Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3761 от 21.07.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 13538/2025
Вид
Решение № 3761
Подписан
21.07.2026
В сила
21.07.2026
Състав
Свилена Стоянова Давчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 46 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 198 · Закон за водите
  • чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 3761 гр. Пловдив, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20255330113538 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, против Н. М. П. ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о Закон за водите, вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ответницата е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 03.02.2022 г. – 05.04.2022 г., в качеството си на потребител на водоснабдения недвижим имот, находящ се в *** имала задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 34,31 евро /с левова равностойност 67,11 лева/. За потребените количества вода били издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с посочена дата на издаване, дължима сума и период. Абонатът дължал и мораторна лихва върху главницата, която възлизала на сумата от 7,63 евро /с левова равностойност 14,93 лева/ за периода 30.04.2022 г. – 31.12.2024 г. Ответницата фигурирала в базата данни на оператора като потребител с № ***, а отношенията между дружеството и потребителите се уреждали от публично известни общи 1 условия.

Твърди се, че ответницата имала качеството потребител, съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и чл. 2, ал. 1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор гр. Пловдив, в качеството си на собственик на водоснабдения имот.

Твърди се, че отчетът в имота на потребителя е извършван съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 8 и чл. 23, ал. 5 от ОУ одобрени от КЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. при условията на липсващо измервателно устройство, като съгласно разпоредбата на ОУ се начислява по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище и 6 куб.м. за топлофициране жилище на всеки обитател, като е предвидено завишаваното им с по 1 куб.м. на човек на всяко тримесечие с оглед изпълнение на задължението на потребителя за монтаж на измервателното устройство. Начислявано е количество вода за двама обитателя - 10 куб.м. Вписаният водомерен номер *** представлява системен такъв в картотеката на Дружеството и не е обвързан с фабричен номер на измервателно устройство.

Сочи, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 203 от Закона за водите “Потребителите и водоползвателите на вода и ползващите услугите отвеждане и пречистване на отпадни води и други услуги, предвидени в този закон неизправни длъжници, носят отговорност за задълженията си, като предоставящият услугата може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от размера на задължението“.

Предвид неизпълнение на задължението за погасяване на горепосочените суми, срещу ответницата било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство, била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с разноски - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за заявителя е възникнал правния интерес от предявяване на настоящите искове.

Моли се исковете да бъдат уважени. Претендира се законна лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението, а именно 28.01.2025 г. до окончателното погасяване, както и разноските за заповедното и настоящото производство.

2

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата.

От ищцовото търговско дружество е депозирана молба, с която се иска постановяване на неприсъствено решение срещу ответницата. Претендират се разноски.

В предоставения едномесечен срок ответницата не е депозирала отговор, не е представила доказателства и не е поискала делото да се разглежда в нейно отсъствие. Редовно призована, не се явява и не се представлява в първото по делото открито съдебно заседание.

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 ГПК за постановяване на неприсъствено решение. На ответницата, съгл. чл. 239 ГПК са указани последиците от непредставяне на отговор и неявяване в с.з. със съобщение и разпореждане № 25577/26.09.2025 год., връчено й по реда на чл.

46 ГПК, както и с определение № 5377/30.04.2026 год., връчено й отново по реда на чл. 46 ГПК. Освен това исковата претенция е вероятно основателна, с оглед изложените твърдения и представените и приети по делото доказателства, както с исковата молба.

Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца деловодни разноски в общ размер на 250 лева, от които 275 лева, сторени в настоящото исково производство за държавна такса – 75 лева и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 200 лева и 75 лева, сторени в заповедното производство по ЧГД № 1533/2025 г. на РС Пловдив.

Решението се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

На основание чл. 4, чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България претендираните и присъдени суми в диспозитива на съдебното решение следва да се превалутират в евро.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198 от Закон за водите, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД в отношенията между страните, че Н. М. П. ЕГН ********** 3 дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК:

115010670 следните суми: сумата от 34,31 евро, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 03.02.2022 г. – 05.04.2022 г., за обект, находящ се в ***, както и мораторна лихва в размер на 7,63 евро за периода 30.04.2022 г. – 31.12.2024 г, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 28.01.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1533 по описа за 2025 г. на Районен съд Пловдив.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК Н. М. П. ЕГН ********** да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК:

115010670, сума в размер на 178.95 евро, от които 140.61 евро, сторени в настоящото исково производство и 38.35 евро, сторени в заповедното производство по ч.гр.дело № 1533/2025 г. на РС Пловдив.

Настоящото решение е неприсъствено и не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от неприсъственото решение да се връчи на страните.

УКАЗВА на страната, срещу която решението е постановено - Н. М. П.

ЕГН **********, че може да поиска от ОС Пловдив неговата отмяна в едномесечен срок от връчването на преписа при условията на чл.240 ГПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4