Решение № 13 от 06.03.2024, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр.К., 06....03....2024 г....

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: В....а Ат.... Кашикова И....а при участието на секретаря Славея Д.... Топалова като разгледа докладваното от В....а Ат.... Кашикова И....а Търговско дело № 20235100900044 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от В.Д.П. от гр.К. чрез процесуален представител срещу Г.ф..С., в която се твърди, че на 04.07.2022г. около 21:30 часа, в град К., на кръстовището между ул."Ч.и." и ул."Х", в посока картинг пистата настъпило пътнотранспортно произшествие.

В резултат на настъпилия пътен инцидент пострадала майка му Е.В.П., която починала на място.... За пътния инцидент бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2022-1036-148/04.07.2022г. по описа на ОД на МВ.П.учая било образувано ДП № 356/04.07.2022г. по описа на ОД на МВРК. /пр. пр. № 1575/2022 г. по описа на ОП-К./.... Разследването по въпросното досъдебно производство приключило, като за виновен бил привлечен шофьорът на л.а. „Опел Вектра“, с рег.№* А.Х.И., срещу когото била постановена присъда № 8/12.04.2023г. по НОХД № 46/2023 г. по описа на Окръжен съд – К., с която причинилият катастрофата водач бил признат за виновен и му било наложено ефективно наказание лишаване от свобода.

В исковата молба се твърди, че процесното ПТП настъпило между следните участници и механизъм: на 04.07.2022г. около 21:30 ч. в гр.К., на ул."Ч.и." и ул."Х.“, в посока картинг писта настъпило пътнотранспортно произшествие, при което А.Х.И., в качеството си на водач на лек автомобил „Опел Вектра“, с 1 рег. № *, без да притежава необходимата правоспособност /СУМПС/, както и поради непредпазливост и невнимание към уязвимите участници в движението /каквито са пешеходците/, блъснал движещата се по пътното платно пешеходка Е.П., която от удара починала на място.

Видно от препис - извлечение от акт за смърт № * и удостоверение за наследници с изх.№971/07.07.2022г., починалата Е.В.П. се явявала майка на ищеца, а той нейн законен наследник.

Ищецът твърди, че всяка една смърт на близък човек се приемала изключително тежко от роднините и хората, които го обичали.... Заявява, че преживял изключително тежко загубата на своята майка. За него тя била единствената опора в жиВ.П.алата била вдовица и приживе живеели заедно в едно домакинство. Той от своя страна не бил семеен, нямал съпруга и/или приятелка, както и нямал свои деца, предвид което след смъртта на своята майка рухнал психически. Бил сломен от загубата на своя най-близък, обичан и доверен човек в живота си. Приживе между ищеца и покойната му майка съществували взаимоотношения на обич и разбирателство. Двамата си помагали и подкрепяли в добри и лоши моменти.

Ищецът твърди, че след трагичната кончина на Е. П., изпаднал в тежка депресия, станал затворен и неконтактен, постоянно плачел, чувствал се безпомощен и не намирал смисъл и сили да живее и да продължи напред.

Останал без своята обичана майка и животът му не бил същият и никога повече нямало да бъде. И към настоящия момент се намирал в тежка депресия, станал затворен и неконтактен, постоянно плачел и изпитвал непрежалима мъка по своята родна майка.... Както в деня на катастрофата, така и преди това, двамата били почти винаги неразделни. Заедно ходили на почивки, заедно пазарували и винаги заедно посрещали лични и семейни празници и тържества.

Ищецът сочи, че предвид особено близката привързаност между него и загиналата му майка, вследствие на процесното ПТП, понесъл загуба на морална и материална опора в живота си. Поради тази причина попадал в кръга на лицата, очертан в Постановление № 4/25.V.1961г. на Пленумът на ВС, които имали право на обезщетение за търпените от тях неимуществени вреди..

Ищецът сочи, че видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица 2

№ 2022-1036-148/04.07.2022г. по описа на ОД на МВР - К., който в тази си част бил официален свидетелстващ документ, виновният за процесното ПТП водач няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В тази връзка и предвид разпоредбата на чл. 519, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 557, ал. 1, т.1 и т. 2 от КЗ, отговорността за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, следвало да бъде поета от Г.ф. Ищецът твърди, че в изпълнение на разпоредбата на чл.381, ал.1 КЗ на 08.08.2022г. била подадена застрахователна претенция, по повод на която била образувана преписка по щета № 22210115/11.08.2022 г.. по описа на Г.ф. В отговор на претенцията на 27.10.2022 г. получил писмо с изх. № 24-01-302/27.10.2022 г. по описа на Г.ф.което му се отказвало изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени В.П.броволен ред.

Сочи, че на основание чл.558, ал.5 от КЗ, във вр.с чл.557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ, в качеството му на пряк наследник на починалата си майка Е.В.П., бил налице правен интерес да претендира по съдебен ред от ответното дружество „Г.ф.плащане на обезщетение в размер на 200 000 лева, представляващо претърпени неимуществени вреди от загубата на своята майка Е.В.П.ала на 04.07.2022г. в резултат от ПТП, настъпило на 04.07.2022г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от датата, която ищеца уведомил ответника за настъпилото ПТП - 11.08.2022 г., (по арг. от чл.429, ал.3, изр.2-ро от КЗ), до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на разноски в производството, адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна защита и съдействие от Адвокатско дружество „Г.и М.“.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК от ответника Г.ф..С. е подаден писмен отговор на исковата молба. В същия предявеният иск за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди се счита за допустим, но неоснователен, поради което се оспорва по размер.

Ответникът признава за установено на основание чл.413 от НПК и чл.300 от ГПК присъда № 8/12.04.2023г.. по НОХД № 46/2023 г. по описа на Окръжен съд – К., влязла в сила на 28.04.2023 г., че ПТП е извършено на 04.07.2022г. от непълнолетния и неправоспособен водач А.Х.И., който нарушил правилата за движение по чл..20, ал.2 от ЗДвП, като при избиране на скоростта на движение в качеството си на водач на ППС не се съобразил с конкретните 3 условия на видимост, не намалил скоростта и в случай на необходимост да спре. Приема за доказан механизма, причините и обстоятелстВ.П.оито е възникнало процесното ПТП.

Размера на предявената претенция за неимуществени вреди от 200 000 лв., ответникът счита същата за необосновано завишена. Сочи, че отговорността на Г. ф. е функционално обусловена от отговорността на делинквента, което при праВ.П.гане на гражданскоправния принцип на справедливостта означавало определяне на размери на обезщетения по искове против фонда не по-високи от размерите по искове против прекия причинител на вредите, дори при наличието на високи нива на застрахователно покритие.

Ответникът сочи, че към исковата молба липсват доказателства за твърденията, че ищецът е търпял посочените неимуществени вреди.

Оспорва твърденията в исковата молба за наличието на посочените в нея неимуществени вреди, търпени от ищеца и вредите като факт от обективната действителност. Твърди, че изложеното в обстоятелствената част на исковата молба относно вида, размера и тежестта на неимуществените вреди, не отговаря на съдържанието на приложените към исковата молба писмени доказателства и на обективната истина.

Оспорва твърдението, че ищецът е търпял описаните в исковата молба неимуществени вреди. Според ответника липсвало проявление на неимуществените вреди за ищеца, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа на справедливост по чл.52 от ЗЗД. Не били представени никакви доказателства в подкрепа на тези твърдения. Не съществувало основание в закона, въз основа на което, съдът да презумира действително претърпените неимуществени вреди. Сочи, че при непозволеното увреждане вредата не се предполага, а подлежи на пълно и главно доказване от страната, която претендира обезщетение, в случая от ищеца. Съгласно чл.51 от ЗЗД, обезщетението се дължало за вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.... Тези вреди трябвало да са действителни, да съществуват обектиВ.Д.П.нени от делинквента. Ответникът сочи, че не е обвързван от твърденията на ищеца нито по отношение наличието на неимуществени вреди, нито относно техния размер.

Оспорва размера на предявения иск за неимуществени вреди, като счита същият за прекомерен и неоснователно завишен съобразно претърпените от 4 ищеца вреди, социално-икономическите условия на живот в страната и в противоречие с принципа на справедлиВ.П.асен в чл.52 от ЗЗД, както с практиката на съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени В.П.изки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело.

Ответникът сочи, че в случай, че ищецът докаже наличието на твърдените от него вреди, то видът и интензитетът им в никакъв случай не могат да имат за паричен еквивалент претендирания размер.

Ответникът счита, че обезщетението трябва да е достатъчно, но не прекомерно, т.е. да бъде в размер, който деморализира и ненужно обогатява ищеца и който смущава общественото нравствено чувство (Решение № 204 от 07.11.2016 г по т.д.№ 3568/2015 г на ВКС,ТК, I ТО).

Ответникът сочи, че отговорността от непозволено увреждане, съгласно чл.

45 от ЗЗД възниква като пряка и непосредствена последица от виновното и противоправно поведение на едно лице при настъпили вреди - имуществени и/или неимуществени в патримониума на увреденото лице. Фактическият състав на деликтната отговорност включвал четири кумулативни елемента противоправно поведение, вреда, причинна връзка и вина, която съгласно чл.

45 от ЗЗД се предполагала до доказване на противното, като доказването било изцяло в тежест на ищеца, който претендира обезщетение за неимуществени вреди.

Сочи, че понятието „справедлиВ.П.исъла на чл. 52 от ЗЗД не било абстрактно понятие, а свързано с преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението.

Релевантните за размера на обезщетението обстоятелства били специфични за всяко дело, но във всички случаи следвало да се съобразят общите критерии момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, възраст на претендиращия обезщетение, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. В случая, към датата на настъпване на процесното събитие пострадалата била на възраст 83 години, а ищецът на 61 годишна възраст.

Според ответника при определяне на обезщетението за неимуществени вреди 5 следвало да се съобрази напредналата възраст на пострадалата (83 г.), отчитайки, че не се касае за човек в разцвета на силите си или в средата на житейския си път. Същото следвало да се отчете и по отношение на самия ищец, който към настъпване смъртта на майка му бил на възраст 61 г., т.е. години, на които човек преживял многобройни и разнородни житейски събития и не бил толкова неподготвен за преживяването на други такива, както ако това се случило в една млада възраст и с неукрепнала психика.

Възрастта на ищеца предполагала той да води самостоятелен живот и да има собствено семейство, на което да разчита за помощ, подкрепа и утеха. В тази възраст, около 61 години, обичайно на преден план излизали отношенията с партньора, със собствените деца и с приятелския кръг, за сметка на отношенията с биологичните родственици.

Ответникът оспорва в случая да са налице близки отношения между ищеца и пострадалата. Оспорва твърдението, че връзката между ищеца и неговата майка била изключително силна. Сочи, че при причиняване на смърт при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от значение била най-вече личната и емоционална връзка между починалия и претендиращия обезщетението за неимуществени вреди. Релевантни били също конкретно установените изживявания на ищеца, обусловени от обстоятелствата с настъпването на смъртта на увредения, а също и възрастта на лицата, обществено положение на починалия и на ищеца, отношенията между пострадалия и близкия, включително дали живели в общо домакинство и дали поддържали лични контакти, имали ли конфликти или са били в близка емоционална връзка и редица други обстоятелства.