Решение № 492 от 29.11.2021, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 492 гр. Кюстендил, 29.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, VII-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Чавдар Андр. Тодоров при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова като разгледа докладваното от Чавдар Андр. Тодоров Гражданско дело № 20211520101038 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Пред Районен съд - Кюстендил е подадена искова молба от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „*****“ № **, бл.**, вх.*, чрез пълномощника юрк.

Т. К. , срещу ответника АТ. ОГН. В., с ЕГН **********, с адрес в с. С., ул.

„****“ № ***** за установяване дължимостта на сума в общ размер на 2476,52 лева, представляваща непогасено задължение по Договор за потребителски кредит № 30040752320, сключен между страните по делото. В исковата молба се твърди, че ищецът се е снабдил срещу ответника със Заповед за изпълнение по ч. гр. д. 373/2021 г. по описа на Районен съд Кюстендил и тъй като заповедта била връчена на длъжника лично и поради подаването на възражение от процесуалния представител по чл.414 от ГПК, в изпълнение на указанията на заповедния съд, ищецът е предявил настоящите искове за установяване на вземанията си.

Навеждат се доводи, че на 20.11.2019 г. ищецът "П. К. Б." ****сключил с ответника АТ. ОГН. В. договор за потребителски кредит № 30040752320, при следните параметри на договора: сума на кредита в размер на 900 лв.; срок на кредита: 24 месеца; размер на вноската: 55,56 лв.; годишен процент на разходите (ГПР): 48,90 %; годишен лихвен процент: 41,00 %; лихвен процент на ден: 0,11%; общо задължение по кредита в размер на 1333,29 лева.

Длъжникът е закупил и допълнителни услуги, по които дължал 1 възнаграждения, както следва: възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 270,00 лева, възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 810,00 лева, при размер на месечната вноска по закупените допълнителни услуги в размер на 45,00 лева. Предвид това, общото задължение по договора възлизало на 2413,29 лева, при размер на вноската от 100,56 лева на месец и дата на погасяване – 25-тия ден от месеца.

"П. К.Б." **** изпълнило точно и в срок задълженията си по договора, като на 20.11.2019 г. превело парична сума в размер на 900 лв. по посочен от длъжника АТ. ОГН. В. начин – на каса на „ИзиПей“ АД, при което била издадена разписка с № 20000001960226364 от 20.11.2019г.

А.В. не бил заплатил по горепосочения договор нито една погасителна вноска, с оглед на което "П. К. Б." *** е обявило предсрочна изискуемост на договора на 06.01.2021г., като на длъжника е изпратено уведомително писмо, което е получено лично от длъжника и ответник по настоящото на 11.01.2021г.

Съгласно чл. 4 от Общите условия към договор за потребителски кредит №30040752320, длъжникът дължал на дружеството и договорно възнаграждение, което било предварително определено в договора, в размер на 331,45 лева, което се дължи от падежа на първата неизплатена вноска 25.12.2019г., до датата на предсрочната изискуемост – 06.01.2021г.

Искането на ищеца до съда е да бъде постановено решение, с което да се признае за установено съществуването на вземането в полза на "П. К. Б." *** срещу длъжника АТ. ОГН. В. в размер на 900,00 лв. главница, представляваща неизплатено задължение по договор за потребителски кредит № 30040752320 от 20.11.2019г., сумата от 331,45 лв. – неизплатено договорно възнаграждение, възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 270,00 лева, възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 810,00 лева, лихва за забава за периода от 26.12.2019г. /дата на изпадане на длъжника в забава/ до 06.01.2021г. /датата на предсрочната изискуемост/ в размер на 132,99 лева и законна лихва за периода от 06.01.2021г. до 25.02.2021г. в размер на 32,08 лева, както и законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК /25.02.2021г./ до окончателното изплащане на задължението. Претендират се направените разноски и по двете производства. Представен е списък по чл.80 от ГПК.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на ответника А.В. – адв. Р.А., с който прави възражение за нищожност на договора на основание чл.26 от ЗЗД и императивните норми на ЗПК. Не оспорва твърдението на ищеца, че между него и ответника е бил сключен договор за потребителски кредит, както и че ищецът е изплатил главницата на ответника, но счита договора за недействителен поради наличие на подробно описани клаузи в договора, които ответникът счита за нищожни. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

В съдебно заседание ищцовото дружество "П. К. Б." ***, редовно 2 призовано, не изпраща представител. С депозирана молба по делото заявява, че поддържа предявените искове.

В съдебно заседание ответникът А.В. не се явява, не се явява и процесуалният му представител. С депозирана молба по делото оспорва исковете по изложените в отговора доводи. Претендира се адвокатско възнаграждение спрямо материалния интерес по настоящото дело.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 373/2021 г. по описа на Районен съд Кюстендил, съдът е издал в полза на "П. К. Б." **** срещу А.В. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за претендираните суми. Тъй като след връчване на заповедта е постъпило възражение от длъжника, в изпълнение на указанията на заповедния съд ищецът е предявил настоящите искове за установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед. Видно от представената искова молба, ищецът не претендира уважената със заповедта за изпълнение сума в размер на 30,00 лева, представляваща незаплатена такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането.

От договор за потребителски кредит № 30040752320/ 20.11.2019г. се установява, че "П. К. Б." *** е предоставило на АТ. ОГН. В. заемна сума в размер на 900,00 лева, при годишен процент на разходите 48,90%, годишен лихвен процент 41,00 %, лихвен процент на ден 0,11%, като общо задължение, включващо главница и договорна лихва, е посочена сумата от 2413,29 лв. Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита на 24 месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 55,56 лева. В договора е посочено още, че по избран и закупен пакет от допълнителни услуги АТ. ОГН. В. дължи и възнаграждение в общ размер на 1080,00 лева, като размерът на вноската възлиза на 45,00 лева или общо посочената в договора като дължима месечна вноска, включваща главница, договорна лихва и възнаграждение за допълнителни услуги е 100,56 лева. В договорът за потребителски кредит и общите условия към него са описани характеристиките на закупените допълнителни услуги, които включват приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, възможност за отлагане и намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства и др.

По делото е представено и извлечение по сметка по договор за потребителски кредит № 30040752320/20.11.2019г., съгласно което изплатената от ответника сума по договора възлиза общо на 0,00 лева, не е извършвано плащане от негова страна и не е погасена нито една вноска по кредита.

По делото е представено уведомление с дата 28.01.2021 г., изхождащо от ищеца до ответника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, 3 считано от 06.01.2021 г., като е представена разписка за връчване на уведомлението преди започване на делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявените по реда на чл. 415, ал. 4, вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 79, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД за главница, договорно възнаграждение, лихва и възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане, са процесуално допустими, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването им - запазване действието на издадената заповед за изпълнение.

По делото се установява, че е налице валидна облигационна връзка, породена от сключения между страните договор за потребителски кредит.

Ищецът "П. К. Б." **** представлява финансова институции по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. При това положение дружеството е кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК, тъй като предоставя потребителски кредити в рамките на своята търговска дейност. От друга страна, отпуснатия на ответника А.В. като физическо лице заем представлява предоставяне на "финансова услуга" по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и същият има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на този закон, според който потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.

Ответникът, с отговора на исковата молба навежда доводи за неравноправен характер на клаузите в потребителския договор. Следва да се посочи, че съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такова възражение или не /Решение № 23/07.07.2016г. по т.д. № 3686/2014г. на ВКС, I т.о./. Доколкото в случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми, за които съдът следи служебно, нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен такъв довод.

В чл. 9 от ЗПК е дадена легална дефиниция на договора за потребителски кредит, съгласно която той е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, срещу задължение на длъжника - потребител да заплати 4 стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Писмената му форма е условие за неговата действителност - чл. 10, ал. 1 от ЗПК.

Според чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според чл.11, т. 9 и т. 10 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 от закона начин.

В конкретния случай договорът за потребителски кредит съдържа информацията, посочена в т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК – посочен е годишният лихвен процент – 41,00 %, описани са условията за прилагането му – чл. 4 от Общите условия към договора, посочен е ГПР – 48,90 % и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора, а взетите предвид допускания са описани в чл. 5 от Общите условия.

Няма законова пречка страните по договор да уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва от 10 %, изчислена като основен лихвен процент на БНБ + десет пункта надбавка, като тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД.

Максималният размер на договорената лихва обаче е ограничен от нормата на чл. 9 от ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави.