Решение № 617 от 01.06.2020, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№……....………./……....……….2020г. гр.

Варна

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети май през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ

НЕДЕЛЧЕВА мл. с. НАСУФ ИСМАЛ при секретаря Галина Славова като разгледа докладваното от младши съдия Н. Исмал въззивно гражданско дело

№ 291 по описа за 2020 година на ОС-Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 94824/18.12.2019 г., депозирана от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, действащ чрез адв. Н.Г., срещу

Решение № 5485 от

06.12.2019 г., постановено по гр.д. № 8933/2019 г. по описа на РС-Варна, ГО, 51-ви съдебен състав, с което, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, е прието за установено, че С.С.К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, действаща чрез адв. Р.С., не дължи на въззивника, сумата в размер на сумата от 3 233.12 лева, представляваща стойността на допълнително начислена електроенергия за периода от 11.04.2017 г. до 10.04.2018 г. след извършена корекция на сметката на абоната за обект на потребление с абонатен № ********** и клиентски № **********, за която сума е издадена фактура № **********/02.05.2019 г.

Въз въззивната жалба се навеждат подробни доводи, за това че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния и процесуален закон, като приетите за установени фактически положения не съответстват на събрания и приобщен по делото доказателствен материал. Моли се за неговата отмяна и постановяване ново решение, с което се отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан, както и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. Сочи се, че е налице правно основание за съществуването на вземането на ответника–въззивник, а именно чл. 50 от ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД.

Твърди се, че е осъществен правопораждащият юридически състав за начисляване на реално потребено от абоната количество ел.енергия, защото е налице неправомерно вмешателство в системата на електромера, което я пренасочва към скрит регистър и по този начин не се визуализира и отчита. Излага се, че безспорно натрупаната в скрития регистър ел.енергия е потребена именно от ищеца-въззиваем, поради което се дължи заплащането и́. Излага се, че елекетрическата енергия е родово определена движима вещ и собствеността върху нея се прехвърля след индивидуализацията ѝ, т.е. чрез измерване от средство за търговско измерване и преминаването ѝ към електропреносната мрежа. Сочи се, че е засегнато правото на доставчика по чл. 200, ал. 1 от ЗЗД да получи стойността на пренесеното до обекта количество електроенергия.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна. В отговора се излагат доводи за неоснователността на същата. Въззиваемият счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което моли за потвърждаването му. Поддържа, че липсва основание ответното дружество да начисли и претендира процесната сума като дължима, доколкото не се установява по несъмнен начин, че извършената проверка е законосъобразна и че материализираните факти и обстоятелства в едностранно изготвените частни документи отговарят на обективната действителност, а именно – че е извършена намеса в електроразпределителната мрежа на въззивника. Сочи, че не е доказано по несъмнен начин реалността на доставеното количество електрическа енергия.

Моли за оставянето на въззивната жалба без уважение и за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, чрез адв. Лила Мачева поддържа въззивната жалба и моли за уважаването ѝ и присъждане на сторените разноски в хода на производството. Инвокира възражение за прекомерност на уговореното в полза на процесуалния представител на въззиваемия адвокатско възнаграждение.

Въззиваемият, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява, чрез се от адв. Р.С. поддържа отговора на въззивната жалба, моли за присъждане на разноски и обективира искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

За да се произнесе по спора, съставът на

Окръжен съд-Варна съобрази следното:

Производството по гр. д. № 8933 по описа за 2019 г. на

РС-Варна, ГО, е образувано по предявен отрицателен установителен иск от С.С.К. против „Енерго Про-Продажби“ АД, за приемана за установено със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 3 233.12 лева, представляваща стойността на допълнително начислена електроенергия за периода от 11.04.2017 г. до 10.04.2018 г. след извършена корекция на сметката на абоната за обект на потребление с абонатен № ********** и клиентски № **********, за която сума е издадена фактура № **********/02.05.2019 г.

В исковата молба се излага, че ищецът е потребител на електроенергия за обект на потребление с клиентски № ********** и абонатен № **********. Поддържа, че по информация от „Енерго-Про Продажби“ АД служители на „Енерго-Про мрежи“ АД са извършили техническа проверка в обекта, за която е съставен констативен протокол. Оспорва съдържанието на последния с твърдения, че не са спазени правилата за извършване на проверката и на същата не е присъствал лично абоната, упълномощено от него лице или представител на полицията. Сочи, че не е манипулирал СТИ и не е ползвал реално служебно начислената електроенергия в периода 11.04.2017 г. – 10.04.2018 г. на стойност 3233,12 лв.

Счита, че отговорност за изправността на електромера носи ответното дружество.

Оспорва приложената методика на корекцията и основанието за издаване на процесната фактура. Оспорва също констативния протокол от изготвената метрологична експертиза, доколкото е издаден повече от година след демонтажа на проверения електромер. Намира, че липсва законово основание за прилагане на корекционната процедура, за което излага подробни аргументи. По изложените съображения по същество моли да бъде установено в отношенията между страните, че не дължи на ответното дружество сумата от 3233,12 лв., за която е издадена съответната фактура.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът - „Енерго-Про Продажби“ АД депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не оспорва обстоятелството, че страните са обвързани от договор за продажба на електроенергия. Поддържа, че процесната сума представлява стойност на реално доставена и потребена от абоната електрическа енергия, дължима от ищеца на основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 50 ПИКЕЕ. Твърди, че на 10.04.2018 г. служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили техническа проверка на измервателната система в процесния обект, при която са направени замервания с еталонен калибриран уред и е установено, че в невизуализирания регистър 1.8.3 има показания в размер на 18151 кВтч. Средството за търговско измерване е демонтирано и подменено с ново, като за проверката е съставен констативен протокол, подписан от абоната без забележки. Демонтираният електромер е изпратен за експертиза в БИМ, където при софтуерно прочитане е установена намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала ел. енергия по тарифа 1.8.3 в размер на 18151,456 кВтч, която не е визуализирана на дисплея.

Със становище от 25.04.2019 г. на „Електроразпределение Север“ АД е установено точното количество ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.3 - 18151 кВтч, което е остойностено в размер на 3233,12 лв. с издадена от ответника фактура № **********/02.05.2019 г. Твърди, че абонатът е уведомен за извършената техническа проверка и фактурираната сума с писма, изпратени му от „Електроразпределение Север“ АД и от „Енерго-Про Продажби“ АД. Счита, че е налице хипотезата на чл. 50 ПИКЕЕ и са осъществени всички предпоставки за приложение на корекционната процедура. По тези аргументи моли за отхвърляне на предявения иск.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Не е спорно по делото и от събраните доказателства се установява, че страните са в продажбено правоотношение по силата, на което ответникът продава на ищеца електрическа енергия, срещу задължението на потребителя да заплати определена цена. На 10.04.2018 г. служители на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД са извършили проверка на СТИ фабр. № 1114021564362746 на обект на ищеца С.С.К.,*** в присъствието на абоната. Електромерът е демонтиран, пломбиран с № 508736 и е изпратен за проверка в БИМ при показания 004215 кВТч – нощна тарифа /Т1/ и 005566 – дневна тарифа /Т2/. Тези обстоятелства са обективирани в Констативен протокол № 1104679, който е подписан от служителите в присъствието на потребителя.

От Констативен протокол № 664/19.04.2019 г. на Българския институт по метрология се установява, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера, като действително потребената енергия се разпределя върху невизуализираната на дисплея тарифа: 15.8.3 – 0018151.456 кWh. Констатирано е още, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия, но не съответства на технически характеристики. На основание извършената проверка от “ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД /старо наименование „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД/ е изпратено уведомление до ищеца, с което го уведомяват, че съобразно ПИКЕЕ и ОУДПЕЕ е направено преизчисление на количеството потребена електрическа енергия. От представеното становище за начисление на електрическа енергия от 25.04.2019 г. се установява, че е начислена общо 18151 кВТч енергия за периода 11.04.2017 г. – 10.04.2018 г. на обща стойност 3233.12 лева съобразно Фактура № **********/02.05.2019 г., която е изпратена на ищеца. От протокол за монтаж/демонтаж на електромер № 1039570 от 23.09.2015 г. се установява, че показанията на процесното СТИ на двете тарифи (нощна и дневна) са нулеви.

От заключението на допуснатата по делото Съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, която съдът кредитира като компетентно изготвено, обективно, пълно и неоспорено от страните, се установява, че към датата на извършване на проверката – 10.04.2018 г., процесният електромер е бил в срок на метрологична годност. Показанията от 18151 квтч, „прочетено“ в регистър 1.8.3, не е визуализирано на дисплея на измервателния уред, тип МЕ162. Отчитането на консумираната ел. енергия в стопански обект се извършва по две тарифи. Налице е вмешателство в програмата за параметризация на СТИ – има наличие на количество потребена ел. енергия в невизуализирания регистър и съответно не е отчетено при редовните месечни отчети. В конкретния случай не е налице хардуерно вмешателство върху измервателната схема на СТИ, отделно схемата на свързване с електрозахранващата мрежа не е променена. Процесното количество ел. енергия не е от редовен отчет, не е изчислено по методика за корекция на сметка.

В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението и допълва, че процесният електромер е поставен нов в обекта, което е в унисон и с протокола за монтаж/демонтаж. Излага, че не е възможно да се установи от кога е започнало натрупването на количесвтото енергия в невизуализирания регистър, тъй като не може да се установи кога точно е извършено неправомерното софтуерно вмешателство.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в обжалваната му част.