Решение № 991 от 16.12.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 991 гр. Бургас, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20242100501279 по описа за 2024 година

С Решение № 509 от 26.06.2025г., постановено по гр. дело № 1279/2024г. по описа на Окръжен съд – Бургас е отменено Решение № 1322/28.06.2024г., постановено по гр. дело № 5251/2023г. по описа на Районен съд – Бургас в частта, в която е отхвърлен иска, предявен от К. Д. К. против „Еос Матрикс“ ЕООД, с който се претендира да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът К. К. не дължи на „Еос Матрикс“ ЕООД взискател в изпълнителното производство сума в размер от 8 405 лева, представляващи неолихвяеми вземания, включващи начислени лихви, както и в частта на присъдените разноски за сумата над 69, 74 лева до присъдения размер от 100 лева и вместо него е постановено ново решение по съществото на спора, с което се приема за установено (по предявения иск от К. Д. К. против „Еос Матрикс“ ЕООД), че вземането на „Еос Матрикс“ ЕООД със седалище гр. София, дължимо от К. Д. К. от гр. Бургас за сума в размер от 8 405, 55 лева, съставляваща сбора от договорната лихва в размер на 4 886, 06 лева, дължима за периода от 06.06.2011г. до 28.01.2013г., наказателната лихва в размер на 1 575, 59 лева, дължима за периода от 05.07.2011г. до 18.03.2013г., както и просрочена лихва (1 846, 40 лева), лихва и наказателна надбавка (40, 1

81 лева) и текуща редовна лихва (56, 69 лева) – начислени преди подписване на Анекс № 1 от 12.05.2010г. в общ размер от 1 943, 90 лева, дължими на основание чл. 4.2 във връзка с чл. 1 от Анекс № 1/12.05.2010г. към Договора за периода от 05.10.2009г. до 11.05.2010г., за които суми е постановена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 1282/20.03.2013г., издадена по частно гр. дело № 2012/2013г. по описа на Районен съд - Бургас и съответно издаден Изпълнителен лист от 21.03.2013г. по частно гр. дело № 2012/2013г. по описа на Районен съд - Бургас, а понастоящем предмет на принудително изпълнение по изпълнително производство № 701/2019г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова не съществува.

С цитираното решение е потвърдено Решение № 1322/28.06.2024г., постановено по гр. дело № 5251/2023г. по описа на Районен съд – Бургас в останалата му част.

По делото е депозирана Молба с вх. № 13658/11.07.2025г. по описа на Окръжен съд – Бургас, подадена от К. Д. К. чрез неговия процесуален представител – адвокат Галина Павлова, с която се претендира да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното въззивно решение, като бъде уеднаквен диспозитива на решението с мотивите му, в които съдът е приел, че въззивникът дължи само чистата стойност на дълга, представляваща само главницата, и с оглед на това в диспозитива на съдебното решение да отпадне и дължимостта на разноските в размер на 481, 23 лева, както и законната лихва върху главницата, начиная от 19.03.2013г. до окончателното й изплащане.

В молбата се посочва, че е налице противоречие между мотивите и диспозитива на съдебното решение. Посочва се, че съдът не е посочил коя е точната сума, представляваща чистата стойност на дълга, а е добавил и разноски в размер на 481, 23 лева, както и законна лихва върху главницата, начиная от 19.03.2013г. до окончателното изплащане.

Ответната страна по молбата – „Еос Матрикс“ ЕООД със седалище гр. София и със съдебен адрес за връчване на книжа – гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, ул. Бизнес Парк София № 1, сграда 15, вх. А, ет. 4 – юрисконсулт Михаела Милушева депозира по делото писмено становище, в което посочва, че в постановеното решение не е налице формирана воля, различна от външно изразената в съдебното решение, налагаща прилагането 2 на нормата на чл. 247, ал. 1 от ГПК. Посочва се, че дължимостта на законната лихва върху главницата, както и на съдебните разноски е въпрос по същество на спора.

Претендира се да бъде оставена молбата без уважение и да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт.

На основание чл. 247 от ГПК съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. Очевидна фактическа грешка e налице при явно несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в писмения акт.

В конкретния случай – в молбата за отстраняване на допусната с въззивното решение очевидна фактическа грешка се твърди, че не е ясно коя е точната сума, представляваща чистата стойност на дълга, но е безспорно, че съдът е приел, че вземането на „Еос Матрикс“ ЕООД за конкретни суми не съществува и е отменил първоинстанционното решение в останалата му част – тоест – за частта, за която първоинстанционното решение не е отменено и е потвърдено е безспорно, че вземането съществува. Искът, който е предявен от ищеца – К. Д. К. е отрицателен установителен иск – тоест – твърдението е, че ищецът не дължи главница в размер на 18 893, 39 лева – първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск в тази му част и въззивният съд е потвърдил решението в тази му част – депозирана е касационна жалба против решението и следва касационната инстанция да се произнесе с окончателен съдебен акт. В този смисъл – не е налице неяснота или явно несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в писмения акт - тоест – не е налице допусната очевидна фактическа грешка при произнасянето на съда, поради което и молбата следва да бъде оставена без уважение.

Следва да се отбележи, че както бе посочено по-горе очевидна фактическа грешка е всяко разминаване между така формираната воля и изрично изразената такава, което се дължи на техническа грешка или пропуск при изготвяне на акта и изразяването на волята. Разминаването трябва да е ясно и да не се извлича чрез тълкуване на мотивите на съда или на допълнителна преценка на доказателствата по делото, а следва да се установи без каквито и да са допълнителни преценки. Безспорно е и обстоятелството, 3 че съдът е обяснил в своето решение по какви причини е приел, че е дължима законна лихва, както и че следва да се присъдят част от разноските по делото (в съответствие с отхвърлената част на претенцията), поради което и счита, че не е налице несъответствие между изложеното и постановеното в диспозитива на въззивното решение. Изложените съображения в молбата за отстраняване на допусната очевидна фактическа грешка касаят правилността на постановеното решение, а тази преценка е от компетентността на касационната инстанция, която е сезирана с депозираната касационна жалба.

Мотивиран от изложеното, съдът намира, че молбата за поправка на очевидна фактическа грешка е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

По отношение на искането за присъждане на разноски в полза на ответната страна по молбата за поправяне на допусната очевидна фактическа грешка, съдът намира, че в конкретния случай съдът се произнася по молба с правно основание чл. 247 от ГПК, а присъждането на разноски по смисъла на чл. 81 от ГПК се извършва във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Безспорно е, че актът, с който делото е приключило пред настоящата инстанция е вече постановеното въззивно решение, чиято поправка понастоящем се претендира, а с това въззивно решение съдът е присъдил разноски в полза на ответната страна, поради което и счита, че по повод на молбата за поправяне на очевидна фактическа грешка разноски не следва да се присъждат.

Мотивиран от горното и на основание чл. 247 от ГПК, Окръжен съд – Бургас

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната от Молба с вх. №

13658/11.07.2025г. по описа на Окръжен съд – Бургас, подадена от К. Д. К. чрез неговия процесуален представител – адвокат Галина Павлова, с която се претендира да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното въззивно решение, като бъде уеднаквен диспозитива на решението с мотивите му, в които съдът е приел, че въззивникът дължи само чистата стойност на дълга, представляваща само главницата, и с оглед на това в диспозитива на съдебното решение да отпадне и дължимостта на разноските 4 в размер на 481, 23 лева, както и законната лихва върху главницата, начиная от 19.03.2013г. до окончателното й изплащане.

Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд на Република България.

Препис от постановеното решение да се изпрати на страните за запознаване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5