Решение № 171 от 30.07.2026, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. С., 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Никола Г. Маринов

Радостин Ст. Радиев при участието на секретаря Илка Й. Илиева в присъствието на прокурора Е. М. Р. като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20262200600319 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е по реда на Глава XXI от НПК и е образувано по повод постъпила въззивна жалба срещу Присъда №86/08.05.2026г., постановена по НОХД №329/2026г. по описа на Районен съд- С., с която първоинстанционният съд е признал подсъдимия А. С. П. за виновен за престъпление по чл.343, ал.3, б. „а“, вр. ал.1, б. „б“, предл.2, вр. чл.342, aл.1 от НК и му е наложил наказания „Лишаване от свобода“ за срок от ТРИ месеца, чието изпълнение е отложил за изпитателен срок от ТРИ години и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от ЕДНА година и ТРИ месеца.

В жалбата се твърди, че постановената присъда е неправилна, тъй като първостепенния съд не е преквалифицирал деянието по чл.343а, ал.1, б. „в“ от НК и по този начин подсъдимият не е можел да се ползва от привилегията по този ред.

Иска се да се преквалифицира деянието, извършено от подсъдимия по чл.343а, ал.1, б. „в“ от НК и да му се наложи по- леко наказание, в т. ч. да се намали и срока на лишаването от правоуправление.

1

В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитникът на подсъдимия поддържа жалбата като моли да се измени обжалваната присъда и да се намали лишаването от правоуправление.

В съдебно заседание прокурорът счита въззивната жалба за неоснователна. Намира, че присъдата е правилна и законосъобразна във всичките й части. Пледира присъдата да бъде потвърдена.

В личната си защита подс. П. поддържа казаното от защитника си като счита, че присъдата не е справедлива.. В последната си дума иска да бъде намалено наказанието лишаване от правоуправление.

Настоящата жалба е подадена от подсъдимия, който има право на такава жалба против постановената присъда, съгласно чл.318, ал.3 от НПК и в 15дневния преклузивен срок за атакуване, предвиден в разпоредбата на чл.319, ал.1 от НПК, поради което е допустима.

С.ският окръжен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие пред първата инстанция, провери атакуваната присъда по оплакванията, изложени от подсъдимия и служебно изцяло, съгласно разпоредбата на чл.314, ал.1 от НПК направи извода, че жалбата е неоснователна.

Въззивният съд, действайки като втора по ред инстанция по фактите и разглеждайки оплакванията за неправилност на присъдата, съдържащи се в жалбата на подсъдимия и устно заявени в публичното заседание, извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност и въз основа на нея изгради изложената по- долу фактическа обстановка по спора, която съвпада с възприетата от първостепенния съд като същата не обосновава различни правни изводи относно разгледаното деяние, неговата правна характеристика, както и участието на подсъдимия в него. Анализирайки задълбочено и всеобхватно всички доказателствени източници, настоящата инстанция направи следните фактически констатации:

Подсъдимият А. С. П. притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство №286731487, валидно до 12.12.2029 г. за категориите В, М, С, Ткт. На 01.07.2025 г. около 16,40 часа подсъдимият А. С.

П. бил в гр. С. и се движел по бул. „Б.М.“, управлявайки лек автомобил марка „Ф.П.“ с рег. №У 2442 ВК. Превозното средство било собственост на баща му.

Подсъдимият се движел в посока от „Розова градина“ към хипермаркет „Б.“.

2

Пътната настилка била суха, а времето било ясно и слънчево. Той предприел маневра и се престроил в лявата пътна лента, за да завие към Автогара- С.. На последната пешеходна пътека преди светофара, до офиса на куриерска фирма „Е.“ се намирала св. М.Я.К.. Тя се огледала и предприела пресичане на пътното по пешеходната пътека. Подсъдимият А. П. продължавал да се движи в лявата пътна лента. Той бил заслепен от слънцето и не забелязал навреме пострадалата, която пресичала на пешеходната пътека. В последния момент подсъдимият А. П. натиснал спирачките, но не успял да предотврати сблъсъка и последвал удар. В резултат на настъпилото пътнотранспортно произшествие на пострадалата М.К. били причинени телесни увреждания. Подсъдимият П. слязъл от автомобила си и се притекъл на помощ на пострадалата. Той й предложил да я откара до болнично заведение и след като тя се съгласила я закарал до ЦСМП- гр. С.. Там на пострадалата била оказана медицинска помощ.

В същото време бил подаден сигнал до РУ на МВР- С. и на място пристигнали полицейски служители, които извършили проверка на подсъдимия А. П. за употреба на алкохол и наркотични вещества като тестовете били отрицателни.

С протокол за доброволно предаване от 16.07.2025 г. бил предаден 1 бр.

CD- R, съдържащ записи от видеокамери на Община С.. В хода на досъдебното производство били проведени следствени експерименти на 09.09.2025 г. и на 20.01.2026 г., при които подсъдимият П. и св. К. посочили мястото и начина, по който било извършено пътнотранспортното произшествие.

В хода на разследването е била изготвена съдебно- медицинска експертиза, от заключението на която е видно, че на св. М.К. са причинени контузия на левия крак, в областта на неговата подбедрица и с охлузвания на кожата, травматичен оток, палпаторна (при опипване и на ръката) и функционална (при движение) болезненост, с клинични и от образните изследвания данни за счупване на трета метатарзална (предходилна) кост в областта на нейната основа, наложило обездвижването на ходилото и глезенната става с имобилизираща превръзка за продължителен период от време, по- дълъг от 30 дни като по този начин бил осъществен смисъла на медико- биологичния характеризиращ признак „Трайно затрудняване движението на левия долен крайник“, както и контузия на главата, без 3 наличие на описани в медицинските документи, приложени в материалите по досъдебното производство към момента на изготвянето на експертизата видими травматични увреждания, които довели до болки.

По делото е изготвена съдебно- автотехническа експертиза, от заключението на която е видно, че скоростта на движение на лек автомобил марка „Ф.П.“ с рег. №У 2442 ВК преди пътнотранспортното произшествие е била около 44 км/ч, опасна зона около 33 метра. При навлизането на пострадалата на пешеходната пътека автомобилът е бил на около 37 метра преди мястото на удара. Пешеходната пътека попадала в опасната зона на автомобила марка „Ф.П.“ при скоростта му на движение. Водачът на лекия автомобил е възприел опасността със закъснение от около секунда. Той е имал е имал техническата възможност да предотврати пътнотранспортното произшествие като преди пешеходната пътека намали скоростта си на движение, огледа се наляво и надясно и след като се убеди, че не се приближават пешеходци към пешеходната пътека да премине през нея.

Според вещото лице, техническите причини за пътнотранспортното произшествие били по- късното възприемане на пешеходката от водача, найвероятно поради заслепяване от слънцето. Технически неправилно е било да се управлява автомобила без да се намалява скоростта преди пешеходна пътека при намалена видимост без да се огледа наляво и надясно водачът му.

Изложената фактическа обстановка решаващият съд обосновано е приел за установена по несъмнен и безспорен начин в резултат на извършения внимателен и подробен анализ на всички събрани в хода на досъдебното производство и проверени в хода на проведеното съдебно следствие доказателства и доказателствени средства, съответно преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност.

Съдът намира, че правилно първоинстанционният съд е кредитирал показанията на свидетелите, ангажирани със случая. Показанията на разпитаните свидетели са обективни, последователни, безпротиворечиви, логични и са допринесли за изясняване на фактите по делото. Освен това, показанията им са пълни и последователни, не страдат от вътрешни противоречия, а по делото няма доказателства или доказателствени средства, които да поставят под съмнение истинността им.

Правилно контролираната инстанция с дала вяра на обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство, тъй като той е 4 признал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Правилно районният съд е кредитирал изготвените по делото съдебни експертизи, които са пълни и точни, изготвени са от компетентни вещи лица, които отговарят на поставените им задачи изчерпателно.

Настоящият състав споделя извода на първостепенния съд, че писмените доказателства в съвкупност с гласните такива допринасят за категорично установяване на описаната фактическа обстановка.

Въз основа на направения доказателствен анализ и установената чрез него фактическа обстановка, въззивният съд достигна до правен извод, че първоинстанционният съд законосъобразно и обосновано е приел, че подс. П. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, за което е предаден на съд.

Настоящият състав намира, че по делото липсват каквито и да било доказателства, които да пораждат и най- малкото съмнение, че подс. П. не е разбирал свойството и значението на своите действия и че не е могъл да ръководи постъпките си по време на извършване на деянието. Към момента на извършването му той е бил пълнолетен и вменяем.

Безспорно са установени всички елементи от фактическия състав на престъплението, за което спрямо подсъдимия е повдигнато обвинение.

Правилно е преценено от РС- С., че от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се доказва извършването от обективна и субективна страна престъплението по чл.343, ал.3, б. „а“, предл.2, вр. ал.1, б.

„б“, предл.2, вр. чл.342, ал.1 от НК, тъй като на 01.07.2025г. в гр. С., по бул.

„Б.М.“ до №16, при управление на МПС, лек автомобил „Ф.П.“ с рег. №У 2442 ВК, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.119, ал.1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци като намали скоростта или спре“ и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на М.Я.К. от гр. С., изразяваща се в счупване на трета метатарзална кост от ходилото на левия крак, довело до „Трайно затрудняване движенията на левия долен крайник“ като деянието е извършено на пешеходна пътека.

Настоящата инстанция споделя доводите на първостепенния съд, с които е оправдал подсъдимия П. по първоначално повдигнатото му обвинение, че е 5 нарушил правилата за движение по пътищата, установени от чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, а именно- чл.20, ал.1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.“ и чл.20, ал.2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“. Като нарушения на правилата за движение в пряка причинна връзка с допуснатото пътнотранспортно произшествие и съставомерния резултат РП- С. е посочила разпоредбата на чл.20, ал.1 и 2 от ЗДвП и на чл.119 от ЗДвП, което е в разрез с константната съдебна практика, че едновременно нарушаване както на чл.20, ал.1 от ЗДвП, така и на чл.20, ал.2 от ЗДвП е несъвместимо с възлаганите с тях задължения на водачите на МПС.

Разпоредбата на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП е обща при случаи като настоящияза несъобразяване на скоростта на управление на МПС при наближаване на пешеходна пътека, където за изпълнение от водача на МПС на задължението му тя да се намали или дори да се спре, но да се пропуснат стъпилите на пешеходната пътека или преминаващи по нея пешеходци е налице нарушение на разпоредбата на чл.119 от ЗДвП, която се явява специална спрямо общата по чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП. Нарушението в пряка причинна връзка с допуснатото от подсъдимия пътнотранспортно произшествие е това на правилото по чл.119 от ЗДвП, а не и на общите разпоредби на чл.20, ал.1 и 2 от ЗДвП. В този смисъл е изброената от първостепенния съд практика на ВКС.