Решение № 249 от 16.11.2020, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

Номер 249

16.11.2020 г.

Град Перник

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Перник

Първи граждански състав

На 15.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател: РЕНИ П. КОВАЧКА

Членове:

ТАТЯНА И. ТОДОРОВА

МАРИЕТА С. ДИНЕВАПАЛАЗОВА като разгледа докладваното от МАРИЕТА С. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА

Въззивно гражданско дело № 20201700500475 по описа за 2020 година Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, представлявано от изпълнителния директор Д. Б., чрез пълномощника юрисконсулт Б. Р., против решение № 2112/10.01.2020 г., постановено по гр.д. № 6373/2018 г. на Районен съд – Перник, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Ц. Н. К. обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество: 1. сумата от 1 020,81 лв., представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит № *** г., сключен с „Файненшъл България“ ЕООД(с предишно наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК– 02.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането; 2. сумата от 194,39 лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 07.09.2016 г. до 11.10.2017 г. ; 3. сумата от 50,76 лв., представляваща такса за оценка на досие, дължима за периода от 07.09.2016 г. до 11.10.2017 г. ; 4. сумата от 259,73 лв., представляваща такса за услугата „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеенето на кредитополучателя за периода от 07.09.2016 г. до 11.10.2017 г. ; 5. сумата от 597,95 лв., представляваща такса за услугата „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеенето на кредитополучателя за периода от 07.09.2016 г. до 11.10.2017 г. и 6 . сумата от 128,43 лв., представляваща лихва за забава за периода от 08.09.2016 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 02.07.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № 04621/2018 г. по описа на Районен съд – П ерник, ГО, VIII-ми състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от *** г.

По изложени в жалбата съображения за неправилност на първоинстанционното решение жалбоподателят моли то да бъде отменено и предявените от него искове да бъдат уважени. Счита, че районният съд и необосновано е приел, че ищецът не е титуляр на вземането по договор за потребителски кредит № *** г. Твърди, че от събраните по делото доказателства, включително представеното Потвърждение за сключена цесия на основание 1 чл. 99, ал. 3 ЗЗД, издадено от „Файненшъл България“ ЕООД, се установява, че вземането към кредитополучателката Ц. Н. К. по процесния договор му е прехвърлено от цедента „Изи Асет Мениджмънт“ АД, който от своя страна го е придобил по силата на договор за цесия, сключен на *** г. с първоначалния кредитор „Файненшъл България“ ЕООД (с предишно наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД). Претендират се разноските за въззивното производство.

Въззиваемата страна Ц. Н. К. не е подала писмен отговор в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК, изтекъл на 03.06.2020 г. поради спирането му в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. съгласно чл. 3, т. 1 ЗМДВИПОРНС 13.03.2020 г. и § 13 ПЗР на ЗИДЗЗ /препис от жалбата е връчен на ответницата чрез особения представител адв. Р. З. на 11.03.2020 г./. По делото на 12.08.2020 г. е постъпил отговор от адв. Р. З., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и се претендира определяне на възнаграждение за особения представител в размер на 350 лева за въззивното производство.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо (постановено е от компетентен съд в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита).

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Предмет на въззивно разглеждане са предявените о т „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Ц. Н. К. обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 99 ЗЗД и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Между страните не е спорно, а и се установява от събраните в производството пред районния съд писмени доказателства, че между "Провидент Файненшъл България" ООД като заемодател и ответницата Ц. Н. К. като заемополучател е сключен договор за потребителски кредит № *** г. , по силата на който на същата е предоставена паричната сума от 1050 лв. под формата на потребителски заем за покриване на лични нужди срещу задължението на заемателя да върне на заемодателя сума в общ размер от 2205,24 лв. на 60 седмични вноски, от които 59 в размер на сумата от по 36,79 лв. и последна вноска в размер от 36,40 лв., с падеж на първата вноска на *** г., при фиксиран годишен лихвен процент по заема от 31,82 % и годишен процент на разходите от 48 %. Установява се от договора, че ответницата е избрала и допълнителна услуга - "Кредит у дома", която съгласно чл. 25 от договора се изразява в домашна доставка на заемната сума в брой по местоживеенето ѝ. В чл. 27 договорът съдържа удостоверяване от заемателя, че е получил пълния размер на кредита, като договорът за кредит е подписан на всяка страница от ответницата, като на последната страница собственоръчно са изписани и трите ѝ имена, поради което договорът в тази част служи и за разписка. При липса на възражения и доказателства, установяващи неистинността му, съгласно чл. 180 ГПК от една страна договорът е доказателство, че изявлението е направено от страните по него, а от друга - обвързва ответницата с обективираните в него факти – реалното предоставяне от заемодателя и получаване от ответницата -заемател изцяло и в брой на договорения заем от 1050 лв.

От приетите по делото пред районния съд писмени доказателства се установява още, ч е ищецът "Агенция за събиране на вземания" ЕАД е придобил вземания от "Изи Асет Мениджмънт" АД по силата на Допълнително споразумение от *** г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от *** г. , в т. ч. на вземане към ответницата Ц. Н. К.

2 п о договор за потребителски кредит № *** г. с отпусната главница от 1050 лв. /в Приложение № *** г. към допълнително то споразумение под № *** е включено вземане спрямо ответницата Ц. Н. К. по процесния договор с общо дължима сума от 2205,60 лв. и дължим остатък от същата към *** г. в размер от 2181,51 лв./.

От своя страна, "Изи Асет Мениджмънт" АД е придобило вземания от кредитодателя "Файненшъл България" ЕООД /с предишно наименование „Провидент Файненшъл България"/ по силата на договор за цесия от *** г. Представеното по делото потвърждение за сключената цесия по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от "Файненшъл България" ЕООД относно вземане към ответницата Ц. Н. К. по договор за потребителски кредит № *** г. с отпусната главница о т 1050 лв. има съдържанието на предвиденото в чл. 1.1.2. от договор за цесия от *** г.

Приложение № 1, касаещо индивидуализирането на прехвърлените по този договор вземания, а именно- съдържа трите имена на клиента, сключил договор за паричен заем, номера, датата и вида на договора, размера на кредита и общият размер на задълженията, като същото е подписано от представител на цедента- "Файненшъл България" ЕООД /с предишно наименование „Провидент Файненшъл България"/ и е представено по делото от цесионера- "Изи Асет Мениджмънт" АД. Оттук се налага изводът, че този документ обективира съвпадането на насрещните волеизявления между цедента и цесионера вземането към ответницата Ц. Н. К. по договор за потребителски кредит № *** г. да бъде прехвърлено по силата на договор за цесия от *** г. на "Изи Асет Мениджмънт" АД.

Няма законова пречка първоначалния т кредитор по договора да упълномощи цесионера да уведомява длъжници, както и да преупълномощава трети лица за изпращане на уведомления за извършената цесия на вземания по договори, в който смисъл е и съдебната практика – решение № 137/02.06.2015 г. по дело № 5759/2014 г. на ВКС и много други.

Договорите за цесия са произвели действието си и към датата на подаване на заявлението от ищеца за снабдяване със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 02.07.2018 г. срещу ответницата, тъй като за прехвърлянето на вземането на цедента на цесионера /ищецът по делото/ не е необходимо съгласие или уведомяване на длъжника. Ето защо е неоснователно възражението на ответницата, че двете цесии не са породили действие, тъй като не е била уведомена за тях. Доколкото длъжникът не е страна по договора за цесия, за да произведе действие същия /т. е. вземанията на цедента да преминат в патримониума на цесионера/ не е необходимо уведомяването на длъжника. Разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е в смисъл, че длъжникът не отговаря спрямо цесионера, в случай, че не е бил уведомен от цедента за прехвърлянето на вземането /включително чрез пълномощник/, но само ако е платил на цедента, вместо на цесионера /т. е. освобождава се от отговорността по чл. 75 ЗЗД/ -така решение № 139 по гр. д. № 4025/2008 г. на ВКС и др. Освен това съобщаването на извършеното прехвърляне на вземането спрямо цедирания длъжник е направено с връчването на препис от исковата молба и от молба с вх. 30035/24.10.2019 г., подадена от "Изи Асет Мениджмънт" АД, на ответницата по настоящето дело, чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, и приложенията към тях, включително препис от двата гореописани цесионни договора, Приложение № 1 към Допълнително споразумение от *** г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от *** г. , сключено м е ж д у "Агенция за събиране на вземания" ЕАД и "Изи Асет Мениджмънт" АД, пълномощни, дадени от законния представител на Файненшъл България" ЕООД /с предишно наименование „Провидент Файненшъл България"/ – цедент на "Изи Асет Мениджмънт" АД-дружеството – цесионер съответно пъломощно от цедента "Изи Асет Мениджмънт" АД за упълномощаване на цесионера "Агенция за събиране на вземания" ЕАД за извършване на действия по уведомяване по чл. 99, ал. 3 ЗЗД на длъжниците, уведомления по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което правата и законните интереси на длъжника са гарантирани. При произнасянето по този въпрос районният съд се е позовал на константната съдебната практика на ВКС /решение № 3 по т. д. № 1711/13 г. на ВКС и много други/, която настоящата съдебна инстанция не намира за необходимо да преповтаря. Ето защо доводите н а въззиваемата страна, които са приети за основателни от първоинстанционният съд, че ищецът не е активно легитимиран носител на вземанията, с оглед липсата на доказателства 3 за редовността на извършените цесии и за проведено редовно извънсъдебно уведомяване на ответницата за извършените цесии, се опровергават от доказателствата по делото. По тези съображения следва, че активно материалноправен носител на процесните вземания по процесния договор за кредит срещу ответницата е именно ищецът "Агенция за събиране на вземания" ЕАД.

Въззивната инстанция намира, че процесният договор за кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗПК . Видно от приетия по делото договор, в него или към него липсва погасителен план, тъй като не са посочени датите на плащане на погасителните вноски, поради което съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК сключеният договор за потребителски паричен кредит е недействителен. Поради това, на основание чл.

23 ЗПК потребителят е длъжен да върне чистата стойност на кредита, т. е. това, което е получил, или с други думи- получената в заем сума, т. е главницата. Законодателството не предвижда възможност договорът за потребителски кредит да бъде обявен за недействителен поради нарушена потребителска защита, последица от което да е освобождаването на кредитополучателя от задължението да върне заетата сума, тъй като в този случай същият би се обогатил неоснователно за сметка на кредитора.