Определение № 643 от 05.06.2026, Районен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 643 гр. Търговище, 05.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЯРА М. П.А като разгледа докладваното от ВЯРА М. П.А Гражданско дело № 20253530101858 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 и и ал. 2 във вр. с чл. 119, ал.

3, чл. 105 и чл. 114 от ГПК .

В РС - Търговище е образувано гр.д. № 1858 / 2025 год., с ищец И. П. Г. от гр. Т. и ответник „А. О.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр. Велико Търново. Предявени са искове за признаване уволнението на ищеца за незаконно и неговата отмяна, както и искове за неизплатено трудово възнаграждение за месец юли и август 2025 год. и командировъчни средства.

В срока за отговор на исковата молба ответникът е направил възражение за местна подсъдност и е поискал делото да бъде изпратено на съответния компетентен съд, като счита, че не е на лице хипотезата на чл. 114 от ГПК, даваща право на ищеца на изборна местна подсъдност.

След като прецени събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното : Предявените от ищецът искове са за признаване уволнението на ищеца за незаконно и неговата отмяна, както и искове за неизплатено трудово възнаграждение за месец юли и август 2025 год. и командировъчни средства, което определя спора, като трудов такъв, по реда на чл. 357 и сл. от КТ. В исковата молба ищецът е посочил, че е работил при ответника на длъжност „шофьор, товарен автомобил (международни превози), на пълно работно време, но не твърди, че обичайно е полагал труд в гр.

Търговище, или общ. Търговище, като от съдържанието на молбата се установява, че ищецът е полагал труд извън България, в страни от ЕС, където е бил командирован от работодателя.

В отговора ответникът е възразил относно местната компетентност на РС - Търговище, като твърди, че тъй като в трудовия договор изрично не е посочено място на работа, поради което за място на работа, следва да се приеме седалището на ответника, съобразно разпоредбата на чл. 66, ал. 3 от 1

КТ. Твърди, че ответното дружество няма база, или място на организация на труда в гр. Търговище и ищецът обичайно не е полагал труд на територията на общ. Търговище, поради което е неприложима разпоредбата на чл. 114 от ГПК и следва делото да се разгледа по правилата на общата местна подсъдност по чл.105 от ГПК от РС – Велико Търново.

Действително, с оглед характера на производството, законът е дал възможност на работника, или служителя да избере съда по седалището на работодателя, или по мястото, в което обичайно полага своя труд, като за наличието на предпоставките на чл. 114 от ГПК ищецът следва да е представил доказателства с исковата молба. В настоящия случай съдът счита, че не е на лице хипотезата на чл. 114 от ГПК, която да даде право на избор на ищеца пред кой съд да предяви иска си по следните съображения: Сам ищецът не твърди в исковата си молба, че обичайно е полагал труд на територията на общ. Търговище, или гр. Търговище. Не се твърди, че работното му място е било в гр. Търговище, или общ. Търговище.

Мястото на работа и работното място въпреки словесната близост са различни понятия, като мястото на работа е по-широко понятие от работното място. Мястото на работа е елемент от трудовия договор, съгласно изискването на чл. 66, ал. 3 от КТ и не може да се променя едностранно от работодателя, а работното място, чиято легална дифиниция се съдържа в § 1, т.

4 в ДР на КТ не е елемент от трудовия договор и се определя от работодателя и може да бъде променяно едностранно от него.

В настоящия случай мястото на работа, видно от представения трудово договор не е уговорено изрично в същия, поради което и съгласно чл. 66, ал. 3 от КТ за място на работа следва да се приеме седалището на ответното дружество. Ето защо след като няма данни определеното с трудовия договор място на работа да е променено по взаимно съгласие на страните, не се твърди и от самия ищец, че обичайно е полагал труд на територията на общ.

Търговище то той не може да се ползва от разпоредбата на чл. 114 от ГПК, уреждаща възможност за изборна местна подсъдност по трудови дела. В този смисъл е и константната съдебна практика- Определение № 685/10.12.2009год. на ВКС, по ч.гр.д. № 682/2009год. ,III г.о.,ГК и др.

Съгласно чл. 105 от ГПК искът се предявява пред съда, в района на който е постоянния адрес, или седалището на ответника.От данните по делото е видно, че седалището на ответника е в гр. Велико Търново и съобразно правилата на общата местна подсъдност иска следва да се разгледа от съда по седалището му.

По изложените съображения и като взе в предвид, че възражението на ответника е подадено в срока по чл. 119, ал. 3 от ГПК съдът счита, че производството по делото пред РС - Търговище следва да бъде прекратено и същото следва да бъде изпратено по подсъдност на Районен съд – Велико Търново.

2

Водим от горното,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1858 по описа на РС Търговище за 2025 год., поради неподсъдност на делото.

ДЕЛОТО да се изпрати на Районен съд – Велико Търново по подсъдност, на осн. чл. 118, ал. 2 във вр. с чл. 119, ал. 3 и чл. 105 и чл. 114 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, с частна жалба пред ОС - Търговище.

Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 3