГ и ССЗ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: