Решение № 1574 от 22.10.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1574 гр. Плевен, 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ана Ив. Илиева при участието на секретаря Велислава В. Василева като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело № 20254430102962 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод на депозирана от Д. Т.

Д . с ЕГН ********** от гр.***, чрез пълномощник адв. Б. Й. искова молба против „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Триадица, бул. „Витоша“ 146 (сграда А), ет.4, Бизнес център „България“, и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Триадица, бул.„Витоша“ 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от управителя И.М.Ш. искове с правно основание: чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК за прогласяване за недействителен сключения между ищеца и първия ответник Договор за кредит № 2991472 от 11.06.2024 г, тъй като посоченият в договора ГПР не съответства на действителния годишен процент на разходите; иск с правно основание основание чл.26 ал.2 пр.4, вр. чл.26 ал.1 пр.1 и 3 ЗЗД вр. чл.19 ал.4 ЗПК вр. чл.146 ал.1 вр. чл.143 ЗЗП за прогласяване на недействителен сключения между ищеца и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство от 11.06.2024г., като обезпечение на Договор за потребителски кредит № 2991472 от 11.06.2024 г. поради липса на основание и противоречие със закона и добрите нрави.

Твърди се в обстоятелствената част на ИМ, че ищеца е сключил с първия ответник - „КРЕДИСИМО“ ЕАД, Договор за потребителски кредит № 2991472/11.06.2024 г. на стойност 2000 лева; при лихвен процент по кредита 34,00 % ; и Годишен процент на разходите (ГПР) - 39,83 %, с общ размер на всички плащания - 2596,18 лева. Сочи, че по силата на чл.4 от Договора, задължението по него следва да бъде обезпечено- чрез банкова гаранция в срок от 10 дни или чрез сключване на договор за поръчителство с одобрен от 1 кредитора гарант, в срок от 48 часа от подаване на заявлението за кредит.

Твърди, че на същата дата - 11.06.2024г. сключила с втория ответник - „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, Договор за предоставяне на поръчителство, съгласно който поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с „КРЕДИСИМО“ ЕАД, по силата на който да отговаря пред „КРЕДИСИМО“ ЕАД солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по Договора за потребителски кредит, като за поемане на тези задължения потребителят следвало да заплати възнаграждение на поръчителя в размер на 2153,36 лева на месечни вноски. Ищеца твърди, че съгласно чл.8 ал.4 от Договора за поръчителство, потребителят има правото да заплаща възнаграждението по сметка на „Кредисимо” ЕАД. Навеждат се доводи, че сключените договори между страните за недействителни. Сочи, че процесния договор за кредит е нищожен, тъй като кредиторът не е включил в ГПР възнаграждението по договор за поръчителство. Навежда пространни доводи относно неспазване на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК при сключване на процесния договор за кредит. Твърди, че поради нищожност на договора за кредит не е произвела и уговорката за плащане на възнаграждение на втория ответник. Излага, че двете дружества – ответници имат едно и също седалище и адрес на управление, както и, че първия ответник е овластен да приема плащания по договора за поръчителство, дължими на втория ответник счита, че тази свързаност води до извод, че разходът за възнаграждение за поръчител и известен на заемодателя. Твърди, че тъй като се касае за възнаграждение за договор за услуга в полза на кредитодателя, поставена като изискване за предоставяне на заема това допълнително плащане се отнася за разходи, които е следвало да бъдат включени в ГПР. Поради изложеното намира, че посочения в договора за кредит ГПР не отговаря на действителния такъв.

Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.

В проведеното по делото о.с.з. ищецът не се явява и не се представлява.

В нарочна писмена молба процесуалния представител на ищеца моли съда да уважи предявените искове като основателни и доказани, за което развива пространни съображения и да му присъди разноски.

В дадения от съда срок ответникът „Кредисимо“ ЕАД е депозирал отговор на ИМ. Оспорва исковете изцяло по основание и размер. Не оспорва, че между страните е сключен процесният договор за кредит, като на ищеца е отпуснат кредит в размер на 2000лв., при приложим ГЛП в размер на 34,00% и ГПР в размер на 39,39%, или общият размер на всички плащания бил 2596,18 лв. Твърди, че процесния договор не страда от сочените от ищеца пороци, водещи до неговата недействителност. Излага, че в Приложение №1 към процесния договор, по ясен и недвусмислен начин са посочени ГПР и общата дължима сума, както било е упоменато, че допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, са посочени в Общите условия. Не оспорва твърдението 2 на ищеца, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай Тръст“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК, като единственият разход, който е бил включен е договорната възнаградителна лихва. Сочи, че възнаграждение за поръчител не е включено като разход по кредита, тъй като не отговаряло на легалната дефиниция за общ разход по кредита, формулирана в § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК. Твърди, че сключването на договор за предоставяне на обезпечение и съответно заплащането на възнаграждението за предоставено поръчителство, макар и разход за допълнителна свързана с договора за кредит услуга, не е задължително условие за получаване на кредита и предоставянето на кредита не е в резултат на търговски клаузи и условия между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД. Излага, че размерът на възнаграждението за поръчител не му е известен към момента на сключване на договора за кредит. Сочи, че съгласно раздел III, чл. 12 от приложимите към договора за кредит Общи условия кредитополучателят има право, но не и задължение да предостави обезпечение на кредита, като видовете обезпечение, които „Кредисимо“ ЕАД като кредитор приема били посочени в договора. Твърди, че кредитоискателят може и да не предостави обезпечение, като в този случай „Кредисимо" ЕАД щяло да разгледа заявлението му, да направи оценка на кредитоспособността му и да прецени дали да предостави кредит съгласно вътрешните си правила за оценка и управление на риска.

Излага, че обезпечените и необезпечените кредити на Кредисимо не се отпускат по различен начин и не са два отделни кредитни продукта на „Кредисимо“ ЕАД, условията да договора за кредит (ГПР, ГЛП, срок на погасяване и др.) не са поставени в зависимост от избора на клиента да предостави или не обезпечение. Сочи, че договорът за кредит предвижда изричната възможност (чл. 4, ал. 3 от договора за кредит) потребителят да си избере необезпечен кредит - т.е. потребителят има избор да реши дали иска обезпечен и необезпечен кредит.Поради изложеното счита, че договорът за предоставяне на поръчителство, като незадължителен, не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно разходът за него не се включвал в ГЛП и ГПР и няма нарушение на чл. 19 от ЗПК. Твърди и, че „Кредисимо“ ЕАД към датата на сключване на договора за кредит и формирането на ГПР, не е имало информация относно размера на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, тъй като същият е сключен след сключването на договора. Излага, че едва след сключване на договора за кредит и в случай че клиентът е избрал да предостави обезпечение в полза на ответника, същият се препраща към платформата на „Ай Тръст“ ЕООД, където се преминава към процедура по сключване на договор за предоставяне на поръчителство. Сочи, че договорът за предоставяне на поръчителство се сключва в среда, над която той няма контрол, нито има достъп. Счита, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищцата и „Ай Тръст" ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита. Твърди, че вземанията за 3 възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство възникват в полза на „Ай Тръст“ ЕООД, а не в полза на кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД.

Излага, че дори и да се приеме, че процесният договор за предоставяне на поръчителство по договор за потребителски кредит е нищожен, неговата евентуална недействителност на основанията изложени в исковата молба би довела единствено до отпадане на задължението на кредитополучателя да заплати на поръчителя възнаграждение за предоставената услуга, но не и до недействителност на самия договор за потребителски кредит, нито на сключения във връзка със същия договор за поръчителство. Поради изложеното моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди разноски.

Оспорва искането на ищеца за присъждане на разноски.

В проведеното по делото о.с.з. ответникът не изпраща представител.

В нарочна писмена молба моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, за което развива подробни съображения. Моли съда да не присъжда в пълен размер претенедираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.

В дадения от съда срок ответникът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е депозирал отговор на ИМ. Оспорва предявените искове. Не оспорва твърденията на ищеца основно сключването на процесните договори за кредит и поръчителство и параметрите по тях. Твърди, че е сключил с „Кредисимо" ЕАД договор за поръчителство, по силата на който се е задължил да гарантира като поръчител процесното задължение на ищеца. Излага, че за описаната услуга е дължимо възнаграждение в размер на 2153,36лв., погасяването на което следвало да бъде извършено до падежна дата на главното задължение по Договора за кредит. Сочи, че възнаграждението се дължало само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита, т.е. при предсрочно погасяване на задължението на кредитополучателя, същият не дължал възнаграждение на ответника за периода след пълно изплащане на кредита. Поради изложеното счита, че възнаграждението за поръчител има характеристиката на възнаграждение, дължимо на лице, което по занятие предоставя услуги по гарантиране на задължения на контрагенти (дейност, която не е забранена от закона), като е размерът му е съобразен с риска, който той поема възнаграждението е дължимо само за периода на предоставяне на услугите.

Сочи, че след като кредитоискателят при сключване на договора за кредит е поискал кредитът да бъде обезпечен и в случай, че избере опцията за предоставяне на поръчителство от страна на „Ай Тръст" ЕООД му се визуализира месечна вноска, чиято стойност е сбор от вноската по потребителския кредит и вноската за възнаграждението на поръчителя и едва след това въвеждал своите лични данни. Обяснява, че след подписване на договора за кредит по описания начин и в случай че е избрал кредитът да бъде обезпечен чрез поръчителство от „Ай Тръст" ЕООД кредитоискателят се прехвърля автоматично към електронната система на ответника, където се визуализира договора за предоставяне на поръчителство и клиентът има възможност да го подпише чрез въвеждане на 6 цифрен уникален код, 4 изпратен на мобилния му телефонен номер. Поради изложеното намира, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство става след сключването на договора за кредит, към момент, в който основните параметри на кредита вече са договорени между страните, в рамките на независимата електронна среда на „Ай Тръст" ЕООД, до която „Кредисимо" ЕАД няма достъп. Сочи, че впоследствие той предоставя на „Кредисимо" ЕАД данни относно размера на дължимото възнаграждение за поръчител и начина, по който е разсрочено плащането му, но това било единствено с целите на улесняване на плащането от страна на потребителя. Навежда доводи, че обезпечението, в това число предоставянето на поръчител в лицето на „Ай Тръст" ЕООД е единствено възможност, но не и задължение за кредитополучателя, тъй като същият има право да избере дали да кандидатства за обезпечен или необезпечен кредит, като и в двата случая искането му щяло да бъде прието за разглеждане и щяло да премине през процес на оценка и одобрение съгласно вътрешните правила на кредитодателя „Кредисимо" ЕАД. Счита, че възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в ГПР, тъй като същото не отговаряло на дефиницията на § 1 т.